Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.
Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 519
Документ за заточен комитетски член
Препис
Министерство на външните работи и изповеданията
Драгоманско бюро
(Освобождава се от герб. сбор по бедност)
Името, презимето и местожителството: Станьо Хаджи Иванов от селото Тетевен, в България, на възраст 25 години
Поданство: Османска империя.
Родът на престъплението и злодеянието: бил е съучастник в образувания комитет.
Ръст: късичък; очи: черни; мустаци: жълти; брада: няма; лице: бяло и валчесто.
Здрав телесно.
Срокът на осъждането и законния член: съобразно с Императорския наказателен закон той е осъден на три години в окови (колай-бендиокъ).
Датата от първоначалното му арестуване: арестуван от 10-ти ден на месец рамазан 1289 г. (30.Х.1872 г., стар стил). Мястото, където ще издържи (излежи) наказанието си: в Диарбекир. Книжата и номера на издадената присъда: под № 10 от 19-ти Мухарем 1290 г. ( 7.III.1873 г., стар стил). Арестуването на гореспоменатия Стоян Хаджи Иванов, на когото местожителството, отличителните черти и поданството, както и доказаното му престъпление са изложени по-горе, се е започнало от десети ден на месец рамазан 1289 г. (30.Х.1872 г., стар стил) бил осъден на тригодишен крепостен затвор в окови и че той като такъв бил записан и регистриран в специалната кочанна книга.
За доказателство, че той си излежал наказанието си, на речения Станьо се издаде настоящата разписка (пусула).
3. VII.1875 г. (стар стил)
11-ти джемази-юн-ахар 1292 г. (печат на Диарбекирския военен съд)
За верността на превода (подпис) Драгоманин: Д. А. Ихчиев
Министерството на външните работи и изповеданията засвидетелства гореприложения подпис на драгоманина си Д. А. Ихчиев.
гр. София, 12 юни 1893 г.
(подпис) за Главен секретар: М. Теодоров
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.