ИЗГУБЕНИЯТ БАТАЛЬОН

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Изпълнявайки заповедта на командването, американската 77-ма дивизия навлиза дълбоко в Аргонската гора. И се оказа обкръжена, обстрелвана както от неприятели, така и от свои.

КРАЯТ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Октомври, 1918 година. Остава месец до края на Великата война, но нито една от страните все още не знае това. Изминали са шест месеца от подписването на Брест-Литовския договор, който позволява на Германия да приключи с Източния фронт и да прехвърли сили срещу останалата част от Антантата във Франция. Но дори и без Източния фронт тя не успява да развие така необходимия за победата успех на Западния фронт през пролетта и лятото. Отрядите на Антантата стоят твърдо, подготвяйки се за широкомащабно контранастъпление.

Кампанията през 1918 година на Западния фронт

Към началото на ноември 1918 г. са освободени всички, с редки изключения, френски и белгийски територии, окупирани преди това от германците, италианците успяват да прогонят австрийците, а Сърбия, с обединените сили на Антантата, не само освобождава своята територия, но нахлува и в земите на Австро-Унгария и България. Тройният съюз разбра, че продължаването на военните действия е безсмислено: човешките ресурси са изчерпани, търговската блокада оставя съюза без ресурси, социалното напрежение нараства. Затова на 11 ноември е подписан последният мирен договор – с Германия.

Но месец преди това силите на Антантата са все още на територията на Франция, където се провежда подготовката за последно решително контранастъпление на обединените съюзнически сили.

МЬОЗ-АРГОНСКОТО НАСТЪПЛЕНИЕ. ПОДГОТОВКА ЗА ЩУРМ НА АРГОН

Мьоз-Аргонското настъпление е част от широкомащабната контраатака на Антантата. Започнало на 26 септември, то се задъхва много бързо и съвместните френско-американо-британски войски напредват само на 12 км. Причината за това е некомпетентността на американския щаб, който не може да организира правилно осигуряването на фронта, поради което пътищата са постоянно претоварени с американска техника.

Впоследствие, след Мьоз-Аргонското настъпление, Жорж Клемансо, действащият министър-председател на Франция, мощна политическа фигура по онова време, изразява недоволството си от американския щаб и иска оставката на главнокомандващия на американската армия. Това искане обаче не е удовлетворено.

Войници от 307-ми пехотен полк

Но още на 26 септември американско-френските сили се опитват да преминат през Аргонската гора и да заемат ключови стратегически позиции: железопътната линия и продоволствения път. В дългосрочен план това би позволило не само да се обкръжат голям брой германски дивизии, но и значително да се подобри своята система за снабдяване, докато загубата на железопътната линия за германците означава силно отслабване на фронта поради невъзможността за снабдяване с оръжия и припаси. Това настъпление трябвало да оглави 77-ма дивизия с майор Чарлз Уайт Уитлси.

ЩУРМЪТ НА АРГОНСКАТА ГОРА. 1-2 ОКТОМВРИ 1918 ГОДИНА

На 1 октомври майор Уитлси получава заповеди да се подготви за масирана атака срещу Аргон. Подкрепен на левия фланг от французите и отдясно от две други американски военни части, Уитлси трябвало да ръководи лично 1-ви батальон, заедно с капитан Макмъртри, командир на 2-ри батальон. На тях лежала водещата роля в щурма. Още в 17:00 часа на хората е наредено да "се окопаят" за през нощта.

Майор Уитлси (вдясно) разговаря с майор Кени от 307-ми пехотен полк

На следващия ден в 5:00 часа сутринта идват последните заповеди за началото на щурма. На ротите са дадени два часа за подготовка и окомплектоване. През това време трябвало да падне гъста мъгла.

Тук си струва да разкажем по-подробно за състава на 77-ма дивизия. Дивизията се състояла от три батальона, които от своя страна включвали по три роти. Ето:

1-ви батальон от 308-ми пехотен полк включвал ротите A, B, C;

2-ри батальон от 308-ми пехотен полк включвал ротите E, G, H;

3-ти батальон от 307-ми пехотен полк включвал една рота K и две роти F и D от 306-ти картечен батальон.

Общо дивизията се състояла от шест роти от 308-ми пехотен полк, една от 307-ми и две роти от картечния батальон. Всички заедно влизали в състава 77-ма дивизия от 154-та пехотна бригада, а формированието наброявало 545 души.

В 7:00 часа на 2 октомври ротите потегли. Планът бил да се действа заедно с френските и другите американски части, за да се придвижат дълбоко в гората по протежение на позицията „Хълм 198“. Уитлси и Макмъртри оставили ротите D и F отзад, за да създадат задържаща сила, а самите те се насочили към „Хълм 198“. След като го завземат, те трябвало да изпратят ротите E и H да посрещнат оставените на задна позиция, за да ги прикрият и да създадат фронтова линия.

Разположението на Аргонската гора

Аргонската гора през 1915 година

След продължителни и ожесточени нощни боеве майор Уитлси получава съобщение, че хората му са намерили обходен път вдясно от „Хълм 198“. В същото време обаче се развива масивна германска контраатака по десния фланг. Французите, като не издържат на натиска, отстъпват. Същото се случва и на левия фланг с две американски подразделения, поради което Уитси, след като е заобиколен от двата фланга, се оказва сам.

Въпреки това майорът успява да заеме стратегическия хълм. Но във въздуха витае тревога, чувства се, че нещо не е наред: наоколо е твърде тихо. Уитлси знае, че трябва да чува придвижването на 307-ми полк, който е разположен на техния фланг. Но няма никой. Няма също така начин да се свърже с тила, защото германците са прекъснали преди това връзката.

Етапи от щурма на 77-ма американска дивизия в Аргон

Уитлси се окопал на хълма, създавайки нещо като„джоб“: две силни роти, подкрепени от по-слаби, заели фланговете, а една рота отбранявала предната линия. Тилът бил най-малко защитен, защото там били оставени само няколко души и няколко картечници. Предимството на тяхното положение било в това, че хълмът имал стръмен наклон отпред, което го правело по-малко уязвим за вражеските артилерийски удари. Сериозен недостатък в организацията на отбраната обаче бил този, че окопите на хълма били изкопани твърде близо един до друг, а в тях има твърде много войници, което ги правело удобна мишена за минометния и снайперисткия обстрел на германците.

Към 22:00 часа Уитлси осъзнава, че отляво позицията „Хълм 205“ е все още окупирана от врага. От дясната страна също имало голяма концентрация на вражески сили. За Уитлси това можело да означава само едно - той е сам, заобиколен от германците.

Един от очевидците на тези събития, Робърт Лаплендър, описва тази ситуация в мемоарите си: „Или те [другите части] бяха пробили линията и достигнали целта си, или се бяха провалили и отстъпили. Първото би било добра новина за 308-ми... Второто обаче беше немислимо, защото заповедите го забраняваха [тоест „отстъплението”; наистина, преди началото на Мьоз-Аргонското настъпление генералът от 77-ма дивизия Робърт Александър дава заповед „да не се отстъпва“ и да се счита, че всички онези, които призовават за отстъпление, са предатели и врагове] ... „.

АТАКАТА НА ГЕРМАНЦИТЕ. 3 ОКТОМВРИ 1918 ГОДИНА

Сутринта на 3 октомври е прекарана в опити за свързване с французите или американците. Уитлси изпраща куриери във всички посоки, включително и към двете оставени отзад роти. Никой от пратениците обаче не се връща, а хората от ротите F и D явно били убити или взети в плен. Нямало съмнение, че Уитлси е обграден от всички страни и не съществува каквато и възможност да се спаси. Ситуацията се утежнява от факта, че германците разбирали това много добре.

През целия ден батальонът на Уитлси е подложен на масирана атака. Запасите се изчерпват, няма с какво да се воюва, трябва бързо да се реши нещо. Един от офицерите на Уитлси, капитан Холдерман, прави опит да пробие през задната част на "джоба". Германците реагират бързо, унищожавайки всяка надежда за спасение. Холдерман губи много хора и едва остава жив.

Войници от изгубения батальон в края на октомври 1918 година близо до Апремон

След това следва атака на германците с гранати, редувана с минометен обстрел. Американците не се поддават, няма накъде да бягат. Последният кошмар за деня започна в 17:00 и продължава 45 минути, след което германците все пак се оттеглят и спират да се опитват да превземат хълма през този ден. Американците, с огромни загуби, успяват да защитят стратегическата точка.

АРТИЛЕРИЙСКИ ОБСТРЕЛ. 4 ОКТОМВРИ 1918 ГОДИНА

Следващият ден отива за възстановяване на връзката с външния свят. Тъй като Уитлси няма друг начин да предаде съобщение от обкръжението, изпраща пощенски гълъби във всички посоки с текущите си координати. Разбира се, това не добавя надежда, защото майорът не може да знае със сигурност дали гълъбите ще достигнат целта си или ще бъдат прихванати от германците. За нещастие на Уитлси страховете му се оправдават.

Съюзническата артилерия открива огън по изгубения батальон. Веднага след това следва картечен и снайперистки обстрел от страна на германците. Историците нямат общо мнение какви са причините за случилото се. Някои обясняват грешката с това, че майорът е предал неправилни координати. Други смятат, че артилерията е сбъркала: съюзниците мислят, че изгубеният батальон е на южния склон, докато той напредва по заповед към северния склон на пролома Шарлево.

Уитлси има само един гълъб, останал в резерв, за да се свърже със своите и да спре приятелския огън. Този гълъб се казва Шер ами (скъп приятел, на френски – бел. П. Н.).

Редник Нел, който е свидетел на случилото се, ще напише по-късно: „Майор Уитлси изпрати последния гълъб, който беше единствената наша връзка. Без съмнение знаехме, че това е последният ни шанс. Ако този самотен, уплашен гълъб не може да намери своя таван, тогава ... същото нещо щеше да се случи с нас, както с другите, които бяха насечени или разкъсани на парчета. Когато майорът пусна гълъба, той излетя и кацна на едно дърво до моята позиция. Всички започнахме да хвърляме камъни и пръчки по птицата, за да продължи пътя си...”.

Американските дивизии в Аргонската гора

Но надеждата била изгубена почти веднага. Точно под птицата избухнал снаряд, убивайки петима войници и зашеметявайки гълъба, така че той паднал на земята. Заедно с гълъба угаснала и последната надежда на хората. Но Шер ами не умрял. Когато се свестил, той все пак успял да предаде съобщението до американския щаб, което съдържало следната молба: „Вървим по пътя, успореден на 276.4. Нашата артилерия стреля по нас. За бога, спрете това."

Батальонът трябвало да изчака напрегнати 30 минути, под приятелски и вражески огън едновременно, преди обстрелът на съюзниците да бъде пренасочен към германците.

Веднага след края на обстрела на съюзниците последвала германска атака. След дълъг ръкопашен бой, в който много хора загинали и от двете страни, германците все пак били отхвърлени. Оцелелите обаче разбирали, че просто няма надежда за бързо спасение или изобщо за спасение.

Съюзниците предприели два опита да спасят изгубения батальон, но и двата завършили с тежки неуспехи и големи загуби. Затова те се ограничили с обстрел на немските позиции, за да отслабят натиска върху Уитлси. Но това, разбира се, не било достатъчно.

ПИСМО ОТ ВРАГА. 5-6 ОКТОМВРИ

Уитлси използвал бели щитове, за да могат съюзническите военновъздушни сили да ги разпознаят. Но германците също поставили подобни щитове, поради което повечето от доставките падали върху вражеските земи.

Немски землянки в Аргон

На 6 октомври в 16:00 часа редник Лоуел Р. Холингсхед отива в изгубения батальон, носейки съобщение от германската страна. Преди това Холингсхед и осем други войници влезли в гората, за да търсят паднала кутия с провизии, но били заловени от германците. След това германците освободили редника с бележка и молба до американските войници да се предадат на милостта на врага. Съдържанието било следното:

„Приносителят на съобщението, Лоуел Р. Холингсхед, беше заловен в плен през октомври. Той отказа да отговаря на въпроси на офицера от германското разузнаване. Редникът е много достоен човек, почитащ родината си в най-строгия смисъл на думата.

Той пое да донесе това съобщение против волята си, вярвайки, че върши нещо нередно за своята страна и предавайки това писмо на офицера, отговарящ за 2-ри батальон, 308 пехотен полк от 77-а дивизия, за да му препоръча да се предаде със своите сили, тъй като би било напълно безполезно при сегашните обстоятелства да се съпротивлява.

Страданията на вашите ранени се чуват дори тук, на немските позиции, и ние призоваваме вашите човешки чувства това да бъде прекратено.

Бяло знаме в ръцете на някой от вашите хора ще бъде знак за нас, че сте съгласни с тези условия.

Моля, отнасяйте се с редник Холингсхед като с честен човек. Той е истински войник, завиждаме ви“.

Като прочел съобщението, Уитлси запазил мълчание, показвайки, че за предаване не може да става и дума. Той дори наредил белите щитове (които бяха споменати по-рано) да бъдат махнати, така че германците да не приемат това като уговорения знак. Изгубеният батальон избрал да оживее или да умре, вместо да се предаде.

ПОСЛЕДЕН НАПЪН. 7-8 ОКТОМВРИ

На 4 октомври 77-ма дивизия, заедно със 154-та бригада, се опива да направи пробив изгубения батальон. И въпреки че германците се държат стоически, все пак са отблъснати.

Уитлси от своя страна решава да предприеме излизане към американските подразделения. За доброволец се наема редник Абрахам Кротошински. Той успява да мине през гората и да стигне до 307-ми пехотен полк.

На 8 октомври Кротошински показва пътя на полка, който освобождава хората, заобиколени от осем дни ужас. Батальонът на Уитлси се присъединява отново към 77-ма дивизия. Пробивайки блокадата, те най-накрая са спасени. От 545 души само 194 души напускат Аргонската гора. Останалите са убити, ранени, изчезнали или пленени.

СЪДБАТА НА ИЗГУБЕНИЯ ЧОВЕК

Веднага след освобождаването си майор Уитълси получава повишение и е уволнен тържествено от армията. През следващите години той ще бъде не веднъж в светлината на прожекторите като човек, преживял ужасите на войната, но скромната му природа не му позволява да говори много за онези дни и в изказванията си той прославя хората, които са били до него, обикновените войници.

Чарлз Уайт Уитлси не успява обаче никога да се възстанови от преживяното. Той се превръща в част от това, което Ремарк ще нарече по-късно„изгубено поколение“.

През 1926 г., след като преди това пише писма до свои роднини и приятели и приключва с всичките си дела, Чарлз Уайт Уитлси се качва на кораб, пътуващ за Куба. Някъде по средата на пътя се хвърли зад борда, удавяйки се във водите на Атлантическия океан и оставяйки завинаги на борда спомена за битките в Аргонската гора.

Бонус от Павел Николов: Разказ за същите събития на видео (на английски език с руски субтитри):