ВИКТОР СУВОРОВ / ПАРАЛЕЛЕН МАРШРУТ / ГЛАВА 8

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В своя Телеграм канал Виктор Суворов започна да публикува глави от замислена преди време от него книга, която не е довършил, но явно смята да я довърши, ако към нея се присъединят почитатели, които биха искали да я прочетат до края... Тук ще публикуваме последователни глави от книгата, пък – докъдето стигнат... (Павел Николов)

ДО ТУК: ПРОЛОГ, ГЛАВА 1, ГЛАВА 2, ГЛАВА 3, ГЛАВА 4, ГЛАВА 6, ГЛАВА 7

ГЛАВА 8

1.

Широките пътища в равнините останаха отзад. Тук, в планинското подножие, пътищата са тесни, криволичещи. Вдясно - скала като неразрушима стена, вляво - пропаст. След това - обратното: скала отдясно, пропаст отляво. И кой знае какво има зад завоя: стръмно изкачване или също толкова зловещо стръмно спускане.

И като се изкачиш до следващия проход, се открива панорама от десетки километри. Отдъхни си, наслади се на картината. Сега пътят върви надолу.

По-нататък - ново изкачване, по-високо от предишното.

Много прилича на графика с бързо нарастващи доходи: крива нагоре, след това малък спад и отново покачване, но само че по-високо и по-стръмно от предишното.

Скитникът преодоля още едно било и пред него се отвори широка долина. В центъра - езеро. От близката, източната страна - ферма. Има обширен стопански двор: гараж, складове, хранилища. Там е и къщата на управителя. Красота, направо сядай и рисувай картина.

А в по-далечната страна - скали, водопад и къщата на собственика зад тухлена стена.

Скитникът огледа цялото това великолепие и реши вътрешно: това е границата. Това е последното постоянно човешко обиталище в подножието на планината.

По-нататък няма пътища.

По-нататък има само пътеки. Нагоре и нагоре.

2.

- Имате ли нужда от работна ръка?

- Какво?

- Работна ръка, питам, трябва ли ви?

Едрият мъжага с широкопола шапка, с тежък револвер Webley на колана си, огледа с преценяващ поглед дрипльото и се усмихна:

- Зависи каква.

- А кой е тук стопанинът?

- За какво ти е стопанинът?

- Искам работа.

- Няма стопанин.

- И как я карате без стопанин?

- Стопанин няма. Но има стопанка.

- И къде е тя?

- Няма я. Още не е идвала. Нито веднъж не сме я виждали. На тебе за какво ти е?

- Нали казах: търся работа.

- Стопанката с такива дреболии няма да се занимава. Затова в имението има управител.

- И къде да намеря този управител?

- Пред тебе е.

- Ами тогава да попитам направо: имате ли нужда от работна ръка?

- Имаме нужда. Нека бъде така. Иди там, при работилниците. Ще попиташ за Фернандо. Това е моят заместник. Ще кажеш, че те е пратил Естебан. Фернандо да хвърли въшливите ти дрехи в огъня. Да те подстриже до голо и да те обръсне. След това ще се изкъпеш в банята. Ще ти дадат стари войнишки дрехи и обувки. Не искам да ми донесеш някакви паразити. А утре сутринта – на работа. Работата е тежка. Само на винарските етикети рисуват накичени смеещи се момичета с кошници грозде. А тук трябва работа до скъсване. От сутрин до вечер. Но плащаме щедро. И храним. И поим. Ясно ли е?

- Ясно.

- А на мене, скитнико, не ми е ясно всичко. Как се казваш? Забрави да се представиш.

- В различни страни ме наричат различно: Анджей, Андрей, Андрю.

- А фамилия?

- Кохановски.

- Ето, Анджей-Андрей-Андрю Кохановски, запознахме се. Като се подстрижеш, избръснеш, изкъпеш и преоблечеш, иди в кухнята. Нека те нахранят. Че очите ти светят като на изгладнял вълк.

3.

Като острижеш до голо рошав скитник, обръснеш брадат и мустакат човек, като измиеш потъналия в мръсотия с гореща вода, като го насапунисаш три пъти и го търкаш безмилостно с кърпа, като го облечеш в стара, но чисто изпрана войнишка униформа без пагони, като обуе износени, но здрави армейски обувки с дебели подметки, ще се получи съвсем различен човек.

Но това не е всичко. Трябва да направиш нещо, за да угасне гладната светлина в очите му.

Да има сега за него пържени картофи в цвърчащ тиган, че и три баварски кремвирша. Но готвачката Алехандра, съпругата на управителя, отхвърли решително тази възможност: той, като дистрофик, трябва да бъде хранен с пилешки бульон. Малко по малко.

4.

След продължително гладуване чаша горещ бульон действа на изтощения организъм като пълна чаша с „Фернет Бранка“.

А „Фернет Бранка“, ако някой не е наясно – е същински балсам. Алкохолно съдържание 39-40 процента. Но има и 43.

Не беше пил сеньор Анджей-Андрей-Андрю Кохановски нито грам фернет. Стигаше му и чашка бульон. Разля се топлина по душата му, след това и по тялото му.

Фернандо, помощникът на управителя, му показа къде да спи: в сеновала има брезент.

Покривът над сеновала е керемиден.

Добре, че не е железен. Опитай се да спиш под железен нажежен покрив. Веднага ще се опържиш.

Не не че под керемидения покрив е прохладно. Там също е горещо. Но горещината е щадяща.

5.

Очите се залепват, мислите се бъркат. Анджей Кохановски заспива, разбирайки, че е лесно да го заловят сънен: ще вдигне добродушният Фернандо телефонната слушалка и ще позвъни където трябва, ще информира когото трябва, за да бъде разкрит бездомникът.

А тези, на които се полага, могат да проявят интерес. По цяла Аржентина на всеки полицай сега му горят очите, защото има възможност да се отличи. Залавянето на злодея, който през нощта в столичния парк е нападнал самотен беззащитен полицай, при което зверски го е набил, или го е убил, може да бъде много важно нещо, нужно, доходно. И не много сложно.

Положението е следното. Всеки полицай по време на дежурство има на гърдите си едва забележима филмова камера. И камерата фиксира всичко, което става пред въпросния пазител на реда.

Разбира се, излизайки през нощта на, меко казано, незаконен лов, набитият (или убитият) полицейски служител не е сложил камера на гърдите си. Но би могъл да си сложи своя камера, за да може в свободното си време, отдъхвайки си душевно, да се наслаждава, съзерцавайки своите нощни похождения.

Ако полицаят наистина е убит и ако, заради забавление, е снимал с камера нощните си приключения, последните му в живота сблъсъци са безусловно фиксирани там. И цялата полиция на Аржентина има в момента точна инструкция кого именно трябва да търси и залови.

От друга страна, всичко се беше случило в тъмен парк. Камерата би могла да не улови детайлите. А може би и изобщо не е имало такава.

Как сега скитникът да уравновеси сигурността в безнаказаността с гнетящия товар на съмнението?

Би трябвало Анджей Кохановски да оцени трезво създалото се положение, да не спи, а да се отдалечи в планината.

Но няма сили да разтвори чугунените си клепачи. Тежък сън го покрива като с дебело топло пухено одеяло. И няма сили да се изтръгне от тази сладка дълбина.

(Следва)