ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА

МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА

Във всичките четири евангелия минимум един от апостолите е въоръжен, когато арестуват Исус. При синоптиците неизвестен по име ученик вади меч и удря роба на първосвещеника, като му отрязва ухото (Марк, 14:47). От „Евангелието от Йоан“ научаваме, че ученикът с меча е Петър (Йоан, 18:10). Но Исус спира опита да бъде защитен с оръжие и позволява смирено да бъде арестуван. В „Евангелието от Лука“ той прави това, след като изцелява ухото на роба (Лука, 22:51).

Като се започне от XVIII век и до днес (виж нашето обсъждане на Раймарус в глава 1 и на Аслан в глава 2) редица специалисти, а и неспециалисти, предполагат, че сцената в градината е абсолютно правдоподобна и говори много за учението и мисията на Исус. От тяхна гледна точка инцидентът трябва да се признае за исторически по една проста причина: откъде накъде по-късните християни ще го измислят? Разказвайки и преразказвайки историите за Исус в годините след неговата смърт, християните се стараели да направят Исус колкото се може по-приемлив за аудиторията. И нищо не би направило Исус по-приемлив в очите на римляните от теорията, че е бил миролюбив привърженик на ненасилието, а не антиримски бунтовник и метежник. Но ако Исус е позволявал на апостолите да носят оръжие, значи е допускал от тяхна страна насилие! Измислянето на въоръжени апостоли не би било полезна за християните. А значи, сцената с меча в градината трябва да се признае не за измислица, а за исторически факт: апостолите са били въоръжени. Оттам се прави и този извод: след като са били въоръжени, значи Исус не е изключвал въоръжено въстание, а вероятно и го е подготвял.

Тази теория има своя обосновка и е лесно да се разбере нейната привлекателност. Но в края на краищата аз не я приемам за правилна. За това има две причини. Една от тях лежи на повърхността, но има някои недостатъци. Другата е по-малко очевидна, но според мене е абсолютно убедителна.

На повърхността лежи тази причина: във всичките наши предания Исус постоянно и твърдо учи на ненасилие.

Обикни ближния си като себе си...

Обичайте враговете си... молете се за тези, които ви обиждат и ви гонят.

Блажени са миротворците.

Дайте кесаревото кесарю.

Който вади меч, от меч ще загине.

Нима това не зачерква възможността, че Исус е бил привърженик на въоръжено въстание и че апостолите са били въоръжени?

Всичко обаче не е толкова просто. Нали християните искали да изобразят Исус като привърженик на ненасилието. И имали причини да го помнят като привърженик на ненасилието. Отново и отново гонени от властите, те твърдели, че не са заплаха и опасност. Защитавайки се, те доказвали, че обичат мира. Но може ли да се нарекат привърженици на мира хора, които почитат човек, разпънат за бунт срещу държавата, и се опитват да следват неговото учение? В отговор християните обявили, че екзекуцията на Исус е крещяща несправедливост. А самият Исус, от тази гледна точка, е бил миролюбив равин и пацифистки проповедник на ненасилието. Като не може да се изключи и това, че християните биха могли да вложат със задна дата тези идеи в устата на Исус.

Наистина, в евангелията има много пацифистки изказвания. По-естествено е да се мисли, че зад тях стои точен спомен за учението на Исус. Освен това има още една причина да се съмняваме, че учениците са се опитали да защитят с оръжие Исус.

И според мене тази причина е напълно убедителна: ако апостолите са се опитали да защитят Исус с меч (а още повече – с мечове), защо не са били арестувани? Ако в Исус са виждали потенциален главатар на въоръжено въстание, неговите ученици също биха били сметнати за не по-малка заплаха, особено в ситуация, когато режат ушите на представителите на властта!

Според мене апостолите не са били въоръжени в момента, когато Исус е арестуван. Но защо епизодът с мечовете е влязъл в евангелските повествования? Мисля, че е бил създаден от някои от ранните християни (съзнателно или случайно в процеса на добавяне на детайли), желаещи да илюстрират учението на Исус за това, че „който меч вади, от меч ще загине“.

Тук няма да минем без кратки пояснения. Много от най-добрите евангелски изречения могат напълно да идват от Исус. Например:

Съботата е за човека, а не човекът за съботата.

Не здравите имат нужда от лекар, а болните.

Никой пророк не е без почит, освен в своята родина.

Много от тези забележителни лаконични изречения са поместени в контекста на сюжетни сцени, с които си подхождат напълно. Сред учените отдавна е възникнала догадка, че понякога тези разкази са се създавали изкуствено, за да се осигури сцена за важните кулминационни изречения.

Мисля, че така е било и със сцената в градината. Първоначално е съществувало изречение (може би автентично), че не трябва да се посяга към меч: „Който меч вади, от меч ще загине“. След като то се преразказвало години наред, възникнал илюстриращ разказ за това, че учениците на Исус не трябва да се въоръжават с мечове. С времето разказът станал евангелска история за опита на един от учениците да защити Исус с меч. Но веднага следвало противопоставянето: Исус се подчинява покорно и позволява да бъде арестуван. Ако е така, сцената с меча в градината е изкривена памет. Ще повторим: ако е било така, не е ясно защо апостолите не са били арестувани.

Има една съществена причина, поради която тази история се е запазила в християнската памет. По-късните християнски разказвачи подчертавали: макар да почитат човек, разпънат за престъпления срещу Рим, той не е призовавал към политическо въстание. Нещо повече: самите те не са против управляващите власти и не смятат за правилно насилието срещу имащите власт. Те не вървят с оръжие срещу държавата. И макар че, докато Исус бил жив, на някои от апостолите им минавало през ума мисълта за подобни действия, Исус точно и ясно я опровергава: от своите ученици той иска друго нещо. Да го следват, което означава да живеят в мир помежду си и с управляващите власти. Въоръженото въстание (и даже желанието за него) ще доведе единствено до смърт. За Исус и неговите ученици такъв път е изключен.

(Следва)