ВИКТОР СУВОРОВ / ПАРАЛЕЛЕН МАРШРУТ / ГЛАВА 6

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В своя Телеграм канал Виктор Суворов започна да публикува глави от замислена преди време от него книга, която не е довършил, но явно смята да я довърши, ако към нея се присъединят почитатели, които биха искали да я прочетат до края... Тук ще публикуваме последователни глави от книгата, пък – докъдето стигнат... (Павел Николов)

ДО ТУК: ПРОЛОГ, ГЛАВА 1, ГЛАВА 2, ГЛАВА 3, ГЛАВА 4

ГЛАВА 6

1.

Прием на посетители в нотариалната кантора "Nurnberg" от девет сутринта. Още в началото се появява сеньорита Оксана. Тя няма какво повече да говори нито с директора, нито със заместниците му. Дребните проблеми могат да бъдат решени и на по-ниско равнище:

- Поемам веднага собствеността върху имението и незабавно ви давам цялото си владение като залог. Освен това давам и жилището си. Това всъщност не е толкова жилище, колкото кучешка колиба. Но давам и това. Ето ги ключовете. Имам нужда от пари. Много. И точно сега.

2.

- Шефе, ипотекирайки всичко, както новото си огромно имение, така и малкото си жилище, тя се е обърнала към представителството на твоята корпорация в Аржентина с молба да организира лична среща с вас.

- Но тя не може да знае, че моите планове са да взема нейните владения.

- Тя не може да знае това.

- Защо тогава иска да се срещне с мен?

- Всичко е ясно. Търси защита от един от най-могъщите.

- Но да иска среща с мен е лудост.

- Не, шефе, не мисля така. В стари времена римските роби са се опитвали да се обърнат направо към цезаря, френските войници - към Бонапарт, а селяните от Съветския съюз са писали петиции лично до Сталин.

- Добре. Покани я за разговор в Буенос Айрес. Нека да говори с нея психолог или по-добре психиатър. Не е нужно да се отделя много време. Ако уловите признаци на лудост, пратете я по дяволите или по-нататък.

3.

- А сега, сеньорита, опишете ми езеро.

- Какво?

- Същото, каквото се появява в момента във въображението ви.

- Във въображението ми се появяват едновременно две картини.

- И двете, ако обичате.

- Горещо лято. Езеро в брезова гора. Никой наоколо. Водата е чиста, прозрачна, дъното е със златист пясък. Във водата близо до брега - гъсти тръстики. Стъблата са тъмнозелени. Шумят от вятъра. Едно листо пада във водата. Носи се като корабче, движено от вятъра.

- А как виждате другото езеро?

- В древността титаничните сили на природата са разкъсали планинска верига. Пропастта е чудовищна. Дължината на разлома е много стотици километри, или петстотин, или шестстотин. Ширината на пукнатината е двадесет, тридесет, петдесет, а на някои места и осемдесет километра. Дълбочината е неизмерима: километър, един и половина или дори повече. В момента на този невероятен катаклизъм стотици реки и потоци са променили едновременно курса си, обръщайки течението си към към внезапната депресия. Безброй водопади, големи и малки, както и дъждовете и снеговалежите, изпълват колосалната пропаст с чиста, изненадващо чиста ледена вода в продължение на хиляди години. Така се е родило най-красивото езеро в света. Бреговете му са отвесни скали. По скалистите корнизи, в клисурите и деретата - брези, борове, и кедри. Минават години и десетилетия, точат се векове и десетки векове, а езерото бавно, бавно, но постоянно се увеличава. И тогава един ден водата се покачва до нивото, където скалната маса е прорязана от ждрело. Това е пътят към свободата. В езерото се вливат триста големи и малки реки, но само една се освобождава от прегръдките на скалите, гърмяща по проломите, могъща река, чиста, величествена, страховита, свирепа и своенравна.

- И тази река се казва Ангара?

- Точно така. Ангара – непокорната дъщеря на най-дълбокото и най-прозрачното езеро на нашата планета. Името на това езеро е Байкал.

- Били ли сте там?

- Много пъти. Но само на сън.

4.

- Имате необичайно име – Оксана.

- Оксана и Аксиния са производни от гръцкото име Ксения. Което ще рече – чужда, чуждоземка. Ксенофобия е дума със същия корен.

- А кои са вашите родители?

- Не ги познавах. Загинали са в автомобилна катастрофа, преди да започна да разбирам каквото и да е.

- С какво се занимавате?

- Завърших университет. Мечтаех да стана инженер-химик, освен това - историк. Но изведнъж, от някакъв далечен, напълно непознат роднина, наследих огромна ферма в подножието на Кордилерите.

- Каква работа имате с господин Рьомер?

- За това мога да му кажа само лично.

- Но вие трябва да разберете, че има твърде много луди хора на тази красива планета. Господин Рьомър не може да губи ценното си време за всички, които искат да споделят с него щури идеи.

- Разбирам. Затова заложих къщата, фермата, машините, инвентара и всичко останало. Получих умопомрачителна сума - малко по-малко от милиард песо. Обърнах тези пари в най-твърдата валута - швейцарски франкове. Наистина, един милиард песо са само тринадесет и половин милиона франка. Но това е чек на името на господин Рьомер. Това е гаранция, че разговорът ще бъде сериозен.

- Тринадесет милиона швейцарски франка? Съгласете се, такава дреболия не може да заинтересува господин Рьемер.

- Не ме разбрахте. Заложих цялото си имущество. Повтарям - всичкото. И сега давам парите си, тринадесет милиона двеста и дванадесет хиляди четиристотин четиридесет и седем франка, като залог в ръцете на господин Рьомер. И просто моля да ме изслуша. Да стои пясъчен часовник на бюрото му. Дайте ми пет минути. Ако предложението ми не заинтересува господин Ремер, той ще вземе всичките ми пари. Ако не му трябват, може да ги даде на някой от подчинените си. На вас, например. За него тези милиони не означават нищо, но в името на срещата с него залагам цялото си състояние на карта. Следователно – на съдбата.

- А ако той сметне, че предложението ви представлява интерес?

- В такъв случай ще ми върне мизерните милиони. И ние ще станем партньори в реализацията на един много интересен проект. Идеята е моя. Капиталите са негови. Ще разделим някак си печалбата. Надявам се да не се караме.

5.

- Какво казва за нея психологът?

- По време на разговора, шефе, непрекъснато вмъквах въпроси, които нямаха нищо общо с основната тема, която се обсъжда. Сред тях: опишете мечка, опишете лисица, опишете вашето мечтано място за почивка, опишете айсберг, море, езеро, буйна река, назовете любимата си книга и кой филм според вас е най-добрият? По-нататък - в същия дух. На всеки въпрос тя отговаряше без колебание. Много необичайно. Понякога - парадоксално. Анализът на отговорите показва, че в нея, както във всеки един от нас, живеят едновременно двама различни човека.

- Нищо чудно, всички сме такива.

- Тук, шефе, учудващото е друго: диапазонът е невероятен, просто фантастичен. Сигурен съм, че тя има чиста трепетна душа. И в същото време прелива от някаква извънземна вулканична вътрешна енергия. Това е феноменална комбинация от добродетелии и тъмна сила, каквато никога преди не съм срещал.

- Тя е просто луда.

- С тебе, шефе, от цял свят напират да се срещнат хиляди луди хора със своите шантави идеи. Да приемем, че и тази Оксана е луда. И какво от това? Не се интересуваме от нея, а от нейната ферма. Или по-скоро от района, в който се намира фермата.

- Какво ще каже финансистът?

- На теб, шефе, тя наистина дава всичките си пари. Проверихме внимателно нейните сметки, всички ѝ източници на доходи и всичките ѝ разходни. В момента не притежава нито стотинка. Сега спи в най-отвратителното жилище в града. Няма пари за нищо друго. И това не е всичко. Два дни по-късно ще бъде изгонена на улицата.

- Какво да решим тогава? Какво да правим?

(Следва)