ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС / РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА / СЦЕНАТА С ВАРАВА

РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА

В края на главата ще посочим още един пример за изкривена памет от разказите за Страстите. Отново няма да разглеждаме всичко подробно, а ще се спрем на най-интересните моменти.

В синоптичните евангелия (но не и в „Евангелието от Йоан“) смъртта на Исус е съпроводена с разкъсване на храмовата завеса, отгоре до долу. Между трите спомена за това събитие има някои разлики.

- Според Марк, най-старото от евангелията, завесата се разкъсала след смъртта на Исус (Марк, 15:38).

- Според Лука завесата се разкъсала малко преди смъртта на Исус (Лука, 23:45).

Двете версии не могат да бъдат верни едновременно.

Крайно неправдоподобно, поне по една причина, изглежда версията на Матей. У него не само се разкъсва храмовата завеса: става земетресение, скалите се напукват (всичките ли?). Нещо повече:

”Гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени, които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град и се явиха на мнозина“. (Матей, 27:52-53).

Наистина ли? Множество мъртъвци са оживели и са се разхождали по Ерусалим? Освен фундаменталистите и строгите буквалисти, почти никой от читателите не е толкова лековерен, за да смята този спомен за точен.

Но как стои въпросът с разкъсването на завесата? Много е съмнително, че това е станало наистина. Иначе защо не се споменава извън пределите на Новия завет? Например Йоисф Флавий пише за храмовата завеса, при това пише като човек, който познава добре Храма и неговата подредба преди антиримското въстание. (То избухнало тридесет и пет години след разпятието.) Как не е забелязал, че храмовата завеса вече не съществува? Или трябва да мислим, че еврейските свещеници са я зашили след нейното разкъсване? Но ако е така, странно е, че Йосиф Флавий не съобщава за нейната катастрофа.

Ако разказът е исторически недостоверен и е изкривена памет, за какво е той? Тук всичко е достатъчно ясно. Както ще видим в глава 7, „Евангелието от Марк“ в определен смисъл е посветено изцяло на смъртта на Исус. В науката отдавна се е появило и се е затвърдило мнението, че това е „разказ за Страстите с дълъг предговор“. Както вече отбелязахме, у Марк има непропорционално дълго място за последните дни и часове на Исус. Но даже до описанието на Страстната седмица Исус отново и отново говори за съдбата, която го очаква: ще го отхвърлят и ще го разпънат, но ще възкръсне от мъртвите. Той предсказва три пъти, че това ще се случи (Марк, 8:31; 9:31; 10:32–33). Неговите действия и учения съдържат и други намеци за предстояща смърт.

Но защо, от гледна точка на Марк, Исус трябва да умре? Защото Исус трябва да даде живота си за „откуп за мнозина“ (Марк, 10:45). Смъртта на Исус слага началото на ново отношение между Бог и неговия народ. Тя сваля греховете от хората.

А какво общо има с това храмовата завеса? Въпросът е там, че Марк най-вероятно има предвид дебелата завеса, отделяща Светая светих от останалите части на Храма. Светая светих е особена стая в духовния храмов център. Смятало се, че вътре обитава Бог. В нея нямало нищо и в нея – в Божието присъствие – нямал право да влиза никой. Единствено изключение бил Денят на изкуплението (Йом кипур): ден, когато първосвещеникът принасял жертва за своите грехове и за греховете на народа. В Деня на изкуплението той влизал в Светая светих. И повече никой не можел да влиза в Божието присъствие.

Според Марк със смъртта на Исус се променило всичко. Когато Исус умрял, храмовата завеса се разкъсала на две. Оттам нататък статутът на свещеното място се променил и хората - всички хора - могат да отидат при Бог, при това не чрез еврейските жертвоприношения, еврейските свещеници и храмовия култ, а само чрез Исус. Оттам нататък, благодарение на изкупителната жертва на Исус, всеки човек може да се озове в Божието присъствие.

Сцената с разкъсаната завеса е исторически недостоверна. Това събитие не е било реално. Но то било „истинско“ за общината на Марк, която вярвала, че чрез смъртта на Исус и извършеното от него изкупление е получила нови отношения с Бог.

(Следва)