ВИКТОР СУВОРОВ / ПАРАЛЕЛЕН МАРШРУТ / ГЛАВА 9

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В своя Телеграм канал Виктор Суворов започна да публикува глави от замислена преди време от него книга, която не е довършил, но явно смята да я довърши, ако към нея се присъединят почитатели, които биха искали да я прочетат до края... Тук ще публикуваме последователни глави от книгата, пък – докъдето стигнат... (Павел Николов)

ДО ТУК: ПРОЛОГ, ГЛАВА 1, ГЛАВА 2, ГЛАВА 3, ГЛАВА 4, ГЛАВА 6, ГЛАВА 7, ГЛАВА 8

ГЛАВА 9

1.

В хотел "Елдорадо" доста редовно бият или колят някого. Хората са свикнали. Хората не реагират на кавгите. А и сънят на зазоряване е бездънно дълбок. Така че пронизителният вик на Оксана не събуди никого, а и не можеше да събуди никого.

Имаше само едно изключение.

Самата тя се събуди от собствения си сърцераздирателен писък. Огледа се изумена. И разбра: никой не се промъква по коридора, никой не скърца с вратата и никой не се опитва да влезе в нейната мизерна стая. Целият този ужас е само страшен сън.

Но кошмарът беше много зловещ. Затова не се реши да спи повече. А и сивата зора проблясваше навън.

Пет часа сутринта.

По-точно пет часа и няколко минути.

2.

Точно в осем часа до входа на хотел "Елдорадо" спря мощен джип. Колелетата му са големи, широки. Такива колелета могат да бъдат повредени само леко от куршуми. Но спирането на подобна кола с автоматични откоси няма да се получи. Повредите и дупките в колелетата ѝ са като сачма, ударила слон.

И бронираният корпус също не може да бъде прострелян, както всъщност и дебелите стъкла с изумруден цвят.

Такива коли в тези мизерни квартали никога не е имало.

От колата излязоха двама джентълмени. Влязоха в хотела. Още един остана зад кормилото.

А около необикновения автомобил се трупат зяпачи. Хората оцениха положението. И веднага разбраха. Хората в Аржентина са досетливи.

И как да не се досетиш?

Трябва да се мисли логично: да не би да са дошли преоблечени полицаи? Не, разбира се. Полицията няма такива разкошни бронирани лимузини. Изобщо не е възможно.

Ако не е полицията, тогава кой?

Ами ето кой.

3.

Мобилният телефон иззвъня. И засвири прекрасната мелодия „Танц на малките лебеди“. Гласът на този, който вчера задаваше въпроси за животни и птици, за планини и езера, за императори и фараони, за грешници и праведници, каза, че трябва да вземе всичките си неща и да слезе при администратора.

В мръсната бърлога с гордото име "Елдорадо" асансьор, разбира се, няма. Тя слезе по скърцащите стълби от четвъртия етаж.

Долу я чакаха двамата от луксозната лимузина.

Удивиха се: къде е куфарът? Изразиха готовност да го донесат.

Но се оказа, че тя няма куфар: шлифер в ръката и пътна чанта – това е всичко.

На администратора съобщи, че е платила авансово за три денонощия, но е принудена да напусне хотела сега. Благодари да гостоприемството.

Администраторът каза учтиво, че в хотел „Елдорадо“ действа безпрекословно железен закон: парите предварително. И ако клиентът напусне предсрочно, без да изкара целия срок, парите не му се връщат. Следователно администраторът не може да върне парите за останалите две нощувки, за което се извинява: не е негова прищявка – такъв е редът.

Тя отговори, че разбира всичко, че не иска парите си обратно и че не е мислила да ги иска.

Като вникна в същността на ставащото, един от посрещачите пъхна нещо в ръката на администратора. Той погледна недоверчиво хрустящото листче хартия, украсено с преливащи се шарки, и изведнъж се наведе в дълбок поклон. И веднага се втурна към вратата. Без да престава да се кланя, той я отвори докрай:

- Благодаря, сеньори. Още един път благодаря. Много благодаря. И даже премного. А за вас, сеньорита, винаги ще има свободна стая. Най-добрата. Най-чистата. Най-светлата. Елате пак. Ще бъдете добре дошли.

- Да, разбира се. Непременно.

4.

Какво биха могли да забравят двамата елегантни сеньори в хотел „Елдорадо“?

Влязоха двама, излизат с момиче. Не прилича на разпътница. Тънка, лека, симпатична. И облечена прилично, без предизвикателство.

Какво следва от това?

Правилно. Големите хора не обичат вулгарно гримирани жени, а младички, чистички. И като ученичка да я облечеш, все ще си е същата. Но и така е добра. Като бонбонче. И всичко за нея е ясно. И за позорната ѝ професия. Какво, пита се, е правила в тази дупка цяла нощ? Точно така: криела се е.

За всеки нормален човек, способен да анализира, положението е напълно ясно: момичето, което изглежда толкова коректно, очевидно е отмъкнало от поредния си клиент пръстен с диамант и се е свряло на скришно място в най-мръсната бърлога. Мислела си е глупачката, че няма да я търсят в тези миши дупки. Но яките момчета са разбрали какви ги мисли и веднага я засекли. Не е ли така?

Сега ще я водят да се разправят с нея.

За такива няма милост.

Не трябва да се краде! И с тялото си да търгуваш не е хубаво. Особено на такава възраст!

5.

Колата потегли и изчезна зад ъгъла.

Тя отива към „Alvear Palace“.

Смея да доложа: това е луксозен, най-скъп хотел в Аржентина. Не изключвам: не само в Аржентина, но и в цяла Южна Америка.

Там рядко идват богати хора.

Това място е за много богати.

„Alvear Palace“ е понякога домакин на конференции от най-високо равнище. Случва се президенти на велики държави да идват тук за седмица-две по работа или просто да си починат от държавните грижи.

Безшумният асансьор изкачи сеньоритата и двамата джентълмени до последния етаж. Посрещна ги управителят: това, сеньорита, е вашият апартамент.

Джентълмените се увериха, че всичко е наред, след което си тръгнаха, като казаха накрая, че дрехите, с които сеньоритата е прекарала предишната нощ, трябва да бъдат опаковани в ето онази прозрачна торба и да бъдат изнесени в коридора за унищожаване. Вместо тези дрехи, в стаята до спалнята ѝ има приготвен нов комплект.

6.

Първо, вана. Дълго отпускане в топлата вода с розови листенца. По-нататък - закуска. Часът е едва девет сутринта. Може да слезе долу или да си поръча в стаята.

Решението: в стаята.

Тук, в „Alvear Palace“, има известен в цяла Южна Америка специален начин за приготвяне на омари в конячен сос.

А какво, освен омари, ще пожелае сеньоритата.

И още един въпрос: какво шампанско предпочита сеньоритата сутрин? Имаме широк избор. И какво с шампанското?

7.

Тя потъна в праведен сън.

Заспа дълбоко и бързо.

Това е реакцията на организма при жестоко недоспиване. Предишната нощ беше спала само няколко часа. Спа гладна. Спа тревожен сън, изпълнен с ужасни предчувствия и кошмари.

И ето – президентски апартаменти, гледка от огромна височина към големия град, звъняща тишина, нарушавана само от шумоленето на струята чист студен въздух. Отвън слънцето е ярко, палещо, изгарящо и ослепително, а тук е здрач и ободряваща прохлада.

В щастливите си сънища по неизвестна причина тя се озовава в страна, в която никога не е била, на брега на тихо горско езеро, по водата на което като лодка плува паднало листо от бреза. Тихото езеро се превръща внезапно в най-дълбокото и най-чистото езеро на нашата планета.

А още в тези сънища тя се отправя в миналото хилядолетие, върви по нощните булеварди на някакъв огромен град. Калейдоскопът внезапно променяше картината и тя отново се намира в президентския апартамент на най-скъпия хотел в Аржентина. Отваря вратите на гардероба и се чуди как е възможно за толкова кратко време да се намерят, да се поръчат някъде, да се получат и да се закачат толкова много красиви дрехи, точно такива, каквито харесва, точно тези, които ѝ стават без никакво мерене.

И тя си обяснява насън, че в нашето добро хилядолетие проблеми с това няма и не може да има. Един добър компютър ще намери за части от секундата списъка с всичките покупки на сеньорита за цялата изминала година. Ако трябва - и за всичките предходни години.

Мъдрият компютър знае и предпочитанията, и параметрите ѝ: коприненото бельо да е черно, поне тъмносиньо, от тази фирма и с този размер, роклите - такива и такива, а обувките - с такива предни краища, с такива токчета.

И отново вижда на сън тези гардероби.

Този, който беше поканил сеньорита Оксана на делови преговор, беше предвидил всички обстоятелства за едно предстоящото пътуване, беше преценил всичко. Затова беше поръчал и луксозно кожено палто почти до самите пети, и пухкава шапка, и ръкавици от някаква мека кожа, и мъхнати кожени ботуши, оформени като гумените и дългите, чак до слабините, каквито носят рибарите.

(Следва)