ВИКТОР СУВОРОВ / ПАРАЛЕЛЕН МАРШРУТ / ГЛАВА 1

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В своя Телеграм канал Виктор Суворов започна да публикува глави от замислена преди време от него книга, която не е довършил, но явно смята да я довърши, ако към нея се присъединят почитатели, които биха искали да я прочетат до края... Тук ще публикуваме последователни глави от книгата, пък – докъдето стигнат...

(Павел Николов)

ДО ТУК: ПРОЛОГ

ГЛАВА 1

1.

Някой има дворци, многомилиардни печалби и хареми с красавици, на някого на луксозна яхта готвачът му препоръчва шишчета в сос от нар или фирмено ястие: задушен фазан в бургундско вино с шампиньони и целина.

А някой няма нито милиарди, нито яхти, нито хареми. И никой не му предлага нито хайвер от есетра на сребърен поднос, нито дори кораво парче хляб.

Тъмна нощ.

Светлините в безкрайния стар парк отдавна са угаснали.

Луната пробива вълнистите мъгли. Но светлината на сребърния сърп е много слаба, защото този сърп, като с театрална завеса, е закрит от облаците за дълго време.

Гладен скитник, същият, който мечтае за здрави обувки, халба бира и три кремвирша, се скита незнайно накъде.

Трябва да кажем, че бездомните дрипльовци имат не по-малко проблеми от онези късметлии, които, имайки стотици милиарди, по някаква причина се втурват към най-горния ред в списъка на най-богатите хора на планетата.

Ето една от многото тревоги на един просяк: къде да преспи?

Изглежда така: ако няма дъжд, ще потърси свободна пейка в тиха тъмна алея в централния парк на големия град Буенос Айрес и ще спи до зори.

Но не е така. Брутални служители на реда обикалят за забавление нощем из парковете на столицата и стоварват целия си кипящ гняв върху тези, на които им се е паднало тежкото бреме на бездомното скитане.

Гневът във всеки пазител на закона винаги е в изобилие. Както, между другото, и във всеки от нас. Но разликата е в това, че ти и аз нямаме право да замъкнем който и да е дрипльо, когото срещнем, в зандана и да го напердашим. А пазителят на реда има това право.

Той може да мине и без зандана. На тъмно, когато няма свидетели, действа правото на силния: удряй всеки срещнат скитник с гумената палка в ребрата. Може и по врата два-три пъти. Ако не е достатъчно, може да се повтори. Такава е негласната, но дългогодишна привилегия на пазителите на реда.

И те я използват.

2.

Животът на пазителя на реда не може да се нарече сладък.

Всякакви неприятности се случват на всеки служител на закона: или те уличават в покровителство на уличната проституция, или те обвиняват в бизнес връзки с дилъри на наркотици, или случайно проиграваш държавни пари на карти, или, внезапно връщайки се от нощно дежурство, намираш някой друг чичко в брачното си легло.

От такива дребни неприятности трепетната душа на пазителя на реда прелива от гняв. А гневът има нужда от изход. Как да се освободим от напрежението? Точно така: върви в тъмнината и си излей душата - бий всекиго, когото срещнеш с гумената палка. Може и да ти олекне.

Не успява нашият познат скитник да се настани на някоя пейка в тиха алея, и се появява пазителят на реда. И ласкаво вика с пръст: ела тук, мърльо, да си поговорим.

На ръст не е много висок. Но налят с мускули като горила от тропическите гори. И лицето на този пазител на реда изобщо не е обезобразено от интелект.

Пазителите на реда обикновено ловуват по двойки. Защо този е един, честно казано, не зная. За което си признавам.

Бих могъл да разкажа, че този катил се е скарал с партньора си. Или може да измисля история, че партньорът му се е натряскал и не е могъл да излезе на лов. Но няма да измислям нищо. Разказвам само какво се е случило, само това, което ясно си спомням и зная със сигурност, без да добавям нищо свое. Само да повторя още един път: причината, поради която полицаят е без партньор, не ми е известна. И ще добавя, че не това е важно. Единственото важно нещо е, че самотен полицай вика скитника при себе си.

И скитникът оценява подаръка на съдбата.

Основното за него сега е да прояви страх и смирение с цялото си същество. За да направите това, свийте главата си в раменете, като се сгънете в полупоклон. Приближаването до пазителя на реда трябва да е с малки стъпки и наведена наполовина снага. И да се заеква, когато се отговаря на въпросите. Трябва да се приближите съвсем близо. Трябва да гледате в очите на полицията с очите на виновно куче, тоест с тревога, очакване и надежда.

3.

Дори в тъмнината се вижда: очите на дрипльото са очи на покорно куче, опашката му е между краката и скимти жално.

Но точно в този момент иззад облака надниква сребърният сърп. И околността се осветява с магическа светлина.

Какво е това?

Това е пръст на съдбата.

- Парите са мои! — извиква скитникът, сочейки с пръст в краката на пазителя на реда. - Аз ги видях първи!

А пазителят на реда има незабавна реакция към парите. Погледът му светва надолу. И той, без да вижда още нищо, излайва: не, аз ги изпуснах!!! И изпреварвайки своя вик, с цялото си тяло, с цялото си същество се устремява към парите.

Но в този миг страшен режещ удар падна върху честната му глава.

4.

Вниманието на противника трябва да бъде приспано с престорено смирение и престорен страх.

Вашият страх е показен и вашата кучешка покорност ще заблуди всеки враг. Ето какво трябва да правите: залъжете бдителността на противника, отклонете вниманието му само за миг. Накарайте го да погледне в краката си. Това е, което ви трябва.

Дясната ви ръка е отпусната надолу. Леко я сгънете в лакътя. Защото можете да счупите ръката си. И оттам, от бедрото, леко свитата дясна ръка, описвайки дъга, се движи стремително нагоре и наляво.

Основни са бързината и точността.

И не удряте в слепоочието. Има по-уязвимо място. Докоснете зад лявото си ухо мястото, където свършва черепът и започват шийните прешлени. Точно в тази пресечна точка трябва да ударите неприятеля си, който е обърнал поглед към земята и е забравил опасността с надеждата да грабне безплатната печалба.

Като срещнете по пътя си в тъмна нощ самотен полицай, очевидно изпълнен с лоши намерения, опитайте се да не пропуснете най-важното: врагът не трябва да бъде удрян с кокалчетата на юмрука или с ръба на дланта.

Представете си, че в юмрука ви има нож с острието напред и вашата задача е да забие острието под основата на черепа на вашия враг.

Повтарям: ножът е само във вашето въображение. Но удряйте със свит юмрук, все едно удряте с нож. В този случай ударната повърхност на юмрука ви са палецът и показалецът, свити като пръстен.

5.

И последното: в момента на удара тялото ви бързо и мощно трябва дас е завъртиш около вертикалната си ос. Точно както се завърта кабината на багер, който разрушава стара тухлена къща в Манхатън. На стрелата, вместо кофа, има кабел с окачена стоманена гира с тегло половин тон.

Завъртайки се рязко, багерът удря тухлената стена с гирата.

Удря така, че гирата с вой и свирене лети към целта си.

Така, че гирата да разсича вятъра.

Така, че стената да потрепери от удара и като замре за секунда, да рухне, разпадайки се на малки тухлички, обвивайки всичко наоколо с плътен сив облак от стогодишен прах.

Скитникът действаше като въпросния багер: дясното рамо рязко напред, лявото също толкова рязко назад. И юмрукът от един пуд, като онази чугунена гира от половин тон, разсичайки въздуха, се носи към целта си, надминавайки скоростта на звука.

Смазващата сила не е в ръцете, а в тялото! В стремителното завъртане!

Ако отделяте поне няколко часа всеки ден, за да упражнявате такива удари, тогава след три или четири години ще се чувствате напълно сигурен във всеки градски парк, както под искрящото златно слънце, така и под мистериозната сребърна луна.

Такъв удар е добър с това, че не можете да нараните кокалчетата на пръстите си. И още този удар е добър с това, че при успешно попадение ще събори гарантирано всеки враг.

И ще го неутрализира за дълго.

Никак не е зле да имате със себе си малък слитък от триста грама олово. Или оловото, което се поставя за тежест при улов на щука или сом. За по-голяма убедителност носете винаги в джоба си корда и блесна, към което можете да добавите и кукичка за риболов.

И в момента, когато сблъсъкът назрее, забравете за плувката и кордата, а неусетно стиснете оловното парче в десния си юмрук.

Може да минете и без олово, но както показва опитът, с олово е по-надеждно.

И последно. Не забравяйте, че ударът в тила може да бъде не само достатъчен, но и малко повече от това.

А защо да си вземате грях на душата?

Защо да опетните чистата си съвест с още един човешки живот?

(Следва)