МЕМОАРИ И БЕЛЕЖНИЦИ ОТ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ДРУГ БЕЛЕЖНИК НА ИВ. П. Х. КЪРШОВСКИ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на мемоари и бележници на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Мемоарите и бележниците са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 508

Друг бележник на Ив. П. X. Кършовски

I.

В Крайова господин Ангел Бего Батрон (патрон, съдържател, собственик – бел. П.Н.) на хотел Верон.

II.

Атанас Клисуров Калоф(ерец)

Кочо С. Костадинов

И. Ацов в Крайова

Г. Ангел Вечо т. г.

Г. Сава - Т. Северин

Г. Христо Бурмов – Габрово

Петър Дянков – Крайова

III.

Април 1867г.

Лазар казал на Иванча Шнайдера на момчето, че команд. ще налея 5 оки вино. Симо има и ще го изпита.

IV.

18 февруари 1868 г.

Т. Иванович Апостолич говорил на Г. Анаст. Иванович, управител Княжев, на момчето му да не е някой бългаски принц.

V.

Що потрошавам

За квартира в Белград дадох наполеона За билети на вапора За поспорти билети За кола за калабал (багаж) На Мънзов Крайцари на Смед. На Базяшъ за пикетъ? На Базяшъ за 4 бери (бири) На наполеона 1 зв. За билети от Базящъ За носене сандъци За гузба от капро За кафе и вино За 2 (пъти) 100 др. вино За билети За пива

ееееееее

232: 129: 162: 2: 198: 6:30 24: 6: 4: 152: 2: ----- 770:30 1 8 2 90 4 ---- 871

VI.

Общи пари у мене

ееееееее

14 лири от Муст. 1624 От Стоянов 1/2 нап. 5

VII.

Пренесени На Наполеона На Т. Северин на полиц. На каруцата за дрех. За пива За пива и цигулари За вечерта кафе За свирачи На кираджия 1 лир. За квартира и ядене За сачми 1/2 цван. За ракия

ееееееее

875 5 1 4 4 4 5 ---- 898 2 116 80 ---- 1096 2 3 ---- 1101

VIII.

Приех от наполе. За Мънзив За вапора Пренесени

ееееееее

20 10 ---- 1101

IХ.

За стфари (неща) разни На пътя за ракия На реката Жи. На механа 2 ч(аса) до Край(ова) Събрани

ееееееее

25 4 8 7 ---- 1145

Х.

На Крайова На Васил Иванов (Левски - бел. П. Н.) На Петър пант. [1] На Мишайков

ееееееее

12 17 28 ---- 1208

XVII.

6 декември 1867 г.

Когато дойдоха момчетата от Влашко в Белград, военният министър казва на Цеко да не му води хора бозаджии и халвад- жии (прости), а хора учени.

(6 март 1868 г.) Казва му пак, че не му трябват адвокати, т.е. бозаджии и халваджии не ще; никакви.

XVIII.

В Букурещкия музей се намират едни двери от олтар, на които има надпис.

Долу на десните врати е надписът: Слав войвода... в сей земле.

Също долу на лявата врата е надписът:... ρѡ влахинскои в лѣто = цѮа = 961.

Околовръст на дверите има изрязани навън букви, както тези, но освен тези, другите не се познават добре, защото са изпочупени.

XIX.

Бележки

4. От 4 март 1868 г. Запряха (арестуваха) 5 българчета, като изключиха сърбите, който бяха в същото обвинени.

10. Бяха запрели Ив. Молеров Македонеца, че бил в града, и то за 6 дни, другите - по 48 часа. Тук бил барутът, който се за­пали и щяха да изгорят, ако не беше съмнало и не бе един робяш да строши кофара и да им отвори.

13. Вика командирът ефр. Марк, да му държи страна за извинение (да го оправдаем).

14. Чете се наредба от министъра чрез командира: 1) че трябва да гледаме полит. на сръбското правителство; 2) да изпълняваме военния закон според духа на сръбското правителство; 3) да не ходи никой да буни българите, да бие турците и да пали без позволението на сръбското правителство (!?) Който е пак ходил без позволение тяхно [през] 1867 г., да се изключи от дружеството. За пример на това се изпъждат Еремия Петров и Найден Пешов - участници в това дело.

16. Командирът вика Кършовски да не говори никой, че той като виновен просил извинение.

19. Вика Кършовски и Мънзов и като ги хули с най-безчестни думи, казва им, че ще си даде оставката или че ще употреби „дървен господ“!?

Причината на туй беше, че Кършовски не беше взел от командира позволение (без да пита) да ходи при доктора да се изцери. И защото е ходил при доктора като болен, осъди го с Мънзов на по 8 дни затвор! във вторник към 6 ч.

Шпионите на командира, научени от него, му казват, че уж рекли българите, че Българския комитет поддържал тази чета! и затова и тях запряха 2-ца по 6 дни.

20. Г. ефр. Марк, в преподаването на обща история във Военната академия си позволил да говори, че българи не след много време, а даже и днес не (ще) съществуват (!?).

24. Запряха Иван Попов, защото говори, че онова, което е право, ще изпълняваме, а което не е право, не ще го изпълняваме.

31. На Възкресение запряха Михаил Танасов за нищо и никакво. Че уж рекъл: днес и Бог не може да съди, а не пък други!? И като ходиха онези същи, т.е. Иван Цанков и Желязко Петров, които бяха съучастници в това дело, и помолиха да ги оставят днес на този празник, и ако е крив, да го запрат след празниците. Но те бяха отблъснати от командира с хули и с „бунтовници“, „марш на поле“.

XX.

Април

4. Каза командирът, като отиде дружината при него да пита какво стана с оставката: Вие сте бунтовници, за вас ще е куршум в челото, на петима едного ще стрелям. След 2 часа събра всички чинове и им каза, че всекиго едного без разлика, който се осъди да му иска оставката, като куче в минутата ще го убие.

5. Казал на Г. Н., че изпратил 10 души между нас да ни шпионират какво говорим, но много тайно сме [се] държали и не можел нищо да извлече.

6. Г. Драгашевич и Е. Маркович разговаряли с писаря на Славкович, говорили в одаята с Хесерич, като мислели, че Пантели Вълнев спи. Че Сърбия да може засега да вземе Босна и Херцеговина, друго нищо не ни е нужно, освен да чака 50 години да се осигури и после лесно, малко по малко ще може да завладее Македония, Тракия и България!

7. От верен източник се казва, че ще отиде Христич в Париж да се договаря Босна и Херцеговина да се даде на Сърбия.

8. Говори се, че Турция дала на Сърбия една част от Босна с таен договор, да се преселят в Белград 150 фамилии турци и да им се отвори една джамия. В същото време ще се оправя Байрак джамия за това.

Подадохме причините на господин министъра, задето оставяме от войнството. Но всичко той отрече и като свърши, каза, че ще ни отпусне, но не наведнъж, а по 5-6. За първите ни пусна 7-мина. И каза, че е добре да помним да не би някой да мине през границата, защото ще бъде застрелян. И сега ще издам закон на офицерите, които имам из България, на всеки... (не се чете) щом ви видят, да ви стрелят.

XXI.

Заповед от военния министър Блазнавца чрез ефрейтор Маркович:

1) Да се гледа политиката на сръбското правителство.

2) Да се изпълнява сп. закон по духа на сръбското правителство.

3) Който е ходил в 1867 г. да буни българите и да убива тур- ци, да се изпъди, за пример се изпъждат Еремия Петров и Найден Пешев, като участници в това.

Така пишеше в наредбата.

XXII.

На 16 март бяха запрени в Белград в крепостните дупки, където се запали барута, без хляб: Ат. Найденов - Крушево, Желязко Петков - Железн., Сотир Пеев - Велес.

По 1/4 хляб на ден: Ив. Попов - Горни Матеевци, Ив. Магденов - Прилеп, Ст. Цанев - Лесковец.

Из частния архив на г. М. Д.

БЕЛЕЖКИ

1. Пантелеев.

(Следва)