ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 6. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ И НАЙ-СТАРОТО ЕВАНГЕЛИЕ: „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК“ / ПАМЕТТА НА МАРК ЗА ИСУС

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА / СЦЕНАТА С ВАРАВА / РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА / СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС

5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС: СИЛНА ЛИ Е ПАМЕТТА НА УСТНИТЕ КУЛТУРИ? / НАЧАЛО НА ИЗУЧАВАНЕ НА УСТНАТА СЛОВЕСНОСТ: ЮГОСЛАВСКИТЕ РАЗКАЗВАЧИ / ПО-НАТАТЪШНИ ПОТВЪРЖДЕНИЯ / ПОВЕСТВОВАТЕЛНИТЕ ПРЕДАНИЯ В УСТНИТЕ КУЛТУРИ / ДОСТОВЕРНИ ПРЕДАНИЯ ЗА ЖИВОТА НА ИСУС / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА УЧЕНИЕТО НА ИСУС / УЧЕНИЕТО НА ИСУС: ПРОМЯНА НА СЪЩНОСТТА / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА ДЕЛАТА НА ИСУС / СПОМЕНИ, КОИТО СЕ ПРОМЕНЯТ ПРИ ПРЕРАЗКАЗА

6. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ И НАЙ-СТАРОТО ЕВАНГЕЛИЕ: „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК“ / ЗА КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ: МОРИС ХАЛБВАКС / ЯН АСМАН И ИЗСЛЕДВАНЕТО НА „ИСТОРИЯТА НА ПАМЕТТА“ / КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ ЗА МАСАДА / ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ МАРК“ / ИСУС – НЕРАЗБРАНИЯТ БОЖИ СИН

ПАМЕТТА НА МАРК ЗА ИСУС

Ето така Марк разбирал Исус. И така го разбирала общината на Марк: Исус е Месия-Страдалец и Син Божи, чиито страшни мъки и смърт от ръцете на враговете не опровергават, а потвърждават неговото месианство. Смъртта и възкресението на Исус донесли спасение на хората. Исус не е установил Царство божие на земята по време на своя живот, но и не е възнамерявал да прави това. Той станал пример за учениците си, които също трябвало да пожертват своя живот за другите в очакване на окончателното оправдание. Исус бил оправдан от Бога, който го възкресил от мъртвите. И последвалите го негови ученици също ще страдат. Това не е лесно за разбиране, точно както не е лесно да се разбере защо месианството на Исус се съгласува с неговото страдание. Но гоненията на общината ще ѝ донесат голяма награда, когато в края на дните Исус се завърне като могъщ космически Съдия в славата си, за да установи Божието царство със своята сила.

Защо една от християнските групи имала такава памет за Исус? Както вече казах, ние си спомняме миналото, защото е свързано с настоящето, а опитът от настоящето влияе сериозно върху естеството на спомените. За съжаление нямаме друга информация за общината на Марк и за условията на нейното съществуване, която би ни позволила да разберем какво я подтикнало към подобни спомени за живота и смъртта на Исус. Остава да правим изводи от Евангелието. Въз основа на на него обаче е напълно невъзможно да се представи правдоподобна хипотеза за общината и нейната съдба.

Очевидно общината е преживявала трудности. Марк изразходва много време, обяснявайки защо това се случва. Хората, които следват Исус, ще се изправят пред всякакви изпитания, точно като Исус и както се очаквало от Исус. Гладът и войните, бедствията и особено преследванията могат да станат участ на общината (Марк 13:7-13). Но това отново е предсказано от Исус! Най-вероятно общината е трябвало да се справи с евреите и еврейските общини, които отхвърляли категорично месианството на Исус: как може един разпънат престъпник да бъде Месията! Но общината подготвила отговор: да, Исус бил разпънат (под предлог за престъпления срещу държавата), но основната причина за смъртта му бил тазиа, че той дал живота си за хората. Доказателството е неговото възкресение. Тези, които го следват, са изправени пред подобна съдба. И всичко това става по Божията воля.

Замисълът на Всевишния обаче не се изчерпва с това. Да, според древните надежди Месията трябвало да бъде владетел на велико Божие царство, а Исус не установил това Царство приживе. Но той не бил длъжен да го установява. Божият план бил различен: първо, Исус трябвало да бъде отхвърлен и убит. И месианството на Исус е потвърдено отгоре не само по време на живота му (когато той върши велики чудеса, изцелява болни, изгонва демони, възкресява мъртви, заповядва на природата), но и след смъртта му, когато в изпълнение на Писанията Бог го възкресява от мъртвите.

Но и това не е краят на историята: Исус ще стане владетел на Божието царство. Той ще се върне скоро. И когато се върне, ще съди Земята. Там ще бъде установено неговото царство, неговото владичество. И учениците му ще управляват заедно с него. Да, сега ще им бъде трудно. Но пред тях ги чака оправдание. Подобно на апостолите, които дори след смъртта на Исус не разбрали неговата мисия, вярващите също може да я разберат трудно. Но те трябва да бъдат малко търпеливи: краят е близо. И тогава Исус, който е запомнен като велик, могъщ и неразбран Божи син, който страдал и бил оправдан, ще оправдае онези, които му се доверяват и вярват в неговата изкупителна смърт и във възкресението. Тогава вярващите ще наследят великото Божие царство. Такава е паметта на Марк за миналото (Исус) и надеждата му за бъдещето на общината.

(Следва)