Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на мемоари и бележници на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Мемоарите и бележниците са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 512
Бележник на Марин поп Луканов, държан в Диарбекир
Разни бележки, 1 април 1875 г., Диарбекир [1]
Кюрдски думи
Бра (брат), мик (мишка), бука (булка), мака (майка), кучик (куче), чел (чело), въре (върви), куда (къде), ту (ти), ез (аз), жени (жена), ез заним (аз зная), ту зани (ти знаеш), аз ну заним (аз не зная), ту ну зани (ти не знаеш), не дае (не дава, трето лице), кийже, кий (чий, кой), надам (не давам), авай чий льо (тези кои са бе), мри (умрял).
На 1 април телеграфирахме до великия везир да ни пуснат от затвора.
На 28 март дохожда Алия и ни позволи да ходим по 2 часа на ден да се разхождаме, но железарят пак не ни позволи - един ден бяхме няколко души вън, а той извика на вардачите: „Удрете и всичките вътре“.
С Берковски ние сме вардени от един вардач. Ние го пустихме да докара железаря.
25 април - Няколко души от страна на местните българи помолиха валията да ни пусне с Ив. (не се чете). Аз с Ив. от(п)устна.[2]
На 3 юни изведоха ни из затвора и ни оставиха в един кауш на заптиетата, като дадохме 3 лири; в същия ден дойде от Цариград яверина на великий везир да прегледа някои градски работи.
На 30 юни яверинът със съвета (мезлича) заедно дойде на затвора и прегледа всичките затворници, както и нас, и направи забележка на мезлича, че нямат пригводини.
На 28 юни ме втресе с една силна горещина, която трая 24 часа.
1 юли се сбихме с Ап. Хр.
8 август телеграфирахме на великия везир Есат паша да яви на мюфетишина да ни разгледа работата.
Затварят, когато не им е заповядано от Цариград.
Стоян Заимов, като побягна на 13 декември 1874 г., ни затвориха (62) души - страшната неделя за българите, а на 20 декември ни пуснаха, като ни взеха нови поръчители.
Като побягна и Тане Стоянов от Сливен, пак ни затвориха, на 19 януари 1875 г., в един гивгирлия зандан.
На 1 февруари телеграфирахме до великия везир за положението си.
На 4 февруари ни извадиха от зандана и ни затвориха в един суварийски кауш.
На 6 февруари се раздаде слух, че ще ни вдигнат за Дигизра (град с много лош климат, Диарбекирско окръжие).
На 12 февруари пак телеграфирахме до великия везир да искаме да ни пуснат.
На 21 февруари ни преместиха в друг един затвор - не по-добър от зандана, с разлика само, че ни позволиха да се разхождаме денем по двора.
На 18 май 1876 г. - часът по 7 - се известих, че са възкачил на престола Мурад.
Умрели
Иван Николов (от) Троян, 1862 г. - умрял 1866 г.
Тодор от село Белица, 1862 г. - умрял 1866 г.
Стефан Бошнака
Раму Бошнака
Георги (Битоля), 1862 г. - умрял 1862 г.
Христо Тулчялия (Жеравна), 1862 г. - умрял 1863 г.
Петко Пашя от село Грамада (Видинско), 1862 г. - умрял 1863 г.
Дядо Нино от село Бранковица (Видинско), 1862 г. - умрял 1863 г.
Иван Лаотор от село Гръцко (Видинско), 1862 г. - умрял 1863 г.
Петър Павлов от Пловдив, окр. Белю(во), другар на Хрулев [Тодор Хрулев от Свищов]
Иван Рачев от Габрово, 1862 г. - умрял 1866 г.
Дядо Иваникия Величко от София, 1862 г. - умрял 1865 г.
Савва Бошняка от Банялука
Мито Юнков от Свищов, 1867 г. - умрял 1867 г.
Никола Шопа (Врачанско), 1867 г. - умрял 1868 г.
Колю Копойчето (Врачанско), 1867 г. - умрял 1867 г.
Кара Иван Касапина (Врачанско), 1867 г. - умрял 1867 г.
Божидар Петков (Врачанско), 1867 г. - умрял 1867 г. в Арпут.
Симеон Лицов, 1867 г. - умрял в Мадена
Андрея Петров, 1867 г. - умрял 1867 г.
Дядо Стоян Мечка от с. Желява (Софийско) - на 27-ми 8-врия умря в събота 1873 г.
Васил Петров от Тетевен - на 5.7-врия 1873 г., часа по 12 вечерта.
Дидю Пеюв от Г. Извор (Орханийско)
Дико Беров от Г. Извор (Орханийско)
Станю X. Иванов от Тетевен
Тодор Хрулев от Свищов
поп Димитър от Габрово - нарочно отровен в Цариградската болница от доктора, който е бил сродник на Григори Търновски митрополит грък, 1862 г.
Гачо Казанджи от Стара Загора, 1862 г. - умрял в терсаната цариградска
Пенчо Пантало(нджи - б.р.), 1862 г. - умрял в терсаната цариградска
Панайот Николов Бълъкчията от Арбанаси (Търновско) - 1862 г. в терсаната цариградска
х. Петър Муткурчето от Търново - 1862 г. умрял в терсаната цариградска
Иларион Хайверкооглу - 1862 г. умрял в терсаната цариградска
Симеон - 1862 г.
В Мадена
Вълко Цолов от село Правец (Орханийско)
Живи заточеници
От 24 юни 1862 г.
Бр. х. П. Теодосий и Йосиф - иноци от Лясковский манастир (Търновско)
Дончо Иванов - 15 г.
Никола Кр. Киселов - 15 г., от Беброво (Джумайско)
8 юни 1860 г. (Паша Пет...)
Стоян Ювков от село Гръцко (Видинско)
Иван Марков
15 октомври 1872 г.
10 г., Марин Николов от Орханието
Гаврил Генчов бр. от Орханието
3 г., Мито Петков от Враца
3 г., Стоян Стамен, от Орханието
3 г., Христо Цветков от село Койнаре (Оряховско)
10 г., Поп Георги Диков от Видраре (Орханийско)
Бр. Филю и Йосиф п. Петрови - 6 г.
Иван Ветев от Видраре (Орханийско) - 6 г.
Вуте Ветев от Видраре (Орханийско) - 7 г.
Вуте Пейов от Видраре (Орханийско) - 6 г.
Дико Тодоров от Г. Извор (Орханийско) - 4 г.
Васил Бушаранов от Г. Извор (Орханийско)
х. Станю х. Станчев от Тетевен (Орхан.)
Петър М. Берковски от Лом Палан(ка)
Мирчо Петков Попов от Казанлък
Киряк В. Сербезов от Чирпан
х. п. Димитър Иванов от Чирпан
Янко Т. Кочев от Чирпан
Георги Данчев от Чирпан
Стефан П. Сливков от Ст. Загора
Георги х. Дечев от Стара Загора
х. Минчо Кънчов (поп Минчо) от село Арабаджиево (Старозагорско)
Еню х. Димитров
Станчо Петров от Джембазето (Старозагорско)
Бойчо Русев от село Гюреджий (Старозагорско)
Дойчо Димов от село Сеймен (Старозагорско)
Христо Илич от Пловдив
Костадин Дуганов от Копривщица
Стоян П. Заимов от Чирпан
Тане Стоянов от Сливен
В Ангора (Енгюр)
10 г., Димитър Крачюнов от село Г. Извор (Орханийско)
Георги Стайков
Марин п. Димитр(ов)
Петко Милюв от Тетевен (Орханийско)
3 г., Марко Юнчов от Тетевен (Орханийско)
5 г., Лало Пеюв от Тетевен (Орханийско)
3 г., Петър Цаков от Тетевен (Орханийско)
8 г., Дочо М. Мръвков от Тетевен (Орханийско)
3 г., Станю х. Иванов от Тетевен (Орханийско)
3 г., Иван Петков от Тетевен (Орханийско)
8 г., Иван Стоянов от Тетевен (Орханийско)
10 г., Иван Лилов от село Сопот (Пловдивско)
10 г., Илия Костов от село Сопот (Пловдивско)
5 г., X. П. Ковачев от село Сопот (Пловдивско)
3 г., х. Стоян п. Пенков от с. Желява (Софийско)
3 г., Тане И. Крайчев от с. Желява (Софийско)
Марин поп Луканов от Ловеч
Д. Н. Пъшков от село Сопот (Ловчан.)
Анастас поп Христов [3] от Плевен
3 г., Станчо х. Николов от село Лопян (Орханийско)
3 г., Петко Диков от село Осиковица (Орханийско)
5 г., В. Ц. Пупешков от Тетевен (Орханийско)
14 май 1873 г.
Бр. Георги и Михо х. п. Минчев от Хаскюй (Пловдивско)
Костадин Тодев от Хаскюй (Пловдивско)
Янко Танев от Хаскюй (Пловдивско)
Димитър п. Стефан(ов) от Хаскюй (Пловдивско)
БЕЛЕЖКИ
1. Бележникът на Марин п. Луканов за жалост не е запазен цял.
2. Писано е с молив, буквите са зацапани напълно и не се четат.
3. Ан. п. Хинов.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.