ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА ДЕЛАТА НА ИСУС

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА / СЦЕНАТА С ВАРАВА / РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА / СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС

5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС: СИЛНА ЛИ Е ПАМЕТТА НА УСТНИТЕ КУЛТУРИ? / НАЧАЛО НА ИЗУЧАВАНЕ НА УСТНАТА СЛОВЕСНОСТ: ЮГОСЛАВСКИТЕ РАЗКАЗВАЧИ / ПО-НАТАТЪШНИ ПОТВЪРЖДЕНИЯ / ПОВЕСТВОВАТЕЛНИТЕ ПРЕДАНИЯ В УСТНИТЕ КУЛТУРИ / ДОСТОВЕРНИ ПРЕДАНИЯ ЗА ЖИВОТА НА ИСУС / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА УЧЕНИЕТО НА ИСУС / УЧЕНИЕТО НА ИСУС: ПРОМЯНА НА СЪЩНОСТТА

ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА ДЕЛАТА НА ИСУС

Да преминем към спомените за делата на Исус. Ще разгледаме как са се променили детайлите при преразказването на преданията и ще си зададем въпроса: има ли случаи, при които същността не отразява точната памет за Исус, а е измислена от следващите християнски разказвачи? Списъкът отново не претендира, че е пълен. Ще се съсредоточим върху три ключови момента: кръщението на Исус, отношението му с учениците и славата му на чудотворец.

Кръщението на Исус и връзката му с Йоан. Най-старият разказ за кръщението на Исус се намира у Марк. Евангелието започва с него. Йоан проповядва „кръщение за покаяние и опрощаване на греховете“.

Заедно с „цялата юдейска страна“ (несъмнено преувеличение) Исус дошъл да бъде кръстен. Когато излиза от водата, небесата се отварят, Духът слиза като гълъб и от небето се чува глас: „Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Марк, 1:9-11).

Ако се съди по всичко, този прост разказ смущавал християните. И причината е ясна: смятало се, че кръщаващият превъзхожда духовно кръщавания. Как би могъл Исус да бъде кръстен? Това не означава ли, че е духовно недостоен? Още „Евангелието от Марк“ опровергава идеята, че Йоан е духовен водач и учител на Исус. Затова превръща Йоан в предтеча: Йоан обещава, че ще дойде Този, който е по-силен от него.

Има обаче по-сериозен проблем, който Марк дори не се опитва да разреши. Ако Йоан кръщавал „за покаяние и опрощаване на греховете“, защо Исус е бил кръстен? Нима е имал нужда от покаяние? Нима е търсел опрощение на грехове? Ранните християни не са мислили така. (Какви грехове?)

Но ако Исус е бил безгрешен, защо е бил кръстен? „Евангелието от Матей“ предлага отговор, който очевидно не се е появил в традицията веднага. Исус идва при Йоан да се кръсти и той го задържа: казва, че Исус трябва да кръсти него, а не обратното! Но Исус настоява на своето: „Така ни подобава да изпълним всяка правда“ (Матей, 3:13–17). Както виждаме, Матей се отървава от проблема много успешно: като цяло Исус не трябва да бъде кръстен, но го прави само защото така е правилно. Любопитно е, че във версията на Матей гласът от небето казва нещо различно от това у Марк. Тук той не се обръща към Исус („Ти си Моят Син…”), а към Йоан или към хората („това е Моят Син…”). Казал ли е гласът и двете неща едновременно?

Гласът се изказва съвсем различно и в някои ръкописи на „Евангелието от Лука“. И е много вероятно този вариант да принадлежи на оригинала. Там гласът казва: „Ти си Мой Син, днес Те родих“. Излиза, че Исус е станал Божи син при кръщението! Така че кръщението е необходимо не за опрощаване на греховете, а защото е ритуален акт на осиновяване.

Но дали гласът е използвал и трите версии? В древното неканонично „Евангелие на ебионитите“ се случва точно това. Първо гласът говори на Исус (думите от Mарк), след това идват думите от версията на Лука. Тогава Йоан Кръстител пита кой е Исус и гласът отговаря с думите от „Евангелието от Матей“. Доста изобретателно! И дори днес много буквалисти ще кажат: защо не.

Но проблемът не изчезва: защо е бил кръстен Исус? Да, Матей има отговор. Но Лука и Йоан явно дават други отговори. Прочетете внимателно Лука: от текста дори не става ясно, че Йоан е кръстил Исус!

„И когато се кръсти целият народ, и когато и Иисус се кръсти и се молеше...“ (Лука, 3:21)

Дали Лука не внушава на читателя, че Исус не е бил кръстен от Йоан? Това впечатление е още по-силно в случая с четвъртото евангелие. Йоан проповядва и казва, че е видял Духа да слиза върху Исус. Но за кръщение на Исус не се споменава (Йоан, 1:29-34).

Тези по-късни евангелия правят всичко възможно, за да покажат, че Исус превъзхожда Йоан, който е, виждате ли, само Предтеча.

-- Евангелието от Йоан. Тук, за разлика от другите евангелия, Кръстителят подчертава, че той не е Месията, нито пророк Илия, нито какъвто и да е пророк (Йоан, 1:24-27). Той само подготвя пътя за Изкупителя, който го следва. Йоан казва на учениците си, че Исус е „Божият Агнец, който взема греха на света!“ (Йоан, 1:29).

-- Евангелието от Лука. Тук Йоан признава превъзходството на Исус още преди двамата да са родени! Между другото, само Лука казва, че Йоан и Исус са роднини: в другите източници те нямат нищо общо помежду си, докато Йоан не излиза да проповядва. Според Лука, майката на Исус, Мария, е роднина на Елисавета, майката на Йоан. От ангел Гавриил Мария научава не само това, че ще зачене от Светия Дух, но и че Елисавета е забременяла. Мария отива при Елисавета и при нейното появяване Йоан подскача от радост в утробата на майка си (по думите на Елисавета, „дойде при мен майката на моя Господ“) (Лука, 1:39-45). Няма съмнение: въпреки че Йоан е излязъл да проповядва преди Исус, той във всяко отношение стои по-ниско от него.

Както виждаме, разказите се променят с времето. Повечето учени са съгласни, че тук има и историческо зърно:

-- Йоан Кръстител е бил апокалиптичен пророк. Той проповядвал измиване за покаяние, което пречиства от грехове.

-- Исус от Назарет е приел подобно измиване от Йоан.

За християните кръщението на Исус имало смисъл: то означавало, че всеки, който иска да влезе в Църквата, трябва да бъде кръстен. Затова те запазили спомена за него. Но върху спомена сложило печат тяхното разбиране за Исус. Затова преданието се променило. Получило се така, че Исус нямал нужда да се кае и да иска прошка за някакви грехове и че Исус бил духовно по-висш от Йоан, но въпреки това бил кръстен от него. Исус и неговите ученици. Изобщо няма съмнение, че Исус е имал ученици и че най-близките му от тях били дванадесет. Някои жени също били в обкръжението му.

За да анализирам спомените за учениците, избрах два разказа. Единият се отнася за мъжете, другият - за жените. Според моята теза основната същност е представена правилно: Исус е имал такива ученици. Но спецификата на разказите се променяла, докато се предавали от човек на човек. Тези промени показват какво е било важно за разказвачите и как са искали да актуализират миналото в разказите за Исус.

Една от известните разлики между синоптиците и Йоан е как описват избора на най-близките апостоли на Исус, по-специално Симон Петър и брат му Андрей. Събитията у Марк се развиват с бързи темпове. След като е кръстен, Исус отива в пустинята. Там той прекарва четиридесет дни, изкушен от сатаната. След като Йоан Кръстител е арестуван, Исус отива в Галилея и започва своята апокалиптична проповед. Като веднага си избира ученици.

Той минава покрай Галилейското езеро и вижда двама братя, Симон и Андрей, да хвърлят мрежите си във водата. Вика ги да го последват. Те оставят мрежите и му се подчиняват. Вървейки малко по-нататък, Исус вижда Яков и Йоан Зеведей да кърпят мрежи. Той вика и тях да го последват и те се отзовават, оставяйки баща си - вероятно за негово голямо неудоволствие (Марк, 1:16-20). Тази история е типична за Марк, лаконична, ярка и по същество. Пред нас са хора, които никога не са виждали Исус очи в очи. Но той е надарен с толкова мощна харизма, че те не само го слушат, но и моментално му се подчиняват. Без колебание. Без да задават въпроси.

Призоваването на ученици в „Евангелието от Йоан“ изглежда съвсем различно. То също става в началото на делото на Исус. Йоан Кръстител, който все още не е арестуван (противоречие с Марк!), вижда Исус и го нарича Божи агнец (Йоан, 1:29). На следващия ден той стои с двама от своите ученици и отново нарича Исус Божи агнец. Двамата тръгват след Исус и започват разговор с него. Единият от тях е Андрей. След това той намира брат си Симон и казва: „Намерихме Месията“. Симон идва при Исус и чува от него: „Ти си Симон… ще се наричаш Кифа, което означава камък“ (Йоан, 1:42). Кифа е арамейският еквивалент на гръцкото име Петър.

Разликите между традициите се набиват в очи.

-- Евангелието от Йоан. Исус призовава учениците не след арестуването на Йоан, но дори по време на неговата активна дейност. Андрей и Петър идват при него последователно, а не по едно и също време. И не Исус ги намира, а те намират него. Тук няма усещането, че е достатъчно Исус да каже една дума и хората да го последват без колебание. Нещо повече, Андрей и Петър стават ученици на Исус именно защото го смятат за Месия (въпреки че той все още не е направил нищо публично).

-- Евангелието от Марк. Учениците са с Исус седмици и месеци, без да разберат кой е той (Марк 6:51-52; 8:21). Едва в средата на евангелието – в края на осма глава (а има общо шестнадесет глави) – Петър най-накрая разбира, че Исус е Месията. И дори тогава той не разбира значението на месианството (виж глава 6). Когато Петър разкрива неспособността си да разбере личността и мисията на Исус, Исус го нарича „сатана“ (Марк, 8:27-33). (У Йоан изобщо няма по-нататъшна сцена: Петър разбира кой е Исус още в Йоан 1, преди Исус да е извършил някакви чудеса.)

Едното не се връзва с другото. Разбира се, може да се търсят някакви обяснения. Може да се каже, че събитията в Йоан 1 са подготвили почвата за събитията в Марк 1. Но да се представят такива теории означава да не се разбира същността. Разказът на Марк ще загуби своята сила, ако смятаме, че учениците са срещнали Исус преди езерната сцена. И бързината на разказа не е случайна, както ще видим в глава 7. Марк подчертава нещо важно: Исус има власт. Когато Исус говори, хората го слушат. Дори и да не са го виждали преди.

Едновременно с това разказът на Йоан не е „възможен“, ако Марк е прав. У Марк Исус се запознава с учениците едва след арестуването на Йоан. Но в четвъртото евангелие Исус среща учениците и започва незабавно своето служене (Йоан 2: сватбата в Кана и очистването на храма). Няма празнина, по която учениците да се върнат при лодките си и да започнат да ловят риба, докато не бъдат призовани от Исус (както е в Mарк 1). В четвъртото евангелие акцентите са поставени по друг начин: първите ученици на Исус сами го търсят и се убеждават от думите му, че той е изпратен от Бога. Тези верни евреи (сред гъстотата на неверния свят) се опитват да намерят Месията и когато го намерят, веднага го разпознават. Имаме и символичен смисъл: всеки трябва да търси Исус и да види, че Исус е Божия спасител, който поема върху себе си греховете на света.

... Историческият Исус е имал не само ученици мъже: следвали са го и жени. Да разгледаме сега един интересен разказ, посочващ важната роля на жените в неговия живот и в неговото проповядване. Във всичките четири евангелия една жена помазва тялото на Исус с миро, а присъстващите мъже са недоволни. Исус се застъпва за нея и упреква хората, че не разбират нищо.

-- Евангелието от Марк (Марк, 14:3–9). (Най-старото свидетелство.) В навечерието на ареста си Исус отива във Витания (село близо до Йерусалим), в дома на прокажения Симон. Една жена също идва там с алабастрен съд, пълен със скъпоценно миро, и излива благовонието върху главата на Исус. Присъстващите (очевидно учениците) са недоволни: за мирото може да се получи добра сума и да се раздаде на бедните. Но Исус се застъпва за жената: тя е направила добро дело, като е помазала тялото му предварително за погребение. (У Марк това е поредното предсказание за Страстите. Остава неясно дали жената е знаела, че Исус ще умре, или просто го е почитала, а той е видял символичен смисъл в действията ѝ. Във всеки случай цялата тази линия с подготовката на тялото за погребение прилича на инвенция от късен разказвач, създадена след Страстите.) В края на епизода звучи несъмнена истина: според Исус постъпката на жената - добра и пророческа - ще бъде разказана навсякъде, където ще бъде възвестено Евангелието. Така и станало!

-- Евангелието от Йоан (Йоан, 12:1–8). Тук разликите с Марк са доста съществени. Случаят се развива във Витания, но не в къщата на прокажения Симон, а в къщата на приятелите на Исус – Мария, Марта и Лазар. Исус е помазан не от безименна жена, а от самата Мария, стопанката. От учениците недоволен е само Юда Искариотски, който би искал да прибере в джоба си приходите от продажбата на благовонието. (С разпространението на преданията понякога се променят детайлите, появяват се нови имена и теми. Очевидно случаят е такъв и тук: епизодът свързва различни герои.)

-- Евангелието от Лука (Лука, 7:36–50). Тук откриваме много различна версия, в която учените са разпознали отдавна радикална трансформация на версията на Марк. Случаят не става в навечерието на ареста, а много по-рано. Исус е поканен в дома на един фарисей на име Симон (не у Симон прокажения и не в дома на Мария и Марта!). По време на вечерята една жена идва с алабастрен съд, пълен с миро, плаче в нозете на Исус и ги помазва. Симон (а не един от учениците) е недоволен, но не от разхищението, а от факта, че нито един пророк не би позволил на грешница да го докосне. Тогава Исус разказва на Симон притчата за един човек, който имал двама длъжници; единият дължал малка сума, другият - голяма. Ако кредиторът прости и на двамата, попитал Исус, кой ще бъде по-благодарен? Разбира се, този, чийто дълг е голям. За разлика от фарисея, външно праведен, тази жена била голям длъжник на Бога, защото греховете ѝ са големи. Затова нейната любов е по-силна от любовта на лицемера фарисей: защото ѝ е простено много. (От разказа за помазването на тялото за погребение Лука или по-ранен разказвач е направил разказ за простената презирана жена. В известен смисъл същността остава същата: една жена помазва Исус със скъпи благовония, докато той е в нечия къща. Но детайлите са се променили толкова много, че все едно става въпрос за различна история.)

Марк (като Матей) и Йоан „си спомнят“ това събитие, защото за тях е важно, че Исус е предвидил своето разпятие. Разпятието било част от Божия план. Съответно жената направила едно много важно нещо; интуиция свише ѝ подсказала, че Исус е на път да умре. Тя разбрала положението – за разлика от мъжете ученици, които не разбирали мисията на Исус.

Лука „помнел“ това събитие по различен начин, до голяма степен защото искал да го използва за други цели. Смисълът му му не е, че Исус е на път да умре, а че Исус (и прошката, която предлага) е за всички хора, не само за свети угодници, богаташи и късметлии, на които им е провървяло с Божията благословия. Исус и неговото спасение се отнасят за всички хора, дори за онези, които са на дъното на социалната стълбица, отхвърлените. Те ще бъдат благодарни на Бог именно защото има какво да им се прощава.

Чудесата на Исус. Когато се обсъждат делата на Исус, е трудно да се пренебрегнат неговите чудеса. Евангелските истории са пълни с чудеса. Исус е роден от жена, която никога не е имала сексуални контакти. От началото на своята проповед към Голгота той върши чудо след чудо: нарушава законите на природата, лекува болни, прогонва демони и възкресява мъртви. Чудодейните способности на Исус са толкова добре засвидетелствани, че дори скептиците, които не вярват много в евангелските разкази за свръхестественото, са склонни да смятат Исус за лечител и екзорсист.

Отдавна ме занимава въпросът как такива умерени скептици вярват, че Исус може да изцелява болни и да гони демони, но се съмняват, че Исус е правил чудеса с природата: ходил е по вода, усмирил е буря с думи, умножил е хляба и е превърнал водата във вино. Може би защото изцеленията и екзорсизмите са по-добре засвидетелствани от чудесата с природата? Не е изключено. Или е нещо друго: чудесата с природата са много по-трудни за вярване? И това не е изключено.

Няма да се задълбочавам в причините, поради които категорията чудо е проблематична за историците. За тях съм говорил в други книги и няма да се повтарям. Но ето моето твърдо убеждение: ако човек, дори и вярващ, се занимава с историческа реконструкция, той не трябва да настоява за историчност на чудесата. (Така мислех, дори когато самият аз бях дълбоко религиозен човек.) И не защото светската догма пречи, както смятат някои апологети. Просто в хода на реконструкцията ние се опитваме да установим кое събитие е по-вероятно. А свръхестественото не може да попадне в категорията "вероятно", защото по дефиниция е невероятно.

Нека не навлизаме сега в това, а да помислим за нещо друго: сигурни ли сме, че Исус е бил смятан за чудотворец, поне в своето време, докато е бил жив? Аз съм в малцинството по този въпрос. Според мен - не, не е бил смятан. Не искам да кажа, че съм абсолютно сигурен в това: само че има основания за съмнение.

Нека обясня защо мисля така. Ще отбележа отначало два факта, с които изглежда всички са съгласни.

-- Колкото повече легенди за Исус са се разказвали, толкова повече чудеса, понякога невъобразими, са му се приписвали. Това трябва да е очевидно за читателя на неканоничните евангелия. В глава 1 споменахме някои сюжети: веднага щом се ражда, Исус може да ходи и да лекува; като младенец заповядва на една палмата да се наведе, за да може майка му да яде от плодовете ѝ; на петгодишна възраст съживява глинени врабчета и изсушава тези другари в игрите, които не харесва; убива с една дума учителите, които го дразнят; при възкресението излиза от гроба, висок като планина и т. н. И това са само текстове, които вече споменахме, капка в морето.

-- Разказите за чудеса винаги носят богословски акцент. Разказите за чудотвореца вундеркинд показват, че Исус от раждането си е Божи син, надарен със свръхестествени сили; че още на петгодишна възраст той е Господар на живота и смъртта; че като възкръснал Спасител е свръхестествено същество с гигантски размери. Наистина, отново и отново разказите за чудеса показват, че Исус е велик Божи Син. Той превъзхожда всичките си врагове (включително уличните кавгаджии). Той е по-силен от самата природа.

Богословски поуки обаче се съдържат и в каноничните повествования. Евангелистите, подобно на своите предшественици, устните разказвачи, били вярващи християни. Те виждали в Исус могъщ Божи син, който превъзхожда всичко земно, стои по-високо от своите земни врагове, от болката и страданията, от всякакви болести, от дявола и от демоните, от природата и от самата смърт. Евангелските разкази за чудеса не са безпристрастни отчети, написани от обективен интерес към събитията в задния двор на Римската империя. И тогава, и по-късно, подобни неща се разказвали, за да се убедят хората, че Исус е Божи син.

Важно е да помним, че чудесата в евангелията – не само неканоничните, но и каноничните – в много отношения са предназначени да потвърдят посланието на Исус. Това се вижда по-лесно, ако ги разгледаме в обратен хронологичен ред.

„Евангелието от Йоан“ казва това в прав текст. Както многократно отбелязва самият автор, чудесата са „знамения“, които сочат към личността на Исус. (Синоптиците не наричат чудесата „знамения“.) Без такива знамения никой няма да повярва (Йоан, 4:48). В това и само в това евангелие Исус многократно свидетелства за себе си с фразата „АЗ СЪМ“ и чудесата доказват истинността на тези думи.

Исус нарича себе си „хлябът на живота“ (иначе казано - Този, който дава необходимото за вечен живот) и доказва това, като умножава хлябовете за тълпата (Йоан, 6). Той нарича себе си „светлината на света“ (Йоан, 8) и изцелява слепия по рождение (Йоан, 9). Нарича себе си „възкресение и живот” и възкресява човек (Йоан, 11). В това евангелие думите и делата на Исус са тясно преплетени и взаимно свързани. Разказвачите (или дори самият евангелист) са взели преданията за думите и делата на Исус и са ги оформили в едно последователно цяло.

Тази тенденция се появила много преди четвъртият евангелист да хване перото. Според „Евангелието от Лука“ Божието царство вече се проявява в живота и служението на Исус. Тук виждаме важен нюанс, който отличава Лука от по-ранното „Евангелие от Марк“, един от източниците на Лука. У Марк Исус предсказва, че краят на тези времена ще дойде тогава, когато учениците му са още живи. Съвременниците на Исус ще видят Човешкия Син да идва в силата си и да установява Божието царство (Марк 8:38–9:1; 14:62). Но Лука пише евангелието си, след като тези хора са вече покойници. И той представя учението на Исус по различен начин: да, краят ще дойде, но в известен смисъл Царството вече е явено в служението на Исус. Затова у Лука, за разлика от неговите предшественици, Марк и Q, Исус казва: „Божието царство не идва така, че да се забелязва... Божието царство е сред вас” (Лука, 17:20-21).

Именно „сред“, а не „вътре“ (противно на общоприетото тълкуване). У Лука Исус казва тези думи в разговор със своите врагове, фарисеите. Той със сигурност не иска да каже, че те (само си помислете – те!) имат Царството в сърцата си! Но Царството божие е „сред“ тях в лицето на Исус. Знаменията за Царството сочат не само предстоящия край на това време, но и настоящото присъствие на Царството в живота и дейността на Исус.

При другите синоптици нещата стоят иначе. Това се вижда най-добре от примера с думите, запазени у Матей 11:2-6. Йоан Кръстител, седейки в затвора, научава за „делата на Христос“ и изпраща двама ученици при Исус с въпроса: той ли е този, който трябва да дойде, или да се чака друг? Исус отговаря:

Идете и съобщете на Йоан това, което чувате и виждате: слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви биват възкресявани... И блажен онзи, който не се отвръща от Мене. (Матей, 11:4–8).

И така, Йоан иска да знае: близък ли е краят? Да, близък е. Това доказват чудесата на Исус. А малко по-нататък следват думите: „Ако Аз изгонвам демоните чрез Божия Дух, то Божието царство е дошло до вас.“ (Матей, 12:28).

Такова било най-старото разбиране за чудесата на Исус: като знаци за предстоящото Царство. Чудесата се съчетавали логично и органично с апокалиптичната проповед, възприемайки се като част от вестта за Царството, като реални и осезаеми декларации за идващото господство на Бог. В Царството божие няма да има природни катастрофи – Исус вече контролира природата. В Царството няма да има демони – Исус вече ги прогонва. В Царството няма да има болести, недъзи или наранявания – Исус изцелява болните. В Царството няма да има смърт – Исус възкресява мъртвите.

Когато разказвачите описвали живота на Исус в дни, години и десетилетия след смъртта му, те не само представяли неговото учение (със свои думи), но и се опитвали да покажат истинността на това учение. Опитвали се да го докажат. Доказателство били делата на Исус: Исус не само проповядвал близостта на Царството, но я демонстрира и със своите чудеса. Така християните укрепвали вярата на новопокръстените и убеждавали скептиците.

Но кога тези традиции се появяват в християнството? По време на живота на Исус ли? Съобщавали ли са очевидци за чудеса? Или чудесата са били измислени след разпятието, в хода на християнска мисия, за да се убеди света, че Исус е велик чудотворец и Божи Син, който не само е победил силите на злото по време на възкресението си, но и е триумфирал над тях винаги, по време на цялата си проповед, която доказвала, че апокалипсисът е близък и Царството божие е на път да се появи?

Като цяло няма начин да научим това със сигурност. Може би по време на живота на Исус са говорили подобни неща за него. Но самият факт, че чудеса се приписват на Исус от евангелистите, пишещи десетилетия след смъртта му, не доказва, че тези разкази имат достоверна основа или дори са свързани с живота на Исус. Да не забравяме: същността на преданието също може да бъде изкривена. Разказвачите не само преформулират наследените предания, измислят и променят детайли, украсяват повествованията и добавят цели епизоди. Понякога тяхната изобретателност отива много по-далече. И това, което впоследствие се възприема като „същност“ на преданието, не е точен спомен, а измислица, възникнала, когато историите са разказвани и преразказвани стотици пъти, от стотици хора, при стотици обстоятелства. С течение на времето Исус ставал все по-могъщ.

Наистина ли е правил чудеса през живота си? На този въпрос историкът не може да даде пряк отговор. Не е невероятно обаче, че чудесата на Исус са по-късни „спомени” на хора, които вярвали, че той е възкръснал и се е възнесъл на небесата. Християните мислели: след като сега Исус е Господар на света, значи дори по времето на своята проповед е показал тази своя власт, доказвайки с чудеса, че Краят е близо.

(Следва)