ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС / ПО-НАТАТЪШНИ ПОТВЪРЖДЕНИЯ

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА / СЦЕНАТА С ВАРАВА / РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА / СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС

5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС: СИЛНА ЛИ Е ПАМЕТТА НА УСТНИТЕ КУЛТУРИ? / НАЧАЛО НА ИЗУЧАВАНЕ НА УСТНАТА СЛОВЕСНОСТ: ЮГОСЛАВСКИТЕ РАЗКАЗВАЧИ

ПО-НАТАТЪШНИ ПОТВЪРЖДЕНИЯ

Констатациите на Пари и Лорд са потвърдени като цяло от изследванията на други устни култури. Никой не е направил повече в тази област от гореспоменатия Джак Гуди, който в продължение на тридесет плодовити години е професор по социална антропология в университета в Кеймбридж. В своите публикации Гуди подчертава, че без писмен текст е невъзможно да се установи дали са еднакви (в нашия смисъл) две версии на една и съща традиция. Когато няма писменост (или магнетофони, видеомагнетофони и други форми за електронен запис), е наистина невъзможно да се сравнят различните версии. Остава само да слушате първо едната версия, след това другата и да се опитате да разберете дали са еднакви.

В известната си книга „Опитомяване на дивия разум“ Гуди описва антропологичните си изследвания в Северна Гана (Западна Африка). Там той проучва народа лодагаа. Това племенно общество е изцяло устно до появата на съвременните училища,. Според Гуди лодагаа имат един голям мит - митът за Багре - който се е запазил в две форми: Белия Багре (свързан с редица ритуали) и Черния Багре (по-повествователен по характер космологичен мит за това как са се появили хората и как са започнали да се занимават със земеделие, лов, коване на метали и производство на бира).

Самите лодагаа понякога казвали, че има само една правилна версия на мита. Но това не е така! Освен това самата поема поощрявала да се включват елементи, възприети при други рецитации. В резултат на това, когато се рецитира митът, в него постоянно се въвеждат нови елементи, докато други пасажи се променят или премахват. Както резюмира Гуди: „Имаме процес на съчиняване, който... поражда редица – дори безброй поредици – от варианти.“

Гуди демонстрирал това явление при различни версии за Багре. Оказва се, че някои от елементите, важни за този мит през 1951 г., липсват напълно през 1970 г. Промените засягат и тези раздели, които като че ли би трябвало да останат непроменени. Да вземем Заклинанието към мита. То има само дузина редове и, по думите на Гуди, „е известно на всички“ (точно както всички християни знаят Господнята молитва). Но "аудиозаписите показват, че формулировките на Заклинанието могат да варира значително от четене до четене – даже при един човек и даже при хора, които ще ви коригират, ако вашата версия не съвпада с тяхната (настояща) версия."

През 1970 г. Гуди записал две версии на "Черния Багре", разказани от един и същ човек с разлика от няколко дена. Едната съдържала 1646 реда, а другата - 2781. При друг случай той записал две версии на „Белия Багре“: едната от 6133 реда, а другата - от 1204. Но въпреки че „разликите са колосални“, местните жители ги смятат за „един и същи ритуал и една и същата рецитация.” Гуди отбелязва, че ние никога не бихме нарекли тези рецитации “едни и същи”: разликите са много големи, дори ако основната същност на мита (в много широк смисъл ) се запазва във всички преразкази.

Така изглежда реалността, както я описват множеството антропологични изследвания. Защо представителите на писмените култури толкова често твърдят, че в устните култури хората са имали феноменална памет и са се опитвали по всякакъв начин да представят детайлите от миналото възможно най-точно и най-последователно? Уолтър Онг, специалист по устна словесност и виден културен историк, отговаря:

На грамотните хора им било приятно да мислят, че отличната устна памет функционира като техния дословен текстови модел.

Отново могат да ни възразят: епическата поезия на Югославия и космологичните митове на Гана са тема „от друга опера“ за разлика от прозаичните повествователни предания за събития от миналото, предания като тези, които се разпространявали в годините след смъртта на Исус и са били отразени в евангелията. Учените обаче са изследвали и традициите от този вид. Резултатите сочат все същото нещо.

(Следва)