ЖИЛИЩНИЯТ ВЪПРОС ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Средновековното жилище се отличавало с еклектичност. Разкошните постройки на елита съседствали с невзрачните колиби на простолюдието.

СРЕДНОВЕКОВНОТО ЖИЛИЩЕ: САКРАЛНО ЖИЛИЩНО ПРОСТРАНСТВО

Обликът на дома не бил толкова важен. Замък, колиба, дворец, землянка или къща в имение – всичко било тихо пристанище за мирен живот, почитано и винаги помнено. Такъв дом бил затворен и недостъпен за чужди хора, но въпреки това домашното огнище символизирало милосърдие и доброта. Разбира се, значението на тези понятия било малко по-друго. Те съответствали на духа на времето: във всеки момент към съответния дом можел да дойде бедняк или заблудил се пътник, на когото е необходима помощ. Парче хляб или паничка с яхния, дадени на нуждаещия се, били важна стъпка по пътя за спасението на душата на християнина. Макар че стоящият зад прага на дома би могъл да се окаже или Божи син, или посланик на тъмнината и злото.

СРЕДНОВЕКОВНОТО ЖИЛИЩЕ: ЕВОЛЮЦИЯ НА ПОСТРОЙКАТА

Как изглеждал домът на средностатистическия европеец през епохата на Средновековието? По този въпрос може да ни помогне иконографията, но и тя не разкрива докрай всички тънкости на жилищното строителство по това време. До XV век не са се запазили жилищни планове, текстовете страдат от неточности, а илюстрациите са доста еднотипни и опростени. Ако иконографията може да ни даде някаква обща представа за жилищните условия през средновековна Европа, да се задълбочим във въпроса ни позволяват достиженията на археологията. Важно е да отбележим, че разкопките в селски местности са дали много повече данни, отколкото изследванията в рамките на градовете. До днес специалистите са проучили повече от стотици археологични паметници по цяла Европа: от бреговете на Северно море до Сицилия, от началото на I век до епохата на Ренесанса. Находки в Кан, Париж, Тур или Арл са дала много повече на учените от годините проучване на средновековните хроники и документи.

Средновековният Париж

Жилищната постройка се оформяла според географските особености на региона и културата на предшестващите епохи. Северната традиция (германско-келтската) изграждала селското жилище във вид на „покрит пазар“.

В немски език подобни постройки се означават с термина halle – дом във формата на дълъг правоъгълник, 60 на 20 метра, който се опира на равномерно разпределени дървени стълбове. В подобно помещение можело спокойно да се събере около петдесет глави добитък или да се настанят петдесет души. Със занаяти хората се занимавали в отделни землянки, хранителните продукти се пазели в ями, но всичко това било близо до основното жилище. Приготвянето на храна на огън се извършвало далече от дома. Материалите за строителство на подобно жилище били стандартни: глина, дървесина, различни дървесни смеси с кал или глинена маса.

Южната традиция се отличавала с по-прогресивна технология и по-надеждни материали. Което е разбираемо: наследството на античните архитекти не потънало в забрава. Строги каменни постройки (използвал се какъвто и да е камък, който попаднел под ръка), напомнящи донякъде римските вили с пристройки за робите.

В чертите на града на север строежът бил прост и невзрачен, на юг – по-пъстър и подобен на античните образци на жилищни постройки. Подобни характеристики се отнасят за жилищата в ранната средновековна епоха. Постепенно германските традиции, свързани с животновъдството и родовия начин на живот започнали да отстъпват на заден план.

Селски дом

От VII до XI век настъпват забележими промени в еволюцията на жилищните постройки. Родовите корпорации започват да се раздробяват, развива се градското занаятчийство и на село обръщат по-голямо внимание на аграрните култури. Хората виждат перспективи в развитието на жилищните постройки като частните къщи с размери 20 на 6-10 метра. Подобни жилища са разчетени за едно огнище: съпружеска двойка или малко семейство.

На село тази промяна се забелязва веднага, а в града процесът говори по-скоро за социалното разслоение на гражданите. Жилището на бюргера или сеньора изпъквало на фона на основното застрояване със своята индивидуалност, а домовете на занаятчиите обединявали няколко цеха или корпорации.

През XIII век „диалектическите“ противоречия в градската среда и на село достигнали своя апогей. Редом с разкошните домове на местните богаташи се издигали многолюдните бедняшки жилища на по-малко имотните.

СРЕДНОВЕКОВНОТО ЖИЛИЩЕ: ПЛАНИРОВКА И ДИЗАЙН

През епохата на развитото Средновековие средният размер на селския дом заемал около 15 квадратни метра и представлявал единно пространство. През XIV-XV век започнало да се появява хоризонтално деление на зони. Тъй като постройките били основно едноетажни, припасите се складирали на тавана. Стените се изграждали от торфени блокове, дъски, сух камък или тухли, къщите имали пръстени подове и покрив от набраздени керемиди, слама и плочи. Каменно огнище на една от стените, с навес или без, единствена входна дървена врата от здрави дъски с панти и резета. Прозорците били малко или изобщо отсъствали.

Основната функция на такава постройка била да се запази домашното огнище, да се съхранят жизнено важните запаси и да се защитят живеещите от природните условия и от външни посегатели.

Важно е да се отбележи, че такива жилища не се строели за дълго време. Заради лекотата на строителния материал фундаментът се престроявал много пъти, правели се многократни реконструкции и реставрации на основната жилищна площ. Изследвайки постройките на йоркширското село Уоръм Пърси, археолозите доказват, че къщите са претърпели девет последователни промени за три столетия.

Средновековният Кракув

За образа на градските домове най-добре говори иконографията: средновековни изображения на Париж, Генуа, Сиена и Нюрнберг има много, а разкопките в града не винаги могат да дадат добър резултат. Плътното застрояване предполагало изтеглена форма на дома: основната част излизала на улицата, дворът се разполагал отзад. За построяването на стените на подобни здания предпочитали да използват камък (ако е възможно). Имало и алтернативи: кирпич, подсилен с фахверк. Покрива покривали с шисти или керемиди. В градския дом се намирали мази, в които човек можел да слезе само отвътре.

Градски дом в разрез

Всички отпадъци се изхвърляли в канализация, която излизала на улицата. Огнища в градския дом имало няколко: те се разполагали на различни равнища и имали паралелни комини. Градските жилища предполагали поместването на няколко семейства в рамките на една жилищна плащ. Например на първия етаж можел да живее стопанинът на дома, а над него – роднини, слуги или арендатори.

Използването на двора зависело пряко от занятията на хората: ако на село той бил място за градина или съхранение на оръдията на труда, в града това място можело да се остави за малка градинка или склад, или просто да се затрупва с боклуци и отпадъци.