ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА - 14

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ЧАРЛЗ ДИКЕНС (1812-1870)

“СТУДНИЯТ ДОМ“ (1852—1853)

Сега сме готови да се заемем с Дикенс. Вече сме готови да възприемем Дикенс. Готови сме да се насладим на Дикенс. Четейки Джейн Остин, трябваше да положим известни усилия, за да правим компания на нейните герои в гостната стая. А когато имаме работа с Дикенс, ние сме на масата, отпивайки портвайн. Към Джейн Остин и нейния „Менсфийлд парк“ трябваше да намерим подход. Мисля, че го намерихме и изпитахме известно удоволствие да съзерцаваме нейните деликатни изображения, колекцията ѝ от елегантни украшения, запазени в памук - удоволствие, между другото, принудително. Трябваше да се потопим в определено настроение, да фокусираме погледа си по определен начин. Лично аз не харесвам порцелана или приложните изкуства, но често ми се налагам да погледна скъпоценния полупрозрачен порцелан през очите на специалист и в същото време да се чувствам възхитен. Да не забравяме, че има хора, които са посветили целия си живот на Джейн – своя обвит в бръшлян живот. Сигурен съм, че други читатели чувстват по-добре от мен мис Остин. Все пак аз се опитах да бъда напълно обективен. Моят обективен метод, моят подход беше по-специално да надникна през призмата на културата, която нейните млади дами и господа са почерпили от студения кладенец на осемнадесети и началото на деветнадесети век. Задълбочихме се и в композицията на нейния роман, приличащ на паяжина: искам да напомня на читателя, че в преждата на „Мансфийлд парк“ централно място заема репетицията на пиесата.

С Дикенс излизаме на простор. Според мен прозата на Джейн Остин е очарователен преразказ на стари ценности. Дикенс има нови ценности. Съвременните автори все още се опиват от виното на неговата реколта. Тук не е необходимо, както в случая с Джейн Остин, да търсим подходи, да се убеждаваме, да бавим. Просто трябва да се вслушаме в гласа на Дикенс и това е всичко. Ако беше възможно, щях да посветя всичките петдесет минути от всяко занятие на безмълвното размишление, концентрацията и просто възхищението от Дикенс. Но мое задължение е да ръководя и систематизирам тези разсъждения, това възхищение. Когато чете „Студеният дом“, човек трябва да се отпусне и да се довери на своя гръбнак – въпреки че четенето е основен процес, точката на художественото наслаждение се намира между лопатките. Лекият трепет, преминаващ по гърба, е онази кулминация на чувствата, която е дадено да изпита човешкият род при среща с чистото изкуство и чистата наука. Да почетем гръбначния стълб и неговото потръпване. Нека се гордеем, че принадлежим към гръбначните животни, защото мозъкът е само продължение на гръбначния мозък: фитилът минава по цялата дължина на свещта. Ако не можем да се насладим на този трепет, ако не можем да се насладим на литературата, нека оставим намеренията си и да се потопим в комиксите, телевизията и „книгите на седмицата“. Все си мисля обаче, че Дикенс ще се окаже по-силен.

Обсъждайки „Студената къща, скоро ще забележим, че романтичният сюжет на романа е илюзия, той няма голямо художествено значение. В книгата има нещо по-добро от печалната история на лейди Дедлок. Ще ни трябва малко информация и за съдебните спорове в Англия, но иначе всичко е само игра.

(Следва)