ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Печатът „секретно“ означава, че има нещо за скриване. Обикновено става въпрос за нелицеприятни неща (Сьова Новгородцев, Фейсбек, 19 април 2023 година)
1. На 9 май 2022 г. Вячеслав Володин, председател на Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация, публикува следното съобщение в своя Телеграм канал:
„Русия няма да позволи историята да бъде пренаписана и подвигът на народа по време на Великата отечествена война да бъде зачеркнат“.
От текста на Володин следва, че има история на войната, която някои тъмни личности се опитват да пренапишат, изопачат и опорочат.
Никой обаче не се опитва да изопачи историята на войната. Никога никой не е опитвал подобно нещо. И не може да опита.
Историята на войната не може да се изопачи, защото няма никаква история. Никога не е имало. И никога няма да има. Няма какво да се изопачава.
Това, което не съществува, не може да бъде изопачено.
2. На 13 април 1945 г., три дена преди началото на Берлинската стратегическа настъпателна операция, Върховният главнокомандващ на Червената армия и маршал на Съветския съюз Йосиф Висарионович Сталин подписва секретна заповед, според която милиони документи за войната са затворени за 30 години с печати „Секретно“, „Строго секретно“, „Строго секретно. От особена важност”, „Строго секретно. Специална папка“.
Документите за войната били затворени до 12 април 1975 г.
Скоро войната в Европа завършила победоносно.
Окопите били съборени, танковете отписани.
Но сведенията за войната за следващите три десетилетия били прикрити от непробиваемата завеса на държавната тайна.
Не е ли интересно, наистина?
Разказваха ни, че мирният Съветски съюз бил нападнат от коварни врагове, че съветските хора защитавали Родината си.
Какво секретно има в това?
Защо милионите бойци и командири, преживели войната и завърнали се у дома като победители, трябвало да чакат момента, когато архивите ще бъдат отворени през далечната 1975 г.?
3. Но това не е всичко.
Другарят Сталин не само затворил архивите, но и наложил забрана върху опитите за писане и публикуване на официалната история на отминалата война.
В допълнение към това на войниците, сержантите и старшините, офицерите, генералите, адмиралите и маршалите било забранено да пишат, а на издателствата да публикуват каквито и да било спомени за войната.
Изключение се правело само за партизаните. Не за всички, а само за партизанските командири.
Защо само за тях?
Защото партизаните действали в тъмните гори в изолация от основните сили на Червената армия. Имало много малко свидетели на тяхната кипяща дейност. Или изобщо нямало.
Описанията на техните героични дела не хвърляли светлина върху действията на Червената армия. От партизанските истории не можело да се разбере какво се е планирало в големите армейски щабове, какво се е подготвяло, как се е реализирало на практика, какво се е получавало като резултат.
И още: съчиненията на партизански командири можели да бъдат публикувани само след най-строга проверка. А на цензорите били дадени съответните инструкции.
Иначе казано, войната била уж „велика“ и до известна степен дори „отечествена“, само че народът не трябвало да знае нищо за тази война.
4. Народите на Съветския съюз празнували Деня на победата над Германия през 1945, 1946 и 1947 г.
След това другарят Сталин наредил този празник да бъде отменен. Празникът, така да се каже, останал, но се превърна в обикновен работен ден, като деня на служителите от прокуратурата или деня на надзирателите в затвора.
Всеки, който иска, можел да празнува: наливай и пий!
Не било забранено.
Но пий, танцувай и се кълчи само в свободното от работа време.
Можете да ме наричате с любимите си прозвища, но нека поне някой се опита да обясни мотивите за действията на другаря Сталин: защо да се затварят архивите, защо да се крие истината за войната, защо да се отменя празника, заради приближаването на който милиони хората са дали живота си?
5. В разгромената Германия победените фелдмаршали, генерали и адмирали - Алберт Кеселринг и Курт фон Типелскирх, Херман Гот и Хайнц Гудериан, Ерих Шнайдер и Ерих Манщайн, Ханс Фризнер, Зигфрид Вестфал и много други - пишели и публикували своите спомени и размисли за изгубената война.
Германският министър на въоръженията и военната промишленост Алберт Шпеер, който излежал 21 години в единична килия, успял да напише там спомените си и, след като бил освободен, ги публикувал.
Германският външен министър Йоахим фон Рибентроп написал спомените си в килията за осъдени на смърт. Бил екзекутиран, но спомените му били публикувани.
В Германия била написана и скоро публикувана официална история на войната. В тази история всичко било подредено: колко и какви танкове имало, колко самолети, колко оръдия и минохвъргачки, колко кораби, колко били в началото на войната, колко били произведени през години на военните действия, кой и как е командвал дивизиите, корпусите и армиите, какво се е случило в резултат от войната и кой е виновен.
В разгромената Япония била написана и публикувана официална история на войната в 99 тома.
А в Съветския съюз било позволено да се разказват на хората само някакви фрагменти и части от събития:
- глупавите германци струпали на едно място танкове и камиони с гориво, а безстрашен съветски пилот насочил улучения си самолет върху тях и всичките германци били взривени;
- враговете заловили една девойка, но тя не им казала нищо;
- в окупирания от германците Краснодон нелегални окачили през нощта червени знамена.
И това е всичко.
О, не. Не е всичко.
Двама бойци, единият грузинец, другият руснак, се качили на купола на Райхстага и издигнали знаме.
Ето сега е всичко.
Останалото е държавна тайна за тридесет години.
Въпрос: защо другарят Сталин затворил военните архиви за толкова кратък срок, само за 30 години?
Отговорът според мене е следният. Другарят Сталин бил мъдър човек. Той разбрал: ако тайните за войната бъдат затворени веднага за 200 или 300 години, тогава ще възникнат подозрения: какво криете там?
Затова като начало малко, само за 30 години.
Другарят Сталин знаел, че бъдещите управници на Кремъл със сигурност ще удължават постепенно този период.
И те го удължавали.
До 1990 година.
След това до 1015 година.
И през първата четвърт на 21 век ни казват, че архивите за войната все още са затворени. До 2040 година.
Народът ликува: остава да се чака съвсем малко.
Ще дойде тази година и ще научим и ние нещо за войната, която е заповядано да бъде наричана уж „велика“ и до известна степен дори „отечествена“.
Граждани оптимисти, не бих искал да ви разстройвам, но веднъж видях в достопочтения град Бухара едно магаре. Ездачът му държеше в ръцете си тояга, на тоягата имаше връв, а на връвта се люлееше морков пред носа на магарето. До този морков имаше само една стъпка. И още една. И още една.
Магарето вървеше упорито след моркова. Много часове. Без да спира.
Превъзмогвайки умората.
Изпълнено с надежда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.