НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1983 г. / МИР / ЛЕХ ВАЛЕНСА

Лех Валенса (Lech Wałęsa)

29 септември 1943 г.

Нобелова награда за мир

(За ненасилствената борба за свободни синдикати и човешки права в Полша.)

Полският работнически лидер Лех Валенса (Лешек Михал Валенса) е роден в село Попово в годините на хитлеристката окупация на Полша. Той е едно от осемте деца на дърводелеца Болеслав Валенса и на жена му Феликса. Бащата на Валенса умира през 1946 г. от раните си, получени в немски лагер за принудителен труд.

Като получава начално образование в енорийското училище, Валенса се записва в професионалното училище в Липно, където получава квалификацията електротехник. Без да проявява особени успехи в учението, той още тогава показва ярки организаторски способности. „Винаги бях водач в класа – признава си Валенса по-късно в едно интервю. - Винаги стоях отпред“. Като служи две години в армията, през 1967 г. Лех Валенса започва работа като електротехник в корабостроителницата „Владимир Илич Ленин“ в балтийското пристанище Гданск.

В отговор на повишаването на цените на хранителните продукти през 1970 г. Гданск става център на протести. Стачкуващите работници от корабостроителницата излизат на улицата, по време на четиридневните безредици между тях има жертви. Валенса, който е член на Комитета за действие, оглавява стачката. Връщайки се по-късно към тези дни, той признава, че е преценил грешно обстановката, разчитайки на победа на работниците. В резултат от работническите вълнения Владислав Гомулка е свален от поста секретар на Централния комитет на ПОРП (полската Комунистическа партия – бел. П. Н.) и правителството прави известни отстъпки.

По времето на управлението на Едвард Герек (приемник на Гомулка) полската икономика преживява спад и през 1976 г. цените са повишени отново. Валенса се присъединява към работническите вълнения, поради което е уволнен. Прехранвайки се със случайна работа, той стана член на дисидентската група „Комите за обществена самоотбрана“ (пол. „Komitet Samoobrony Społecznej“ – бел. П. Н.) и започва да осъществява връзки с набиращото сили полско работническо движение. Въпреки преследванията от страна на тайната полиция и периодичните арести, Валенса издава нелегалния вестник „Работник от крайбрежието“ („Robotnik wybrzeza“), а през 1979 г. основава нелегалните „Свободни профсъюзи от крайбрежието“ („Wolne Związki Zawodowe Wybrzeża“ – бел. П. Н.). По-късно заедно с други работнически лидери той подписва харта за правата на работниците, която освен всичко друго настоява за правото да се създават независими профсъюзи и да се стачкува.

Повишаването на цените на месото през юни 1980 г. предизвиква нови вълнения сред работниците. Един месец по-късно стачниците завземат корабостроителницата „Ленин“ и искат да бъдат възстановени на работа профсъюзните активисти. Валенса се присъединява към своите колеги и оглавява стачния комитет. Правителството, разтревожено от мащабите на вълненията, започва преговори със стачкуващите. Въпреки че е упорит човек, Лех Валенса се пази да провокира правителството към някакви нежелани стъпки; за да намали риска от насилие, той забранява продажбата на спиртни напитки в корабостроителницата и работниците се заемат да я украсяват с полски знамена, портрети на папата Йоан Павел II и цветя, което символизира национализма, привързаността към религията и надеждата за успешно завършване на стачката.

Преговорите приключват на 31 август, когато Валенса и заместникът на министър-председателя Мечислав Ягелски подписват Гданското споразумение. Според него работниците придобиват право да се обединяват в профсъюзи и да стачкуват, както и да бъдат повишени заплатите им; профсъюзите и църквата получили достъп към средствата за масова информация; постигнати са договорености за освобождаване на политическите затворници. На свой ред профсъюзите признават върховенството на комунистическата партия и законността на нейните връзки с другите страни от Източна Европа.

След десет седмици Върховният съд на Полша потвърждава правото на профсъюзите да се регистрират като общонационално обединение „Солидарност“. Като председател на националната комисия на „Солидарност“ Валенса се придържа към умерена политика, заради което радикалите го обвиняват в прекалена готовност за компромиси. Между другото правителството изпълнява някои точки от Гданското споразумение: стачките, бойкотите и насилствените действия стават обичайно явление. На 27 март 1981 г. тринадесет милиона полски промишлени работници организират четиричасова стачка; на първия национален конгрес на „Солидарност“ делегатите се изказват за свободни избори в Полша. Въпреки силната съпротива на радикалите, Валенса е избран за председател с 55% от гласовете.

През декември 1981 г. в Гданск искат референдум за бъдещото комунистическо правителство и за преразглеждане на политическите връзки на Полша със Съветския съюз. „Постигнахте своето“ – казва сърдито Валенса на профсъюзните лидери. На 13 декември 1981 г. правителството въвежда военно положение: генерал Ярузелски – министър на отбраната, премиер и новоизбран лидер на комунистическата партия – арестува всичките профсъюзни лидери. „Солидарност“ е забранена, армията завзема градовете на Полша. Интерниран за почти една година, Валенса става свидетел на разгрома на създаденото от него профсъюзно движение.

През януари 1986 г. Валенса е обвинен в клевета срещу организаторите на изборите през 1985 г., които според него са с фалшифицирали изборните резултати. При признаването му за виновен, би могъл да бъде осъден на две години затвор, но през февруари обвиненията са оттеглени и Валенса се връща при жена си и осемте си деца. Той е ревностен католик и посещава църквата ежедневно. Католическата църква в Полша допринася не малко за оформянето на неговата ненасилствена политика и винаги го подкрепя. Валенса носи почти винаги значка с изображението на Дева Мария. Речите ме са в простонароден маниер, в тях не винаги се спазват граматическите норми, което допада на слушателите; Валенса често показва богато чувство за хумор. Въпреки някои отстъпки от страна на правителството – шестстайно жилище, постоянна работа и твърда заплата, - Лех Валенса смята, че се намира под постоянен надзор и пътува само в съпровод на телохранители. Според него Гданското съглашение „е Велика харта за правата на работниците, която не може да бъде отменена по никакъв начин“.

Нелегалната дейност на профсъюза „Солидарност“ обаче продължава; през 1989 г. опозицията не само е легализирана, но и побеждава по време на парламентарните избори. Коалиционното правителство е оглавено от Тадеуш Мазовецки, бивш съветник на Валенса. На 9 декември 1990 г. Валенса побеждава на президентските избори , 75% от избирателите гласуват за него. Президентските регалии той получава от ръцете на бившия президент на Полша, живеещ в емиграция от началото на Втората световна война.

Превод от руски: Павел Б. Николов