ВИКТОР СУВОРОВ / ПРОЧИСТВАНЕ / ГЛАВА 8 / БИЛ ЛИ Е АРМЕЙСКИЯТ КОМАНДИР ДИБЕНКО АМЕРИКАНСКИ ШПИОНИН?

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

„У советских собственная гордость, На буржуев смотрим свысока“. В. Маяковский

ееееееее

„Съветските хора са със своя гордост, на буржоата гледаме отвисоко“. Вл. Маяковский

1. Интересно е да се разбере как завършил съдът над Дибенко. Като взел под внимание пролетарския му произход и великите му заслуги, съветският съд оправдал дезертьора Дибенко. Оправданието било следното: не бил готов да воюва.

Правилно. Да рушиш не е като да строиш. Да разлага армията и флота Дибенко бил готов. Да троши офицерски глави – също. Да разстрелва работнически демонстрации – и за това бил готов. Да разгони всенародно избраното Учредително събрание – винаги готов. (За яснота вижте предишната глава ТУК – бел. П. Н.)

А да воюва на фронта не бил готов. Едва усетил опасността, побягнал революционерът Дибенко далече и бързо. Едва го заловили.

Като го заловили, го изгонили от правителството на Ленин и Троцкий, от комунистическата партия, но не го разстреляли и даже не го хвърлили в затвора.

И ето че след съда започват съвсем удивителни приключения. „Советская военная энциклопедия“ (Т. 3. С. 277) съобщава, че от 1918 година Дибенко работел нелегално в Украйна.

Странно. Изгонили го от партията и къде сега? Да работи нелегално! Изгонили го за небрежност и малодушие, за дезертьорство и след това...

Там, в нелегалното движение, само такива трябват. И не просто го изгонили – Дибенко се уплашил и избягал отвъд Волга, с което излязъл от състава на правителството на Ленин и Троцкий, самоотстранил се. А ако избяга и от нелегалната работа? И за каква нелегална работа става дума? Нелегалната дейност била партийна, всяка партия имала своя: у анархистите свои пароли, явки и тайници, у левите есери – свои.

В какво нелегално движение са изпратили Паша Дибенко, след като е безпартиен? Да си представим, че пристига нелегалният Дибенко в конспиративно жилище със следната атестация: повече не съм комунист, изгониха ме като страхливец, а сега ще работя с вас. Че на кого е нужен такъв?

Да си представим също, че по време на войната Хитлер е изгонил за страхливост от своето правителство и от нацистката армия, например, Гьоринг и го е изпратил в съветския тил – да рисува свастики по оградите, да разлепва листовки и нощно време тайно да окача червени хитлеристки знамена по заводските комини.

Неудобството е в това, че Гьоринг бил едър мъж, забележим, като Павел Дибенко. Освен това Гьоринг бил известен на цяла Русия от карикатурите, бързо биха го заловили.

Но в същото време Павел Дибенко бил познат в Русия и Украйна по-добре от Гьоринг в Германия през последните години на Третия райх: председател на Центробалт (ръководството на Балтийския флат – бел. П. Н.), член на първото съветско правителство, народен комисар (министър – бел. П. Н.), палач на народни демонстрации и унищожител на Учредителното събрание.

Снимката му се публикувала във всички вестници. След като се докопали до властта, народните комисари по всякакъв повод публикували своите портрети: ето, ние сме вашите управници, Дибенко, Колонтай, Расколников – любувайте ни се.

И заповеди и декрети другарите пишели често само за да ги украсят със своя подпис, за да знае Русия своите повелители.

Пък и лицето на Павел Дибенко било познато на всеки балтийски моряк, а моряците се разбягали по цялата страна, всеки би могъл да го познае. И ще се провали нелегалният Дибенко и цялата нелегално организация ще завлече след себе си.

Кой тогава го е изпратил на нелегална работа?

Тук биографите на славния революционер млъкват. Никой не го е изпращал да става нелегален. Той сам минал в нелегалност. В страшния час, когато съветската власт висяла на косъм, Дибенко така се законспирирал, че никой не знаел къде е отишъл.

2. След това Дибенко изплувал. Болшевиките завзели Крим и Дибенко станал народен комисар по военните и морските дела на Кримската съветска република. Но не се задържал дълго на този пост. Червените били изтласкани от Крим. И там били открити неизгладими следи от страшни злодеяния.

През март 1921 година балтийските моряци вдигнали Кронщадското въстание. Това въстание сред другите потушавал и бившият балтийски матрос, бившият председател на Центробалт другарят Дибенко. Той командвал Сборната дивизия (рус. Сводная дивизия – бел. П. Н.). И тук трябва да обясним какво представлявала Сборната дивизия.

В Кронщад срещу болшевиките въстанали гарнизонът на града и екипажите на някои кораби от Балтийския флот. И малцина от комунистите желаели да проливат кръвта на моряците, които подарили властта на Ленин и Троцкий. Защото са техни хора. Няма кой да смаже метежа. Няма верни части.

И тогава партията изпратила своите пълководци. Тук са и Троцкий, и Тухачевский, и Якир, и Федко, и Ворошилов с Хмелницкий, Седякин, Казанский, Путна, Фабрициус и много други. Ако погледнем в биографията на който и да е стратег от онова време, почти със сигурност ще го намерим сред кронщадските герои.

Създава се впечатлението, че в този момент никой не заплашвал младата Съветска република освен народите на Русия.

Въстанието в Кронщад можело да стане детонатор. Цяла Русия можела да пламне. Питер вече започнал да стачкува. Мужиците от Тамбовско вече вдигали на вилите си озверелите комисари.

Комунистите трябвало да смажат Кронщад. Бързо. Затова, като оставили всичко друго, те извикали целия команден състав: да вдигнат редовите за подобно начинание не успели. Но само командирите били малко.

И тогава Комунистическата партия изпратила делегатите на своя Х конгрес. Те нямало къде да отидат – ако Русия пламне, руският народ ще накаже делегатите така, както само у нас могат да наказват. На командирите и делегатите Троцкий обещал огромно количество ордени.

Но те не били достатъчни. И тогава за смазването на метежа били изпратени мастити партийци. Сред тях е и Калинин, и Бубнов, и Затонский. Били изпратени начинаещи писатели: върви и ще те обявим за класик. Там, между другото, си купил званието класик бъдещият генерален секретар на управлението на Съюза на съветските писатели другарят Александр Фадеев.

Но и бъдещите класици на социалистическия реализъм били малко.

Изпратили курсантите. Повечето от тях били кариеристи, съзнателно избрали съветската власт и възнамеряващи да правят кариера, проливайки реки от кръв. Щом е така, ето ви, момчета, възможност да се отличите.

Освен това сформирали и Сборната дивизия. Наричали я още Дивизията на отрепките (руска игра на думи: Сводная и Сбродная – бел. П. Н.).

Комунистите събрали в тази дивизия всичката измет, която се намирала в страната и зад нейните предели. Събрали тези комунисти, които са се провинили, които са крали, които пиели, които се продавали, събрали там комунистите мародери и комунистите насилници.

Начело на Сборната дивизия стоял избягалият от бойното поле, изгоненият от партията за страхливост, изплувалият от неизвестно каква нелегалност Дибенко: напред, другари!

Той не бил партиен член, можел и да не се заеме с това. Но се заел. И отново кранщадски лед. Отново дупки. И трупове под леда.

Само че сега това не били трупове на офицери, а трупове на моряци. Когато Дибенко се бунтувал в царския флот, го изпратили просто да се бие на фронта, а когато се бунтували срещу него, давел моряците.

За храбростта на Дибенко докладвал заместник-началникът на специалния отдел Юдин:

„561 полк, като измина верста и половина към Кронщад, се отказа да настъпва повече. Причината е неизвестна. Др. Дибенко заповяда са се разгърне втора верига, която да стреля по връщащите се. Командирът на 561 полк приема репресивните мерки срещу своите червеноармейци, за да бъдат заставени да продължат нападението“. (Центральный архив ФСБ РФ. Фонд 114728. Том 3. Лист 30)

Стреляли по своите червеноармейци, за да ги накарат да стрелят по своите моряци.

Разстрел разстрела язди и разстрела кара. (Перифраза на изречение от романа „Мъртви души“ на Гогол – бел П. Н.)

Заловените моряци – на съд. Нашият роден пролетарски съд разглеждал всяко дело отделно и произнесъл 2103 смъртни присъди. (Военно-исторический журнал. 1991. №7. С. 64).

Не е просто нещо и да се произнасят присъди. Ако за разглеждането на всяко дело и за произнасянето на всяка присъда отива цяла минута, за десет часа напрегнат труд могат да се произнесат само 600 присъди. За двадесет часа без всякакво прекъсване могат да се произнесат 1200 смъртни присъди. А да се изпълнят...

Опитайте сами да застреляте две хиляди души. Не е лесно.

От този героичен момент кариерата на Дибенко потеглила отново нагоре, наистина не така стръмно като преди. Имал три ордена. За онова време – герой сред героите. Но през цялата Гражданска война той не заработил нито един от тях. Никъде в никакви военни битки не се проявил.

Първият му орден бил за Кронщад, за наказателната експедиция. За разстрелите. Там нямало никакви бойни действия. Корабите били замръзнали в леда и от тях нямало никаква полза. Корабните оръдия са свръхмощни. От такива оръдия на огромни разстояния може да се стреля по също такива линейни кораби с непробиваема броня.

Да се стреля по пехотата с такива оръдия е като да се стреля с оръдие по врабци.

Имало на корабите оръдия с малък и среден калибър, имало картечници. Но Гражданската война била непрекъсната редица от кризи. Всеки път, когато се появявала криза, от коралите и бездействащите фортове на Кронщад с каруци, баржи, шейни и камиони се извозвали патрони и снаряди, отправяли ги към Царицин, към Воронеж, към Ростов и Батайск, към Варшава.

Така че въстаналите моряци нямали патрони и снаряди. И пушка на моряка не се полага. На корабите пушките са само за караула.

И още: в Кронщад нямало продоволствия.

Комунистите установили такава власт, че хлябът неизвестно защо се изгубил. Маслото и захарта също. Питер гладувал. Затова от време на време запасите на Кронщад се използвали за изхранване на града. През 1919 година запасите на Балтийския флот и Кронщадската крепост били напълно изнесени и изядени.

След това в Кронщад от време на време подхвърляли по нещо. Но малко.

Именно гладът бил една от причините за въстанието. Ако имало търпение, въстанието би трябвало да започне две-три седмици по-късно, когато се отвори Финландския залив. Тогава за въстаналия флот никой нямало да бъде страшен. Тогава флотът наистина би представлявал сила, а крепостта на острова би била непристъпна. Но не можело да се чака.

В наказателната операция срещу гладните моряци, които нямало с какво да стрелят, се отличили всичките наши пълководци и Дибенко сред тях.

Като имали десет пъти по-голямо превъзходство в жива сила и поразително във въоръжение, те разгромили буржоазните матроси и се разправили с тях. За тези подвизи започнали да възстановяват членството на всички изгонени от партията. След година размисли и съмнения се върнал в партията и Павел Дибенко. И длъжност му дали: командир на дивизия. Наказателна.

Павел Дибенко и Нестор Махно

Гражданската война завършила, а народът все не искал да признае народната власт. И тук Дибенко се проявил. И получил още два ордена. В мирно време. На наказателния фронт. И станал легендарен герой. С три ордена.

3. През 1937 година командирът Дибенко бил в Куйбишев на поста командващ войските на Приволжкия военен окръг. Негов заместник бил комкор (командир на корпус – бел. П. Н.) Кутяков. Същият, който след смъртта на Чапаев командвал дивизията на Чапаев.

Дошла заповед: да се арестува Кутяков. Дибенко не възразил. Напротив, бил готов да помогне на чекистите да осъществят ареста на заместника си в своя кабинет. Кутяков бил арестуван на 13 май 1937 година.

По някакво дяволско съвпадение именно в този ден, 13 май, Сталин приел в Кремъл Тухачевский, за което в регистрационната книга се е запазила съответната записка. За какво са си говорили Сталин и Тухачевский, ще остане завинаги тайна. Но от Кремъл, от Сталин Тухачевский заминал за Куйбишев, за да заеме кабинета на Дибенко, в който току-що бил арестуван Кутяков.

Тухачевский пристигнал в Куйбишев и уж приемал Приволжкия военен окръг, а Дибенко уж му го сдавал. Но, като сдал окръга, Дибенко неизвестно защо не бързал да си тръгне. Дибенко неизвестно защо се задържал в Куйбишев.

В светлината на по-нататъшните събития тази задръжка е разбираема. Сталин изпратил Тухачевский от Москва, за да го откъсне от съратниците и подчинените му, от московската власт. Но не бил толкова глупав другарят Сталин, че да даде власт на Тухачевский в Куйбишев дори и за кратко време.

Затова Дибенко, който уж сдал окръга на Тухачевский, не бързал за никъде. Останал на място. За подсигуровка.

Тухачевский бил в Приволжския окръг само формален командир. А властта над окръга си останала фактически в ръцете на Дибенко. Ако на Техачевский му хрумнело нещо нередно, изобщо не можел да го осъществи: ключовете от властта над Приволжкия военен окръг не били у него, а у Дибенко.

И ето че Тухачевский бил арестуван и отправен обратно в Москва. След него за Москва заминал и Дибенко – да съди Тухачевский, Якир, Путна, Примаков и други.

И ги съдил. Заедно с Блюхер, Алеснис, Белов и други изобличавал, разобличавал, клеймял, произнасял присъди. И се гордеел с доверието. И се хвалел с участието си. И. В. Дубинский си спомня:

„Дойде от Куйбишев Дибенко... Хвалеше се как той, Дибенко, е поканил в кабинета си своя първи заместник Кутяков, а там го чакали вече скритите работници от НКВД“ (Дубинский И.В. Особый счет. М: Воениздат, 1989. С. 201).

4. Като военен теоретик Павел Ефимович Дибенко не се проявил. Той написал множество книги: „В недрата на царския флот“, „Метежници“, „Октомври на Балтика“, „От недрата на царския флот към Великия октомври“, „Революционните балтийци“.

Всичките тези творения не са за стратегии и тактики, а за героичните подвизи на автора – великия революционер Дибенко.

А завършила кариерата на пълководеца, мислителя и организаторе на ударния дърводобив в затворническата килия. Освен във всичко друго, другарят Дибенко бил обвинен в пиянство и морално разложение. В постановлението на Централния комитет на ВКП(б) (Комунистическата партия – бел. П. Н.) от 25 януари 1938 година се казва:

„Вместо да изпълнява добросъвестно своите задължения, свързани с ръководството на окръга, Дибенко системно пиянствал, разложил се в морално-битово отношение...“ (Постановление Политбюро ЦК ВКП(б) «О т. Дыбенко». Архив Президента РФ. Фонд 3. Опись 24. Дело 330. Лист 113.)

В писмо до другаря Сталин Дибенко отрича пиянството:

„Записките на служещите в хотел „Национал“ съдържат известна част истина, която се състои в това, че понякога, когато идваха мои познати при мене в хотела, си позволявах да пийна с тях. Но никакво пиянстване не е имало“ (Волкогонов Д.А. Триумф и трагедия. Книга первая. Ч. 2. С. 269).

Знаели революционерите къде да си пийват. Места на дружеските им развлечения били хотелите „Национал“ и „Метропол“.

А морално-битовото разложение Дибенко не отричал. Под този термин в Съветския съюз се разбирала излизащата извън рамките на приличието любов с чужди жени.

За сведения на тези, които са се родили по-късно: в Съветския съюз можеше да се повдигат най-фантастични обвинения – от шпионаж в полза на Аляска до дявол знае какво още.

Но има две обвинения, които никога не се повдигали напразно: на тези, които не пиели и не се шляели с чужди жени, не им приписвали пиянство и морално разложение. И ако им приписвали, значи имало основание.

А още революционерът Дибенко бил обявен и за американски шпионин. Шпионаж в полза на Америка е малко пресилено.

Но другарят Дибенко и тук не бил съвсем чист. Сестра му неизвестно защо живеела в САЩ.

Дибенко имал официални срещи с американски военни представители и в частни разговори молел за съдействие сестра му да получи парична помощ. И постигнал своето. Парична помощ в САЩ сестрата на бедния командир получила.

Да се грижиш за сестра си, е свято дело.

Но трябвало да се избира едно от двете неща: да правиш в Русия преврат и да разпалваш световна революция с надеждата да изтребиш всичките буржоа или да молиш същите тези буржоа за пари.

Дибенко вършел и двете: той мразел с цялата си душа помешчиците, капиталистите, офицерите и всякакви други угнетители, смятал ги за кръвопийци, изтребвал ги безпощадно с доста необикновени способи. Той посветил живота си на борбата срещу тях, разобличавал ги гневно в своите безсмъртни произведения, готвел войските за освободителна война в световен мащаб. И в същото време молел от тези вампири пари за препитание на своята родственица.

Дибенко залял Русия с кръв, за да живеят всички добре, а стигнал до това, че като нарком, командир на окръг и заместник на нарком, не можел (или не искал) да помогне сам на сестра си.

Да беше я взел от капиталистическия ад в нашия процъфтяващ рай, и всичко щеше да свърши!

5. Да си представим сега, че сме американски разузнавачи и на молбата за предоставяне на средства за бедната сестра да погледнем с проницателен разузнавачески поглед.

Най-трудно в агентурното разузнаване е да се намери човек, който има достъп до тайни. Покрай тебе върви народ на тълпи, но кой от всички е допуснат до някакви тайни?

В дадения случай такъв въпрос не възниквал. Ако ние бяхме американски разузнавачи, а пред нас стоеше командващия войските на Ленинградския военен окръг, армейският командир 2 ранг Дибенко, главната трудност отпада: той имал достъп.

Но как да се обърнем към него, ако той профучава край нас с дълъг черен автомобил, обкръжен от телохранители?

Ако живее в специално жилище в специална сграда?

Ако прекарва командирския си отдих в специална вила?

Ако яде и пие в специални ресторанти?

Ако не посещава магазини и му доставят всичко у дома? (А ако посещава, това са специални магазини.)

И къде да го хванеш, ако възстановява революционното си здраве в специални санаториуми? Ако пътешества в специален влак? Ако лови риба в специални водоеми, а стреля по елени в специални резервати?

Ако е винаги с охрана?

Но се появила възможност: американска военна делегация се срещнала в другаря Дибенко. Имало контакт. Как обаче разузнавачът (ако се е присъединил към състава на делегацията) да прескочи на лични теми по време на официалните преговори?

Как да разбере наклонностите, интересите и увлеченията на червения командир?

Ако ловим катеричка, трябва да ѝ насипем орехи, ако е птица – зърна, а ако е маймунка – да ѝ окачим банан на връвчица.

Задачата на разузнавача се състои в това да разбере на кого каква стръв да поднесе: на филателиста – необикновена марка; на нумизмата – изтъркан петак. А как да се разбере какво иска другарят Дибенко?

И в този случай не възникнал проблем: той сам разказал. Сам обявил на капиталистическите делегати: нужни са ми американски пари. Гущери. Долари!

Вербувайки някого, трябва да подхвърлиш примамката така, че да не го обидиш, да не го изплашиш, да не предизвикаш подозренията му. Защото, ако глупавата платика съобрази с рибешкия си мозък, че заедно с червея може да глътне и кукичка, няма да посегне към червея.

А с другаря Дибенко и тук нямало проблем. Той не само разказал на каква стръв трябва да го ловят, а също така заявил, че ще приеме всякаква стръв. И не трябва да бъдат внимателни с него, не трябва да се страхуват, че ще го обидят. Той сам иска: дайте!

Тук американските генерали се чудели: герой от революцията, народен комисар в правителството на Ленин, командир на Ленинградския окръг, а не може да помогне на сестра си.

Сто хиляди процента гаранция – американците не биха се възползвали от такава възможност за вербуване.

Ех, да беше в това положение моят заместник-резидент.

Щеше да го вербува с лека ръка. Направо в кабинета. Направо в присъствието на охраната и преводачите. Щеше да го вербува така, както добър джебчия измъква от вътрешен джоб дебел портфейл – с нежно докосване.

Никой няма да усети такова вербуване. Включително и завербуваният. После ще има да се мята, глътнал кукичката.

6. Не е в това работата дали армейският командир Дибенко е бил американски шпионин, или не е бил. А в това, че Дибенко узрял напълно като обект за вербуване. И презрял. Можел да го вербува всеки чужденец, свързал се случайно с него.

Но зад финансовата помощ на сестрата на бедния революционер се открива бездна.

През октомври 1917 година до властта се добрали същински говеда. „Велики стратези“ като Дибенко нямали понятие за чест. Те нямали революционна, класова, пролетарска и национална гордост за пукната пара, за пукнат фунт или за пукнат долар.

На такива не им струвало нищо да се обърнат към противника с унизителни молби. И се обръщали. И се лепвали за всеки чужденец: намери ми това, намери ми онова.

А не трябва да се проси. Просителят разкрива най-слабата си страна. Просителят с висок ранг, имащ достъп до държавни тайни, е истинска находка за шпионина.

А почти всички наши вождове от средна ръка се превърнали в просители. Подредили икономиката така, че нищо по-хубаво от танкове и самолети не произвеждала, нямали съвест и молели чужденците за обувки за жените си или за някого другиго...

Има желязно правило: не вярвай, не се страхувай, не моли! Но нашите стратези не знаели принципите и правилата.

А Сталин готвел страната и армията за война. И трябвало на всички ръководни говеда да се обясни ясно и кратко, че подобно поведение ще се смята за шпионаж. Със съответните последици.

Другарят Сталин, използвайки Дибенко и други молители като пример, посочил на висшия команден състав, че да се прави така не е добре. И всички разбрали другаря Сталин.

Резултат от прочистването: Сталин изтребил не само шпионите и потенциалните шпиони в средите на висшето военно ръководство, но така пресякъл несанкционираните лични контакти, че Съветският съюз се превърнал в най-трудната страна за работа на вражеските разузнавателни служби.

7. Такива като Дибенко пред нас са цяла тълпа.

Но имало един, който бил на Павел Дибенко почти близнак. Неговият псевдоним е Расколников.

Дибенко и Расколников преминали заедно през Центробалт, двамата зверствали в Кронщад и Хелзингфорс. Издигнали се на главозамайваща висота, имали блестящи жени и били захвърлени от жените си, когато не се задържали нависоко.

„Литературная газета“ (25 март 1992 г.) описва Расколников така:

„Неуспешен литератор, избрал си за партийно име фамилията на прословутия герой на Достоевски, предводител на озверелите от липса на дисциплина революционни моряци, и безукорен изпълнител на тайните поръчения на Ленин, Расколников бил „човек на идеята“ и войник на партията. Несклонен нито към хумор, нито към рефлексия, той внасял във всяко дело фанатична сериозност и бил готов без размисъл да оглави отряд моряци, грабещи домовете на духовенството, да обискира лично редакцията на презирания от болшевиките „либерално-професорски“ вестник „Русские ведомости“, да разгони Учредителното събрание, да потопи Черноморския флот в Новорусийск, да командва Балтийския флот, да ръководи списание, издателство и накрая – изобщо изкуството...“

Сталин знаел къде кого да постави.

Командващия флота Расколников – да ръководи изкуството.

Чекиста Фриновский – да командва флота.

Това не е само сталински хумор, но и изпитание.

Готовността да ръководиш каквото и да е, само за да ръководиш, издавала непреодолим стремеж към властта. Сталин откривал най-безпринципните, най-жадните за власт и ги разстрелвал.

Чекистът Фриновский не отказал: никога не съм се качвал на кораб, няма да се справя.

А се впил Френовский в креслото, изпълнявайки калпаво длъжността си. И тогава след три месеца другарят Сталин казал: много нависоко полетя, не се справяш.

И Дибенко бил от същата порода: какъвто и да е, но само да командва.

Затова другарят Сталин дал на Дибенко още едно изпитание. Същото като на Фриновский, но в противоположно направление. Чекистът Френовский да командва флота, а първият военноморски нарком Дибенко – дърводобива. Да командва затворниците.

И лакеят Дибенко уловил със зъби във въздуха подхвърлената от господаря му длъжност: където и да е, дори лагерите да управлява, дори народа да разстрелва, но само и само длъжността да е по-висока.

Той започнал като бандит, а свършил като надзирател. Смятал се за метежник, а умрял като стражар.

***

Казват, че ако Дибенко беше останал жив до 1941 година, той, притежаващият изключителен талант на стратег и командир на Ленинградския военен окръг, е щял да спре 4-та немска танкова армия на генерал-полковник Гьопнер при Псков и Нарва.

Няма да споря с подобни твърдения. Във всеки случай Дибенко имал боен опит тъкмо по тези места. Познати места.