ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС / СИЛНА ЛИ Е ПАМЕТТА НА УСТНИТЕ КУЛТУРИ?

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА / СЦЕНАТА С ВАРАВА / РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА / СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС

5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС

В предишната глава споменахме за майстори на паметта, които вършат чудеса, използвайки методи, наследени още от гръцката античност. Също като в сериозните култури, те тренирали ума си да запомня такова количество информация, каквото е немислимо за нас, простите смъртни. При което хората, достигнали до тези върхове, твърдят, че паметта им не е задължително по-добра от паметта на останалите хора. Цялата работа е в тренировката.

А има още и хора, които не са се упражнявали паметта си за уникални постижения. Те просто са се родили такива. Сред тях се срещат истински чудеса на природата.

Особено поразителен бил някой си „Ш.“ (наречен с инициал за анонимност). Той бил изследван от Александр Лурия (1902–1977), професор по психология в Московския държавен университет и един от най-големите невропсихолози от средата на ХХ век. Резултатите от своите дълги изследвания той описал в изключително интересната си книга „Животът на мнемоника“.

Лурия започнал да се занимава с Ш. през 20-те години на миналия век, когато открил необичайните способности на неговия мозък. По време на първоначалните тестове Лурия давал на Ш. дълги последователни числа и дълги списъци от думи, които понякога имали смисъл, а понякога нямали – до 60-70 на брой. Като чуел един път списъка, Ш. го повтарял точно и без грешки. Нещо повече, той можел да го каже и в обратен ред. Паметта на Ш. все едно нямала предел. Той веднага запомнял и без грешка възпроизвеждал – и в обикновен, и в обратен ред – даже много дълги списъци.

За невропсихологията такъв феномен бил истинско съкровище. Лурия проучвал Ш. с десетилетия. А той без видими усилия правел съвсем удивителни неща. Една от способностите му открили съвсем не веднага. Шестнадесет години след запознанството им Лурия попитал Ш. помни ли някои списъци, които е получил в началото на съвместната им работа (Лурия пазел записките). След секунда размисъл Ш. си спомнил кога е получил един или друг списък, къде са седели с Лурия и каква е била обстановката на стаята – след което възпроизвеждал точно списъка.

Поразителните способности на Ш. били тояга с два края. Славно нещо: помнел всичко. Но в действителност имало проблеми. Защото ние почти винаги сме склонни да забравяме второстепенното. Ако помнехме абсолютно всичко, щяхме да имаме големи неприятности. Така станало и с Ш. Той не успял да се задържи на нито една работа, а станал професионален мнемоник: изнасял представления, запомняйки какво ли не за забавление на публиката. Но както и да е, Ш. бил истински уникум.

СИЛНА ЛИ Е ПАМЕТТА НА УСТНИТЕ КУЛТУРИ?

Често съм чувал – не от специалисти по паметта, а от обикновено от студенти, които са чували това от други хора, - че нашата памет е по-лоша, отколкото паметта на древните хора, защото живеем в писмена култура. Защото устните култури не са имали възможност да предават информацията с помощта на писмени текстове.

Този въпрос е извънредно важен за разбирането на преданията за Исус, които са се разпространявали от уста на уста в продължение на 40-65 години между неговата смърт и евангелията. Ако хората, живеещи в устните традиции, поради естествен ред на нещата или поради особени усилия, не са изкривявали историите при предаването от човек на човек и от поколение на поколение, то датирането на евангелията – десетилетия след Исус – не дава допълнителна причина да се смята, че евангелията могат да включват видоизменени, доработени и измислени предания. Според дадената теория те са се съхранявали точно и от неграмотни хора. Следователно можем да разчитаме на евангелските разкази.

Да, обширната грамотност наистина прави някои видове памети по-малко важни. Защото когато можем да записваме и да проверяваме записките, няма необходимост да ги учим наизуст. (А сега няма нужда и да се записва: много неща се намират в Интернет). В резултат от това нашият мозък се освобождава за много по-сложни и задълбочени дейности. Не случайно прогресът в науката и технологиите, инженерните дейности и математиката винаги се е случвал в култури в високо равнище на грамотност.

Означава ли това, че в неписмените култури хората са се характеризирали с по-добра памет (след като по-често им се е налагало да заучават)? Привържениците на тази хипотеза предполагат, че в устните култури много неща са се запомняли едва ли не автоматично, поради което преданията са могли да се предават от уста на уста в непроменен вид години след години, десетилетия след десетилетия, векове след векове. И значи учениците на Исус са пазели преданията в неприкосновен вид, защото това е характерно за устните култури.

Но така ли е това?

Преди всичко то би противоречало на биологията. Невронните структури на мозъците на галилееца от I век се различават малко от тази на днешния жител на Ню Джърси. Както отбелязва Ян Вансина, специалист по културна антропология:

„До днес не е намерено доказателство, че между различните раси има вродена разлика в интелектуалните способности“

Консенсусът на антрополозите и историците на културите се отличава от общоприетото мнение за устните култури. Както посочва Дейвид Хенеги, специалист по устна словесност, представителите на устните култури „обикновено забравят не по-малко от другите хора“. И това ги поставя в неизгодно положение. Забравяйки информацията, те „я изгубват завинаги“. За нас забравянето обикновено не носи някакви последствия: нужните сведения са записани някъде.

Нещо повече, в писмените култури може да се провери точността на спомените. Да речем, може да се свери едно устно съобщение с писмено или едно писмено – с друго. Могат да се съпоставят и следващи писмени източници (например различни издания на едни учебник) с цел да се открият промените. Хнеги отбелязва: „Устната традиция унищожава минимум част от по-ранните версии, като ги заменя с други“.

Тезисът на тази глава се състои в следното: в устните култури преданията не остават неизменни, а отново и отново се подлагат на обширни промени. И това трябва да се има предвид, когато се изследват ранните християнски предания за Исус. Защото през първите 40-65 години на църквата, до написването на евангелията, те се разпространявали от хора, които в голямата си част са били неграмотни.

За да подготвим почвата за анализ на устните предания на ранните християни, е необходимо най-напред да изясним какво е известно за устните култури и как те запазват своите предания. Ще започнем с интересни изследвания от началото на ХХ век, засягащи темата за грамотността и устната словесност.

(Следва)