ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 6. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ И НАЙ-СТАРОТО ЕВАНГЕЛИЕ: „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК“ / ИСУС – НЕРАЗБРАНИЯТ БОЖИ СИН

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА / СЦЕНАТА С ВАРАВА / РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА / СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС

5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС: СИЛНА ЛИ Е ПАМЕТТА НА УСТНИТЕ КУЛТУРИ? / НАЧАЛО НА ИЗУЧАВАНЕ НА УСТНАТА СЛОВЕСНОСТ: ЮГОСЛАВСКИТЕ РАЗКАЗВАЧИ / ПО-НАТАТЪШНИ ПОТВЪРЖДЕНИЯ / ПОВЕСТВОВАТЕЛНИТЕ ПРЕДАНИЯ В УСТНИТЕ КУЛТУРИ / ДОСТОВЕРНИ ПРЕДАНИЯ ЗА ЖИВОТА НА ИСУС / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА УЧЕНИЕТО НА ИСУС / УЧЕНИЕТО НА ИСУС: ПРОМЯНА НА СЪЩНОСТТА / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА ДЕЛАТА НА ИСУС / СПОМЕНИ, КОИТО СЕ ПРОМЕНЯТ ПРИ ПРЕРАЗКАЗА

6. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ И НАЙ-СТАРОТО ЕВАНГЕЛИЕ: „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК“ / ЗА КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ: МОРИС ХАЛБВАКС / ЯН АСМАН И ИЗСЛЕДВАНЕТО НА „ИСТОРИЯТА НА ПАМЕТТА“ / КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ ЗА МАСАДА / ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ МАРК“

ИСУС – НЕРАЗБРАНИЯТ БОЖИ СИН

От първата половина на „Евангелието от Марк“ става ясно, че удивителните учения и чудеса привличат тълпи от хора към Исус. На пръв поглед целият еврейски народ би трябвало да се сплоти около него: да го признае за идващия Месия и да го издигне на трона. Но каквото не е, не е. Напротив, въпреки удивителните думи и дела на Исус, никой не разбира кой е той.

Неспособността да бъде разбран Исус минава като червена нишка през целия разказ на Марк. Близките му искат да го отведат от хората, защото смятат, че е полудял (Марк, 3:20-21). Съселяните му не вярват, че той говори и прави такива неща: нали е местен жител, дърводелец от познато семейство? Те отхвърлят както него, така и неговото учение (Марк, 6:1-6). Еврейските водачи представят своя версия за неговите чудеса: той е богохулник и е получил власт от дявола (Марк, 2:7; 3:22).

И това дори не е най-удивителното. За всеки, който е свикнал със спомените за Исус, отразени в другите евангелия, е странно да прочете, че дори учениците на Исус не го разбират. Той избира Дванадесетте доста рано (Марк, 3:13-19) и им дава специални лични наставления (Марк, 4:10-20). Но напразно. Когато Исус укротява бурята с една дума, те недоумяват: "Кой е този?" (Марк, 4:41). Докато върви по водата, „те много се изумиха и се учудиха в себе си... защото сърцата им бяха закоравели“ (Марк, 6:51-52). Когато нахранва огромната тълпа с няколко парчета хляб и риба - два пъти при това, - той самият се чуди на липсата на разбиране (Марк, 8:21).

Любопитно е кой осъзнава самоличността на Исус в първата половина на “Евангелието от Марк“. Разбира се, Бог е наясно с месианството на Исус, защото нарича Исус свой син при кръщението (Марк, 1:9-11). Това е известно и на самия Исус (от Бога). Демоните също знаят, но Исус им заповядва да мълчат (Марк, 3:11). А по-нататък знаят само още двама души: евангелист Марк и ти, читателю. Останалите нямат никакво понятие.

Но и това не е всичко. Исус иска да запази своето месианство в тайна. Той затваря устата демоните (Марк, 3:11; срв. 1:34); моли хората, които е излекувал, да не казват на никого (Марк, 1:44); дори понякога извършва чудеса насаме (Марк, 5:40). Когато учениците виждат откровението на неговата слава, той забранява да го разгласят (Марк, 9:9). Когато някой започва да разбира неговата мисия, той отново заповядва да се мълчи (Марк 8:30).

Но малко по малко на учениците им просветва, макар и много трудно, че Исус е Месията. Тяхното растящо, но колебливо осъзнаване е отразено символично от евангелиста в едно от ключовите чудеса, съдържащо се в средата на евангелието (Марк, 8:22-26). Довеждат при Исус един слепец. Исус плюе на очите му, слага ръце върху него и го пита дали вижда нещо. Той отговаря: "Виждам хора като дървета, които ходят наоколо." Исус отново слага ръце на очите му и след това му казва да погледне. Болният е излекуван и вече вижда ясно.

От контекста става разбираемо, че историята има символично значение, описвайки хора, които в началото са слепи, но постепенно започват да виждат. В следващия епизод Исус пита учениците за кого го мислят хората. Учениците отговарят, че има различни версии: възкръсналият Йоан Кръстител, великият пророк Илия или някой от другите пророци. След това пита какво мислят те. Петър отговаря: „Ти си Христос“ (Марк, 8:27–30).

Изглежда, че отговорът е точен. И отчасти е така. Но не в смисъла, който има предвид Петър. Той постепенно започва да вижда Исус, но сякаш през мъгла: както слепецът отначало виждал само смътни очертания. Отговаряйки на изповедта на Петър, Исус казва, че ще страда, ще бъде отхвърлен и убит и след това ще възкръсне от мъртвите. Петър започва да възразява: това не може да бъде (след като Исус е Месията)! Исус реагира остро: нарича Петър „Сатана“ и заявява, че Петър не разбира божествените теми (Марк, 8:31-33). След това извиква хората и обяснява, че ученичеството означава път към страданието, а не път към славата: всеки, който не вземе кръста си и не го последва, не може да бъде негов ученик (Марк, 8:34-37).

От този момент нататък разказът на Марк се устремява към своята кулминация: пътуване до Йерусалим, отхвърляне от еврейските водачи и еврейския народ, арест, съд и разпятие. Исус предсказва своето страдание още два пъти (Марк, 9:31; 10:33-34). И всеки път учениците не го разбират. Те предполагат, че в Йерусалим Исус ще получи царска слава и те ще заемат почетни места (Марк, 9:32; 10:35-36). Но за Марк смисълът на месианството не е в това. Като Месия Исус трябва да страда и да умре. Той е дошъл „не да Му служат, а да служи и да даде живота Си като откуп за мнозина“ (Марк, 10:45).

У Марк Исус е изобразен като Месия, какъвто никой не е очаквал: Месия, който трябва да умре за другите. Нищо чудно, че учениците му не го разбират! Това е напълно нова и необичайна концепция за месианството. Но според Марк пътят през болката, страданието и смъртта е пътят не само на Месията, но и на неговите ученици. Животът и смъртта им трябва да бъдат жертвени.

Но това не е краят на историята, както предсказа и Исус. Той ще възкръсне от мъртвите. И в бъдеще ще има световни катастрофи. Човечеството ще претърпи страдания, каквото не е виждало никога. Ще има войни, глад и природни бедствия. Учениците на Исус ще бъдат мразени и преследвани. Изпитанията ще бъдат тежки и лъжливите надежди ще рухнат. Едва след големите катаклизми Христос ще се яви в славата си и ще донесе Божието царство на своите избраници (Марк, 13:1-36).

У Марк се появява вестта за страданието и крайното оправдание. На Исус му предстои мъчителна смърт, но след нея идва възкресението. Неговите ученици ще бъдат изправени пред големи изпитания, но накрая ги чака славното Божие господство.

Последните глави на „Евангелието от Марк“ (Мк, 14-16) са посветени на последните дни от живота на Исус. Той отива в Ерусалим с учениците си, очиства Храма и предрича скорошното му разрушаване. С думите и делата си предизвиква гнева на еврейските водачи. Исус провъзгласява апокалиптичната вест за близък Съд и окончателна победа на Бога. Той урежда последна трапеза с учениците си. След предателството на Юда Искариотски е арестуван, съден, осъден на смърт, бичуван и разпънат.

Това ли е съдбата на Месията? Исус бил разпнат като престъпник. Това не доказва ли, че не може да бъде Месията? Марк не мисли така. За Марк Исус е страдащ Месия, който е оправдан от Бога. Но защо е трябвало да пострада? Както казва Марк, смъртта на Исус е откуп за „мнозина“. Това е жертва, която възстановява правилните отношения между хората и Бога.

Което виждаме от самата сцена на разпятието. Исус е осъден на смърт, отведен и разпънат. Минувачите го ругаят. Еврейските свещеници му се подиграват. И двамата разбойници, които са разпънати с него, го хулят. В резултат от това изглежда, че дори Бог го е изоставил: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?" (Марк, 15:34). След това Исус умира. Но тук веднага се случват две събития, които показват, че този трагичен край е по волята на Бога. Веднага щом Исус издъхва, завесата в храма се разкъсва на две и стотникът, който наблюдава екзекуцията, възкликва: „Този човек наистина беше Божий Син“ (Марк, 15:38-39).

Както вече видяхме, разкъсването на завесата означава, че оттук нататък Бог – който обитава Светая Светих – е достъпен за всички хора, а не само за първосвещеника на евреите веднъж годишно. Смъртта на Исус прави възможно общуването с Бога.

И най-после някой осъзнава истината: не роднина или съселянин, не някой от еврейските религиозни водачи и дори не някой от учениците на Исус, а езическият стотник, който го разпъва. Едва тук за първи път в Евангелието се появява човек, който разбира, че Исус е Божи Син, не въпреки, а благодарение на неговата смърт. Исус е Месия-Страдалец, който е донесъл спасение на света.

Накрая „Евангелието от Марк“ показва, че самият Бог е поставил печат на одобрение върху живота и смъртта на Исус. На третия ден след разпъването няколко жени, които ходели с Исус, отиват в гробницата и я намират празна. Някакъв юноша им казва, че Исус е възкръснал; те трябва да отидат и да кажат на учениците му, че Исус ще ги срещне в Галилея. Жените обаче не казват на учениците. Те бягат със страх от гробницата и не съобщават нищо (Марк, 16:1-8). В това Евангелие учениците никога не достигат до истината.

(Следва)