НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1984 г. / МИР / ДЕЗМЪНД ТУТУ

Дезмънд Туту (Desmond Tutu)

7 октомври 1931 г. – 26 декември 2021 г.

Нобелова награда за мир

(За ролята му на обединяваща лидерска фигура в ненасилствената кампания за разрешаване на проблема с апартейда в Южна Африка.)

Южноафриканският архиепископ Дезмънд Мпило Туту е роден в Клерксдорп (провинция Трансваал), в района на златните мини. Баща му, Захария Туту, от племе банту, преподава в методическото училище. Майка му Алета, от племето тсвана, е бивша домашна прислужница. Кръстен е в методическата църква, но след това Туту, следвайки своите родители, става член на англиканската църква. След като семейството се мести в Йоханесбург, той избира за свой наставник Тревър Хъдълстън, англикански свещеник, борещ се срещу апартейда.

Като завършва гимназия в Йоханесбург, Туту получава диплома от колежа за банту в Претория, а след това и бакалавърска степен от университета в Йоханесбург. От 1954 до 1957 г. г. преподава в средно училище. През 1955 г. се жени за Ли Номализо Шенксан, семейството има три дъщери и един син.

През 1957 г., след като правителството въвежда дискриминационна образователна система за банту, Туту подава оставка в знак на протест и решава да стане свещеник. Следвайки примера на отец Хъдълстън, той се присъединява към Общността за изкупление, която изисква ежедневно причастие, редовна молитва и уединена медитация. Опитът задълбочи вярата му. През 1960 г. богословският колеж „Св. Петър“ присъжда на Туту степента лиценциат по теология, а година по-късно той е ръкоположен за свещеник по англиканския обред.

Смяната на вероизповеданието на Туту съвпада със сериозни политически промени в Южна Африка. През 1910 г. Южноафриканският съюз е създаден като конституционна монархия в рамките на Британската общност на нациите. След Втората световна война доминираната от африканерите Национална партия въвежда система на расова сегрегация в държавата, по-известна като апартейд. През 50-те години по-нататъшните ограничения на свободите на чернокожото население предизвикаха изблик на възмущение в страната и критики в чужбина. Под ръководството на Алберт Лутули Африканският национален конгрес се опитва да намери мирно решение на конфликта, но през 1960 г. партията е забранена. През октомври бялото малцинство гласува на референдум за напускане на Британската общност и републиканска форма на управление. На 31 май 1961 г. Южноафриканският съюз е преименуван на Южноафриканска република.

Туту служи в църквата „Св. Албан“ в Бенони (1960-1961 г.), а след това в църквата „Св. Филип“ в Албъртън (1961-1962 г.). Следващите четири години учи в чужбина, като получава бакалавърска степен по богословие и магистърска степен по теология от Кралския колеж в Лондон. Връщайки се в Южна Африка, той чете лекции във Федералната теологична семинария през 1967-1969 г. и в Националния университет в Лесото през 1970-1971 г.

По-късно Туту си спомня, че опитът, натрупан в Англия, му помага да се „утвърди“, да придобие увереност, за да спори с белите. През 1972 г., като заместник-директор на Фондацията за богословско образование, посещава отново Англия, след което пътува по Африка и Азия. Връщайки се в родината си през 1975 г., Туту е назначен за ректор на Йоханесбургската катедрала, а година по-късно - за епископ на Лесото.

За Туту религията и политиката са неразделни. „Бог е в Библията преди всичко олицетворение на политическия опит, средство за освобождаване на робите от робството“ - посочва той. През 1976 г., когато младите хора от Совето поемат пътя на насилието, Туту, заедно с негърския активист Нхато Мотлана успява да насочи яростта на тълпата в руслото на мирните демонстрации. Въпреки това 600 цветнокожи от Совето стават жертва на бунтовете през юни. За възможността от изблици на насилие Туту предупреждава в писмо до министър-председателя Балтазар Форстер, в резултат от което правителството започна да се отнася към епископа с подозрение.

През 1978 г. Туту става генерален секретар на Южноафриканския съвет на църквите. Под негово ръководство организацията от 13 милиона християни, 80% от които цветнокожи, иска правителството да сложи край на системата на апартейд. Голяма част от бюджета на Южноафриканския съвет се изразходва за подпомагане на лишени от свобода цветнокожи и техните семейства. През 1979 г. Туту критикува открито южноафриканското правителство за принудителното преместване на цветнокожи от градовете в племенни резервати. Докато е в Дания, той вбесява лидерите на Южна Африка с реч по телевизията, по време на която призова датското правителство да не купува южноафрикански въглища.

Въпреки че паспортът му е отнеман два пъти, което в Южна Африка се възприема като сериозно предупреждение, Туту продължи да иска икономически санкции срещу Южна Африка. Той предупреждава също така правителството, че нежеланието за промяна на политиката неизбежно ще доведе до кръвопролития. В отговор е създадена комисията на Елоф, за да разгледа финансовото състояние на Южноафриканския съвет на църквите. Докладът на тази комисия, публикуван през февруари 1984 г., критикува финансовото управление на съвета и подкрепя забраната на Африканския национален конгрес, предлагайки призивите за санкции срещу Южна Африка да се считат за престъпни.

През ноември 1984 г. синодът на англиканските епископи назначава Туту за първия чернокож епископ на Йоханесбург, а две години по-късно той става архиепископ. Като епископ Туту се установява в "черното" предградие Совето, вместо да живее в епископската резиденция, разположена в белия квартал.

Въпреки че напрежението в Южна Африка не е намаляло, след като Туту получава Нобеловата награда, продължава да се придържа към умерена позиция. Неговото проповядване на мирна промяна все повече попада под критиката на радикалите. „Ние не се борим за потискане на никого, обяснява търпеливо Туту, а за общо освобождение.“

Туту прави дълги пътувания, за да разшири икономическите санкции срещу Южна Африка; в САЩ той се срещна с делови и политически лидери. През януари 1986 г., говорейки в Атланта, предупреждава за възможна кампания на гражданско неподчинение, ако южноафриканското правителство не се откаже от политиката на расова дискриминация. В родината си призова всички цветнокожи към единство. Тъй като конфронтацията се засилва, на Туту му е все по-трудно да комбинира ролята си на умерен сред черната общност и на апостол на мира в очите на белите.

По време на церемониите през 1985 г. в катедралата „Дева Мария“ Туту призова бялото малцинство в Южна Африка да се отнася с разбиране към цветнокожите. „Факт е, че ние сме обикновени хора. Ние също обичаме да сме в обществото на съпругите си, радваме се, когато нашите деца ни посрещат вечер, след работа. Тук няма нищо свръхестествено, - каза Туту., - това е необходимо на всеки човек. Искаме да видим нова Африка, където всички ние, черни и бели, можем да вървим към бъдещето, което Господ ще ни посочи“.

Превод от руски: Павел Б. Николов