ВИКТОР СУВОРОВ / ПАРАЛЕЛЕН МАРШРУТ / ГЛАВА 2

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В своя Телеграм канал Виктор Суворов започна да публикува глави от замислена преди време от него книга, която не е довършил, но явно смята да я довърши, ако към нея се присъединят почитатели, които биха искали да я прочетат до края... Тук ще публикуваме последователни глави от книгата, пък – докъдето стигнат... (Павел Николов)

ДО ТУК: ПРОЛОГ , ГЛАВА 1

ГЛАВА 2

1.

Само час почивка за банкера. (Вероятно преиначаване на Висоцкий: „Само час почивка за пехотата...“ - бел. П. Н.)

Отърсвайки снежинките от бобровата си яка, Ханс-Ерих Рьомер се връща от мразовития мрак и грохота на вълните към топлината на своите покои, към меката светлина на кристалните лампи, към тишината на библиотеката и на работния си кабинет. Към своите дела.

А делата са много. И в повечето от случаите са неприятни.

2.

Докладва старшият асистент Алекс Кларк.

- Шефе, във Франция е образувано още едно наказателно дело. Срещу тебе лично.

- С това, приятелю Алекс, няма да ме изненадаш и да ме уплашиш. Такива случаи има ту в Австрия, ту в Австралия, или дявол знае къде другаде. Броят им не се знае. Свикнал съм. Какво друго?

- Днес, шефе, както обикновено, непризнати гении от всички бои молят за среща в представителствата на твоята корпорация в Талин, Отава и Женева. Сред тях: изобретателите на вечни двигатели; геолози, готови да открият неизследвани запаси от уранова руда, нефт, газ, живак, платина и диаманти; археолози, които обещават да намерят съкровищата на тамплиерите; режисьори и сценаристи с предложения да зашеметят света с най-добрите филм на всички времена и народи; финансисти, решени да инвестират твоите милиарди в печеливш бизнес; нигерийски депутат с някакъв тъмен замисъл; адвокатска кантора, готова да защитава твоите интереси в Хага безплатно; и както обикновено – цял табун от красиви дами, нетърпеливи да ти кажат нещо важно.

- Както обикновено. Да вървят всичките, Алекс, по дяволите, на майната си или още по-нататък.

- Но има и добра новина. Нека ти напомня за един малък проект. По твое нареждене ние изкупуваме чрез поставени лица земя в Аржентина, в подножието на Кордилерите. Вече успяхме да оформим значителна ивица от почти триста километра от север на юг, включваща големи и малки парцели земя. Широчина - къде десет, къде двадесет и къде цели тридесет километра. По-нататък на запад има хълмове, на които не живеят хора. Има гъсти гори, по-високо – редки горски площи, по-нататък - алпийски ливади, още по-нагоре и по-високо - пустинни склонове и сипеи, след това - отвесни стръмни места и високи върхове, покрити с вечен лед. Зад първото било от върхове се крие друго по-стръмно и по-високо, а зад него - трето и четвърто. Всичко това, шефе, също е твое. Защото до онези хълмове, до тези гъсти гори и алпийски поляни, до онези сипеи и стръмни места е възможно да се стигне само през територии, които са частна собственост на някакви лица и фирми, а всъщност са собственост на човека на име Ханс-Ерих Рьомер.

- Благодаря. Сетих се за този проект. Продължавай.

- Но на едно място твоите владения в Южните Кордилери са разкъсани на две части. Погледни картата. Тук минава ждрелото. През ждрелото, от планинските ледници към равнината от запад на изток, тече буйна река, влива се в езеро, а в другия край на езерото реката продължава и тече по-нататък. Но някой отдавна е създал ферма, гаражи, къща на управителя на източния бряг на езерото и е засадил лозя по склоновете. А къщата на собственика е преместена на запад, по-високо в планината, от другата страна на езерото до водопада. Ако успеем да купим това имение и тези големи лозя, двете огромни части на вашите владения ще се слеят в едно. И тогава по цялата дължина на владенията никой няма да има свободен път до подножието и по-нататък в планината. Тогава планините в този район, до най-снежните върхове и след тях, ще бъдат ваши.

- И какъв е проблемът?

- Опитахме се да купим тази гроздова ферма, но не успяхме да намерим собственика. Той е починал отдавна. Тези земи, в съответствие със завещанието му, трябва да бъдат прехвърлени на някого, но в продължение на няколко години там не се е появявал нов собственик.

- Защо?

- Отговорът, шефе, може да бъде само един: завещанието е оформено за малолетен наследник, който не знае за наследството.

- Съгласен. Това е най-простото обяснение. И може би единственото.

- По най-различни начини се опитвахме да научим кой е този наследник. Завещанието, както успяхме да разберем, се пази в централния офис на нотариалната кантора „Nurnberg“. Опитите да проникнем в тайната на завещанието бяха неуспешни. В този офис знаят как да пазят тайна: завещанието е запечатано в плик и скрито в сейф. Може да се отвори само след известно време. Но ние не паднахме духом. Сметката е проста: няма за къде да бързаме. А наследникът, който и да е той, все някога трябва да навърши определената възраст. Най-вероятно това са осемнадесет години или по-вероятно двадесет и една години.

- Логично.

- Собственикът на фермата е починал отдавна. Много време е минало от този момент. Наследникът, предполага се, един ден ще навърши пълнолетие, ще получи наследството и тогава името му вече няма да се пази в тайна. Такава сметка си правеха моите подчинени. И те, шефе, не сбъркаха в предположението си.

- Значи в момента името на наследника не е тайна?

- Да. Само че това не е наследник, а наследница.

- Гражданка на коя държава?

- Всички родени в Аржентина - испанци и поляци, българи и германци, ирландци и португалци - са аржентинци, независимо от това на какъв език са чуруликали техните родители. Тази млада жена е родена в страната на безкрайните простори, на бистрите реки, на гъстите гори и на заснежените върхове, затова нейната националност е argentinos. Фамилията ѝ е почти невъзможна за произнасяне. Нещо полско, българско или украинско. Ти знаеш какви фамилии се срещат понякога там, ще си счупиш езика. Името ѝ също е странно. Но е по-лесно да се произнесе - Оксана. С ударение на втората сричка.

3.

- Сеньорита, вие се казвате Оксана, нали?

- Да, сеньор.

- Нека се представя. Заместник-директор съм на нотариалната кантора "Nurnberg". Ето ми визитката. Имам новина за вас.

- Съжалявам, но бързам. Днес имам важна лабораторна работа.

- Зная, зная. Но можете да пропуснете важната лабораторна работа. Има и радикално решение. Остава много малко време до защитата на дипломата ви, но вие, сеньорита, имате щастливата възможност да не я защитите. Можете да напуснете университета без съжаление, завинаги да забравите не само за лабораторните упражнения, изпитите и тестовете, но и за дипломата.

- И защо?

- Защото днес имате рожден ден. Моля, приемете моите поздравления.

- Приемам ги.

- Полага ви се подарък. И аз ви го доставих. На ваше име е оставено наследство.

- Кога и от кого?

- Наследството ви е оставил ваш далечен роднина. Напълно самотен. Нямало на кого да остави това наследство освен на вас. Търсил е някого дълго време. И един ден открил името ви. Тогава сте били само на няколко години. Без да ви уведоми, той написал завещание, което се пази в нашата нотариална кантора.

- Кога е починал?

- Отдавна. Оставяйки наследството, се е страхувал да не развали детството и младостта ви с придобити даром пари или с очакването да ги получите. Затова се е разпоредил да не се съобщава предварително за това наследство: ще дойде момент и тогава наследницата ще получи всичко. И този ден дойде. Още веднъж, поздравления и моля, елате в колата ми. Трябва да спазим официалните формалности.

4.

Централният офис на нотариалната кантора "Nurnberg" в центъра на големия град Буенос Айрес.

Дванадесетият етажа.

Сградата се охранява от надменен портиер, облечен в ливрея, извезана със злато, и два страшни гранитни лъва, легнали до главния вход.

Огледалният асансьор изкачва сеньоритата на седмия етаж.

Коридорите са широки и светли.

Наследницата не трябва да чака в приемната: генералният директор я посреща на входа на офиса си.

- Влезте, седнете.

- Благодаря ви, сеньор.

— След като бъдат изпълнени всичките формалности, вие, сеньорита, ще влезете във владение на имение и голямо лозе.

- А къде е това имение?

- В планинското подножие. Погледни картата. От бреговете на океана на запад са необятните пространства на Аржентина, нашата велика Сребърна страна. Цялата околност е безкрайна равнина, прорязана от реки. А още по на запад започват хълмовете. Те се издигат, превръщайки се в могъщи планински вериги. Колкото по-на запад, толкова по-високи са планините, толкова по-малко хора има. Вашата, сеньорита, лозарска ферма е далече, далече сред планините. Ето и снимки от космоса: необятни лозя по склоновете, от едната страна на езерото - ферма, къщата на управителя и къщата на неговия помощник. И къщата на собственика на западния бряг близо до водопада. Този водопад носи чистата вода на високопланинските ледници към езерото. В тази лозарска ферма, сеньорита, живее със семейството си управителят Естебан. Неговият помощник Фернандо също живее там със семейството си. А по време на беритбатан а гроздето има шестдесет, седемдесет, дори цели сто наети работници.

- И колко струва цялото това стопанство?

- Според най-скромните оценки около един милиард песо. Или, в най-твърда валута, тринадесет и половина милиона швейцарски франка. Но…

5.

- Надявам се, Алекс, че вече имаш не отсега план за действие?

- Да, шефе. Тук всичко е просто. Тази Оксана ще трябва да плати данък върху наследството, което получава. Но тя няма пари. Затова тя или ще обяви фермата за продажба и тогава моите момчета ще спечелят всеки търг. Или ще търси кредитор. Тук ще се намери, разбира се - съвсем случайно, добра фирма и ще ѝ даде пари на кредит.

- А след това?

- След това ще се удави благополучно в езерото. Или ще падне от някоя скала. Тя няма роднини, дължи много пари, а този, който е дал парите, ще получи имението като обезщетение.

- Но името на кредитора...

- Шефе, цялата тази история няма нищо общо с тебе. Имам на разположение тези хора, на чието име ще бъдат регистрирани всичките въпросни дела. Никакви компютри няма да могат да разберат, че в крайна сметка тази земя е станала твоя.

(Следва)