ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА - 16

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ЧАРЛЗ ДИКЕНС (1812-1870) - “СТУДНИЯТ ДОМ“ (1852—1853)

(Продължение)

* * *

Има няколко неща, на които трябва да обърнем внимание, когато четем книгата:

1. Една от най-забележителните теми в романа са децата, техните тревоги, несигурност, техните скромни радости - и радостта, която носят, но главно техните трудности. „Не съм създал този свят. Аз се лутам в него, непознат и суров", цитирам Хаусман. Взаимоотношенията между родители и деца са интересни, обхващайки темата за „сирачеството“: липсващ родител или липсващо дете. Добрата майка люлее мъртвата си рожба или сама умира. Деца се грижат за други деца. Изпитвам неизразима нежност към историята как Дикенс, в трудните години на своята лондонска младост, вървял веднъж зад един работник, който носел на ръце дете с голяма глава. Мъжът вървял, без да се обръща, а момчето гледало през рамото му към Дикенс, който ядял вишни от хартиена торба по пътя и давал от тях на най-тихото дете, и никой не виждал това.

2. Канцлерският съд – мъгла – безумие; ето още една тема.

3. На всяко действащо лице е присъща характерна черта, някакво цветно отражение, съпровождащо появата на героя.

4. Участието на вещите – портрети, къщи, карети.

5. Социологичната страна, блестящо представена например от Едмънд Уилсън в сборника с есета „Рана и лък“, не представлява интерес и няма значение.

6. Детективският сюжет (с детектив, предвещаващ Холмс) във втората част на книгата.

7. Дуализмът на романа като цяло: злото, почти равно на доброто, е въплътено в Канцлерския съд, един вид преизподня, с емисари дяволи – Тълкингхорн и Уолсън – и множество малки дяволи с еднакви одежди, черни и протрити. На страната на доброто са Джарндис, Естер, Уудкорт, Ада и мисис Багнет; помежду им са поддалите се на съблазън. Някои от тях, като сър Лестър, спасяват любовта, доста изкуствено побеждаваща суетата и предразсъдъците. Ричард също е спасен, макар да обърква пътя, но по същността си е добър. Изкуплението на лейди Дедлок е платено със страдания и Достоевский жестикулира бурно на заден план. Скимпъл, Смолуидови и Крук са въплътени съучастници на дявола. Също като филантропите, мисис Джелиби например, които сеят около себе си мъка, убеждавайки се, че вършат добро, а в действителност угаждайки на своите егоистични подбуди. Проблемът е в това, че тези хора – мисис Дгелиби, мисис Пардигъл и други – губят времето и енергията си за най-различни странни замисли (паралелно с темата за Канцлерския съд, удобен за адвокатите и пагубен за неговите жертви), докато в същото време децата им са изоставени и нещастни. Има надежда за спасение за Бъкет (който изпълнява дълга си без ненужна жестокост), но не и за фалшивите мисионери, Чадбандови и подобните на тях. „Добрите“ често стават жертви на „лошите“, но това е спасение за първите и вечни мъки за вторите. Сблъсъкът на всички тези сили и хора (често свързани с темата за Канцлерския съд) символизира борбата на по-висшите, универсалните сили - чак до смъртта на Крук (спонтанно запалване), което е напълно подходящо за дявола. Тези сблъсъци формират "гръбнака" на книгата, но Дикенс е твърде голям художник, за да налага или сдъвква мислите си. Героите му са живи хора, а не ходещи идеи или символи.

(Следва)