ВИКТОР СУВОРОВ / ИДОЛЪТ НА ХЪЛМА/ ГЛАВА 5 / СПАЗВАМЕ НЕУТРАЛИТЕТ...

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

“Във връзка с този договор се получи така, че войната беше започната от Хитлер. Това ни беше изгодно от военна и морална гледна точка. С тези си действия той трябваше да предизвика на война срещу себе си Франция и Англия, тръгвайки непосредствено срещу Полша. Ние щяхме да останем неутрални“. (Никита Хрушчов, бивш председател на Правителството на Съветския съюз и ръководител на Комунистическаат партия. „Огоньок“, 1989 г. № 30, стр. 10.)

1.

На 23 август 1939 година в Кремъл бил подписан договор за ненападение между Съветския съюз и Германия. Този документ влязъл в историята като пакт Молотов-Рибентроп.

Хер Рибентроп е министър на външните работи на Германия.

Другарят Молотов е ръководител на правителството на Съветския съюз и едновременно с това Народен комисар (министър – бел. П. Н.) на външните работи.

Официално документът бил пакт за ненападение между двете страни.

На всеки нормален човек било ясно, че подписването на такъв пакт е или явна глупост, или...

Или чудовищно престъпление срещу народите на Европа и целия свят.

2.

Германия и Съветският съюз са две континентални държави.

През 20-те и 30-те години между тях нямало обща граница.

Затова нямало какво да делят. Не само нямало защо да се нападат помежду си, но и било невъзможно.

Хер Хитлер не можел да нападне Съветския съюз, дори и силно да желаел това.

И другарят Сталин не можел да нападне Германия.

По моретата и океаните Хитлер и Сталин нямало какво да делят. Нито Хитлер, нито Сталин имали колонии или задморски територии.

И ето че в края на 30-те години Хитлер и Сталин, с ръцете на Рибентроп и Молотов, подписали договор за ненападение...

Което даже на теория било невъзможно.

Защо тогава да се сключва такъв договор!?

Защото в действителност това бил сговор между двама людоеди за разделяне на сфери на влияние в Европа, най-напред – за разчленяване на Полша.

Сталин и Хитлер решили да разкъсат Полша на две части. Затова трябвало да уговорят предварително границите. За да не възникнат след това търкания.

Именно така двама криминални престъпници, преди да извършат обир, делят бъдещата плячка: гривните на мене, пръстените на дясната ръка са мои, на лявата – твои.

Тук имаме същата картина: разделяне на плячката преди грабежа.

Разликата е тази, че в Кремъл се замислял не прост грабеж, убийство и разчленяване.

Половината Полша с Варшава – на Хитлер, другата половина – на Сталин. Освен това в сферата на интересите на другаря Сталин оставали Естония и Латвия.

Съдбата на Литва в този момент в кабинета на другаря Сталин още не била предрешена. Високите договарящи се страни пресметнали: Литва няма да ни избяга никъде, после ще се разберем.

3.

Пресмятането било просто: за Сталин и Хитлер – гарантирана печалба при пълно отсъствие на риск.

Да си спомним възникналата ситуация.

Съединените щати са далече. Но не това е главното. Главното е в това, че в Съединените щати привържениците на изолационизма имали колосален превес над всякакви други политически сили.

Интересът на политиците и едрите бизнесмени се състоял в това да не влизат сами в битка, а да доставят оръжие и всичко останало, необходимо за продължаване на войната на този, който може да загуби. И нека войната в Европа продължи колкото се може повече.

Това мнение не се променило и две години след началото на Втората световна война.

Сенаторът (и бъдещ Президент на Съединените щати) Хари Труман изразил тази позиция откровено и ясно: в започналата война трябва да подпомагаме този, който губи.

Ако побеждават едните, ще помагаме на другите и нека те да убиват колкото се може повече: „Let them kill as many as possible“. („The New York Times“, June 24, 1941.)

Европа е за Съединените щати опасен конкурент.

Съединените щати в началото на 30-те години преживяват сериозна икономическа криза. Нека сега, в края на 30-те, Европа да гори в адски пламъци.

И Хитлер, и Сталин знаели, че Съединените щати няма да им пречат. Затова ръцете им са развързани. Могат да правят в Европа каквото си искат, без да се страхуват от намесата на Чичо Сам.

4.

Хитлер и Сталин можели да не се боят и от Франция, защото Франция се заградила от източните си съседи с непробиваема (както на френското ръководство му се струвало) каскада от укрепления.

Никакви настъпателни действия политическото и военното ръководство на Франция не готвело и не замисляло. Към такива действия не били готови нито широките народни маси, нито въоръжените сили, нито правителството на Франция.

А Британия е на островите. Британия има най-мощния в света флот, но армията ѝ съвсем не е голяма. И армията е предназначена за защита на колониите, а изобщо не за война срещу обединените армии на Германия и Съветския съюз.

Ако Хитлер и Сталин, както било договорено в Кремъл, нападнат Полша едновременно, едва ли някой би се решил да води война срещу обединената мощ на двата гиганта: срещу военната сила на Германия, умножена на неизчерпаемите човешки и природни ресурси на Сталин.

Ако се гледа от Берлин, можело да се види именно такава картина.

5.

Рано сутринта на 1 септември 1939 година в 4 часа и 47 минути германският линеен кораб „Schleswig-Holstein“, който влязъл в пристанището на Данциг с уж официална визита, открил внезапно огън от оръдията си с най-голям калибър. Цел – полските брегови батареи.

Едновременно с това армади германски пикиращи бомбардировачи хвърлили бомби върху полските летища, върху командните пунктове и свързочните възли, върху бойните редове на полските войски. Германските танкови орди нахлули в земята на Полша.

Малцина тогава разбирали, че не е започнала просто война между Германия и Полша, а е започнала Втора световна война, която скоро ще въвлече в своята орбита всичките велики държави с техните многомилионни армии и флотове.

Освен великите държави в тази война щели да бъдат замесени и множество други страни, които до август 1939 година не са имали нито стремежи да воюват, нито причини.

И ето че германският линеен кораб унищожава с оръдията си от голям калибър полските брегови батареи от пределно късо разстояние.

Пикиращите бомбардировачи на Гьоринг с ужасяващ вой се спускат от огромна височина и изсипват своя смъртоносен товар.

Танковете на Гудериан навлизат в земите на Полша.

За Хитлер всичко било много успешно. Но едно малко обстоятелство разваляло настроението.

От изток към полските земи трябвало да настъпят войските на Червената армия.

Но неизвестно защо не настъпвали.

Затова в съзнанието на милиони хора за десетилетия и за векове, на много поколения след това, се е запечатала следната картина: злодеят Хитлер започнал Втората световна война, а миролюбивият Сталин не е имал никакво отношение към започването на войната.

(Следва Глава 6)