АМЕРИКАНСКО-МЕКСИКАНСКАТА ВОЙНА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Американската експанзия, разгърнълъ се през XIX век, превърнала младата държава на бившите британски колонии в огромна държава. Мексиканците се опитвали да се съпротивляват.

Casus belli – отмъщение за пролятата американска кръв

Войната на САЩ срещу Мексико не предизвиква сериозни въпроси нито сред съвременниците, нито сред историците. Всичко е просто – по-силният напада по-слабия и придобива огромни територии. По това време Мексико със седеммилионното си население (три пъти по-малко от това на САЩ) отстъпва на северната си съседка по всичко. Неотдавна освободилата се от испанско владичество страна още през 30-те години на XIX век попада фактически под зависимостта на британците и техните пари. В изостаналото в аграрно отношение Мексико расте броят на латифундиите, както и властта и богатството на католическата църква и на безпринципните политици кариеристи. В същото време промишлеността остава крайно слаба. В Мексико има минни предприятия, извличащи от земята сребро и злато, и памучни предприятия с остаряло оборудване – за съвременна икономика и още повече за война със САЩ това е малко. Хазната е празна, честите преврати и корупцията, контрабандата и външните заеми – всичко това прави мексиканците лесна плячка.

Съединените щати явно не искат да отстъпят вкусната хапка на англичаните. Мексико заема пространство, надвишаващо два и половина пъти размерите на днешните му територии, при това слабо населени.

Северна Америка да 1846 г. с огромното Мексико

Загубата на Тексас, който през 1836 г. е откъснат от Мексико под прикритието на независима република, става за бившата испанска колония знак за агресията на Съединените щати. Девет години по-късно "независимият" Тексас влиза в състава на САЩ като пореден щат. Сега американците искат още по-богатата и почти празна Калифорния, всъщност неконтролирана от мексиканското правителство. Но опитите да се купи Калифорния се провалят - южната съседка е бедна, но горда и не искаше да дава нищо. Тогава поддръжникът на експанзионистичната външна политика, американският президент Джеймс Полк, започва да се готви за война.

Джеймс Полк

Въпреки че всичко е очевидно и е възможно да не се "играе комедия", Джеймс Полк решава да потърси правдоподобен casus belli - претекст за война. Между реките Нуесес и Рио Гранде се простира земя, която разделя Мексико от Съединените щати. Това е оспорвана и неутрална територия. През януари 1846 г. Полк тайно нарежда на войските на генерал З. Тейлър да напуснат Тексас и след това да го окупират, за да провокират мексиканците, сякаш те са първите, които започват война. Американските войници трябва да изиграят ролята на нещастни жертви. Тъй като това не проработва, в края на март американските отряди нахлуват в Мексико. Но чувствайки се неподготвени за конфликта, война на Мексико е обявена едва на 23 април.

Американците в Мексико

Мексиканците водят първата сериозна битка срещу американците на 8 май близо до Пало Алто (на спорната територия). Още в тази битка се проявява всичко, което довежда след това Мексико до поражение: липса на какачествена артилерия, остарели оръжия, лошо обучение на рекрутите, наети главно от индианци, и нерешителност на командването. Генерал Мариано Ариста се защитава два дни. Той се колебае със заповедите, действа пасивно и в крайна сметка се оттегля. Нищо чудно, че тогава е заподозрян в предателство в полза на Съединените щати. И на 13 май Полк най-накрая обявява официално война на Мексико, посочвайки като причина мексиканската атака срещу американски войници, уж на територията на САЩ. Те "пресякоха границата на Съединените щати, нахлуха в нашата територия и проляха кръвта на американците", каза Полк пред Конгреса. Разбира се, никой не вярва на това, но думите на президента са достатъчни, за да може Конгресът да разреши войната, да отдели пари за нея и да обяви набирането на 50 хиляди войници.

Безнадеждната борба

В отговор мексиканците започват да събират армия от 30 хиляди души. Но им трябва командир. Повече или по-малко ефективна борба, изглежда, може да бъде организирана от генерал Антонио Лопес де Санта Анна (1795 - 1876). Този интригант и демагог все още има относително добри военни способности. Но дори той убива по-малко американски войници от дизентерията и морбилито, които унищожават няколко хиляди американци. Американците бързо превземат Калифорния и след това започват бавно, постепенно да се придвижват дълбоко в Мексико, от време на време нанасяйки поражения на войските на Санта Анна.

Санта Ана

В борбата срещу Съединените щати мексиканците са възпрепятствани от вътрешни политически конфликти и нестабилност. Войната започва един владетел, ръководена е от четирима други (включително Санта Анна, който става президент) и е завършена от шести, Мануел де ла Пеня и Пеня.

Мексиканският генерал задържа врага, но не вярва в победата на Мексико. Санта Анна се бие, за да защити политическите си интереси, печелейки лична слава на бойното поле. В един от сблъсъците той се оттегля, тъй като войниците успяват бързо да пленят американските знамена, което прави възможно организирането на голяма победа. Санта Анна може да победи врага, но решава да не рискува. В друга битка той бяга от бойното поле, когато нещата вземат лош обрат.

Друг проблем за мексиканците става липсата на пари за войната. Правителството решава да вземе 5 милиона песо от най-богатата църква, но трябва да се задоволи с3,5 милиона - свещениците започват да се бунтуват и провокират вълнения сред бедните. В редица случаи духовенството приветства топло настъпващия враг, защото не иска да финансира войната. Но дори и с прилични пари старите проблеми на мексиканската армия не могат да бъдат решени за кратко време (да не говорим за флота). До края на пролетта на 1848 г. основните мексикански сили се разпадат след няколко поражения (Коагуиле, Серо Гордо и др.). Шепа войници се оттеглят безразборно към столицата, където Санта Анна се опитава да организира по някакъв начин съпротива срещу американските войски. Дори и в този момент в Мексико различни политически групи продължават да се карат и да се упрекват взаимно за глупост и предателство.

Ходът на войната

Битката за Монтерей

През август 1847 г. генерал Уинфийлд Скот започва да се придвижва към мексиканската столица. Три седмици продължава битката близо до града - започват най-кървавите сблъсъци по време на войната. Вместо рекрутите креолите и патриотите от столицата вземят оръжие в ръце - от бедните до богатите граждани, които имат какво да губят. Храбрите доброволци нанасят тежки загуби на американците. Едва на 13 септември американците влизат в града, преодолявайки отбраната на 20 хиляди защитници. На следващия ден и до сутринта на 15 септември те водят тежки улични битки. Санта Анна се оттегля в Гваделупа и се опитва да започне партизанска война. Отначало всичко даже е добре - хора с копия, ловни пушки и мачете избиват нашествениците в тила им. Почти половината от американските войници са хвърлени в битка срещу "герилята". Но след няколко неуспеха мексиканците все пак започват мирни преговори - за широкомащабна партизанска борба няма нито жертвеност (защото икономическите загуби по време на партизанската война следва да бъдат огромни), нито гражданско единство (бедните хора не обичат техните елити).

И новият президент на Пеня и Пеня, който заменя сваления Санта Анна, приема условията на САЩ.

Дебаркирането край Веракрус

Позорен мир: договорът Гваделупе-Идалго

Според мирния договор Гуадалупе-Идалго от 1848 г. Мексико се отказа от огромни владения в северната част на страната: Тексас, Калифорния, Ню Мексико, Аризона, Невада, Юта... - всичко преминава към завоевателя. В замяна на това Съединените щати опростяват малки дългове на Мексико и плащат малка сума от $15 млн. Губещите могат само да благодарят на президента Полк, че е решил да спре дотук - на вълната на триумфа във Вашингтон има много гласове на политици, които искат цялата страна да се присъедини към Съединените щати.

Американците обаче се спират след срамния договор от 1848 г. Съединените щати вземат още едно парче (140 хиляди квадратни километра) от Мексико през 1853 г., налагайки му „договора на Гансден“ и плащайки само 10 милиона долара за тези земи. Мексико губи повече от половината от територията си по време на конфронтацията със Съединените щати - 55%. В допълнение към парите, платени на мексиканците, Съединените щати похарчват около 100 милиона долара за войната и губят около 12 800 войници и офицери, убити или починали от болести. Богатствата на придобитите от тях територии се оказват неизчерпаеми. Скоро в Калифорния започва "златната треска". Войната с Мексико се превръща в една от най-успешните военни кампании на XIX век като цяло, предоставяйки на победителя възможности за икономическо развитие за повече от един век.

Експанзията на САЩ

Съединените щати влизат в XIX век като треторазредна сила и го завършват сред първите държави в света, направили огромен политически и икономически скок. Огромни териториални придобивки чрез завладяване или закупуване са част от този процес. До 1850 г. Съединените щати откупват огромните северноамерикански земи между Тихия и Атлантическия океан, като увеличават територията си няколко пъти за половин век.

В края на XIII век Съединените щати заемат 2,3 милиона квадратни километра. През 1803 г. покупката на Луизиана добавя още 2,14 милиона квадратни километра. Победата над Мексико през 1848 г. дава на САЩ 2,3 милиона квадратни километра. През 1819 г. Флорида влиза в Съединените щати, през 1840 г. Тексас и Орегон са анексирани, през 1867 г. американците купуват Аляска от Русия. Заедно с други малки придобивки територията на Съединените щати възлиза към средата на XX век на 9,5 милиона квадратни километра. Днес само три държави в света заемат по-голяма територия - Русия, Канада и Китай.