ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА - 18

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ЧАРЛЗ ДИКЕНС (1812-1870) - “СТУДНИЯТ ДОМ“ (1852—1853)

(Продължение)

Първоначалната ситуация в "Студеният дом" по темата за Канцлерския съд е доста проста. Делото „Джарндисови срещу Джарндисови“ се е точило с години. Множество тъжители чакат наследство, което никога няма да получат. Един от Джарндисовите, Джон Джарндис, е човек с добро сърце и не очаква нищо от процес, който според него едва ли ще приключи до края на живота му. Той има млада подопечна, Естер Съмърсън, която не е пряко свързана с делата на Канцлерския съд, но изпълнява ролята на филтриращ посредник в книгата. Джон Джарндис се грижи и за братовчедите Ада и Ричард, негови опоненти по време на делото. Ричард се впуска изцяло в процеса и полудява. Още две страни по делото, старата мис Флайт и мистър Гридли, вече са луди.

Книгата започва с темата за Канцлерския съд, но преди да се заема с нея, позволете да насоча вниманието си към особеностите на метода на Дикенс. Ето как той описва безкрайния процес и лорд-канцлера: „Трудно е да се отговори на въпроса: колко хора, които дори не са участвали в съдебния процес „Джарндисови срещу Джарндисови“, са били покварени и отклонени от истинския път поради неговото разрушително влияние. Той корумпира всички съдии, като започнем от референта, пазещ купища набодени с карфици, прашни, грозно смачкани документи, прикрепени към делото, и свършим с последния чиновник копист от „Камарата на шестимата чиновници“, преписал десетки хиляди листа под неизменното заглавие „Джарндисови срещу Джарндисови“. Под каквито благовидни предлози да се извършват изнудването, измамата, подигравката, подкупа и протакането, те са пагубни и не могат да донесат нищо друго освен вреда. <...>

Така в най-гъстата кал и в самото сърце на мъглата седи лордът Върховен канцлер в своя Върховен канцлерски съд“.

Сега да се върнем към първия абзац на книгата: „Лондон. Есенното съдебно заседание - "сесията през Микалмъс" - започна наскоро и лорд-канцлерът седеше в Линкълнс ин Хол. Непоносимо ноемврийско време. По улиците има такава киша, сякаш водите на потопа току-що са се оттеглили от лицето на земята <...> Кучетата са толкова омазани с кал, че не могат да се видят. Конете едва ли са по-добри – опръскани до самите капаци. Пешеходците, до един заразени с раздразнителност, се мушкат с чадърите си и губят равновесие по кръстовищата, където от съмване (ако в този ден имаше съмване) десетки хиляди други пешеходци успяваха да се спънат и подхлъзнат, добавяйки нови приноси към вече натрупаната - слой върху слой - кал, която по тези места полепва упорито по настилката и расте като сложна лихва“. Така метафората „расте като сложна лихва“ свързва истинската кал и мъглата с калта и бъркотията в Канцлерския съд. Към седналия в самото сърце на мъглата, в самата гъста кал, обърканият мистър Тингъл се обръща: "М'лорд!" (Mlud). В самото сърце на мъглата, в гъстата кал, самият „Милорд“ се превръща в „Mud“ („кал“), ако леко поправим заекването на адвоката: My Lord, Mlud, Mud.. Веднага трябва да отбележим, в самото начало на нашето изследване, че това е характерен Дикенсов похват: словесна игра, която кара неодушевените думи не само да живеят, но и да изпълняват фокуси, разкривайки своя непосредствен смисъл.

На същите първи страници откриваме още един пример за подобно свързване на думи. В началния абзац на книгата пълзящият дим от комините се сравнява с „мек черен дъждец“ (a soft black drizzle) и точно там, в абзаца, който разказва за Канцлерския съд и процеса „Джарндисови срещу Джарндисови“, могат да се намерят символични имена на адвокати от Канцлерския съд: „Чизл, Мизл – или как там се казват? - бяха свикнали да си дават неясни обещания, че ще разгледат някакъв проточил се процес и ще видят дали има нещо, което могат да направят, за да помогнат на Дризл, който е толкова зле третиран, но не и преди тяхната кантора да се се справи с делото на Джарндисови“. Чизл, Мизл, Дризл - зловеща алитерация. И веднага по-нататък: „Навсякъде тази нещастна афера разпръсна семената на мошеничеството и алчността...“ Измама и алчност (shirking and sharking) са методите на тези адвокати, живеещи в дъжда и калта (mud and drizzle) на Канцлерския съд, и ако се върнем отново към първия абзац, ще видим, че shirking и sharking е сдвоена алитерация, отразяваща залитането и плъзгането (slipping and sliding) на пешеходците в калта.

Нека проследим старата мис Флайт, ексцентрична ищтца, която се появява в самото начало на деня и изчезва, когато празният съд затваря. Младите герои на книгата - Ричард (чиято съдба скоро ще бъде странно преплетена със съдбата на лудата старица), Ада (братовчедката, за която се жени) и Естер - това трио среща мис Флайт под колонадата на Канцлерския съд: „... странна дребна старица с омачкана шапка и с ретикюл в ръцете“ се приближава към тях и „усмихвайки се, прави... необичайно церемониален реверанс.

- О! - каза тя. - Подопечните от делото на Джарндисови. М-много се радвам, разбира се, че имам честта да се представя! Каква добра поличба е за младостта, надеждата и красотата, ако се окажат тук и не знаят какво ще излезе от това.

- Малоумна! — прошепна Ричард, без да предполага, че може да го чуе.

- Съвсем вярно! Малоумна, млади господине - каза тя толкова бързо, че той съвсем се обърка. - Аз също бях някога подопечна. Тогава не бях малоумна - продължи, като правеше дълбоки реверанси и се усмихваше след всяка своя кратка фраза. - Бях надарена с младост и надежда. Може би дори с красота. Сега всичко това няма никакво значение. Нито едното, нито другото, нито третото ме подкрепи и ме спаси. Имам честта да присъствам постоянно на съдебните заседания. С моите документи. Очаквам съдът да се произнесе. Скоро. В деня на Страшния съд... Моля ви, приемете моята благословия.

Ада беше малко уплашена и аз (това е разказ на Естер – бел. прев.), като исках да зарадвам възрастната жена, казах, че сме ѝ задължени много.

- Д-а! - каза тя свенливо. - Предполагам, че е така. А ето го и Приказливият Кендж. Със своите документи! Как сте, ваша милост?

- Прекрасно, прекрасно! Но не ни досаждайте, скъпа! - каза мистър Кендж вървейки и ни въведе в своята кантора.

- Даже и не мисля - възрази бедната старица, подтичвайки край мене и Ада. - Изобщо не досаждам. Аз и на двете завещавам имоти и това, надявам се, не означава да досаждам? Очаквам, че съдът ще се произнесе. Скоро. В деня на Страшния съд. Това е добра поличба за вас. Приемете моята благословия!

Щом стигна до широката стръмна стълба, тя спря и не продължи повече; но когато ние се качвахме нагоре, погледнахме назад и видяхме, че все още стои долу и бърбори, приклякайки и усмихвайки се след всяко кратко изречение:

- Младост. И надежда. И красота. И Канцеларския съд. И Приказливия Кендж! Ха! Моля ви, приемете моята благословия!“

Думите младост, надежда, красота, които тя повтаря, са изпълнени със смисъл, както ще видим по-нататък. На следващия ден, разхождайки се из Лондон, тримата и още едно младо създание срещат отново мис Флай. Сега в думите ѝ присъства нова тема – темата птици: пеене, крила, полет. Мис Флай се интересува много от полета (англ. дума “flight“ `полет` е омоним на името на героинята – бел. П. Н.) и пеенето на птиците, сладкогласните птици в градината на Линкълнс Ин. Предстои ни да отидем до нейното жилище над магазина на Крук. Там има още един наемател - Немо, за когото ще стане дума по-нататък, той също е един от най-важните герои в романа. Мис Флай ще покаже около двадесет клетки с птици. „Завъдих ги тези дребосъци с особена цел и подопечните веднага ще я разберат - каза тя. - С намерение да пусна птичките на воля. Веднага щом се вземе решение по моето дело. Да! Те обаче умират в затвора. Горките глупачета, животът им е толкова кратък в сравнение с канцлерското съдопроизводство, че всички умират, птичка след птичка - цели ята умряха една по една. И аз, знаете ли, се страхувам, че нито една от тези птички, въпреки че всичките са млади, също няма да доживее до освобождението си. Мн-ного е жалко, нали?" Мис Флай дръпва завесите и птичките чуруликат на гостите, но тя не им казва имената. Думите: „Друг път ще ви кажа имената им” са много значими: тук се крие трогателна тайна. Възрастната жена отново повтаря думите младост, надежда, красота. Сега тези думи са свързани с птиците и като че ли сянката от решетките на клетките им лежи, като окови, върху символите на младостта, красотата и надеждата. За да разберем по-добре колко тънко мис Флайт е свързана с Естер, забележете сами, че когато Естер напуска дома си като дете, за да отиде на училище, взема със себе си само една птичка в клетка. Моля ви убедително да си спомните за една друга птица в клетка, която споменах във връзка с „Менсфийлд парк“, използвайки пасаж от „Сантименталното пътешествие“ на Стърн - за скореца, а покрай него за свободата и неволята. Тук отново следваме същата тематична линия. Клетки, клетки за птици, техните решетки, сенките на решетките, зачеркващи, така да се каже, щастието. Птичките на мис Флайт – ще отбележим в заключение - са чучулиги, конопарчета и скатии или същото като младост, надежда и красота.

Когато гостите на мис Флайт минават покрай вратата на странния наемател Немо, тя им казва няколко пъти: "Ш-ш-ш-т!" По-късно този странен наемател се успокоява сам, той умира „от собствената си ръка“ и мис Флайт е изпратена да повика лекар, а след това, трепереща, поглежда иззад вратата. Починалият наемател, както научаваме по-късно, е свързан с Естер (това е нейният баща) и лейди Дедлок (това е неговата бивша любовница). Тематичната линия на мис Флайт е вълнуваща и поучителна. Малко по-късно ще се спомене, че друго бедно, поробено дете, едно от многото поробени деца в романа - Кеди Джелиби се среща със своя любим, Принц, в стаята на мис Флайт. Още по-късно, по време на посещение на младите хора, придружени от г-н. Джарндис, ние научаваме от устата на Крук имената на птиците: „Надежда, Радост, Младост, Мир, Спокойствие, Живот, Прах, Пепел, Загуба, Нужда, Разорение, Отчаяние, Безумие, Смърт, Коварство, Глупост, Думи, Перуки, Парцали, Пергамент, Грабеж, Прецедент, Безсмислица и Глупости“. Но старият Крук пропуска едно име - Красота: нея болната Естер ще загуби.

Тематичната връзка между Ричард и мис Флайт, между нейната лудост и неговата лудост, се разкрива, когато той е напълно погълнат от съдебната битка. Ето един много важен откъс: „Според Ричард излизаше, че е разкрил всичките ѝ тайни и затова не се съмняваше, че завещанието, според което той и Ада трябва да получат не се знае колко хиляди лири, най-накрая ще бъде одобрено, ако Канцлерския съд има поне капка разум и чувство за справедливост... и въпросът върви към щастливия си край. Ричард доказваше това на себе си с всички изтъркани аргументи, които беше чел във вестниците, всеки един от който го потапяше все по-дълбоко в блатото на заблудите. Той дори започна да се мярка от време на време в съда. Казваше ни, че всеки път вижда там мис Флайт, бърбори с нея, прави ѝ дребни услуги и присмивайки се тайно на старата жена, я съжалява с цялото си сърце. Но той не подозираше - моят беден, мил, весел Ричард, който по това време беше дарен с толкова много щастие и толкова светло бъдеще! - каква фатална връзка се появява между свежата му младост и нейната гаснеща старост, между свободните му надежди и нейните затворени птици, мизерния ѝ таван и не съвсем здравия ѝ разум“.

Мис Флайт познава и друг побъркан ищец, мистър Гридли, който също се появява в самото начало на романа: „Още един разорен ищец, който идва от Шропшир от време на време, всеки път се старае с всички сили да разговаря с канцлера след края на заседанията и на когото е невъзможно да се обясни защо канцлерът, който трови живота му в продължение на четвърт век, сега има право да забрави за него. Този разярен ищец застава на видно място и следи с очи съдията, готов, щом стане, да се обади с висок и жалостив глас: "Милорд!"

Няколко адвокатски чиновници и други лица, които познават този жалбоподател в лице, се задържат тук с надеждата да се позабавляват за негова сметка и по този начин да разпръснат скуката, вдъхновена от лошото време." По-нататък мистър Гридли изрежда дълга тирада за положението си, обръщайки се към мистър Джарндис. Той е разорен от делото за наследството, от съдебните разноски, поети три пъти повече от това наследство, докато делото все още не е приключило. Чувството на обида прераства в убеждения, от които той не може отстъпи: „Бях в затвора за неуважение към съда. Бях в затвора за заплахи към адвокат. Имах всякакви неприятности и пак ще имам. За тях е забава да ме задържат – мене, „човекът от Шропшир", - да ме водят в съда под стража и всичко останало; но понякога не само ги забавлявам, понякога е по-лошо. Повтарят ми значи да се сдържам и за мене ще бъде по-добре. Аз казвам, че ще полудея, ако се сдържам. Някога изглежда съм бил доста добродушен човек. Моите земляци казват, че ме помнят такъв; но сега съм толкова обиден, че трябва да намирам отдушник, да давам воля на възмущението си, иначе ще полудея. <...> Но почакайте - добави той във внезапен пристъп на ярост, - аз ще ги посрамя някога. До края на живота си ще ходя в този съд, за да го посрамя." "Той беше - отбелязва Естер - ужасен в яростта си. Никога не бих повярвала, че е възможно човек да се ядосва толкова, ако не го бях видяла с очите си." Но той умира на стрелбището на мистър Джордж, в присъствието на кавалериста, Бакет, Естер, Ричард и мис Флайт. "Не трябва, Гридли! — извика тя, докато той бавно и тежко падна назад, далеч от нея. - Как без моята благословия? След толкова години!"

В един много слаб фрагмент авторът поверява на мис Флайт да разкаже на Естер за благородното поведение на доктор Удкорт по време на корабокрушение в моретата на Източна Индия. Това не е много успешен, макар и смел опит на автора да свърже лудата старица не само с трагичната болест на Ричард, но и с щастието на Естер. Връзката между мис Флайт и Ричард става все по-силна и накрая, след смъртта на Ричард, Естер пише: „Късно вечерта, когато шумът на деня беше утихнал, бедната побъркана мис Флайт дойде при мене разплакана и каза, че е пуснала на воля своите птички“.

(Следва)