ОКТАВИАН АВГУСТ: УСПЕШЕН И КОВАРЕН

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В традициите на императорския Рим Октавиан Август се смятал за образцов суверен. Но в действителност наследникът на Цезар малко приличал на идеален владетел.

Октавиан Август, в сравнение с другите римски императори (като Калигула или Нерон), изглеждал като истински ангел. Но само на заден план. Ако премахнем сравненията с откровените параноици на трона, фигурата на основателя на Римската империя би изглеждала много двусмислена...

“НАЙ-ВАЖНОТО Е ДА СЕ РОДИШ В ПРАВИЛНО СЕМЕЙСТВО“

Звездата на светската хроника и наследница на многомилионно състояние Парис Хилтън веднъж обяснила шеговито каква е тайната на успеха в живота: „Най-важното е да се родиш в правилно семейство.“

И в това отношение бъдещият "баща на Отечеството" (римското) имал изключителен късмет: семейството му се оказало най-правилното. Бабата по майчина линия на Октавиан Август била сестра на Юлий Цезар. Това предопределило цялата бъдеща съдба на момчето.

“Император Август упреква Корнелий Цина за предателството му“. Етьен-Жан Делеклюз, 1814 г.

Успешният пълководец Юлий Цезар завзел в един прекрасен момент (през 49 г. пр. н. е.) властта в Рим и сложил завинаги край на републиканското управление. Така младият Гай Октавий Фурин (това е името, което бъдещият Октавиан Август получава при раждането си) станал роднина не просто на някакъв военачалник, макар и влиятелен, а праплеменник на един могъщ диктатор.

ОПЕРАЦИЯ “НАСЛЕДНИК“

Но Гай Октавий имал двоен късмет. Цезар нямал законни деца (единствената му дъщеря Юлия починала преди завземането на властта). И когато римският диктатор се замислил за наследник, се оказало, че най-близкият му роднина е неговият праплеменник Гай Октавий.

За да проведе операцията „Наследник“ по-гладко, Цезар решил да намали толкова отдалечената семейна дистанция и – както често се правело в Рим – осиновил юношата. Според римската традиция осиновеното дете трябвало да вземе пълното име на осиновителя си и да добави своето име към неговото с наставката „ан“. Така вместо Гай Октавий Фурин се появил Гай Юлий Цезар Октавиан. По време на осиновяването си той бил само на 19 години.

Наистина, злите езици твърдели, че Гай Октавий е купил осиновяването си с цената на "противоестествен (содомски) грях". Но трябва да се отбележи, че тези обвинения идвали от лагера на републиканците - основните врагове на Цезар и Октавиан.

БЮРОКРАЦИЯТА ПОБЕЖДАВА!

Диктатурата на Цезар обаче не продължила дълго. През 44 пр. н. е., само няколко месеца след съмнителното (за мнозина) осиновяване, Юлий Цезар бил убит по време на заседание на Сената. Започнала дългогодишна война за власт, в която участвали младият Октавиан, пълководците на Цезар (най-яркият от които бил Марк Антоний) и републиканските водачи. В крайна сметка до финала на битката стигнали двама – Октавиан и Антоний.

Антоний имал военен опит, славата на сподвижник на Цезар и египетската царица Клеопатра - основната любов в живота му. Октавиан не бил нито стратег, нито воин. Но той бил ненадминат майстор на интригите и канцеларската, бюрократичната работа. В негова полза било и това, че Антоний се забъркал с египтянката. Римското общество не можело да приеме идеята, че чужденка може да стане тяхна императрица. В резултат от това бюрокрацията и ксенофобията победили.

Като претърпели пълно поражение, Антоний и Клеопатра се самоубили (през 30 г. пр. н. е.). Октавиан станал едноличен владетел. „Благодарните граждани“ не пропуснали да обявят на заседание на Сената новия владетел за „Божи син“ (divi filius) и му дали допълнително име – Август („свещен“). Трансформацията на Гай Октавий Фурин в император Октавиан Август била завършена.

“Меценат представя на император Август свободните изкуства“. Джовани Батиста Тиеполо, 1743 г.

Започва това, което следващите поколения римляни ентусиазирано ще нарекат „епохата на Август“ – време на вътрешен мир и икономическо благополучие.

“НЕ СЕ ВРЪЩАТ САМО МЪРТВИТЕ“

И така, какъв човек бил Октавиан Август? Той не бил садист. Но поради политически причини можел да бъде жесток. Ето какво пише Светоний: „След превземането на Перусия той екзекутира много пленници. Прекъсваше всеки, който се опитваше да моли за милост с три думи: „Трябва да умреш“... Когато някой молеше да не лишават тялото му от погребение, той отговаряше: „Птиците ще се погрижат за това!“

Октавиан наредил без колебание да убият младия Цезарион, син на Юлий Цезар и Клеопатра. Според римските закони детето се смятало за незаконно, но Октавиан все пак решил да премахне този, в чиито вени тече кръвта на Цезар – официален кумир на новата власт. Подобно на якобинските терористи по време на Френската революция, Октавиан смятал, че „само мъртвите не се връщат“. И че най-добрият начин да се премахне заплахата е да се унищожи нейният потенциален носител.

Екзекутирали и законния син на Марк Антоний (от римлянката Фулвия). Но от друга страна, децата на Антоний от Клеопатра били оставени живи: Август не ги смятал за опасни.

Удивително е, че този човек, толкова безмилостен към политическите противници, показал пълно благодушие към престъпниците. Любимото занимание на новия суверен било "раздаването на правосъдие". Август ръководел много наказателни процеси, където (като булгаковския Понтий Пилат) се опитвал да спаси подсъдимия, който му допада, с „правилни“ въпроси.

СТРАЖ НА „ДУХОВНИТЕ ЦЕННОСТИ“

В личния си живот Август бил също толкова противоречив, колкото и във всичко останало. Въпреки слабото си здраве, той водел от младостта си живот, който в никакъв случай не бил аскетичен. „Това, че живее с чужди жени, не се отрича дори от приятелите му“ - твърди Светоний.

А Марк Антоний упреква ласкаво Октавиан в едно свое писмо: „Защо си огорчен? Защото живееш с кралица [Клеопатра]? А уж че живееш само с Друзила? Жив да не бъда, ако докато четеш това писмо, не си преспал с твоята Тертула или Терентила, или Руфила, или Салвия, или всички наведнъж?“

Октавиан се женил три пъти. Първите му две съпруги - Клодия и Скрибония - не му били особено интересни като жени. Това били чисто политически съюзи. Но той се влюбил в Ливия Друзила от пръв поглед. Тя станала третата му съпруга - и единствената наистина близка.

Вярно, когато се запознали, Ливия била омъжена и бременна в шестия месец, но Октавиан принудил съпруга ѝ да ѝ даде развод. Сватбата станала веднага.

След идването на власт бившият разпътник Август се превърнал в строг пазител на морала и семейните ценности. Възраждане на разклатените "духовни ценности", връщане към "патриархалната чистота на нравите" - това била една от основните точки в програмата на Август. Тези, които не искали да се върнат към патриархалната чистота, били изправени пред тежки наказания.

Профил на Август на древноримска златна монета

В борбата срещу разврата старецът не пощадил дори собствената си дъщеря Юлия. Скандалната красавица била заточена на малкия остров Пандатария. Поетът Овидий бил изпратен още по-далече заради фриволните си стихове - в град Томи (днешна Румъния). Там класикът на латинската литература починал.

„СОЦИАЛНИЯТ КОНТРАКТ“ НА ОКТАВИАН АВГУСТ

Август покровителствал изкуствата. Последвали го и приближените му благородници: всеки искал да подражава на суверена. Името на един от тези хора - Гай Меценат - дори станало нарицателно.

В Рим били издигнати великолепни сгради. Август гордо казвал, че „е приел Рим тухлен и ще го остави мраморен“.

Но основното постижение на Октавиан е "общественият договор" между императора и римското общество. Римляните си затворили очите за липсата на републиканските свободи и дори се съгласили да изтърпят целенасочените репресии. В замяна на това владетелят им осигурявал вътрешна стабилност.

Със смъртта на Октавиан (14 г. н. е.) завършил и неговият златен век. Наследниците му - колкото по след него, толкова по-груби - започнали да нарушават обществения договор, който като цяло бил основната гаранция за императорската власт.

Запасът от стабилност на системата на властта, създаден от Август, бил достатъчен за половин век. Което обаче в политиката може да се счита за много солиден показател. По същия начин мислели и самите римляни, които оценявали епохата на Август като най-щастливата в историята на императорския Рим...