ВИКТОР СУВОРОВ / ПАРАЛЕЛЕН МАРШРУТ / ГЛАВА 4

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В своя Телеграм канал Виктор Суворов започна да публикува глави от замислена преди време от него книга, която не е довършил, но явно смята да я довърши, ако към нея се присъединят почитатели, които биха искали да я прочетат до края... Тук ще публикуваме последователни глави от книгата, пък – докъдето стигнат... (Павел Николов)

ДО ТУК: ПРОЛОГ , ГЛАВА 1, ГЛАВА 2, ГЛАВА 3

ГЛАВА 4

1.

- За тази жена, шефе, сме събрали цялата възможна информация.

- Повторете това странно име. Не може да се запомни веднага.

- Оксана.

- Какво се знае за нея?

- В нейната биография няма нищо интересно. Рано е загубила родителите си. Не можахме да намерим информация за тях. Не защото е търсено лошо, а защото тази информация е унищожена от някого отдавна и безвъзвратно. Момичето е отгледано в сиропиталище. След училище постъпва в столичния университет, учи най-добре от всички. Освен това следва едновременно в два факултета: история и биология.

– Значи – нищо важно, нищо интересно.

- С изключение на...

- Слушам.

- Събрахме в Мрежата нейни снимки, започвайки от най-ранна детска възраст. Разглеждаха ги внимателно и забелязаха една странност: на всички снимки, започвайки от младенческата възраст, на лявата ѝ китка е залепен медицински пластир. Модерните лепенки са направени така, че да съответстват на цвета на кожата на хората, така че да не бият на очи. Още повече при снимките. Но ние видяхме.

- Тя все още ли носи този пластир?

- Не, шефе. От шестнадесетата си годишнина на лявата китка има античен „Ролекс“ със стоманена верижка. Часовникът е скъп, но не е набиващ се на очи. Тя не го сваля. Всяко правило обаче трябва да има изключение. Помислих си: къде и кога би трябвало да свали този часовник?

- В амбулаторията. При лекаря.

- Точно така, шефе. Сеньоритата би могла да свали „Ролекса“ от ръката си по време на медицински преглед. Моите момчета измислиха как да се възползват от това обстоятелство. Ясно е, че шефовете на лечебните заведения наблюдават персонала си. Да не вършат щуротии. За да избегнат скандали, шумни разкрития, съдебни спорове и големи глоби, управителите или собствениците на амбулаториите и болниците монтират скрити камери в лекарските кабинети. Остава да намерим медицинската институция, която е посещавала интересуващата ни сеньорита, да разберем къде са инсталирани скрити камери в тази институция, кой сваля информацията и къде я пазят. И тогава трябва по някакъв начин да получим тези записи и да намерим в тях това, от което се нуждаем.

- Надявам се, че сте успели.

- Да, шефе, успяваме в много неща.. Само дано някой оцени нашите усилия достойно.

- Добре, добре. На тебе, Алекс, аз ти плащам щедро. Докладвай.

2.

Нейното студентско жилище е съвсем малко. В стаята - тясно твърдо легло, рафт с книги и маса с компютър. В жилището има не само стая, но и кухня. Двама души в тази кухня, разбира се, могат да се съберат. Но само ако и двамата не са много дебели. И банята, по-точно – кабината с душа, е също стая.

Време е да спи. Но кой би спал, когато е получил такова наследство?

Затова включва компютъра - интересно е още веднъж да погледне имението с погледа на собственик.

Добре ни е на всички нас в третото хилядолетие: няма нужда да ходите в далечни страни, за да съзерцавате непознати простори, ако можете да видите всичко направо от своето жилище.

Екранът светва. И на този екран - планини с невероятна красота, обрасли с гори. Отвъд горите има заснежени върхове. Долина между планините. В долината и по склоновете има безкрайни лозя на полегати склонове. И тихо езеро. Формата на езерото е почти правилен овал. Размер: три километра от запад на изток, два километра от север на юг. По бреговете - тръстикови гъсталаци. Западният бряг е скалист. В скалите - мощен разлом. По този разлом, покрай камъните, препуска река, изливайки се в езерото във вид на гърмящ водопад. Прозрачната река носи от заснежените върхове в езерото чиста ледена вода. От отатъшната страна на езерото друга непокорна река, като Ангара от Байкал, се измъква на свобода и лети с рев по-нататък през разломите.

За тези, които са учили геология, картината е ясна. В древни времена трилиони тонове ледници са покривали склоновете на планинската верига. На това място огромната ледена маса, набираща сила и разпространяваща се в продължение на хилядолетия, срещала меки скали по пътя си и ги разбивала с чудовищната си тежест.

Стотици хиляди години по-късно, когато ледът се оттеглил и се стопил, получената вдлъбнатина се напълнила с вода. Така се появило езерото, дълбоко, тихо, чисто. Каменен нос се е врязал в него. Върхът му не е точно плосък, но е доста пригоден за човешко обитаване.

Минали векове и безброй хилядолетия и някъде през първата половина на ХХ век, на този нос близо до водопада, някой построил уютна къща в алпийски стил като къщичката от вълшебната приказка. Тя е заобиколена с тухлена стена, висока три метра, с керемиден гребен. Отвъд тази стена се вижда само висок покрив, също керемиден. Под покрива има два етажа.

Гледаш и не знаеш дали си в Бавария или в Швейцария, в кантона Люцерн.

От три страни има вода и непроходими тръстикови гъсталаци. Към къщата можете да подходите само от едната страна, от югозападната. Тук цялата стена е оплетена с лози. Под тухления свод - врата. Вратата е резбована, дъбова. Затваря се отвътре със стоманено резе. Който не е за там, няма да го пуснат.

Владенията на сеньоритата са на невероятно място: отвесни скали с остри хребети, искрящ водопад, дълбоко, прозрачно езеро почти до самото дъно, шумолящи тръстикови гъсталаци по бреговете.

3.

- Ние, шефе, получихме информация, от която следва, че през последните три години Оксана е посетила своя лекар само веднъж. Искам да кажа, тя е напълно здрава. Успяхме да получим записите от скритата камера. По време на медицинския преглед тя сваля верижката с часовника. Дълго време се мъчихме да видим една едва забележима татуировка на екрана на компютъра. Увеличихме снимките доколкото можахме, завъртяхме ги в различни посоки под различни ъгли. Ето резултата: на лявата ѝ китка, където слага верижката, има три много малки числа с промеждутъци между тях. Първото число е 19. Второто - 20. Третото – 413.

- Какво могат да означават тези числа?

- Знаците са само седем. Следователно не е текст. А ако е текст, е много кратък - една дума. Най-вероятно това е код за достъп до някакво хранилище на тайни или съкровища.

- Съгласен.

- Или може би - парола. Ако съберем първите две числа заедно и отделим последното, получаваме 1920, 13 април. Въведохме тази дата в компютрите, проверихме всичко, което се е случило на този ден, но досега не намерихме нищо интересно.

- Значи, ако разбрах всичко правилно, тази Оксана, още в невръстна възраст, без да разбере и да осъзнае нищо, е станала носител на някаква тайна. При това доста древна тайна, тайна, която е на повече от сто години.

- Точно така, шефе.

- Някога опитвала ли се е да намери нещо?

- Доколкото зная, не се е опитвала. Да размислим логично: ако намери това нещо, тя или ще махне татуировката, или ще си татуира нещо друго отгоре, шарка, цвете или дракон. И вече няма да крие китката си от любопитни очи. Не изключвам, че тя самата не знае смисъла и значението на тези числа. Мисля, че някога са ѝ внушили, че числата не трябва да се махат. И няма нужда да ги вижда всеки.

4.

Живеем в интересно хилядолетие. Телевизионните камери са навсякъде. Компютрите са навсякъде.

Полицията те следи отблизо. И местните власти. И данъчните органи. И банката, от която сме взели малко пари. И безброй производители и продавачи на голямо разнообразие от стоки и услуги. И застрахователни компании. Цялата тази информация се установява завинаги в бездънната памет на компютрите. Компютрите помнят къде и при какви обстоятелства сте катастрофирали с колата си, къде е откраднат портфейла ви, кога и къде сте загубили пръстена си. Компютрите са осведомени от кои магазини купувате обувки и от кои дрехи. Те помнят вашите стандартни покупки от съседния магазин за хранителни стоки.

Но това не е всичко. В допълнение към колосалните обеми от информация, които се пазят в бездънните дълбини на електронната памет на държавните агенции и частните компании, огромно количество информация се пази и в персоналните компютри на обикновените граждани.

Ако разполагате с мощен екип от професионалисти, които са ви подчинени, и ако успеят да получат достъп до необходимите слоеве и находища от информация, тогава те ще напишат за кратко време цял научен труд за човека, който ви интересува.

От парчетата на хрониката ще слепят завладяващ филмов епос.

И вие ще видите този човек много пъти в магазините и по улиците, по гарите и летищата, на плажа и във фитнеса, на тенис корта и в алеите на стария парк. Ще разберете всичко, което искате за този човек: колко пари получава, какво и колко харчи, има ли дългове, колко са и кога изтича срокът за плащане. Ще ви стане ясно какви книги чете, какви филми гледа, какви песни слуша.

Основно: за какво мечтае обектът, който ви интересува.

За анализатора остава да събере цялата информация, да сравни фактите, да отдели главното от второстепенното.

Резултатът от изследването е представен на Рьомер: няма нищо необичайно в биографията на млада жена, която някога е била наречена със странното име Оксана.

Интересен е само един факт - някой някога е оставил не кой знае какво наследство на едно съвсем малко момиченце - имение с лозя, което в момента се оценява на мизерните тринадесет милиона швейцарски франка, и...

И освен това - някакъв грижливо пазен шифър.

А това вече е интересно.

5.

Тя се разтваря в щастливи сънища. И някъде далече завършва процесът на всестранното изследване на нейната личност. Остава последният въпрос:

- Под какво съзвездие е родена тази странна сеньорита?

- Шефе, разбрахме дори това. Тя е родена под съзвездието Sagittarius. Това предполага хармонията на тялото, душата и свободния дух. Родените под това съзвездие имат подчертана енергия и целенасоченост. Точно това знаем за нея. Тя е аржентинка, но - както си спомняте, има полски, български или украински корени. В онези части на света това съзвездие се нарича със странното име Стрелец.

(Следва)