ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
1.
И така, участвал ли е Съветският съюз във Великата отечествена война, или не е участвал?
Летят години и десетилетия, а въпросът все така си остава отворен.
Къде да търсим отговора?
В годините на моята суворовска младост се опитвах да намеря отговора самостоятелно.
А кого да попитам?
Проблемът е в това, че не всеки воин, увенчан с бойни ордени и високи военни звания, би пожелал да обсъжда този въпрос. Не всеки би могъл да се реши на това.
В Калининското Суворовско военно училище старши преподавател по тактика беше подполковник В. Г. Одиноков. Завършил войната като старши лейтенант, командир на танков взвод от 72-ри гвардейски тежък танков полк към 4-та гвардейска танкова армия.
Тай беше необикновен човек, водеше занятията не просто интересно, а изключително интересно.
И ето че на него (когато нямаше никого наоколо) зададох въпроса за участието на Съветския съюз във Великата отечествена война.
Получих очакван и моментален отговор: такива въпроси не трябва да се задават.
Аз, казвам, зная това, другарю подполковник, разбирам кое може, а кое не може. Но трябва да задам този въпрос. Защото трябва да разбера: участвал ли е Съветският съюз, или...
Той ми отговори с една дума: ЧАСТИЧНО.
Благодарен съм му за този отговор.
Този отговор носих през целия си нестроен живот.
2.
Научиха ни да мислим с глобални категории. Но нека слезем малко по-надолу.
На 21 юни 1941 година в състава на Съветския съюз има шестнадесет сестрински републики. Нека не разглеждаме цялото семейство, а всяка сестра поотделно.
Ето трите сестри близначки Естония, Литва, Латвия.
Въпрос: участвали ли са трите сестри във Великата отечествена война, или не са участвали?
Предупреждавам: не рискувайте да обсъждате този въпрос по улиците на Рига, Вилнюс или Талин. Защото рискувате да ви се случи нещо.
И като се отдалечите от столицата в района на Тукумс или Каунас, бъдете все така предпазливи. Не задавайте този въпрос, не се набутвайте. А ако ви го зададат, по-добре си премълчете.
3.
Германия и Съветският съюз били две континентални държави.
През 20-те и 30-те години на миналия век между тях нямало обща граница.
Затова нямало какво да делят. Нямало не само защо да се нападат взаимно, но и било невъзможно.
Хер Хитлер не можел да нападне Съветския съюз, даже и силно да желаел това.
И другарят Сталин не можел да нападне Германия.
По моретата и океаните Хитлер и Сталин също нямали какво да делят. Хитлер и Сталин нямали нито колонии, нито задморски територии.
И ето че в края на 30-те години Хитлер и Сталин, с ръцете на Рибентроп и Молотов, подписали договор за ненападение...
Което дори теоретически било невъзможно.
Защо тогава бил сключен такъв договор!?
Защото в действителност това бил сговор на двама людоеди за разделяне на сфери на влияние в Европа, на първо място – за разделяне на Полша.
Сталин и Хитлер решили да разкъсат Полша на две части. Затова трябвало да уговорят предварително границите. За да не възникнат след това търкания.
Именно така двама бандити преди бъдещо нападение делят своята плячка: гривните за мене, часовниците за тебе, пръстените на лявата ръка за мене, на лявата – за тебе.
Тук картината е същата: разделяне на плячката преди грабежа.
Разликата е тази, че в Кремъл замисляли не обикновен грабеж, а грабеж с убийство и разчленяване.
Половината Полша с Варшава – на Хитлер, другата половина – на Сталин. Освен това в сферата на интересите на Сталин влизали Естония и Латвия.
Съдбата на Литва в този момент в кабинета на другаря Сталин още не била предрешена. Високите договарящи се страни пресметнали: Литва няма къде да избяга, след това ще се разберем.
Скоро се разбрали: Литва – също на Сталин.
4.
През септември 1939 година Хитлер се навлякъл във Втората световна война.
И затънал.
В това неспокойно време ръководителят на правителството на Съветския съюз другарят Молотов предложил на съседните страни Естония, Литва и Латвия съвсем безкористна помощ и защита: времената са тревожни, ще въведем ограничен контингент на Червената армия във вашите страни и ще ви защитим от всякакви врагове.
Правителствата и народите на Естония, Литва и Латвия имали два варианта: да приемат предложението на другаря Молотов, или да откажат.
Кой от двата варианта е по-добър?
И двата са лоши.
От север и запад е Балтийско море. В морето е флотът на другаря Сталин.
От изток и юг са владенията на другаря Сталин. И неговите несметни танкови орди.
И само на юг Литва имала малко парче граница с Германия.
Но да се чака помощ от Хитлер нямало как. Защото и Хитлер е ненадежден съюзник. Освен това Централна Европа е поделена между Сталин и Хитлер: ти се грижиш за тези земи, а аз – за тези. И ако си попаднал в примката на единия, към съседния господар няма защо да се обръщаш.
Плюс това Германия била във война с целия свят. На Германия не ѝ достигали катастрофално стратегически материали, преди всичко продоволствия, цветни метали, желязна руда, дървесина и нефт.
Теоретически трите балтийски държави можели и да не приемат братската помощ на другаря Сталин. Но само теоретически. Защото в такъв случай Сталин меко, без да обявява война, можел да задуши трите страни в братските си обятия.
На другаря Сталин му било достатъчно само да блокира границите и крайбрежието.
Затова на трите независими държави им се наложило да приемат братската помощ. С надежда на това, че после, може би, всичко ще се уреди.
5.
На 18 октомври 1939 година в Естония бил въэведен „ограничен контингент“ на Червената армия:
- 65-ти стрелкови корпус;
- два авиационни полка.
Общо 25 хиляди бойци и командири.
На 29 октомври започнало въвеждането на „ограничен контингент“ на Червената армия в Латвия.
В състава на контингента:
2-ри стрелкови корпус и 18-та авибригада.
Общ брой 25 хиляди бойци и командири.
В началото на ноември „ограничен контингент“ на Червената армия влязъл в Литва.
В състава му били 16-ти стрелкови корпус и два авиационни полка – изтребители и бомбардировачи.
Общ брой 20 хиляди бойци и командири.
Всеки от трите корпуса на „освободителите“ имал еднаква структура:
- една стрелкова дивизия,
- танкова бригада,
- тежък артилерийски полк.
Смисълът е в това, че във всяка от трите (все още) независими страни въвели мощни командни структури и минимум войски на първо време.
Във всеки момент всеки корпус можел да бъде усилен с нови полкове, бригади и дивизии.
6.
Паралелно с това се преобразувал флотът.
На 26 октомври в Лиепая дошъл крайцерът „Киров“ в съпровод на два ескадрени миноносци. Там и останали.
Това било началото.
И тогава съветските другари заявили, че за построяването на летища, военноморски бази, командни пунктове, за изграждане на военни градчета и други дейности трябва да се въведат допълнително хиляди военни строители от Червената армия.
Те също са военнослужещи, призвани под знамената, но тяхната задача не е да воюват, а да строят.
Под вида на „военни строители“, в нарушение на постигнатите договорености, в трите независими балтийски държави били въведени още 18 хиляди бойци от Червената армия.
7.
На 1 септември 1939 година в състава на Съветския съюз имало единадесет републики: Руската, Украинската, Беларуската, Грузинската и т. н.
В действителност това не били републики, а територии, които се намирали под тоталния контрол на Москва.
По-точно – под контрола на Кремъл.
И още по-точно – под личния контрол на другаря Сталин.
Официално обявената цел на Съветския съюз във външната политика било териториалното разширяване, включването на съседните страни в неговия състав.
Официалният герб на Съветския съюз е земното кълбо, върху което са наложени символите на комунизма – сърп и чук. На земното кълбо няма никакви граници. Всичките страни по света са оцветени в един цвят.
И това е червеният цвят.
Крайната цел била световно господство. Тази цел била обявена отдавна, открито, гръмко, пред целия свят.
Затова разполагането на „ограничени контингенти“ на териториите на суверенни държави във всеки случай трябвало да се превърне в поглъщане на тези държави от ненаситния Съветски съюз и превръщане на свободните държави в братски републики.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.