вторник, март 14, 2023

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА - 4

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: 1, 2, 3

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ДЖЕЙН ОСТИН (1775-1817)

“МЕНСФИЙЛД ПАРК“ (1814 г.)

(Продължение)

***

Към края на първа глава всички предходни действия са завършени. Запознали сме се със суетливата и вулгарна бъбривка мисис Норис, с твърдия като скала сър Томас, с намръщената, бедстваща мисис Прайс, а също така с безделната, отпусната лейди Бертрам и нейния мопс. Решението да се доведе и да се настани в Менсфийлд парк Фани Прайс е взето. Особеностите на характерите на персонажите у мисис Остин често придобиват структурно значение. Например заради леността на леди Бертрам семейството живее постоянно на село. Те имат къща в Лондон и преди, до появата на Фани, през пролетта – модния сезон – живеели в столицата, но в началото на романа „поради някакво дребно заболяване и голяма доза леност, лейди Бертрам се отказа от дома си в Лондон, в който обикновено прекарваше пролетта, и се установи постоянно в провинцията, като остави сър Томас да изпълнява задълженията си в парламента, радвайки се на по-голям душевен комфорт, или може би преживявайки липсата му, вследствие на нейното отсъствие“. Подобна подредба, разбираме ние, е необходима на Джейн Остин, за да може Фани да расте и да се възпитава на село и пътуванията до Лондон да не усложняват сюжета.

Образованието на Фани продължава, до петнадесет години гувернантката я научава на френски език и история, а братовчедът Едмънд Бертрам ѝ дава книги, “изпълващи с очарование свободните й часове, той насърчаваше вкусовете й и коригираше преценките й, той правеше четенето полезно, като разговаряше с нея за прочетеното и с разумна похвала увеличаваше неговата привлекателност“. Фани дели своята привързаност между родния си брат Уилям и братовчед си Едмънд. Интересно е да се запознаем с това, което са учели децата по времето на Джейн Остин в нейния кръг. Когато Фани се появила в Менсфийлд парк, сестрите Бертрам решават, че е „чудовищно глупава и през първите две-три седмици постоянно се появяваха в гостната с някое ново потвърждение на това.

- Скъпа мамо, представете си само, братовчедка ми не може да сглоби картата на Европа! — или — Братовчедка ми не може да посочи най-големите реки в Русия! — или — Тя не е и чувала за Мала Азия! — или — Тя не знае каква е разликата между акварел и пастел! Това е невероятно! Чували ли сте някога за подобна глупост?“

Тук сред всичко останало е важно това, че за обучение по география преди сто и петдесет години се използвала карта, нарязана на парчета – като нашите пъзели. Друг предмет, който изучавали тогава, била историята. Сестрите са учудени: „Но, лельо, колко отдавна беше, когато повтаряхме в хронологичен ред имената на английските крале, кога са се възкачили на престола и какви са най-важните събития по време на тяхното царуване!

- Да - добави другата сестра, - и на римските императори от Северий насам, а също и голяма част от езическата митология, и всички метали, металоиди, планети и известни философи“.

Тъй като римският император Северий е живял в началото на III век, можем да видим от каква древност е започвало преподаването на история.

Кончината на мистър Норис носи със себе си промени: мястото на енорийския свещеник се оказва свободно. То било предназначено за Едмънд, когато приеме в бъдеще свещенически сан, но бизнесът на сър Томас е до известна степен нестабилен и той е принуден да даде енорията не на временен викарий, а на постоянен, пожизнено, което ще съкрати чувствително очакваните доходи на Едмънд – ще му се наложи да се задоволи само с енорията Тортън Лейси, която също е под разпореждането на сър Томас. Трябва да кажем няколко думи за енориите и енорийските свещеници по отношение на обстоятелствата в Менсфийлд парк. Енорийският свещеник е пастор, който има бенефиций, тоест църковна издръжка. Този свещенослужител олицетворява енорията, той е уседнал пастир. Неговият документ за самоличност са къщата и някакво количество земя. Той получава също така доход, нещо като данък, една десетина, от земеделието и местните занаяти. В резултат от дълго историческо развитие изборът на енорийски свещеник по някои места се предоставял на светско лица, в Менсфийлд парк това е сър Томас Бертрам. После неговият избор трябва да бъде одобрен от епископа, но това е само формалност. Сър Томас, давайки енорията на едно или друго лице, получава от него, според установения обичай, определено заплащане. И това е всичко. Той все едно дава мястото на енорийския свещеник под аренда. Ако Едмънд е бил готов да заеме това място, доходите от Менсфийлдската енория биха били негови и бъдещото му благосъстояние би било осигурено. Но Едмънд не е посветен още в духовен сан и не може да стане свещеник. Ако не били дълговете и хазартните загуби на Том, по-големия син, сър Томас би могъл да даде мястото на свещеник в тяхната енория на някой познат за известно време, докато не бъде ръкоположен Едмънд, и да мине без тези доходи. Но положението му е такова, че той не може да си позволи това и е принуден да се разпореди с енорията по друг начин. Том изказва надеждата, че доктор Грант „няма да се задържи на този свят“, показвайки с този небрежен израз безразличие към съдбата на своя брат.

Говорим ли за конкретни суми, казва ни се, че мисис Норис разполагала след омъжването си с годишен доход почти хиляда фунта. Ако допуснем за удобство на пресмятането, че нейната зестра е била колкото зестрата на сестра ѝ, лейди Бертрам, а именно седем хиляди фунта, тогава нейният дял в семейния доход е около двеста и петдесет фунта и така доходът на мистър Норис от енорията е около седемстотин фунта в годината.

Тук виждаме един от похватите, който използва Остин, за да въведе нови обстоятелства и да придвижи действието на романа. Настаняването на Грантови в дома на свещеника е обусловено от смъртта на мистър Норис, чието място заема доктор Грант. А идването на двойката Грант носи след себе си, на свой ред, появата на младите Крофърдови, родственици на мисис Грант, на които предстои да изиграят в романа много съществена роля. Освен това, мис Остин иска да отдалечи временно от Менсфийлд парк сър Томас, за да могат младите да злоупотребят с получената свобода, а след това да го върне в самия разгар на малка оргия, в която се превърнала репетицията на една пиеса.

Как авторката прави това? Големият син и наследник Том прахосва много пари. Делата на Бертрамови са разклатени. И още в третата глава Джейн Остин изважда сър Томас от сцената. Годината е 1806-та. Сър Томас е принуден, за да оправи своя бизнес, да отиде лично на Антигуа – остров в Западна Индия, един от Малките Антилски острови на петстотин мили северно от Венесуела. По това време той принадлежал на Англия. По плантациите на Антигуа използвали евтиния робски труд, той бил и източникът на богатствата на семейство Бертрам. Затова Крофордови се появили съседно на Менсфийлд парк в отсъствието на сър Томас. „Така стояха нещата през юли и Фани едва беше навършила осемнадесет години, когато към местното общество в селото се присъединиха братът и сестрата на мисис Грант, някои си мистър и мис Крофърд, деца от втория брак на майка ѝ. Те бяха богати млади хора. Синът имаше хубаво имение в Норфък, а дъщерята — двадесет хиляди фунта. Като деца сестра им беше проявявала силна привързаност към тях, но тъй като майка им беше починала скоро след нейната женитба и грижата за децата беше поета от брата на баща им, когото мисис Грант изобщо не познаваше, оттогава тя почти не се беше срещала с тях. В дома на чичо си те бяха намерили истински дом. Адмиралът и мисис Крофърд, чиито мнения коренно се различаваха във всяко едно отношение, все пак бяха обединени от любовта си към тези деца или поне нямаха други противоречия, освен, че всеки си имаше любимец, към когото проявяваше повече привързаност. Адмиралът имаше слабост към момчето, докато съпругата му обожаваше момичето. И точно смъртта на мисис Крофърд беше накарала протежето ѝ, след още няколко месеца на изпитания в дома на чичо си, да си потърси друго убежище. Адмирал Крофърд беше човек, който пренебрегва приличията и вместо да задържи племенницата си, беше предпочел да доведе любовницата си под собствения си покрив. На този факт мисис Грант дължеше желанието на сестра си да дойде при нея — една стъпка, толкова приятна на едната страна, колкото и целесъобразна за другата“. Можем да видим колко щателно вниква мис Остин във финансовата страна на нещата, довели до идването на Крофърдови – практицизъм ръка за ръка с приказността, както е обикновено за вълшебните приказки.

Сега да прескочим малко напред и да видим първото огорчение, което пристигналата мис Крофърд причинява на Фани. То е свързано с кон. Смиреното старо сиво пони, което Фани язди, за да укрепи здравето си от дванадесет години, умира през пролетта на 1807 година, а тя, вече седемнадесетгодишна, се нуждае все така от езда. Това е втората функционална смърт в романа – първата е кончината на мистър Норис. Използвам тук термина „функционална“ в смисъл, че тези две събития влияят на хода на действието в романа: те се използват с конструктивна цел, играят композиционна роля. Смъртта на мистър Норис довежда в Менсфийлд парк семейство Грант, мисис Грант води след себе си Хенри и Мери Крофърд, които скоро внасят в повествованието порочно-романтичен отенък. Смъртта на понито в четвърта глава, където прелестно показват себе си няколко персонажи, сред които и мисис Норис, довежда до това, че Едмънд дава на Фани за разходки един от трите си коня, смирена кобила, „мила, възхитителна, красива“, както се изказва за нея по-късно Мери Крофърд. Всичко това е подготовка за знаменитата емоционална сцена в седма глава. Красивата, миниатюрна, смугла и тъмнокоса Мери преминава от арфата на коне. За първи уроци по езда Едмънд ѝ заема коня на Фани и освен това предлага да я учи. Като ѝ показва какво да прави с поводите, той даже докосва нейната малка, здрава ръка. Великолепно са описани чувствата, които изпитва Фани, наблюдавайки отвисоко тази сцена. Вторият урок продължава по-дълго, за времето на ежедневната разходка не ѝ връщат коня. Фани отива да види къде е Едмънд. „Разстоянието между двете къщи не беше повече от половин миля, но от имението не можеше да се види пасторският дом. Изминавайки обаче петдесетина крачки от входната врата и поглеждайки през парка, пред погледа й се разкриваше домът на свещеника с всичките му имоти, които се ширеха на полегатия хълм отвъд селския път. На моравата на доктор Грант тя веднага зърна групата — Едмънд и мис Крофърд, и двамата на коне, яздеха един до друг, а отстрани докторът, мисис Грант и мистър Крофърд с двама-трима грума стояха и ги наблюдаваха. Компанията явно беше в прекрасно настроение, интересът на всички беше съсредоточен върху едно и също нещо и, без съмнение, се забавляваха много добре, тъй като веселият шум достигаше чак до нея. Самата тя никак не се зарадва на този шум. Не можеше да повярва, че Едмънд я е забравил, и тази мисъл й причини болка. Девойката не можеше да откъсне поглед от поляната, привлечена от това, което ставаше там. Отначало мис Крофърд и спътникът й обиколиха ходом моравата, която никак не беше малка, после, явно по нейно предложение, преминаха в лек галоп. Фани, при своята плахост, беше поразена колко добре се държи другата дама на седлото. След няколко минути двамата спряха. Едмънд беше застанал близо до мис Крофърд и нещо й говореше, явно й обясняваше как се държат юздите, защото беше хванал ръката й. Фани видя всичко, а може би въображението й допълни това, което беше скрито от погледа. Всичко това не би трябвало да я учудва — какво би могло да бъде по-естествено от желанието на Едмънд да бъде полезен и да проявява неизменна доброта към всеки? При все това тя неволно си помисли, че мистър Крофърд спокойно би могъл да му спести тази грижа. За него като брат би било особено уместно и прилично сам да поеме това задължение. Но мистър Крофърд, при цялата си прехвалена доброта и прословутото си ездаческо изкуство, вероятно в този случай нямаше да се окаже на нужната висота, пък и в сравнение с Едмънд не притежаваше истинска, действена услужливост. Мина й през ума, че на кобилата сигурно никак не е лесно да носи двоен товар — ако самата тя беше забравена, можеха да си спомнят поне за бедното животно“.

Развитието на събитието продължава. Темата за коня довежда до следващия епизод. Ние вече сме познати с мистър Рашуърт, който иска да се жени за Мария Бертрам. Запознанството с него става почти със запознанството със кротката кобила. А сега се извършва преход от темата за коня към темата, която ние ще означим като „Содъртънското приключение“. Очарован от прекрасната амазонка Мери, Едмънд взема коня на нещастната Фани. Мери на многострадалната кобила и той на своя кон отиват да яздят на Менсфийлдското пасище. И по-нататък следва преход: „Успешните начинания от този род неизбежно водят до нови планове и след като бяха отишли до Менсфийлдското пасище, всички бяха склонни на следващия ден да идат още някъде. Имаше още много красиви места, които заслужаваха да се видят и въпреки че времето беше горещо, навсякъде, където пожелаеха да отидат, се намираха сенчести пътечки. На една младежка компания никога не липсват сенчести пътечки“. Содъртън, имението на Рашуърт, е по-далече от Менсфийлското пасище. Мотив се разкрива след мотива, като цветчетата на градинска роза.

За Содъртън сме чували вече, когато мистър Рашуърт хвали „усъвършенстванията“ в имението на своя приятел и изказва намерението си да покани същия земемер. В по-нататъшен разговор събеседниците довеждат постепенно Ръшуърт до решението да обсъди тези планове не с платен земемер, а с Хенри Крофърд, като в набелязаното пътуване се наема да го съпровожда цялата компания. От осма до десета глава се разказва как минава пътуването, разгръща се „Содъртънското приключение“, а то, на свой ред, води до друго приключение – постановка на спектакъл. Двете теми се развиват постепенно, възникват и се формират една от друга, което се нарича композиция.

Да се върнем към зараждането на содъртънската тема. За първи път в романа има голям разговорен епизод, където Хенри Крофърд, сестра му, младият Рашуърт, годеницата му Мария Бертам, двойката Грант и всички останали са харакгеризирани с пряка реч. Тема на обсъждането е преустройството на именията, тоест придаването на „живописност“ на вътрешната подредба и фасадите на къщите и създаването на ландшафтни паркове, което от времето на Поуп до времето на Хенри Крофърд е било любимо занимание на образованите и безделни хора. Споменава се името на мистър Хъмхфри Рептън – по онова време висш авторитет по тези въпроси. Самата мис Остин сигурно е виждала много пъти неговите албуми по масите в гостните стаи на тези домове, в които ѝ се е случело да отиде. Джейн Остин не изпуска възможността за иронична характеристика. Мисис Норис разгръща темата как щял да бъде преустроен домът и имението на менсфийлдския свещеник, ако не било лошото здраве на мистър Норис: „На него, бедничкия, му беше трудно дори да излезе, за да се порадва на работата ни и това уби желанието ми да се заема с някои неща, за които неведнъж бяхме говорили със сър Томас. Ако не беше болестта на мистър Норис, щяхме да продължим оградата на овощната градина и да направим нови насаждения, които да закрият гробището — точно както направи доктор Грант. На практика ние постоянно се занимавахме с нещо такова. Само година преди смъртта на мистър Норис, през пролетта, засадихме кайсията до стената на конюшнята, която сега е такова чудесно дърво, просто радва окото, нали, сър? — обърна се тя към доктор Грант.

- Дървото безспорно върви много добре, госпожо — отговори докторът. — Почвата е добра и аз не мога да мина оттам, без да изпитам съжаление, че плодовете му не си струват усилията, хвърлени за събирането им.

- Сър, това място е торфище, ние сме го купили за торфище и сме платили за него… Впрочем, то ни е подарък от сър Томас, но аз съм виждала документите и знам, че струва седем шилинга и се води торфище.

- Измамили са ви, госпожо - беше отговорът на доктор Грант. - Ето тези картофи толкова наподобяват на вкус кайсии, расли на торфена почва, колкото и плодовете на онова дърво. Те в най-добрия случай са безвкусни, а хубавите кайсии са годни за ядене, което не може да се каже за тези от моята градина“.

Така че от бърборенето на мисис Нрис за преустройството на енорийското имение, както от напразните усилия на нейния маломощен съпруг, остава само една кисела дребна кайсия.

Младият Рашуърт е объркан и не може да каже две смислени думи – тази стилистична черта авторката предава косвено, посредством иронично писание на опитите му да се изкаже: „Мистър Рашуърт жадуваше да увери нейна светлост в пълното си съгласие и се опита да измисли някакъв комплимент, но докато се стараеше да изрази покорството си пред нейния вкус и собственото си намерение да постъпи именно по този начин, прибавяйки желанието си да угоди на всички дами и намеквайки, че е изпълнен със страстното желание да достави удоволствие на една-единствена, той съвсем се обърка и Едмънд използва възможността да сложи край на речта му, като му предложи вино“.

Аналогичен похват мис Остин използва и там например, където лейди Бертрам се изказва за бала. Самата реч не е цитирана, авторката се ограничава с една описателна фраза. И ето, оказва се, че не само съдържанието на тази фраза, но и нейната постройка, ритъм и интонация придават своеобразието на описаната реч.

Обсъждането на преустройството на именията се прекъсва от маниерния разказ на Мери Крофърд за арфата и чичо ѝ адмирал. Мисис Грант казва, че Хенри Крофърд, имайки някакъв опит в областта на земемерството, може да се окаже полезен на Рашуърт; Хенри Крофърд, като се дърпа от скромност, все пак се съгласява и с помощта на мисис Норис се ражда замисълът за общо пътуване до Содъртън. Шестата гласа се оказва преломна в романа. Хенри Крофърд любезничи с Мария Бертрам, годеницата на Рашуърт. Едмънд, въплътената съвест в книгата, „чува всичко, но не казва нито дума“. По смисъла на ромна в идеята за това пътуване има нещо греховно, и в това как младите, без необходимото наглеждане от по-възрастните, блуждаят из парка, принадлежащ на късогледия Рашуърт. В тази глава са изпъкнали превъзходно всички действащи лица. Содъртънското приключение подготвя и предвижда важни глави: тринадесета-двадесета, представящи епизода със спектакъла, който готвят младите хора от Менсфийлд парк.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.