СЕДЕМ КНИГИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ ЗА ЛИТЕРАТУРА

ИЗТОЧНИК: СНОБ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДЖОН ГОЛСУЪРТИ, „САГА ЗА ФОРСАЙТОВИ“

Наричат тази книга английската "Война и мир" (авторът признава, че е препрочитал Толстой, преди да я напише). Прозаикът и драматург Голсуърти работи над мащабната история на семейство Форсайт повече от 15 години и през 1932 г. Нобеловият комитет я признава за "върх" в творческия път на писателя. Книгата е многократно филмирана и дори в ежедневието се появява терминът "форсайтизъм", което означава материална сигурност, заедно със снобизъм, алчност и арогантност. Сагата за Форсайтови е епос, който обединява съдбите на няколко поколения и описва острите социални проблеми на онова време.

ТОМАС МАН, „БУДЕНБРОКОВИ“

Още един мащабен семеен роман, от който между другото също се вдъхновява Голсуърти. За него през 1929 г. немският писател и есеист Томас Ман получава Нобелова награда: комитетът нарича книгата „велика“ и отбелязва, че тя се е превърнала в „класика на съвременната литература“. Публикувана за първи път през 1901 г., книгата разказва историята на няколко поколения богати, могъщи търговци от Любек - техният живот и бавният им упадък. Читателят преминава през дълъг път на възход и падение заедно с Буденброкови: от могъщите и твърди основатели на династията до техните внуци, подвластни на пороците и слабостите. Това е не само сага за вътрешни страсти и любов, но и история за това как алчността и користолюбието могат да заличат всичко човешко във всяка душа.

КАЗУО ИШИГУРО, „НИКОГА НЕ МЕ ОСТАВЯЙ“

Ишигуро е британски писател от японски произход, сред чиито награди са не само Нобеловата, но и наградата „Букър“ (за „Остатъкът от деня“ – бел. П. Н.). Неговият прочут антиутопичен роман „Никога не ме оставяй“ е книга на годината на „Time“ и е класиран на четвърто място сред 100-те най-велики книги на 21 век от „The Guardian“. Романът разказва историята на една жена, която си спомня своите приятели и детството, прекарано в привилегирован интернат. Деца, предназначени за донорство на органи, се възпитават в закрито учебно заведение. Откъснати от света, те, съзрели и напуснали стените на приюта, се сблъскват с жестоката реалност.

ДЖОН СТАЙНБЕК, „ГРОЗДОВЕТЕ НА ГНЕВА“

Романът на Джон Стайнбек „Гроздовете на гнева“ е изключителна проза от 1939 г., за която американският писател получава първо наградата „Пулицър“, а след това и Нобелова награда (комитетът отбеляза както тази творба, така и „Зимата на нашето недоволство“). Сюжетът е изграден около семейство разорени фермери, които са принудени да напуснат дома си в Оклахома, за да търсят работа и препитание. Наоколо цари Голямата депресия, улиците са пълни с милиони безработни и гладуващи хора, едва може да се препечели долар за цял ден, а всичко, което имат главните герои е известният Road 66 към Калифорния. Но има ли наистина светло бъдеще за тях?

МО ЙЕН, „ЖАБА“

През 2012 г. китайският писател Мо Йен (чийто псевдоним означава „бъди тих“ на китайски) е награден от Нобеловия комитет за неговия „халюцинаторен реализъм, който съчетава народните приказки с историята и съвременността“. Година по-рано той спечели наградата „Мао Дун“, най-престижната литературна награда в Китай. Както самият Мо Йен признава, Гарсия Маркес и Фокнър са повлияли най-вече на неговото творчество. „Жаба” е история за това какво чувства човек, когато потъпква своите принципи. Главната героиня Ван Син е акушерка, помогнала на стотици бебета да се родят. Но на мястото на традициите идва нова държавна политика – „едно семейство – едно дете“. Сега тази, чиято професия е свързана с тайнството на раждането, трябва да носи смърт и да разрушава съдби. Героинята търси отговор на въпроса: как да живее с това бреме, дори и да е водена от чувството за дълг и желанието да работи за общото благо?

АНАТОЛ ФРАНС, „ЖАЖДАТА НА БОГОВЕТЕ“

Анатол Франс посвещава произведението си на един от най-трагичните периоди в историята на Френската революция – диктатурата на Максимилиан Робеспиер. Публикуван за първи път през 1912 г., романът разказва за трудния път на дехуманизацията. Събитията в книгата се развиват през 1793 г. Главен герой е художникът Еварист Гамелен, патетичен юноша, който преминава от беден творец до радикален революционер, подкрепящ терора, и съдия, който безмилостно изпраща на гилотината всеки, който му се струва предател. През 1921 г. Франс получава Нобелова награда за „брилянтни литературни постижения, белязани от изтънченост на стила, дълбоко изстрадан хуманизъм и истински галски темперамент“.

АНИ ЕРНО, „ГОДИНИТЕ“

Още един френски автор в списъка, но този път – наш съвременник. Писателката Ани Ерно наскоро се присъедини към редиците на Нобеловите лауреати: през 2022 г. тя беше наградена „за своята смелост и острота, с които разкрива корените, отчуждението и колективните ограничения на личната памет“. Романът "Годините" е идеален за опознаване на нейното творчество. В него, през призмата на собствената си биография, авторката разказва за живота на няколко поколения, за съвременни проблеми, за събития, които ни засягат, и за колективните спомени. Прозата на Ерно е подобна на фотоалбум, състоящ се от изображения, всяко от които представя себе си. Там има място както за лични спомени, така и за проблеми на взаимоотношенията, секса, политиката и всичко онова, без което е невъзможно да се създаде едно общество.