ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА
ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА
ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.
ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2
„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“
ЧАРЛЗ ДИКЕНС (1812-1870) - “СТУДНИЯТ ДОМ“ (1852—1853)
(Продължение)
* * *
Има няколко неща, на които трябва да обърнем внимание, когато четем книгата:
1. Една от най-забележителните теми в романа са децата, техните тревоги, несигурност, техните скромни радости - и радостта, която носят, но главно техните трудности. „Не съм създал този свят. Аз се лутам в него, непознат и суров", цитирам Хаусман. Взаимоотношенията между родители и деца са интересни, обхващайки темата за „сирачеството“: липсващ родител или липсващо дете. Добрата майка люлее мъртвата си рожба или сама умира. Деца се грижат за други деца. Изпитвам неизразима нежност към историята как Дикенс, в трудните години на своята лондонска младост, вървял веднъж зад един работник, който носел на ръце дете с голяма глава. Мъжът вървял, без да се обръща, а момчето гледало през рамото му към Дикенс, който ядял вишни от хартиена торба по пътя и давал от тях на най-тихото дете, и никой не виждал това.
2. Канцлерският съд – мъгла – безумие; ето още една тема.
3. На всяко действащо лице е присъща характерна черта, някакво цветно отражение, съпровождащо появата на героя.
4. Участието на вещите – портрети, къщи, карети.
5. Социологичната страна, блестящо представена например от Едмънд Уилсън в сборника с есета „Рана и лък“, не представлява интерес и няма значение.
6. Детективският сюжет (с детектив, предвещаващ Холмс) във втората част на книгата.
7. Дуализмът на романа като цяло: злото, почти равно на доброто, е въплътено в Канцлерския съд, един вид преизподня, с емисари дяволи – Тълкингхорн и Уолсън – и множество малки дяволи с еднакви одежди, черни и протрити. На страната на доброто са Джарндис, Естер, Уудкорт, Ада и мисис Багнет; помежду им са поддалите се на съблазън. Някои от тях, като сър Лестър, спасяват любовта, доста изкуствено побеждаваща суетата и предразсъдъците. Ричард също е спасен, макар да обърква пътя, но по същността си е добър. Изкуплението на лейди Дедлок е платено със страдания и Достоевский жестикулира бурно на заден план. Скимпъл, Смолуидови и Крук са въплътени съучастници на дявола. Също като филантропите, мисис Джелиби например, които сеят около себе си мъка, убеждавайки се, че вършат добро, а в действителност угаждайки на своите егоистични подбуди. Проблемът е в това, че тези хора – мисис Дгелиби, мисис Пардигъл и други – губят времето и енергията си за най-различни странни замисли (паралелно с темата за Канцлерския съд, удобен за адвокатите и пагубен за неговите жертви), докато в същото време децата им са изоставени и нещастни. Има надежда за спасение за Бъкет (който изпълнява дълга си без ненужна жестокост), но не и за фалшивите мисионери, Чадбандови и подобните на тях. „Добрите“ често стават жертви на „лошите“, но това е спасение за първите и вечни мъки за вторите. Сблъсъкът на всички тези сили и хора (често свързани с темата за Канцлерския съд) символизира борбата на по-висшите, универсалните сили - чак до смъртта на Крук (спонтанно запалване), което е напълно подходящо за дявола. Тези сблъсъци формират "гръбнака" на книгата, но Дикенс е твърде голям художник, за да налага или сдъвква мислите си. Героите му са живи хора, а не ходещи идеи или символи.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.