ВИКТОР СУВОРОВ / ИДОЛЪТ НА ХЪЛМА / ПРАЗНИК НА ГЛУПАЦИТЕ И ПРЕСТЪПНИЦИТЕ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ееееееее

"Пыл наш не умерить, Рвемся в бой отважно, Главное - чтоб верить, А во что, неважно". Юрий Нестеренко, "Русская идея"

ееееееее

"Нашият плам не може да бъде смекчен, втурваме се смело на бой, главното е да вярваме, а в какво - няма значение". Юрий Нестеренко, "Руската идея"

1.

Германците транспортират ядрените си отпадъци от Германия в Русия.

Течната гадост изливат, твърдата изхвърлят.

Кремълските славеи припяват на умиращия народ: граждани, нищо страшно не се случва. Да, германците унищожават Русия, но това е във ваша полза. Разберете: в края на Втората световна война американците нанесоха два ядрени удара по Япония. Резултатът е удивителен: Япония се превърна в просперираща страна с високо развита наука и технологии, с най-висока култура, със стандарт на живот, който руснаците не са и сънували.

И по вас, граждани на Русия, германците нанасят ядрени удари. След тези удари всичко у нас ще се нареди като в Япония: ще разцъфнат хризантеми, ще зазвънят ручеи, ще запеят славеи. Лошо ли е?

Перспективата е наистина очарователна - колкото повече ядрена гадост изхвърлят германците върху просторите на Русия, толкова по-бързо ще дойде светлото утре.

2.

Но нека не сравняваме действията на съвременна Германия за радиоактивно замърсяване на Русия с действията на Съединените щати при разгрома на Япония в края на Втората световна война.

Нека се опитаме да уловим разликата.

Ядреният взрив е ослепително, по-точно - ослепяващо светлинно излъчване. То е по-ярко от хиляди слънца. Зловещото сияние изгаря хората без следа, оставяйки само сенки върху руините.

Ядреният взрив е проникваща радиация, която превръща всичко живо във всичко мъртво. Проникващата радиация разрушава телесните клетки на хората и животните, причинявайки мъчителна смърт. Бърза или издевателски бавна.

Ядреният взрив е ударна вълна, която, разнасяйки се със свръхзвукова скорост, унищожава всичко, което се изпречи на пътя ѝ.

Ядреният взрив е електромагнитен импулс, който зачерква и изключва всяко електронно и електрическо оборудване, от обикновените улични лампи до най-сложните компютри. Въздействието на този поразяващ фактор нараства стремително с увеличаването на височината на експлозията. Радиусът му на действие може рязко да надвиши радиуса на действие на светлинното излъчване и ударната вълна.

Ядреният взрив е радиоактивно замърсяване на местността. Тук зависимостта е обратна: колкото по-висок е взривът, толкова по-малко е замърсяването на местността.

Американските ядрени удари по Хирошима и Нагасаки са въздушни експлозии на петстотин метра височина. Два града са заличени, много хора загиват.

Но равнището на радиоактивно замърсяване на местността при въздушен ядрен взрив е няколко пъти по-нисък, отколкото при наземен ядрен взрив със същата мощност.

Дъждовете и ветровете се справят много бързо със задачата за почистване и двата японски града се възправиха от пепелта.

3.

Но германските ядрени удари по Русия са от съвсем друго естество.

Тези удари са без ослепително сияние.

Без проникваща радиация.

Без ударна вълна.

Без електромагнитен импулс.

Без проникваща радиация.

Тихите германски ядрени удари срещу Русия имат само един поразяващ фактор - радиоактивно замърсяване на местността.

Но заразяването не е за векове.

Не е за хилядолетия.

Германското ядрено заразяване на Русия е завинаги.

Германското ядрено заразяване на Русия е варварски удар срещу следващите поколения от най-послушния народ в света.

Германските ядрени бомбардировки срещу Русия са без гръм и грохот.

Тук всичко е тихо.

Тук има приятелските прегръдки на ръководителите на двете страни... с едновременното нанасяне от германците на удар с шило в черния дроб на населението на умиращата Русия.

4.

Кремълските ръководители успокояват своите смирени, безмълвни роби: равнището на германската радиация по руските сметища не е много високо.

О, каква чудесна новина!

Но ако е така, защо да не върнем обратно всичките германски радиоактивни боклуци?

Ако германските ядрени отпадъци не вредят на гражданите на Русия, тогава и на немците няма да попречат.

Ако германският ядрен бълвоч наистина не е толкова опасен, защо не се изхвърлят стотици хиляди тонове радиоактивни отпадъци от Русия върху германските тревни площи.

Че как иначе?

Кремълските сирени пеят почти сто години, че Съветският съюз е излязъл уж победител от Втората световна война. А Германия е загубила уж войната. Така че защо да не се възползваме от военните резултати като победители?

Но става ясно, че не всичко с тази война е толкова просто.

И с тази победа.

Опитайте се да зададете гатанка на един несведущ човек: има война между две държави.

Едната губи, другата печели.

И ето че държавата Г изнася радиоактивна гадост в държавата Р, като по този начин бавно, с особена жестокост, довършва своята нещастна изгубила жертва, своите застанали на колене победени роби.

Та нека тогава несведущият се опита да отгатне от три пъти коя от двете държави е победила във войната.

5.

Съветският съюз не съществува.

Съветският съюз се разпадна. Като прогнил пън.

Съветският съюз се разпадна в мирно време без всякакво външно влияние. Стоя, стоя и рухна. И никой не тръгна да го защитава. Изобщо никой.

Мъжете в Съветския съюз в преобладаващото си мнозинство са полагали клетва и са се клели „до последния си дъх да бъдат предани на своя народ, на своята Съветска родина и на Съветското правителство“.

Те са се клели да останат верни не до демобилизацията, а, повтарям, до последния си дъх.

Малка шайка любители на комунизма от висшата партийна номенклатура, кагебисти и военни ръководители се опитаха да направят нещо, за да спасят Съветския съюз. Но съобразявайки, че това начинание може да представлява известна опасност за личното им благополучие, шепата спасители се разбягаха без нито един изстрел и се предадоха.

Едно от двете:

- ако смяташ Съветския съюз за раков тумор върху тялото на красивата планета, наречена Земя, застани срещу Съветския съюз, без да щадиш живота си, направи поне нещо за неговата гибел, а ако не можеш, тогава поне се опитай да избягаш;

- а ако смяташ Съветския съюз за своя Родина, върви да го защитиш с оръжие в ръце.

И умри на барикадите.

Никой обаче не отиде да защитава Съветския съюз. Изобщо никой. Никой не се нуждаеше от този Съюз.

Но ето че всяка година, върху руините на Съветския съюз, милиони тълпи от достойни граждани, които са нарушили клетвата си и не са защитили Съветския съюз, които не са се интересували от съдбата на Съветския съюз, празнуват победата на една страна която вече не съществува, която никому не е била нужна, която всички продадоха и предадоха.

6.

Населението на Русия се дели на две неравни категории.

Първата категория е огромното мнозинство от жителите на страната.

Това са гражданите, които помнят и обичат Съветския съюз.

Които се гордеят с Великата победа във Втората световна война.

Които ходят на митинги с червени знамена.

Които празнуват със сълзи на очи (както се пее в песента „День победы“, „Денят на победата“ – бел. П. Н.).

Които се обличат в армейски униформи от времето на на войната и обличат децата си.

Които пишат по колите си заплахи към Германия - "Можем да повторим!"

Които се уплашиха да излязат в защита на любимия си Съветски съюз.

Които не са в състояние да защитят страната си нито от тоталното ограбване, нито от необратимото заразяване с радиоактивна мерзост за всички бъдещи времена.

Първата категория са тези десетки милиони роби, които не осъзнават нито своята глупост, нито своето малодушие, нито своята подлост, нито своето раболепие.

Това са идиоти.

Не искам да оскърбявам никого. Просто поставям диагноза.

Това е диагноза не е само за онези, които, нарушавайки лично клетвата си, не отидоха на барикадите, за да защитят Съветския съюз, но и които сега, с червеното знаме на Съветския съюз врещят за лоялност към идеалите и за някакво величие.

Тази диагноза важи и за ентусиазираните потомци на страхливите роби. Защо празнувате така наречената победа, след като военните архиви са напълно засекретени?

Другарят Сталин наредил архивите за войната да се запечатат за следващите тридесет години.

Защо само за тридесет?

Защото някак си било неудобно да се затворят веднага за двеста или триста години. Затова - първо за тридесет, а после ще добавяме.

Другарят Сталин се оказал прав. Продължителите на неговото дело, всякакви Хрушчовци и Горбачовци, ругаеха другаря Сталин и го клеймяха гневно. Но спазваха стриктно заветите на другаря Сталин.

Войната, според тях, е била „велика“ и до известна степен дори „отечествена“, но те категорично забраняваха на широките народни маси да се задълбочават в същността на тази война.

И срокът за запазване на военните архиви, установен от другаря Сталин, беше многократно удължаван.

Особено се отличи Горбачов. Той обяви така наречената гласност. Под прикритието на която унищожаваха безмилостно документи от времето на войната. Горбачов удължи срока за пазене на останалите документи до 2011 г.

Иначе казано, Горбачов, продължител на великото дело на другаря Сталин, надскочи два пъти неговите забрани: скъпи другари, празнувайте победата във война, за която не трябва да знаете нищо.

Забраните на Горбачов не бяха достатъчни за новите управници на Русия. В момента военните архиви са засекретени до 2040 г.

Ще мине тази дългоочаквана година и ще преместят забраните по-нататък.

Това е морков на връв пред носа на магаре. Колкото магарето се приближава по-бързо до моркова, толкова по-бързо той върви напред.

7.

А втората категория руски граждани е съвсем малка.

Тези момчета обаче не са непременно граждани на Русия. Доста често те имат раздвоение на личността.

Или разстройство на личността.

Тези господа са завладели несметни богатства от държавата, придобили са чуждо гражданство, прехвърлили са милиарди в Женева и Цюрих, построили са дворци на брега на топлите морета, пуснали са яхти по океанските простори, надминаващи „Титаник“ по размери и лукс.

Тях не ги интересува дали Съветският съюз е изгубил, или е спечелил. Те са се заселили по бреговете на Хъдзън и Темза. И са пуснали корени. Там са прехвърлили своите семейства, охранители и прислужници.

Но те също празнуват Великата победа на Съветския съюз.

Дори и не по същия начин.

Те са главните патриоти. С техните пари се снимат най-глупавите филми за войната и се печатат безброй романи за невероятни подвизи.

Именно те държат на хранилка официалните историци, чието равнище на продажност не може да се измери.

Точно те зоват тълпите идиоти да празнуват победата, за да прикрият разграбването на страната с тъпи празненства и паради.

Именно те пъхат в десетките милиони радостно отворени уста радиоактивна залъгалка, наречена„велика победа“, въпреки че документите за войната са завинаги засекретени, въпреки че многобройните опити да се състави поне някаква официална версия на така наречената „велика отечествена война“ завършват със скандални провали.

Наистина интересно: войната била като че ли „велика“ и до известна степен дори като че ли „отечествена“, но нейната история така и не могла да бъде съчинена, въпреки усилията на мощни научни колективи и похарчените несметни суми.

* * *

Русия е остатък от разпадналия се Съветски съюз.

Русия е потъващ „Титаник“ в черната нощ.

Но огромното мнозинство от руските граждани вярват в мъдростта на капитана.

На прав път сте, другари!

Нека Великата победа стане за вас един безкраен празник.

Налейте още.