НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1984 г. / ЛИТЕРАТУРА / ЯРОСЛАВ САЙФЕРТ

Ярослав Сайферт (Jaroslav Seifert)

23 септември 1901 г. – 10 януари 1986 г.

Нобелова награда за литература

(За неговата поезия, надарена със свежест, чувственост и богато въображение и свидетелстваща за независимостта на духа и за многостранността на човека.)

Чешкият поет Ярослав Сайферт е роден в Жижков, предградие на Прага, столицата на Чехия, която тогава е част от Австро-Унгарската империя. Баща му, някога работник във фабрика, става управител на малък магазин за хранителни стоки, дрехи, ръкоделия и рисунки на местни художници. Като момче Сайферт разнася стоки по цяла Прага, което му позволява да проучи съвършено града, който е един от най-богатите културни, архитектурни и музикални центрове в Европа. Запознанството с Прага няма как да не повлияе по-нататък на неговата поезия.

Въпреки че не е прилежен ученик и дори не завърши училище, Ярослав все пак учи литература, музика и чужди езици. Енергичен и способен, вече на двадесет години, той става редактор на няколко периодични издания, преводач на френска и руска литература, както и публикуван поет. В края на Първата световна война, когато Чехия се оттегля от Австро-Унгарската империя, Сайферт започва професионалната си кариера като журналист във вестника на комунистическата партия „Rude Pravo“, а също така работи в издателството на комунистическата партия и в книжарница. Подобно на много чехи, той посрещна с ентусиазъм руската революция от 1917 г.

През 1920 г. либералът Томаш Масарик е избран за президент на Чехословакия, която става конституционна република с демократична парламентарна система на управление. През същата година Сайферт основава авангардния литературен кръг "Група на деветте", който се намира под влиянието на френския поет Гийом Аполинер, дадаистите и естетиката на "поетизма". Използвайки асоциативно мислене и сюрреалистични образи, експериментирайки със синтаксиса и логиката, подчертавайки визуалното въздействие на обикновените вещи, Сайферт и други литератори от "Групата на деветте" се стремят да създадат поетични произведения, които да стимулират не само въображението, но и самия живот.

Стилът на "поетизма" е характерен за ранните книги на Сайферт: "Град в сълзи" ("Město v slzách", 1921 г.), "Самата любов" ("Samá láska", 1923 г.), "Меден месец" (" Svatební cesta", 1925 г.) и "Славеят пее лошо" ("Slavík zpívá špatně", 1926 г.). Постепенно обаче темите на творбите му започват да се променят. Революционният ентусиазъм на пролетарската поезия се заменя с разочарование от комунистическото движение. През 1929 г. Сайферт напуска сталинистката комунистическа партия, издава манифест, критикуващ новата политика на цензура на тази партия, спира да публикува в политически издания и се присъединява към социалдемократическата партия. Оттогава в творчеството си поетът се позовава главно на универсалните човешки ценности, пише за любовта, за детството, възхищава се на женската красота, потапя се в света на спомените. Сайферт продължава журналистическата си дейност: сътрудничи на различни пражки вестници и списания, става през 1930 г. редактор на месечното театрално списание „Нова сцена“ („Nova Scena“), все още публикува много в периодичния печат.

През 30-те години поезията на Сайферт придобива нова сила, характеризира се с приповдигнатост и естественост на езика, с мощно лирическо настроение. Разцветът на поезията на Сайферт съвпада с разцвета на демократичните свободи в Чехословакия по времето на Масарик. Смъртта на Масарик (1937 г.) и елегията на Сайферт "Осем дни" ("Osm dní") бележат края на периода, когато поетът може открито да провъзгласява своите политически и естетически възгледи. Под натиска на Хитлер Едуард Бенеш, който заменя своя предшественик и учител Масарик, подава оставка като президент, на власт идва профашистко правителство и Чехословакия става германски сателит.

В стихосбирките „В светли дрехи“ („Světlem oděná“, 1940 г.), „Каменен мост“ („Kamenný most“, 1944 г.) и „Шлем от глина“ („Přilba hlíny“, 1945 г.) поетът засяга темите за любовта и красотата, за чешката история, индиректно осъжда войната, нацизма и цензурата. В „Шлем от глина“ Сайферт, като истински национален поет, прославя Пражкото въстание от 1945 г.

След войната, когато Чехословакия попада под влиянието на СССР, Сайферт се връща към теми, които са извън политиката; стиховете му са посветени на щастливото детство, ролята на родителите при възпитанието на децата, любовта към непретенциозната красота, търсенето на непреходни ценности. В книгата "Песента за Викторка" ("Píseň o Viktorce", 1950 г.), която прозаикът и критик Йожеф Шкваречка нарича лирически шедьовър на Сайферт, поетът се опитва да създаде символ на чешката красота. Сборниците „Моцарт в Прага“ („Mosart v Prague“, 1951 г.) и „Прага“ („Praha“, 1958 г.) възхваляват богатото културно наследство на столицата на Чехословакия, родния град на поета. Сливането на дворянски и народни източници в тези стихотворения позволява, според редица критици, да се говори за появата на „нова митология“, способна да обедини нацията.

След смъртта на Сталин през 1953 г. в Чехословакия започва идеологическо "разведряване"; оказва се, че много видни писатели и художници отказват да възприемат метода на социалистическия реализъм. През 1956 г. на конгреса на Съюза на писателите на Чехословакия Сайферт отправя призив за търсене на свобода в творчеството. Осъждайки преследването на писателите за техните убеждения и комунистическата партия за догматичния подход към литературата, поетът провъзгласява: „Ако писателят мълчи, той лъже“. Въпреки уверенията за облекчаване на идеологическия натиск и облекчаване на цензурата, комунистическата партия скоро възобновява строгия контрол върху пресата, забранявайки „ревизионистките“ произведения. Въпреки това, краткият период на "разведряване" е достатъчен, за да може Сайферт да привлече вниманието на Нобеловия комитет.

През 60-те години процесът на десталинизация в Чехословакия се характеризира с редица социални и политически реформи. Социалната трансформация кулминира в Пражката пролет от 1968 г., когато новоизбраният първи секретар на Комунистическата партия на Чехословакия Александър Дубчек призова за „социализъм с човешко лице“. Цензурата е премахната и чехословашките писатели, получили повече свобода от колегите си в Източна Европа, започват движение за възраждане на демокрацията и издават манифест, наречен „2000 думи“, който осъжда злоупотребите на предишното правителство. Ролята на Сайферт за изготвянето на този документ не е ясно установена.

През август 1968 г. Съветският съюз, разтревожен от откритото предизвикателство към комунистическата идеология, нахлува в Чехословакия, което слага край на реформите на правителството на Дубчек. През 1969 г. Сайферт е избран за президент на Съюза на писателите на Чехословакия, но година по-късно за отказ да подкрепи цензурните ограничения е отстранен. След това книгите му започват да изчезват от рафтовете на книжарниците. През 70-те години неговите произведения се разпространяват нелегално в цялата страна под формата на т. нар. "самиздат". През тези години поетът отново напуска политиката, пише за отминалата младост, вечната красота, любовта към жената, за бездуховността на индустриалния свят, за капризите на поезията. През 1977 г. Сайферт се връща отново в политическия живот: сред 500 чешки писатели поетът поставя своя подпис под Хартата за правата на човека, която осъжда „незаконното лишаване от свобода“ на техни другари и призовава за спазване от управляващите кръгове в Чехословакия на Конституцията на републиката и на Хелзинкските споразумения.

През същата година поезията на Сайферт, чиято литературна дейност продължава повече от половин век, става за първи път достъпна на англоезичния читател, появявайки се преведена първо в списание „London Magazine“, а след това в „Hampden-Sydney Poetry Review“, САЩ. До 1983 г. на английски език са издадени три сборника на поета: „Отливане на камбани“ („Odlévání zvonů“, 1967 г.), „Паметник на чумата“ („Morový sloup“, 1967 г.) и „Чадърът от Пикадили“ („Deštník z Piccadilly”, 1979 г.).

В Чехословакия присъждането на Нобелова награда на Сайферт е потулвано по всякакъв възможен начин, но след кампания в западната преса правителството е принудено да признае официално, че гражданин на Чехословакия е получил наградата. Въпреки че чехословашкият закон забранява публикуването на нецензурирани произведения, Нобеловата лекция на Сайферт не остава незабелязана, защото е публикувана на Запад. По отношение на дългата борба на Чехословакия за независимост Сайферт отбелязва в своята лекция: „Нашият език се превърна за нас в най-важното средство за изразяване на националната идентичност ... Поезията заема много важно място в нашия културен живот. Езикът на поезията е не само възможност да разговаряме сърдечно с хората, но той е и нашето убежище, където се крием от опасности, които понякога дори ни е страх да назовем.”

През 1985 г., когато става първият чешки писател, удостоен с почетна степен от американския колеж „Хампдън Сидни“ (Вирджиния), Сайферт получава позволение да напише по този повод реч, която не е цензурирана. Наградата е връчена на поета в Прага от американския поет Голуей Кинел. „Често моята поезия съвсем спонтанно се намесва в събития, очевидец на които или участник, в които съм бил, подчинявайки се на биенето на неспокойното сърце, което, струва ми се, никога няма да остане безразлично“, казва Сайферт в речта си, като също така отбелязва, че „поезията не трябва да губи своята първична душевност, напомняйки постоянно на хората за тяхното съществуване на Земята“.

Сайферт умира през 1986 г. от инфаркт в малка къща близо до Прага, където живее почти през целия си живот със съпругата си Мария, за която се жени през 1928 г. (от този брак семейството има син и дъщеря).

Днес поезията на Сайферт изучават литературни критици от различни страни. В Чехословакия книгите му са издавани в ограничен тираж, който веднага се разпродава и не се преиздава. Произведенията му продължават да се превеждат на английски, въпреки че чешкият поет Мирослав Холуб отбелязва, че "музикалността и играта на думи на Сайфет правят стиховете му практически непреводими на английски език." Внимателно развивайки техниката на стиха, поетът създава свой собствен стил, алегоричен и многозначен. Чешкият читател обаче очевидно се радва на ярката, дори прозрачна поезия на Сайферт, която всъщност се оказва сложна и двусмислена. В предговора към превода на „Паметник на чумата“ американският критик Уилям Харкинс пише: „Сайферт отдавна е смятан за най-уважаваният чешки поет и може би заслужава епитета "велик"".

Превод от руски: Павел Б. Николов