ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС / ДОСТОВЕРНИ ПРЕДАНИЯ ЗА ЖИВОТА НА ИСУС

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА / СЦЕНАТА С ВАРАВА / РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА / СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС

5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС: СИЛНА ЛИ Е ПАМЕТТА НА УСТНИТЕ КУЛТУРИ? / НАЧАЛО НА ИЗУЧАВАНЕ НА УСТНАТА СЛОВЕСНОСТ: ЮГОСЛАВСКИТЕ РАЗКАЗВАЧИ / ПО-НАТАТЪШНИ ПОТВЪРЖДЕНИЯ / ПОВЕСТВОВАТЕЛНИТЕ ПРЕДАНИЯ В УСТНИТЕ КУЛТУРИ

ДОСТОВЕРНИ ПРЕДАНИЯ ЗА ЖИВОТА НА ИСУС

Всички евангелски повествования се фокусират върху делата и думите на Исус, както и върху събитията от живота му до Страстната седмица. Кои от тези материали са исторически достоверни? Повечето учени приемат за достоверни минимум следните факти:

- Исус е роден евреин и е възпитан като евреин.

- Той произлиза от галилейското село Назарет.

- Като възрастен е кръстен с вода от апокалиптичния пророк Йоан Кръстител. Йоан възвестявал предстоящия Божи съд и кръщавал с вода хората за опрощаване на греховете им, така че да бъдат подготвени за кулминационния исторически момент.

- След това и Исус става странстващ учител и проповедник.

- Подобно на Йоан, той носи апокалиптичната вест за идващото Божие царство.

- Исус проповядва с много притчи, а също така с изтънчени и ярки афоризми, които обясняват Божието царство и как да се подготвят хората за Царството.

- Тъй като Исус проповядва еврейската вяра, неговата етика се основава до голяма степен на тълкуването на Тората (Закона на Мойсей).

- Разбирането на Исус за Тората предизвиква възражения от страна на други еврейски учители, особено от страна на фарисеите.

- Исус има редица ученици. Измежду тях той избира дванадесет, които да го придружават по време на проповедите му.

- Понякога Исус среща недоволство от страна на членове на семейството си и от страна на съселяните си от Назарет.

- Въпреки това, учениците вярват, че той говори истината. Може би те също така са смятали, че думите му се потвърждават от чудесата, които върши.

Ако това е така, може да се добие обща представа за Исус по време на обществената му дейност, като започнем с кръщенето от Йоан. Но възникват редица въпроси. Те дори са твърде много за нашата книга. По-конкретно, възможно ли е да научим подробности за учението на Исус? Достоверни ли са евангелските притчи? Или някои от тях са видоизменени или дори измислени от по-късни разказвачи? Наистина ли Исус е произнесъл прочутата Проповед на хълма, или това е измислица на евангелист Матей? (Проповедта се намира само у Матей, 5–7.23) Произнасял ли е Исус онези известни думи, които му се приписват в „Евангелието от Йоан“, по-специално, когато поучава Никодим за необходимостта да бъде „роден отново“ (или това е означавало „да се роди втори път”?). Разказвал ли е Исус за своята природа? Претендирал ли е за божественост? А какво да кажем за събитията от живота му? Какви са обстоятелствата на неговото кръщаване от Йоан? И как призовавал учениците си? Правил ли е чудеса – ходил ли е по водата, усмирявал ли е бури, умножавал ли е хлябове, лекувал ли е болни, изгонвал ли е демони, възкресявал ли е мъртви? Тези събития са описани в евангелията. Но отразяват ли те точни спомени?

Да започнем с учението на Исус. В крайна сметка няма по-надежден и по-добре засвидетелстван спомен за него от това, че е бил еврейски проповедник.

Илюстрация на метода: Проповедта на хълма

Както посочихме в глава 4, изследвайки съда на Пилат, описанието на едно и също събитие може да съдържа елементи с различна степен на сигурност. Възможно е да има абсолютно правдоподобни, добре засвидетелствани събития (като екзекуцията на Исус по заповед на Пилат Понтийски, управителя на Юдея.) И противоречия между евангелията, показващи отклонение от историческата памет (вижте ролята на евреите в съдебния процес). И абсолютно неправдоподобни, недостоверни елементи. (По-специално, „Евангелието от Йоан“ описва личен разговор между Исус и Пилат. Но нали никой не е чул този разговор...) Това се отнася и за разказите за учението на Исус, както ще се убедим от примера с Проповедта на хълма (Матей, 5-7).

Дори сега, две хиляди години по-късно, Проповедта на хълма е едно от най-запомнящите се учения на Исус. Именно в нея звучат известните „блаженства“, започващи с думите: „Блажени са бедните духом, защото е тяхно царството небесно“. Именно в нея откриваме такива ярки метафори като „сол на земята“ и „светлина на света“. Ето и добре познатите „антитези“: „Чували сте какво са казали древните: не прелюбодействай. Но аз ви казвам, че всеки, който погледне жена с похот, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“. И Господната молитва: „Татко наш, който си на небесата...“ И някои от знаменитите етични учения на Исус: „Не събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги унищожават и където крадци подкопават и крадат. " Може да се твърди, че този скъпоценен камък от тези три глави е най-известният религиозен откъс за всички времена.

Няма съмнение, че някои от тези учения са на Исус. Въпреки това Проповедта на хълма, както е описана, не е напълно правдоподобна. Да речем, че Исус вижда „множество хора“, които са дошли при него от Галилея, Йерусалим, Юдея и Зайордания. Огромни тълпи. След това се изкачва на хълма, сяда и започва да поучава своите ученици. Изглежда естествено: кой друг може да го чуе? Но ако той поучава само учениците си, защо Матей въвежда Проповедта на хълма веднага след споменаването на тълпите, събрали се при Исус? Може би това означава, че проповедта е тайна? Но ако, както обикновено се разбира текстът, Исус е поучавал хората, какво означава всичко това? Как голяма тълпа би могла да чуе Исус, ако се е изкачил на хълма?

И как проповедта е станала известна на Матей, който хваща перото 50-60 години по-късно? Нима е била записана? Но учениците на Исус, неграмотни селяни от галилейските села, не са имали възможност да направят това. И ако не е била записана, може ли споменът за нея да остане неизкривен половин век? Помислете: да допуснем, че ви помолят да повторите дума по дума разговор, който сте водили с някого преди година. Ще успеете ли? А ако се заемете да опишете разговор, който е станал преди двадесет години? А преди петдесет години? Ще запомните ли точните думи? А и Матей не би могъл да ги чуе. Този християнин, говорещ гръцки език, е живял извън Палестина и пише половин век след Исус. Колко големи са шансовете да е предал точно думите на проповедта?

А имало ли е такава проповед? Проповедта на хълма не се среща у Марк, Лука или Йоан, или в което и да е друго древно евангелие, въпреки че е толкова ярка и проникновена. Защо другите евангелисти не са я включили, ако са знаели за нея?

Но какво, ако това е творение на евангелист Матей или на хора от неговата община? Ще отбележим, че у Лука има редица паралели с думите от Проповедта на хълма, докато у Марк ги няма. Следователно те са взети от източника Q, който споменахме в глава 4. Тези материали включват Блаженствата, Господната молитва, множество афоризми, метафори и етични съвети. Но у Лука те са разпръснати из евангелието му: в различни пасажи и контексти. Разбира се, Исус би могъл да казва едни и същи (или подобни) неща по различно време и в различни ситуации. Най-вероятно е било така. Но защо думите от Q, които у Матей са включени в Проповедта на хълма, у Лука са разпръснати на различни места? Много учени дават следния отговор: цитирайки думите на Исус, Лука следва последователността на Q, докато Матей използва много от тях, за да изгради Проповедта на хълма.

Поради тези причини учените отдавна смятат, че Проповедта на хълма не е запис на истинска проповед, а дело на Матей, който е изтъкал една дълга и запомняща се реч от различни изказвания. Тя крие много загадки. Може би най-увлекателната от тях е, че някои от думите на Исус, съдържащи се в нея, приемат различна форма на други места в евангелията. Понякога разликите са доста сериозни, дори до несъответствия.

Което прави много трудно разбирането на това, което Исус учи (и не само в тази проповед, но и като цяло). Част от проблема е свързан с фактор, който вече знаем: в устните култури, когато се разказва едно предание - да речем за нечии думи или дела, - разказът се променя всеки път, като се вземат предвид слушателите и ситуацията. Несъмнено това е било така и в ранното християнство. Исус е проповядвал много свои мисли. Правел го е много пъти, в различни ситуации и пред различна публика. Слушателите непрекъснато са променяли тези мисли, когато ги преразказвали. Както отбелязва Вернер Келбер, специалист по „Новия завет“:

„Опитвайки се да си представим разказването на преданията, ние твърде често си представяме предаване на фиксирани форми. Но това го има само в писмената словесност. Устното предание е почти винаги композиция в процеса на разказване”.

Да вземем две илюстрации от Проповедта на хълма. Някои блаженства у Матей и Лука са заимствали от Q, но разликите между техните версии са доста значителни. Различават се не само по нюансите, но и по идеите.

- „Блажени са бедните духом, защото тяхно е Царството небесно” (Матей, 5:3).

- „Блажени сте бедните, защото ваше е Божието царство” (Лука, 6:20).

На пръв поглед разликата е незначителна. Но не е. В края на краищата смирението и скромността („бедни духом“) е едно, а липсата на пари („бедни“) е съвсем друго. Разбира се, човек може да бъде и беден, и скромен едновременно. Но за повечето хора се вижда или едното, или другото. Кое от състоянията е блаженство? И кое е заповядано от Исус (или и двете едновременно?)?

Да вземем друго блаженство.

- „Блажени са гладните и жадните за правдата, защото ще се наситят” (Матей, 5:6).

- “Блажени сте гладните, защото ще се наситите” (Лука, 6:21).

Да искаш праведност и да искаш храна не е едно и също нещо. Всеки, който не е ял дълго време, ще потвърди това. Но за какво призовава Исус? И кого нарича блажен?

Отново е възможно да нарича хората и в двата случая блажени. Но е възможен и друг вариант: тъй като Матей и Лука вземат тези заповеди от Q, един от тях е променил текста, за да отговаря на неговите интереси. Но кой? Матей (за да подчертае скромността и праведността) или Лука (за да подчертае загрижеността на Исус за бедните и гладните)? Или и двамата са променили нещо? И откъде авторът на Q има тези материали? Внесъл ли е свои промени? Авторът на източника, откъдето авторът на Q е взел тези заповеди, направил ли е промени? И дали думите не са се променили толкова много в процеса на предаване, че действителните думи на Исус вече не могат да бъдат открити? Може би единственото нещо, което се знае със сигурност е, че Исус е нарекъл някои хора блажени, защото ще им се случи нещо добро?

Подобни проблеми възникват и когато изследваме учението за развода. В края на краищата то съществува в цели четири (или дори пет) версии, които в никакъв случай не са идентични.

- Според Матей, 5:32, ако мъжът предизвика развод, различен от причината за сексуална разпуснатост (на жената?), той насърчава жена си да извърши прелюбодейство; и ако човек се ожени за разведена жена, той прелюбодейства. Но защо? Това не е съвсем ясно. Вероятно при сключването на брак се създава някакво единство; и ако една жена сключи нов брак, тя изневерява на първия си съпруг, въпреки че той е настоял за развод. И остават въпроси: защо мъжът я тласка към прелюбодейство? Да не би той да ѝ налага втори брак? И правилото не важи за ситуация, в която съпругата е извършила сексуален грях (очевидно с друг мъж). Освен това се казва, че мъжът е виновен за изневяра, ако се ожени за разведена жена (дори ако причината за развода е сексуален грях на нейния съпруг?).

- Според Марк, 10:11-12, ако мъж предизвика развод и се ожени повторно, той прелюбодейства, както и жената, която направи същото. Но Марк не посочва изключение. Иначе казано - прелюбодействието е на лице в случай на развод по каквато и да е причина, а не само поради сексуална разпуснатост. Това е съвсем различна формулировка на въпроса от тази на Матей.

- Според Лука, 16:18 мъж, който предизвиква развод (явно по каквато и да е причина?), прелюбодейства. Той също така прелюбодейства, ако се ожени за разведена жена (независимо дали е била разведена поради сексуален разпуснатост). Но защо той е виновен, а не новата му съпруга?

- Според 1 Коринтяни, 7:10-11 Исус заповядва на съпругата да не се развежда със съпруга си и ако се разведе, тогава или да остане безбрачна, или да се събере отново със съпруга си. И съпругът не трябва да предизвиква развод. Как да разбираме първото от тези правила? Изглежда то допуска с нежелание развода, като изисква необходимостта жената да се въздържа от нов брак. И така, изневерява ли тя със самия факт на развода си? Явно не, освен ако не се ожени повторно. Малко по-нататък Павел представя собственото си учение. Очевидно той смята, че следва общия подход на Исус, въпреки че няма пряка заповед в това отношение: вярващият може да се съгласи на развод с невярващ, ако вторият настоява. Но ще бъде ли виновен за прелюбодеяние, ако се ожени повторно? Нищо не е казано по този въпрос. Освен това, както виждаме, разводът е разрешен тук и по причини, различни от сексуалната разпуснатост.

Заплетено кълбо! Допускал ли е Исус развода? Според Марк, не, не го е допускал. Според Матей го е позволявал в случай на разпуснато поведение на съпруга. Според Павел разводът е допустим, ако невярващият съпруг настоява. Нещо повече, не е ясно къде Исус е виждал основния проблем: в развода или в повторния брак? Допустим ли е повторен брак след развод поради сексуална разпуснатост? А след развод с невярващ? Или е напълно изключен?

Ще повторим: възможно е всяка от тези версии да има за източник Исус. Но все пак възниква въпросът: какво е мислил Исус за развода? Може би неговата гледна точка се е променяла? Или уверено може да се каже, че Исус не е одобрявал развода... в определени случаи?

Едно нещо е (на практика) сигурно: в християнската памет Исус учи (малко или съществено) различни неща за развода. И е лесно да се види, че разказвачите, които са ни донесли своите версии, са били повлияни от възгледите за развода в своите общини (или от възгледите, които са искали да формират в своите общини). В някои християнски общини правилата били по-меки, в други по-строги: някои забранявали развода по принцип, докато някои прикачали към забраната уговорки. Едни общини се стараели повече да уточнят какво се смята за прелюбодеяние след развода; други се безпокоели повече за нравствеността на мъжете, а трети – за нравствеността на жените. Създава се впечатлението, че при всичките тези случаи „настоящето“ на общините е влияело върху спомените за „миналото“ (върху думите на Исус).

(Следва)