МЕМОАРИ И БЕЛЕЖНИЦИ ОТ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ПРАВИЛА ВЪРХУ НАЧИНА КАК ДА СЕ РЪКОВОДЯТ ГОРСКИ ЧЕТИ (ОТ П. ХИТОВ)

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на мемоари и бележници на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Мемоарите и бележниците са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 517

Правила върху начина как да се ръководят горски чети (От П. Хитов)

За събирането на една хайдушка чета е нужно най-напред тези другари, които ще се решат да умрат за правдата, да са добре премислили дали ще могат да се удостоят да изпълнят обещаните си думи, без които не е възможно да се съберат и да тръгнат.

Тази дружина най-напред, като се събере, трябва да размисли, че за тях трябва по-обширен план, че им трябва най-напред да имат добър предводител, който да може да ги предвожда, колкото е възможно нашироко, за да не би да се задържат все на едно място, за да се не отчая от тях околното население и им узнае пътищата и местата, по които те пребиват и ги издадат, или избият сами околното население. Или пък ако ня(ма) такъв човек помежду им, който да ги води надалеко, трябва да ходят твърде тайно и все да нагазват по малко в непознати места, и пак да се връщат назад в познатото им място. Защото те в познатото си място могат да играят ролята си най-добре, защото там им е познато мястото и човеците. Затова трябва всяка чета да има своите предели, в които ще играе най-важната си роля. А колкото тази чета продължава с годините, толкова става по-опитна и запознава по-нашироко пределите, и момците стават опитни и излизат от тях нови и практични войводи, и вече им са познати местата.

1. При първото им събрание трябва да помислят и да скроят план за зимовище - къде ще презимуват, защото нашите места са студени и падат дебели снегове. Не може зиме да се действа с малко другари освен тайно, по някои сигурни места, където да са улеснени със всичко. И пак да имат план за противен случай за избягване и другото им място да е вече приготвено.

2. Трябва да си определят време - колко време ще ходят заедно и за каква цел. И какъв ред ще държат за добрия си порядък. Първо, войводата е длъжен с байрактаря си заедно да показват на момците как да си държат пушките, как да се опасват, как да си обуват цървулите и как да си стягат под коленете - умерено да си стягат краката, за да не се налива кръвта долу, в стъпалата им, че им отичат краката от многото вървене.

3. Да им покаже, та всеки момък да знае да си разглобява пушката и да я почисти и пак да намести всичко на място.

4. Да ги научат, каквито пушки и да имат, да могат сами да си правят фишеците.

5. Да се потрудят да снабдят момците със всички нужни припаси, фишиклии саби или ятагани - кой за което [оръжие] е способен.

6. На всеки момък торбата да е добре направена, за да не му додява, когато върви. Всеки трябва да има в торбата по един калъп сапун и по една риза на гърба си, а една - в торбата. Като намерят свободно време, да облечат праната, а кирливата да изперат. Така също трябва да има всеки игли и конци, бръснач за бръснене.

7. Да им припомня често за икономия на фишеци и хляб.

8. Когато добави повече барут и му позволява мястото, да ги учи да бият на нишан и бърже да пушкат.

9. Където са задържи денем да денува, да не показва позицията; като разгледа откъде може да ги нападне неприятелят им и като ги разпореди да се отморят, им покаже и нареди стражата си.

10. Нареждането на стражата - трябва да бъде най-изкусно наредена според мястото. Ето как: ако е мястото някое високо, да може да се види отдалеко, като им каже непрестанно да си не отзимат очите от определеното място, дето ще гледа стражата, и му каже да не смее да се занимава в същото време - или да си гледа оръжието, или да го чисти, или да се пощи, че ако се загледа, не ще види неприятеля си начаса. И като му заповяда да се пази, същият стражар да е затулен или в шума, или зад камък, или зад бряг, или в тревата. Да не би да се случи тъй също и неприятелят да гледа от нейде с далекоглед и ги види, и си направи план, и ги изпревари на тръгване, удари и ги разбие ненадейно. Както нареди тази стража, която казахме, че ще гледа надалеко, трябва да нареди и друга близка стража, която ще гледа близо около дружината, доколкото позволява мястото, да не би да се приближи някой ненадейно през шумата или по някое ниско място, откъдето не може да го види първата стража, която гледа надалеко, за да не нагази някой при момците ненадейно и ги види, и побегне, или ако е от неприятелска [войска], да ги удари подир това. Трябва да определи пък други, които ще преглеждат стражите да не заспят и да ги сменя на определеното им време.

11. С първото спиране за отмаряне или за денуване трябва да казва на момците само на едно определено място да ходят повън. Второ, да се каже на момците никой да не излиза без питане от вътрешната стража навън, за да не би да се случи някой да побегне, някой от момците. И вътрешната стража без позволение никого не трябва да пуска навън от нейната линия без знакът, който има, да ѝ се покаже.

12. Преди да идат стражарите, трябва да им е прегледано оръжието дали е чисто и им се поръча, ако се появи ненадейно неприятелят, и нямат време кога да известят, на секундата да пушкат по него. Защото ако се затърчат да явят, неприятелят ще ги удари в гърба, защото мястото е съвсем близо. Ако стражата с наша пушка (стреля) по тях, те ще се смутят и колко да са се решили да нападат, все ще се поспрат и нашата втора стража ще дойде на помощ, и момците, колко и да са заспали, ще се събудят, приготвят, ще посрещнат неприятеля си и ще го разбият. Защото неприятелят трябва да напада отвън, а нашето място всеки път трябва да бъде избрано - където ще се спрем да денуваме или да отмаряме, трябва да избираме яко място за всеки случаи.

13. Дружината, ако е малка, от 10 или 8, или 12 момъка, тогава само войводата с байрактаря са доста[тъчни] да преглеждат и нареждат на момците. Ако ли са 20 или 25, или 35, или 50, тогава трябва на всеки пет момъка да са определи по един по-практичен да разпорежда с петимата и като седнат да отмарят нейде, всеки с определените си момци да сяда отделно. Тъй също, като ще вървят, трябва всеки да пази за своите момци, защото тяхното ходене все през нощта и местата не им позволяват да вървят един до друг, ами вървят един подир друг и се проточват, и лесно се изгубват последните понякога. Затова трябва на пет по един да пази.

14. Като тръгнат на път, не смеят да говорят да не ги чуе някоя отдалеч или пък ако има нещо близо до тях, не ще могат да чуят. Трябва да им се каже да наместят оръжието си да не дрънка. Ако е месечина и се съмняват да не ги види някой отдалеч, да държат пушките долу - да не блестят отдалеч.

15. Войводата всеки път, като ще тръгва на път, трябва добре да премерва разстоянието, докъдето има да стига, да не би да се излъже и да не може да стигне на определеното място, което мисли, и остане на някое слабо и не яко място, и [ако] го намери неприятелят му, твърде лесно ще го разбие, като не му помага позицията.

16. Всеки път трябва войводата да гледа да се спира на такова място, където да има вода и гора. Ако са случи да изпадне на безводно място, да казва на момците да не ядат, само по малко да закусват, за да могат да издържат на жаждата, да не ги принуди жаждата да идат без време да търсят вода, че може да се случи зло за тях.

17. Длъжен е войводата да гледа да не остане без хляб. Да се дели хлябът и яденето равно на всички. Всеки път да припомня на момците да имат икономия с хляба. Докато не набавят хляб, никак да не изяждат всичкия си хляб и само един-два залъка да изяждат. Когато преминат при вода, да им не дава да пият, защото жадни могат да вървят, но гладни не могат. Да им каже да се опасват стегнато и да се задържат да не ходят повън доколкото е възможно, за да не им се изпразнят стомасите и им прималее. И да спрат, не ще могат да вървят, нито са пък [годни] за бой.

18. Всеки път, като вървят и стигнат до някоя вода, да искат или да пият, или да минат, трябва да се спрат малко по-назад и да се отделят по малко от тях според множеството им, и да отиват да пият вода, а другите да седнат приготвени с пушките в ръце, за да не се случи мястото [да е] завардено от неприятеля им и ги удари неприготвени. Тъй трябва да се вардят едни други, дорде се напият с вода. Ако ли пък ще минават някоя съмнителна река, пак тъй също едни да вардят, приготвени за бой, другите да минават. И като минат от тях половината и се приготвят за обрана, тогава да минават и другите.

19. Войводата е длъжен, щом се приближи до някое съмнително място, дето изглежда да може да пази неприятел, да се спре по-далеко и да покаже на момците, че това място е съмнително, и да бъдат преосторожни. Или пък ако е мястото съвсем тясно и не може да се заобиколи от голямата тъмнота, тогава трябва да се спре и така тайно да се т(р)опа (ходи), и да поръча на момците да се пазят и да не говорят нищо, и да не кашлят, тютюн да не пушат, дорде заслушат добре дали ще чуят нещо.

20. И още никак да не дава на отворено място да пушат тютюн и да палят кибрит, че ги вижда някой ненадейно или се случва да ги удари неприятелят. Само като са на свободно място, тогава може да се говори и пуши тютюн.

21. Длъжен е войводата да се пази и да не пие никакво питие, за да се намира винаги в бистра памет, за да може да управлява другарите си. Тъй също трябва да бъде и байрактарят му. Но в същото време трябва да пази и на момците си - да не би да намерят нейде вино или друго питие и се напият, защото за тях е всека минута опасна. Само когато са някъде на добре осигурено място, тогава може да им допусне да пият, и то с мярка пак, да не се опият. Да се зарекат да не пият нищо, дорде ходят по хайдутлук, то ще бъде много по-добре за всичките другари.

22. Още при първото събиране и уговаряне войводата трябва да каже на дружината да не смеят да се карат помежду си и за нищо и като ги препита имат ли нещо вземане-даване измежду себе си, и ги изравни да нямат нищо, което да може да им дава причина да се карат, и като им поръча да не смее никой да напсува или укорява другарите си за нищо. Или ако някой осъди да нападне някого от другарите си, а другарят му нищо да не му отговори, само да каже на другите да слушат как го напада, и като идат при войводата да му кажат. А войводата е длъжен да позове оногова, който е напсувал другаря си, и му науми, че според закона е забранено да напада другарите си, и му каже, че ако се осъди и още един път направи такава грешка, ще бъде наказан според времето. Ана другия да каже, че трябва да търпи и да не се сърди, че ще дойде време да се присъди всяка грешка. А на писаря да каже да запише оногова грешката, кой с какво е погрешил.

23. Така също и на всекиго грешките да се записват, трябва да поръча войводата на писаря.

24. Войводата е длъжен да бъде осторожен, да пази да не се случват никакви разправии между момците, да задушава всяка разпра, да не смеят момците му да се карат за нищо. Че когато имат свободно време и питат войводата си, и отворят въпрос за всичко, тогава може да се присъди всяка грешка по-правилно. То, че не може да се изложи никакъв закон за наказания, защото хайдушката чета няма никъде пристанище. Затова трябва войводата да е природно надарен, да бъде тъй търпелив за всичко, дорде не се увери, че търпението му ще докара зло. И тъй, като види, че има такава дружина измежду момците му, които не може да поправи с нищо, тогава не му остава друго средство освен да се посъветва с байрактаря си и с по-верните от дружината, и ги лиши от живота им, и поръча на писаря си да запише защо са осъдени на смърт.

25. От осъдените каквото и да е останало - пари или оръжие, трябва да се даде на роднините им. Ако ли не е възможно, тогава да се раздели между момците, както се дели всичко обикновено.

26. Когато вървят през някоя гора денем или нощем, като е несечена, всеки път трябва да се определят според множеството по два или по три момъка, за да разглеждат според мястото пред четата да няма някой пусия, [да] удари на четата в средата и я разбие. Така също и подире да оставят по няколко да пазят да ги не настигне някоя потеря отподире и ги издебне, и ги удари в гърба ненадейно.

27. Ако е пътят съвсем съмнителен, тогава се отбиват от пътя и вървят през гората дебнешком, дорде излязат от съмнителното място.

28. Ако се случи да минава четата по некое поле и има гористи места полето, то се знае, че ще денуват в гората. Само не трябва да се отдалечават от края, защото мястото е равно и се не вижда отвътре из гората полето. Затова трябва да се спират при края и да гледат полето през деня кой минава и да не дойде неприятелят и заварди края, и като излязат, да ги удари ненадейно. Затова трябва да се спрат накрая и да гледат през деня полето кой къде отива, и да са сигурни, като тръгват.

29. Ако се случи да ги заградят в равнището, тогава не остава друго освен да гледат през нощта да подирят някое по-изгодно място да излязат, за да не доведе неприятелят и по-голяма сила.

30. Ако се пък случи да останат на някое чисто поле, тогава все пак трябва да се избира място по-изгодно, за да не може да ги достига пушка. Мястото трябва да бъде бреговито или да има трапища, за да могат да се запазват. И трябва така да се разпоредят, да дойдат гръб с гръб, за да могат да се бранят навсякъде. И да си изкопаят по една дупка, в която да може да се сложи, да се запазва и по-надалече от тях си - около 200 или 250 крачки наоколо. Трябва да изкопаят дупки, колкото да може да събират конски крак, и да се гледа да бъдат по-дълбоки, и пръста да се кара настрана, за да се не познава мястото, че е копано, защото това място е равнина, пак ще дойдат и с коне да нападат, затова дупките ще ни помогнат. Конниците, ако не се усетят защо е чиста поляната и нападнат, те ще си изпоосакатят конете и нашите пушки не ще гърмят напразно.

31. Защото е... (повтаря в съкратен вид т. 30).

32. Ако случайно попадне някой от другарите в неприятелски ръце, да си наложи нищо да [не] казва за неговите си другари или за действията на четата, или за познати нему лица. Само може да лъже, както му дойде наум, да доказва, че нищо не знаят момците, всичко знае войводата на момците, нищо не е поверено да знаят, с това по-лесно ще отбегне от всичко.

33. Дружината в такъв случай, като вижда, че той не е изказал нищо, те трябва да се трудят по какъвто начин могат за неговото избавление. Защото той е бил постоянен, и тъй те трябва да се постараят по всеки начин или да го извадят, или вместо него да нанесат на неприятеля си такава щета, че да бъде хиляди пъти по-голяма от тяхната. И тогава и техният другар ще бъде улеснен или осветен, а пък неприятелят или ще бъде принуден от страха, който му задава четата, да се пази от всяко криво дело.

34 . Войводата е длъжен още като се събере четата да набави мехлем за рани и други инструменти за вадене на куршуми и за порезни рани.

35. Като се рани някой от дружината, тозчас да се превързва раната, за да се не подлютява. Ако са ранени някои пък опасно, тогава да го занесат, където са най-сигурни, или да кажем ранените и като оставят ранените, остават при тях момци, колкото да могат да ги вардят, и им превързват раните, а другите с главната чета ще се трудят да се борят с неприятеля и да гледат средство за ранените.

36. Войводата е длъжен всеки път да наумява на момците, отдето и да вземат нещо за ядене или за пиене, да не ядат, дорде не накарат онзи, който ги е донесъл, да яде или пие по-напред, макар да бъде и само чиста вода. Защото трябва да знаят, че неприятелят ще употреби и най-подлите средства, ако се оставят в немарливост, тогава твърде лесно ще бъдат или из- тровени, или упоени и избити, без да могат да се бранят.

37. Всеки момък трябва да има или мушама, или някой плат от платно по-често (плътно), за да може да го брани от дъжда, и то трябва колкото може да се гледа да бъдат леки всичките ни потреби, които те носят.

38. Всеки войвода с другарите си заедно трябва да се стараят, където и да чуят турска чета, да я преследват и като им падне насгода, да я изтребят.

39. Всеки народен предател трябва да изтребват без никакво измолване или откупване.

40. Който се осъди, да закупи нещо като десятък от отоманското правителство и започне да взима неправедно от сиромасите и което не му се пада, трябва и него да преследват народните юнаци, ам бил той от който и да е род или народност, или вяра.

41. Трябва всеки път, като дойде някой от приятелите ти обични, дохожда при четата ни и показва за народни предатели, не трябва веднага да се доверяват и да накажат оногова, за когото им се говори, дорде не се уверят добре, за да не се случи да опропастят някой праведен и добър човек. Защото се случва някои да се карат помежду си или завижда и го нак-леветява като народен предател. Затова трябва добре да се изпита и като се уверят, тогава да извършат онова, което е заслужил той.

42. Винаги трябва войводата да гледа да отбягва, да не се отпуща в сражения с неприятеля без нужда, защото четата е малка и бой без мъртви и без ранени рядко се случва. Затова трябва само когато вече не е възможно да се избегне, тогава да се пуска в сражение, и то да гледа колкото се може да избира място, което е запазено, и да гледа все изнадващо да удари противника си. Защото нашият неприятел, ако изгуби 10, 20 или 50 от хората си, той има откъде да ги замести и ако се ранят от хората му, той има къде да ги гледа, а ние нямаме нито едното, нито другото. Затова трябва да пазим момците си добре, че без тях не можем нищо направи, ако ги не пази и ги остави да изгинат или се изпокарат, тогава остава без напредък.

43. Тъй също момците трябва да пазят войводата си да не му дават да се излага винаги с тях заедно в бой, че ако се случи да загине, начаса им се осакатява работата.

44. В случай на смърт на войводата тозчас му застъпва мястото байрактарят, а за байрактар се избира най-опитният измежду момците.

45. Денем никак да не се върви през голи места, защото се вижда отдалеко и така може да ги види неприятелят им отдалеко и да се скрие, и да им заварди пътя, и лесно да ги разбие. Ако ли пък е нужно да се върви, то трябва да се употреби изкуство на вървежа - трябва да се пуска по един момък напред, колкото достига пушка, и добре да разглежда. Подир него пак се пускат двама или трима момъка на същото разстояние да вървят подир него. Четата трябва да се раздели на две чети и да вървят пак раздалечени [една] от друга, колкото стига пушка. Ако се случи се скрие неприятелят от първите и удари на по-многото, тогава последните и предните ще могат да избавят ударените си другари.

46. Всеки път, когато наша чета ще се удари с неприятеля си, трябва да гледа да дойде откъдето духа вятърът, защото, ако дойде под вятъра, ще удари димът въз нас и ще ни затъмнява очите и не ще можем да виждаме де мерим. Ако ли заловим място над вятъра, тогава нашият неприятел няма тъй също да вижда да бие добре и ще изгуби битката си.

47. Войводата трябва да гледа, ако е дъждовно времето и е кално мястото, на което има да пътува, да не отива. Защото, едно, че не може да вървят от калта, друго, ще правят дири накъдето идат. На такова време или да седи на място, или да избира песъчливи и каменисти места за ходене.

48. Всякога трябва да пази за времето и според времето да залови такива места, които ще му помогнат на действията. Ако види, че времето е ветровито и студено, да не се задържа на голи места, за да не се случи съвсем студено и да не може да достигне до онези места, които са гористи и опазни (скрити) места, ще премръзнат всички и не [стават] за нищо. Затова трябва добре да смотри (гледа) войводата.

49. Като е времето дъждовно и вижда, че са придошли реките, на такова време да не води момците, където има големи води, че не може да мине, ами да държи върховете и да обикаля воднити места отдалеко, за да не се случи да го загради неприятелят до някоя вода, че не могат да отбягнат и ще дойдат в критично положение.

50. Ако има някой от нашата дружина в неприятелски ръце да е хванат, то трябва и нашата чета да гледа да улови от неприятелите си няколко души и тозчас да иска освобождението на другарите си. И ако не им го пуснат, и те ще осветят (отмъстят) на онези, които се намират в ръцете им.

51. Нужни съкровища. Четата, по които предели действа, трябва да има на 4 или на 5 места скрити за нея нужни потреби, или брашно, на писмет барут куршум и нещо за ядене. Най-добре може да седи ръжено брашно и да не се развали, като е на сухо място, и малко добре насолено, и мед, а за зимно време може и месо, като е добре насолено.

52. (53. у П. X.) Най-строго е забранено, който се осъди да открадне нещо измежду дружината, тозчас се наказва със смърт.

53. (55. у П. X.) Делбата между четата как трябва да стане.

Н. Б. II. А. п. 61, № 424

(Следва)