МЕМОАРИ И БЕЛЕЖНИЦИ ОТ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ДОПИСКА НА ПОП КРЪСТЮ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на мемоари и бележници на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Мемоарите и бележниците са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 518

Дописка на поп Кръстю

Паметника на свещенодякона Игнатия Левски

Дописка

Под този надслов във 2-ри брой на в-к. „Славянин“ от тази година се излага един член, който между другото говори, че свещенодяконът бил издаден от поп Кръстя от Ловеч и заловен, закаран в София и пр.

Време се минава, откакто е обнародван тоя член, и читателите му, като виждат мълчанието поп Крьстюво срещу това, не са избегнали да си съставят мнение за пълна истина на това, което е обнародвано.

Поп Кръстю не си е замълчал, нито приема да замълчи, да не отговори на клеветите на такива подли хора, които, за да закрият недостойнството си в добри отношения, и лошевините, които под булото на патриотизъм и родолюбив вършат, и за да се препоръчат пред народа като народни труженици, та да могат да си играят с простите хора както си щат, изваждат срещу другите такива клевети, които да помогнат на злите им намерения. Той е още тогава написал отговора си на това, но по погрешка, като го изпратил на в-к „Марица“ за обнародване, останал необнародван досега.

Тъй поп Кръстю приема повторително да отговори на тези велики труженици в народното движение, които са съставили речения член, не за друго, а само за да искат да покажат пред света, че те, а не други, са причината за Освобождението ни, та с това да могат да се препоръчат за по-големи постове и да се разполагат покрай огромните заплати, които по неразбор (по недоразумение) им се дават, но даже и с правото на сиротинята, която уж управляват като родолюбци. А за да бъде по-ясен отговорът, поп Кръстю вижда за нужно да го разчлени по-обширно и ето какво казва той за това.

Най-напред казва, че такъв свещенодякон с такова име в живота си не е виждал, нито го знае, а познава добре свещенодякон Паисий, който гние не в София, а в Орхание, убит на права Бога от ръцете на несмислените наши народни двигатели. Да не са тяхна милост объркали името, мястото!? Знае още, казва поп Кръстю, и невинното младо момче, убито посред пладне в Ловеч (в Денчовата къща) от несмислена ръка, на което кръвта и днес вика за отмъщение.

Уловен край Ловеч и закаран в София, поп Кръстю не знае никакъв Дякон, а знае Васил Левски, и казва, че не е той причина за улавянето му, но причина са самите тези, които клеветят него. Които се гордеят с онова пред простите хора, което не са заслужили, а потулят това, което са извършили. Но каквато им беше чиста и разумно вършена работата, така я и доизкараха. А чудното е, дето те при всичко това, прехласнати от гордостта си, действително мислят, че са извършили голямо дело. Даже и дръзват да казват, че те, а не велика Русия, са извършили делото и с това като дважди канени наместиха се на постове, също като онзи добър раб, комуто рекъл господарят „влезни в радостта на господаря си“. Но поп Кръстю, като не знае добре тази работа, оприличава я на следващата приказка:

Лъвът - Царят зверски - еднъж се накани

Да иди в гората лова да си хвани,

И цельта си по-добре за да сполучи,

За добро намери да не води кучи,

Но поведе с’себе си едно животно,

Което да кажиш не ще да й срамотно:

Това, дето носи на гърба с‘товаре,

А името също, ако искат - магаре.

Той не го поведе нещо за прилика,

Но защото може високо да вика;

Животните то с гласа си да пропъжда,

Ллъва в засада само да ги хваща.

Магарето й везде в гората викало,

Сички животини с глаза си дигало:

От неговий рев се сичко подплашило,

Мислили са, Бог знай какво е страшило.

Лъвът е дочаквал и редом е хващал,

Без да се е негде надалеч поклащал.

Работа се свърши, лъвът си почива,

Ето и магарето към него отива.

То се по-наблизо до лъва привлякло:

Види лов грамада и гордо му рекло:

„Познаваш ли ме, о мой Господине,

Че сичкото това е само от мене?“ -

„Да тя не познавам, о грозота нагла“,

Рекъл лъвът „и аз щех да се уплаша“.

И тъй, поп Кръстю повторително казва, че не той, но те самите, т.е. ловчанските труженици са били издайниците, защото поп Кръстю, ако да беше такъв, той можеше навремето да издаде работа, когато не само Левски, не само тяхна милост, но и мнозина от народа имаше да пострадат. Как тогава той не беше издайник, а стана такъв само за един Левски, и то тогава, когато се обра хазната и се изловиха толкова съучастници, които се изказаха един други? Защо, като се хванаха тяхна милост в Ловеч и се закараха в София, и телеграфът пристигна за поп Кръстя? Откъде знаеше правителството, че и той е в работа? Кой обади на правителството, че поп Кръстю знае всичките участници по име, както и Левски, и къде се той намира? Кой стана причина да уловят поп Кръстя и със зверски начин да го принуждават да обади всичко? Ако помните, тружениците с едно заплашване изказаха един други толкова души, още и невинни хора смесиха в тази работа, то с какво право и с каква чиста съвест наричат другиго издайник? Тъй като бяха чисти и мъдри хора и като знаеха разумно да вършат работата си, защо вършеха такива глупости и варварства, та доведоха работата дотам? Кой и защо уби дякона Паисия, когато той беше невинен човек и който при издъхването си не изказа убийците, ако и да ги знаеше кои са? Кой и защо уби невинното младо момче в Ловеч (в Денчовата къща) и защо отиде там? Народ ли да събужда, или къща да обира и хора да убива? Всичките тези глупости докараха работата дотам, според Евангелието: „имже мѣраго мѣрите, возмѣрится вамь“. Ако тези народодвигатели се наемаха да събудят народа на въстание, то с обиране на къщи и хазни и с убиване на невинни хора ли трябваше да бъде? Или те мислеха, че с това ще могат да набавят потребните на въстанието? Това може и едно малко дете да разбере, че е глупост, или пък, че под булото на народно движение, се криеше нещо частно интересно, което е и очевидно — благодарение на късогледството и глупавината на тогавашното правителство, което не можеше да отличи бялото от черното, но го разбираше все едно. Разумният човек може да нарече народно движение само онези дръзновени юнаци като х. Димитра, Ботя, Панайота и др., които ги последваха и излизаха да се бият с тиранското правителство, и изгиваха за отечеството си, както и толкова братя в Тракия, а не такива то съмнителни потайности, които се вършеха по явна посока към съсипателни следствия. Ще кажат, че така, ако не станеше, другояче не можеше да стане. Да, но тогава невинните хора каква грешка имаха, и ако е тъй, но тогава с какво оправдание другиго наричат издайник?

Такива глупави работи имаха и такъв край, и тоя край щеше да бъде по-дебел, ако поп Кръстю не постъпи някак разумно, като видя, че по друг начин не ще може да се погаси належащия пожар, с един изкуствен начин да убеди правителството, че не съществува такова нещо, което се дири от София, според доказването на софийските затворници, т. е. в Ловеч каква работа има и кои и колко са участниците. Ако поп Кръстю беше такъв, за какъвто те го мислеха, дали тогава не можеше той да изкаже толкова работи и да увлече в примка толкова души според както я караха тяхна милост?

Да, те като го подозираха, и той им гледаше ума и си мълчеше, мислеха, че той нищо не знаеше от работата, и като бяха глупаво уверени в това, те според съществуващия тогава устав определили бяха и да се убие поп Кръстю като предател. Но както им бяха всичките работи глупави, тъй и тогава глупаво постъпиха, като определили за убиването му едного нищожнаго пияница, когото поп Кръстю минутно можеше да го изпрати обръснат оттам, дето беше отишъл да бръсне, ако искаше. Поп Кръстю и това преглътна, като виждаше явно, че Бог пази правите от погубление .

От всичко това тяхна милост не бяха разумни да разберат, че поп Кръстю не е такъв, какъвто го те мислеха. По време на Тракийското въстание всеки знае, че правителството беше нащрек и гледаше само да му се внуши нещо. И тогава пак дали не можеше поп Кръстю да обади нещо? Или той нищо не знаеше, ако и да се пазеха те от него. Белким той не знаеше поп Горчо къде и защо ходи с другаря си, или г-н Глупчо къде шеташе? Но то се видя, че тези се потрудиха самички да преварят, да се изкажат едни други, както в Софийското приключение, и да направят да ги влачат насам-нататък.

Хей, Господиновци! Шарлатаниите ви не минават пред дяда ви попа, защото той не е горничански поп, той отбира донейде черното от бялото и знае, че пършеенето ви е много голямо, а работата ви нищо. Вие навремето с голи ръце се канехте да се биете с неприятеля, като обещавахте да пожертвате всичко, а в последно време шарлатанията ви излезе налице, защото, когато велика Русия кръв проливаше заради нас, вие след гърба ѝ тичахте по плячки, по грабежи и спекулации, като продавахте едно парче хляб за 1-2 фр., и то на оногова отруденаго рускаго солдатина, който върви напред с пушка в ръка и тегли най-големи трудности, за да ни освобождава? Кажете ми кой от вас взе участие в битката тогава, когато всичко имахте - и пушки, и топове, и пари, без да имате нужда хазни да разбивате и къщи да обирате? Отидоха, наистина, и взеха участие някои българчета, но кои? Вие тикнахте други да отидат да се бият, да страдат и да гинат, от които днес останалите живи презирате да се скитат голи и боси, а вие, като се бояхте да не би новоосвободеното ни отечество да остане без управители, държахте се за такива и още се не освободило едно място или град, вие се събирахте на тумби зад гърба на освободителите руси и правехте съвещание кой какъв пост ще заеме в управлението, като се превземе това или онова място. Сега назла, назла се гордеете с постове и заплати, но я ми кажете с какъв подвиг придобихте тези постове и заплати? На простаците можете да докажете всякак как сте ги придобили, но кажете моля и на нас, които знаем всичко, колко струвате и какво сте извършили. Кажете ни по-напред според предишното ви обещание, че ще пожертвате и живот, и имот, и всичко за освобождението на отечеството ни, къде остана то? Кажете ни къде остана самоутвержението ви и родолюбието ви? Кажете ни къде остана желанието ви да видите добре уредени народните ни училища и истинско свещенство. Кажете ни къде остана желанието ви да се уредят черквите, желанието ви да се презрат чорбаджийст- вото и своеволията, да се уреди източник за помагане на бедните, да се отвори каса, която поддържа инвалидите, учителството и свещенството, да се турят в добър ред занаятите и търговията, да се подкрепи земеделието и скотовъдството, да се улучшат (рус. - подобрят) читалищата, да се съставят дружества за разни благотворителни предприятия и пр. и пр., кажете ни всичко това къде остана и какво стана?

... Ако вие не сте във възможност да ни го кажете, то ние не ще се посвеним да го разправим на вас.

Като родолюбиви труженици за освобождението на отечеството ни, вие в часа на освобождението му се заловихте да покажете делом онова, за което се напред емвахте, обещавахте, пръхтяхте, кряскахте и наговаряхте. Наместо самоотвержението и родолюбието, което си приписвахте, вие тичахте след освободителите руси не с пушка в ръка срещу неприятеля, но с разни стоки да ги продавате на освободителите с двойна и тройна цена, за да печелите още от гърба им. Наместо (вместо) да жертвате живот и имот, в тоя случай вие тичахте по плячки и по грабежи, без да мислите на това за сетнината . Срещу желанието и обещанието ви да видите наредени училища и свещенство, вие с първо заемане на управителните постове презрехте и училища, и свещенство, и черква, и вяра и се потрудихте само за онова, което да ви прикрепя на постовете и да посреща частните ви интереси.

Кой е този, който ще отрече, че днешните училища и черкви не са в много по-добро състояние, отколкото в миналото време? Като сте начело, на власт, обърнахте ли се до днес да се погрижите за черква и училище? Наместо желанието ви да умрат чорбаджийството и своеволията, можете ли да отречете вие сами, че не сте по-дърти чорбаджии и изедници, и кажете ни в какво се състои разликата ви от бившите чорбаджии? Наместо да се погрижите за издирване на източници за подкрепяне бедните, кажете ни какво направихте досега в това отношение? Наместо да се потрудите за отваряне на каса за поддържане на инвалидите училищни и черковни, освен дето това ни наум си не сте туряли, за да подкрепите капризите си, не трудихте ли се да унищожите някои по-достойни учители, за да подкрепите шарлатаните; не трудихте ли се и не трудите ли се да поддържате някои безквасни свещеници, за да победите онези, които сами знаете какви са, и да побъркате черквите? Наместо да подкрепите и помогнете на земеделието и скотовъдството, как се грижите за това? Наместо да поддържате читалищата и дружествата, де ви читалища и дружества в днешно време? Погрижихте се! Помисли ли някой от вас за това, които полагахте душу свою за овци?

При тия явни шарлатании нашите подвижници, без да ги е срам - ако не от хората, поне от съвестта им, и без да помислят, че кога да е правото ще излезе налице, позволяват си още да говорят тук-там (между простите хора, разбира се, за да потвърдят шарлатаниите си), че у поп Кръстя имало не знам колко хиляди гроша комитетски пари, които останали тогава у него. Чудно е защо не обнародваха и това, но то се види, те, като виждат, че прилича да излезе наопаки, не се решават да го обнародват, и само дето им уйдисва, го говорят.

Както за това, тъй и за много други работи има ние още да говорим, но засега спираме, за да си починем.

Ловеч, 29 ноември 1879 г.

Н. Б. Архивен отдел.

Из Требника на поп Кръстя!