ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС / УЧЕНИЕТО НА ИСУС: ПРОМЯНА НА СЪЩНОСТТА

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА / СЦЕНАТА С ВАРАВА / РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА / СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС

5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС: СИЛНА ЛИ Е ПАМЕТТА НА УСТНИТЕ КУЛТУРИ? / НАЧАЛО НА ИЗУЧАВАНЕ НА УСТНАТА СЛОВЕСНОСТ: ЮГОСЛАВСКИТЕ РАЗКАЗВАЧИ / ПО-НАТАТЪШНИ ПОТВЪРЖДЕНИЯ / ПОВЕСТВОВАТЕЛНИТЕ ПРЕДАНИЯ В УСТНИТЕ КУЛТУРИ / ДОСТОВЕРНИ ПРЕДАНИЯ ЗА ЖИВОТА НА ИСУС / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА УЧЕНИЕТО НА ИСУС

УЧЕНИЕТО НА ИСУС: ПРОМЯНА НА СЪЩНОСТТА

С течение на времето се променяли не само детайлите от учението, и то значително, но понякога се променяла и „същността“. Ето един типичен пример. Както вече казахме, Исус възвестил скорошното настъпване на Царството божие. Според най-старите евангелия това била сърцевината на неговата проповед. В „Евангелието от Марк“ това е главната и пронизващата целия текст тема, започваща от първите думи на Исус:

Времето се изпълни и Божието царство наближи: покайте се и повярвайте в благовестието! (Марк, 1:15)

Пред нас стои апокалиптичен образ: сегашното време е под властта на зли сили, но то е към края си. Царството божие е на път да дойде. За идването му хората трябва да се подготвят чрез покаяние и вяра в Благата вест. Тази идея минава като червена нишка през цялото „Евангелие от Марк“, до известното кулминационно апокалиптично изявление (Марк, 13), където събитията от края на историята са описани подробно и колоритно: след глобални катаклизми ще се яви Човешкият син от небесата и ще възнаградете избраните.

Апокалиптични изказвания за идващото Царство могат да бъдат намерени както в Q, така и в самостоятелни материали от Матей и Лука. Във всички най-древни източници Исус възвестява скорошния - още докато са живи апостолите (Марк, 9:1; 13:30) - край на настоящето време:

След смъртта на Исус ранните християни също очаквали с нетърпение скорошния край на своето време. Павел предполага, че ще бъде жив по време на Второто пришествие (1 Солуняни, 4:14-18; 1 Коринтяни, 15:5-53). Почти сигурно е, че и другите апостоли, включително учениците на Исус, са били настроени така. Но малко по малко апокалиптичната жар утихнала. Исус не се връщал, Човешкият син не идвал, краят не настъпвал. Тогава някои християни измислили и вложили в устата на Исус призивите да бъдат нащрек за идването му, въпреки неговото забавяне. (По-специално това е притчата за разумните и неразумните девици, която споменахме.) У други християни се зародила мисълта, че Исус изобщо не е обещал бърз Край (защото Краят не дошъл!) Разказвайки преданията за ученията на Исус, те внесли съответните корекции.

Да вземем например последното от новозаветните евангелия: „Евангелието от Йоан“. В него Исус вече не проповядва за близкия край на света, за идването на Човешкия син и за настъпването на Божието царство. Той не говори за бъдещето на Земята. Вместо това учи какво очаква човека след смъртта. Никакво скорошно Царство! Но хората могат да получат вечен живот във висините, в небесните жилища заедно с Бог (Йоан, 14:2). И никакъв скорошен апокалипсис. Пред нас е вестта за вечния живот, за живота, слязъл от небето в образа на Богочовека Исус. Исус е дошъл сред хората, за да ги заведе в жилищата, от които се е спуснал (Йоан, 3:13-16). Тези, които вярват в него, ще получат вечен живот (Йоан, 3:16, 36). Никакъв апокалиптичен край на земната история! Исус учи за вечното пребиваване с Бог в един по-висш свят. И това е възможно само чрез вярата в него (Йоан, 3:15-16; 14:6).

Ето защо в „Евангелието от Йоан“ Исус говори за себе си по съвсем различен начин, отколкото в по-старите евангелия. У Марк, Матей и Лука (и техните източници като Q) Исус не казва почти нищо за себе си. Да, той нарича себе си Син човешки и предсказва своя мъченически край и възкресението си (Марк, 8:31; 9:31; 10:32-33; Матей, 11:27). Има намеци и за неговата самоличност. Но учението му в никакъв случай не е съсредоточено върху самия него. Напротив, в центъра на синоптичните евангелия е Бог, неговото бъдещо Царство и необходимостта от покаяние пред прага на новата епоха. А у Йоан всичко е иначе: няма скорошно идване на Царството божие, а Исус учи главно за себе си; той е Този, който е слязъл от небето, за да даде на хората вечен живот.

Затова у Йоан, и само у Йоан, Исус говори смели и поразителни думи за своята божественост:

Аз съм хлябът на живота. (Йоан, 6:35)

Преди да е бил Авраам, Аз съм. (Йоан, 8:58)

Аз съм светлината на света. (Йоан, 9:5)

Аз и моят Баща сме едно. (Йоан, 10:30)

Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее. (Йоан, 11:25)

Аз съм пътят и истината, и животът. (Йоан, 14:6)

И така нататък. В четвъртото евангелие Исус учи най-вече кой е той, откъде е дошъл и какви дарове дава. Нищо подобно не откриваме у синоптиците. Така самата същност на учението се оказва променена.

В неканоничното „Евангелие от Тома“, написано след „Евангелието от Йоан“ (според много учени около 120 г.), това учение се променя още повече. (Споменахме го в глава 1 и ще го обсъдим по-подробно в глава 6.) Там вестта за бъдещото Царство – централна в най-ранните евангелия и очевидно в проповедите на самия Исус – не е просто трансформирана (както при Йоан). Самият Исус се обявява срещу нея! Исус учи, че спасението изобщо не идва на този свят. Но е възможно спасение от този свят: ако човек разбере и изтълкува правилно тайните учения на Исус, той има възможност да се освободи от материалните окови на нашето битие. Тъй като вечният живот е възможен само горе в небесните сфери, а не на Земята, то да се приписва на Исус вест за бъдещо Царство божие означава да не се разбира нищо нито за Царството, нито за проповедта на Исус. Нещо повече, „Евангелието от Тома“, за разлика от по-старите евангелия, не свързва спасението с вярата в Исус, неговата смърт и възкресение - достатъчно е да се разбере неговото учение.

Нека обобщим. Да, същността на преданията често се запазва чрез устния разказ, но не винаги е така. Както можем да видим, ключовите моменти също могат да се променят. В дадения случай същността се е променила по напълно конкретна причина: вестта на Исус за предстоящ апокалипсис не издържа изпитанието на историята. Така че спомените за нея избледнели и изчезнали, заменени от образа на неапокалиптичния (и дори антиапокалиптичния) Исус. Както многократно видяхме, паметта засяга не само миналото: тя е тясно свързана с настоящето на онези хора, които помнят миналото.

(Следва)