МЕМОАРИ И БЕЛЕЖНИЦИ ОТ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / БЕЛЕЖКИ НА ПАНАЙОТ ХИТОВ ЗА Д. ОБЩИ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на мемоари и бележници на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Мемоарите и бележниците са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 516

Бележки на Панайот Хитов за Д. Общи

Забележка за Димитър Общи

Аз споменах в моето пътуване по Стара планина, на страница 90, че ми е казал Димитър Косовски за убийството на шурея ми Стоян. Сега ще отбележа за Димитровия живот, доколкото аз зная. Димитър Общи или Димитър Косовски все е едно име. Димитър е родом или от Ипек, или от Призрен. Той е бил през 1862 г. записан в Белград при Раковски самоволник. Сетне къде се е бавил до 1865 г., забравил съм, но през 1865 г. той се появява в четицата при Стоян, когато са го убили. И ако не беше Димитър да разкаже, то нямаше да се открие убийството. Но Димитър, като се върнал във Влашко и разказал на Раковски за Стоян как е станало, и се е изгубил, и сетне е отишъл в Италия през 1866 г. Той е бил самоволник при Гарибалдиевите чети и като са разпуснали италианските самоволници, Димитър оттам отишъл при Коронеу в Крит. Не издържал доде се предадоха кретените. Оттам дошъл в Атина, от Атина във Влашко, из Влашко в Сърбия, в Белград. Това беше 1869 г. през март. Аз този човек не познавах до 1969 г., само бях чул от Раковски за него. И тъй като дойде при мене и ми са изказа кой е, и седя в Белград до Гергьовден. Имаше още един момък на име Христо Касап велив из Татар Пазарджик, и той е бил в Гирит и се познаха с Димитър. Христо беше дошъл по-напред в Белград. И тъй, като се разпознаха с Христо, захванаха да дохождат често при мене и ме замолиха да им дам нужните средства и да ги препоръчам на приятели, за да се запознаят и да излязат по Стара планина като народни хайдути. Но аз им казвах, че не са опитни на местата и ще се изгубят, ще ги избият нейде потерите. Но те налегаха инакво и тъй аз склоних, и им помогнах, и ги ракомандувах при един мой приятел в Княжевац, за да им бъде той предводител, защото знаех, че той е достоен да подвожда една чета. И тъй с тях се сдружи още едно момче на име Михаил, родом от Самоков, което и то беше разпалено от патриотически чувства. Аз им дадох ракомандация до Тодор Чипровчанина, който живее в Княжевац, за да иде със тях и да ги предвожда. Но правителствените чиновници пазили и ги уловили в Княжевац, и ги затворили. И защото Димитър имаше гръцки паспорт, пуснали ги и ги върнали назад. Но те пак се събрали и минали през границата, и Тодор им е станал предводител. От прилики [най-напред] били са 7 души, но увек [винаги] е главната причина несъгласието. И тъй, като дошли до Искъра и преседели на Врачанската планина пет-шест деня, и минали някои турци по пътя, но Тодор не им допуснал да излязат и да правят с турците каквото щат, и друго още, не знам какво, отделят се от Тодор тримата - Димитър, Христо и Михаил - и тръгват по планината накъде Пирот. Забравил съм колко време са ходили сами. Един ден било дъждовно времето, а те били на планината Три чуки откъм селото Доикинци. Приели ги овчари и седели повечето дни в колибата, било и денем. И тъй заградила ги потерята в колибата, и те убили един от турците, и изскочили от колибата уж да се захванат до гората. Но турските пушки ударили Христо и Михаил. Михаил пак побягнал ранен с Димитър, а Христо се отделил настрана и не се събрал вече с тях. Но Михаил не е могъл да върви, защото е бил на лошо място ранен, и замолил Димитър да го не оставя жив, да го не мъчат турците, и Димитър му отсекъл главата, и я взел, и побягнал. А за Христо мислел, че не е ударен, и търсел го да се събере с него, но не го намерил. И тъй ето ти, че дойде пак в Белград, но никой не знаеше, че е ходил по тази работа. И ми разказа всичко. Подир се известих, че на Христо главата отнесли сеймените в Пирот. А Тодор с другите момци ходил, колкото щял, и се върна по живо и здраво. Подир това Димитър замина за Влашко около Кръстовден. Аз по Димитровден станах от Белград и дойдох в Браила, и намерих Димитър браилски ахчия. Аз заминах за мошията Садици при Николаки Балкански, за да преседя тази зима при Балкански, където и преседях. Ето 1870 г. през март, че дойде пак Димитър Общи на мошията и ми каза, че събрал 7-8 момчета и ще върви пак за в Балкана, но ще мине през Сърбия. И тъй замина. Аз през лятото пак останах на мошията.[1]. Ето Димитър, че пак дойде есента и ми разказа, че не можал да иде в Балкана, защото уж го излъгали другарите му и не рачили да идат с него. И тъй той ходил в Гръцко, в Атина, и се върнал. И пак тая зима остана при нас на мошията. През 1871 г. аз се върнах пак в Сърбия, в Белград, а Димитър остана при Николаки Балкански уж да слугува. И аз като поседях в Белград до Петровден, ето едно писмо от Турну Мъгуреле - от Данаил Попов. Пише ми, че Димитър Общи е дошъл и иска да иде при Дякона. Но аз вече знаех за Димитър и му отговорих накъсо за Димитровата история. И му писах, че ако иска Дякона Васил, нека го прибере, защото аз се не меся в неговата работа, защото знаех, че Васил Дякона е противен на моите съвети. И тъй подир малко пак ми отговори Данаил, че го изпратили при Дякона.

Подир два месеца дойде и Ангел Кънчев из Немско и ме замоли да го препоръчам на Дякона Васил да вземе и той участие в работата. Но аз му разказах, че не се меся, защото не ме слушат, и му разказах всичко, и му казах по кой начин ще се намери с Дякона и как трябва да работят. И му бях поръчал да ми пише доколко са напреднали с успеха си. Ангел ми отговори, че работата е тъй - дорде не дойдеш тука, нищо няма. Но аз не помня на това му писмо какво съм отговорил, защото не държа от писмата си копия. Надявам се, че дето съм писал на всеки, ако са прикрили писмата, по-късно ще се намерят и ще се напечатат. Така също, колкото писма съм приел за движението на революционните отношения, държа ги и ги кътам, и подир време, надявам се, на когото паднат на ръка, че ще се потруди да ги напечата за спомен на потомството.

Сега пак да продължа разказа си. През зимата на 1872 г. те работиха, но аз твърде малко известия имах от работата. Пролетта се уби Ангел в Русчук. През есента се улови Димитър в Тетевен. По-късно се улови и Васил Дякона, и тъй се нанесе голям удар на работата.

Н. Б. II. А. п. 61. № 8424

БЕЛЕЖКИ

1. В Народната библиотека притежаваме запазен един подобен вариант към следващия тук пасаж - разбира се, пак от ръката на Панайот Хитов. Този вариант съдържа някои ценни особености и гласи както следва: „Есента пак дойде и ми каза, че уж момчетата го излъгали и не рачили да идат, и той сам нямал какво да направи и ходил в Атина и се върнал. И през зимата остана при нас на мошията. Пролетта 1871 година аз заминах от Влашко за в Сърбия. Димитър оставих на мошията. Но щом дойдох в Белград и се мина месец и половина, ето из Турну Мъгуреле едно писмо от Данаил Попов. Пише ми, че дошъл Димитър Общи и иска да иде при Дякона. Но аз, като знаех Димитър, писах на Данаил, че Димитър е добър, но е инатлия, и ако го разсърдят, ще излезе лоша работата. Но инак аз не се меся, Дякона, ако иска, нека го прибере, защото от него зависи всичко. И тъй подир пак ми пише Данаил, че го изпратили. И оттогава насетне нищо не ми писаха, дорде не се улови Димитър в Тетевен. Но ако и да не ми пишеха, аз можех да се науча накъде им отива работата. Аз вече бях чул, че Димитър и Дякона имат препирни помежду си, но по-пълно не знаех, че е достигнала разпрата до сбиване. Като се улови Димитър Общи преди и другите, които са вземали участие с него, от София беше побягнал един калугер на име Генадия, който управлявал Драгалевския манастир. И дойде реченият калугер Генадия, и ми разказа всичко, което се е случило в Тетевен и в София със заловените“.

(Следва)