ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА - 9

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ДЖЕЙН ОСТИН (1775-1817)

“МЕНСФИЙЛД ПАРК“ (1814 г.)

(Продължение)

***

Едмънд заминава за Питърбъро за една седмица, за да навести свой познат. В негово отсъствие мис Крофърд, разкайвайки се за поведението си на бала, се опитва да разбере от Фани какво знае за неговите намерения и чувства. Хенри Крофърд се завръща от Лондон и на следващия ден носи изненада за сестра си: Хенри казва, че след като си флиртувал с нея, се е влюбил сериозно във Фани и сега възнамерява да се ожени за нея. Донесъл е и приятна изненада за Фани - под формата на писма, от които става ясно, че е повлиял на влиятелния си чичо адмирал и най-накрая е повишен в офицер. След това в съобщение, направо, Хенри ѝ предлага веднага ръката и сърцето си. Този разговор е толкова неочакван и толкова неприятен за Фани, че тя побягва смутена. Мис Крофърд ѝ изпраща бележка по брат си: „Скъпа моя Фани — защото от днес нататък ще мога винаги да ви наричам така, за голямо свое облекчение, тъй като езикът ми трудно се обръщаше да ви нарека „мис Прайс“, особено през последните няколко седмици - не мога да позволя на брат си да тръгне, без да ви изпратя няколко реда, с които да ви изкажа поздравленията си и да изразя възторженото си съгласие и одобрение. Кажете „да“, скъпа Фани, и не се страхувайте от нищо! Няма никакви пречки тук, за които да си струва да се говори. Лаская се от мисълта, че няма да ви е безразлично да узнаете за моето съгласие. Така че, усмихнете му се тази вечер с най-прелестната си усмивка и го изпратете обратно при мене още по-щастлив, отколкото тръгва при вас“.

Стилът на тази бележка, който на пръв поглед е много елегантен, при по-внимателно разглеждане се оказва доста пошъл. Тук има много сладникави банални фрази, като искането за „най-прелестна усмивка“. Всичко това не е така за Фани. Когато Крофърд я пита, преди да си тръгне, за отговор за сестра му, „с единственото желание по никакъв начин да не покаже, че е приела сериозно случилото се, Фани с разтреперана ръка и със също така треперещо сърце написа: „Много съм ви благодарна, драга мис Крофърд, за любезните поздравления, доколкото се отнасят за моя скъп Уилям. Останалата част от писмото ви, доколкото разбирам, е просто шега, но аз така слабо се ориентирам в подобни неща, че се надявам да ме извините за молбата ми да забравим по-скоро тази случка. Познавам мистър Крофърд достатъчно дълго, за да си изградя представа за начина му на живот, и ако той ме разбираше също така добре, мисля, че щеше да се държи с мене по съвсем различен начин. Аз самата не знам какво пиша, но ще ми окажете огромна услуга, ако никога повече не заговорите на тази тема. С благодарност за честта, която ми оказахте с писмото си, скъпа мис Крофърд, оставам…“ и т. н.

Стилът на тази бележка, напротив, е искрен, чист и ясен. С отговора на Фани завършва вторият том на романа.

В този момент новият композиционен тласък идва от сър Томас, строг човек, който използва цялата си сила и цялото си влияние, за да убеди кротката Фани да се омъжи за Крофърд. „Той, който беше благословил брака на дъщеря си с мистър Рашуърт! Едва ли от него можеше да се очаква някаква романтична изтънченост“. Сцената на разговора между чичото и племенницата му в Източната стая (глава 1, част III) е една от най-силните в книгата. Сър Томас е изключително недоволен и не крие недоволството си, което довежда Фани до пълно отчаяние, но не може да получи нейното съгласие. Тя далеч не е убедена в сериозността на намеренията на Крофърд и се придържа към идеята, че това са просто празни любезности от негова страна. Освен това смята, че при такава разлика в характерите бракът им би бил нещастен и за двамата. У сър Томас проблясва мисълта, че привързаността ѝ към Едмънд е причина за нейното несъгласие. Но той отхвърля веднага тази мисъл. Цялата сила на порицанието му се стоварва върху Фани. „Тук той замълча. Фани вече плачеше така горчиво, че колкото и да беше разгневен, сър Томас не би могъл да продължи с упреците. Образът, който ѝ беше нарисувал, всички тези обвинения, толкова тежки и многобройни, всяко следващо все по-ужасяващо - струваше ѝ се, че сърцето ѝ ще се пръсне от мъка! Своенравна, твърдоглава егоистка, и на всичкото отгоре неблагодарница! Такава я виждаше той. Тя беше излъгала очакванията му, беше изгубила доброто му мнение. Какво щеше да стане с нея?"

Крофърд продължава да оказва натиск и посещава Мансфийлд парк почти всеки ден с пълното одобрение на сър Томас. Едмънд се връща и има повторение на темата от пиесата: Крофърд чете сцени от „Хенри VIII“. Това несъмнено е една от най-слабите пиеси на Шекспир, но през 1808 г. обикновените английски читатели предпочитат историческите драми на Шекспир пред божествената поезия на неговите велики трагедии като „Хамлет“ или „Крал Лир“. Темата на пиесата е умело преплетена с темата за духовния сан (приет вече от Едмънд) в разговора на мъжете: просто да се изнесе една проповед или просто да се изнесе умело. Едмънд разказа на Крофърд за първата си проповед, която е изнесъл наскоро, и Крофорд го засипва с въпроси „как се е чувствал и дали службата е минала успешно. Във въпросите му, въпреки че бяха зададени с жив дружески интерес и нескрита симпатия, нямаше и следа от онази беззлобна ирония или лекомислие, от които Фани би се почувствала дълбоко оскърбена - нещо, което Едмънд добре съзнаваше - така че той отговаряше с нескрито удоволствие. Задоволството му нарасна още повече от факта, че Крофърд продължи да го разпитва за мнението му и да изказва собствените си виждания относно най-подобаващия начин на поднасяне на определени части от службата, показвайки, че и по-рано е мислил по въпроса, при това доста задълбочено. Това беше най-верният път към сърцето на Фани. Цялата му галантност и остроумие, заедно с добродушието, не можеха да я спечелят, или поне не позволяваха да бъде завоювана така скоро без помощта на чувството, дълбокото проникване и сериозното отношение към сериозните материи“.

С обичайната си лекота в мислите Крофърд си представя, че е модерен лондонски проповедник: „Една майсторски написана проповед, поднесена изкусно, е източник на несравнимо удоволствие. Никога не съм чувал такава, без да изпитам огромно възхищение и уважение и дори на моменти ми се иска самият аз да приема свещенически сан и да проповядвам” <...> „Само че на мене ми е нужна лондонска публика. Аз бих могъл да проповядвам само на образовани слушатели, способни да оценят изкуството ми. Пък и никак не съм сигурен, че ще имам желание често да чета проповеди - може, да кажем, от време на време, веднъж-дваж всяка пролет, след като са ме чакали с нетърпение няколко недели, но не и постоянно. Да чета редовно никак няма да ми е по сърце“. Този чисто актьорски подход не обижда Едмънд, защото е братът на Мери. Затова пък Фани клати глава.

Обстоятелственият сър Томас сега получава също доста обстоятелствения Едмънд за свой помощник, за да упражни влияние, способно да склони Фани за брак с Крофърд. Започвайки разговор с нея, Едмънд мисли, че Фани все още не обича Крофърд, основната му мисъл е, че ако с течение на времето не се препятства на ухажването на Крофърд, тя ще го оцени и ще го обикне и постепенно нишките, които я свързват с Мейнсфилд парк, ще отслабнат и бъдещото напускане на дома вече няма да ѝ изглежда невъзможно. Влюбеният Едмънд бързо продължава да хвали Мери Крофърд, с която ще се сроди чрез Фани. Разговорът завършва с нотка на бдително очакване: предложението на Крофърд е просто твърде неочаквано и само поради това неприемливо. „Казах им, че от всички човешки същества ти си единственото, над което навикът властва по-силно от всяка промяна, и самият факт, че в предложението на Крофърд се съдържа промяна, вече работи срещу него. Прекалено ново, прекалено отскоро е всичко, затова не е в негова полза. Казах им, че ти не гледаш с добро око на това, с което не си свикнала, и какво ли не още в същия дух, за да им създам представа за характера ти. Мис Крофърд ни разсмя, като ни разкри как смята да окуражи брат си. Тя заяви, че ще го посъветва да продължи със същото постоянство опитите си да се хареса, и тогава без съмнение след десетина години щастлив брак ухажването му ще бъде прието напълно благосклонно." „Фани се усмихна насила, защото това се очакваше от нея. Чувствата й бяха крайно объркани. Тя се боеше, че прави грешка, че говори прекалено много и стига твърде далеч в предпазливостта си, която смяташе за необходима, за да се защити от едно зло, но по този начин се излагаше на друго, и затова шегата на мис Крофърд, повторена от Едмънд, в този момент особено силно я огорчи.."

Убеждението на Едмънд, че Фани отхвърля Крофорд просто защото всичко е ново за нея, също изпълнява композиционна функция, тъй като по-нататъшното развитие на действието изисква Крофърд да остане в Мансфийлд парк и да продължи да я ухажва. Едно опростено обяснение на отказа на Фани му дава претекст мисли така и да бъде подкрепен от сър Томас и Едмънд. Много читатели, особено читателки, не могат да простят на умната и изтънчената Фани любовта ѝ към такъв скучен човек като Едмънд. Затова мога само да повторя, че най-лошият начин да четеш книги е да се впуснеш по детски в действието и да общуваш с героите, сякаш са истински хора. Въпреки че, разбира се, в живота често се случва слабите, умни момичета да обичат всеотдайно скучни глупаци. Независимо от това Едмънд – трябва да му отдадем дължимото – е всъщност добър, честен, приятен и мил човек. Което е всичко за светската страна.

Хората се опитват да повлияят на бедната Фани по различни начини - Мери Крофърд апелира към нейната гордост. Да спечелиш любовта на Хенри е голям успех. Все пак толкова много жени въздишаха по него. Мери е толкова безчувствена, че без да го осъзнава, избухва: брат ѝ всъщност има недостатък като склонността да се влачи по жени, „с което кара младите момичета да се влюбват в него“. Тя добавя: „И аз наистина съм дълбоко и искрено убедена, че никога досега не е изпитвал тези чувства към друга жена, че ви обича с цялото си сърце и ще ви обича толкова дълго, колкото изобщо е възможно. Ако има на света мъж, способен да обича една жена цял живот, то без съмнение, Хенри ще ви обича така." Фани не може да не се усмихне леко, но не казва нищо в отговор. Психологически не е съвсем ясно защо Едмънд все още не е казал за любовта си към Мери Крофърд; но композицията на романа изисква известна бавност на неговото ухажване. В резултат от това брат и сестра Крофърд заминават за Лондон, всеки по своя път, предварително уговорена работа, без да научат нищо определено от Фани и Едмънд.

(Следва)