АЛЕКСАНДР МЕН / „СИН ЧОВЕШКИ“ / РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ

Преди много години, малко след средата на деветдесетте някъде, си купих книгата на Алекссандр Мен „Сын Человеческий“ („Син човешки“). По това време оформях една малка моя интернет библиотека и през лятната ваканция за два месеца преведох книгата на отец Александр и я качих в библиотеката. Доста по-късно тази книга излезе в български превод и като книжно тяло, но преводът и преводачът не са ми познати. Същевременно се разритахме с провайдъра ми и аз свалих цялата библиотека от сървъра му, като започнах да я качвам постепенно на платформата “Blogger” – можете да я видите ТУК. Там има много стари неща и повече нови, но от старите все още остават някои публикации. Така че дойде ред и на книгата на Александр Мен, написана от един наистина много високо ерудиран богослов изследовател. (Павел Николов)

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

"На светлата памет на майка ми"

Александр Мен

ДО ТУК:

„СИН ЧОВЕШКИ“ – ОТ АВТОРА, ПРОЛОГ.

Част І. ОТ ВИТЛЕЕМ ДО КАПЕРНАУМ: Глава I. В ДНИТЕ НА ЦАР ИРОД Глава II. НАЗАРЕТ Глава III. ПРЕДТЕЧАТА. ИСУС В ПУСТИНЯТА Глава IV. ГАЛИЛЕЯ. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ Глава V. ДОБРАТА ВЕСТ

Част II. МЕСИЯТА: Глава VI. „НЕ МИР, А МЕЧ“ Глава VII. ЗНАМЕНИЯ ЗА ЦАРСТВОТО ГЛАВА VIII. ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ. СМЪРТТА НА ПРОРОКА Глава IX. „ХЛЯБЪТ НА ЖИВОТА“ Глава X. „ТАЙНАТА НА ЧОВЕШКИЯ СИН“

Част III. КЪМ ГОЛГОТА: Глава XI. МНОГО ПРИЗВАНИ – МАЛКО ИЗБРАНИ Глава XII. ЧАСЪТ НАБЛИЖАВА Глава XIII. ЛОЗЕТО НА БАЩАТА Глава XIV. СЪДЪТ НА МЕСИЯТА Глава XV. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ Глава XVI. НОЩТА В ГЕТСИМАНИЯ

Част IV. ЧРЕЗ СТРАДАНИЯ И СМЪРТ КЪМ ВЕЧНО ТЪРЖЕСТВО: Глава XVII. САДУКЕЙСКИЯТ СЪД Глава XVIII. СЪДЪТ НА ПРОКУРАТОРА Глава XIX. ГОЛГОТА Глава XX. СЛЕД РАЗПЪВАНЕТО Глава XXI. ПОБЕДА НАД СМЪРТТА Глава XXII. „АЗ ВИ ПРАЩАМ“

ЕПИЛОГ

АЛЕКСАНДР МЕН, „СИН ЧОВЕШКИ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ

АВОТ или ПИРКЕ АВОТ (евр. `Изречения на бащите`) - сборник афоризми, принадлежащи на юдейските мъдреци от периода на Втория храм (вж.) и близките до него епохи. Най-ранната част на Талмуда (вж.).

АГРАФИ (гръц.) - незаписани в Евангелията изречения на Христос.

АМ-ХААРЕЦ (евр. `народ на земята`) - презрителен прякор в евангелската епоха, означаващ прост човек, невежа в Закона.

АПОКАЛИПТИКА (от гръц. апокалипсис `откровение`) - книги, написани като откровение на исторически тайни. Разцветът на А. е през II-I век пр.н.е. Някои книги на пророците (или техни части) се отнасят към жанра А. Християнски апокалипсис е Откровението на Йоан.

АПОКРИФИ (гръц. `съкровени`) - произведения, които претендират за авторитет, равен на Св. Писание, но не са включени в канона (вж.) на Библията. От Средните векове насам А. започнали да се наричат свободните литературни вариации на библейски теми.

АРАМЕЙСКИ ЕЗИК - език на арамеите, народ, който живеел в Сирия и Месопотамия. В последните векове пр.н.е. А.Е. бил разговорен сред юдеите в Палестина.

АРХИЕРЕЙ (гръц.) - терминът означава: а) първосвещеник; б) представител на висшето духовенство в Юдея; в) епископ в Източноправославната църква.

БИБЛИЯ (гръц. `книги`) - Свещените писания на юдаизма и християнството. Дохристиянската част на Б. се състои от три сборника: Закон или Петокнижие (вж.: Тора), Пророци и Писания (или Учителни книги). Християните наричат този раздел от Б. Стар завет (вж.: Завет). Християнската част на Б., Новият завет, се състои от четири Евангелия, Деяния на апостолите, Послания и Откровение на Йоан. Библията се създава от ХIII в. прне. до I в. от н.е. (вж.: канон).

ВЛЪХВИ - вж.: магове.

ГАЛАХА (евр.) - правни и църковно-канонични норми на юдаизма.

ГЕЕНА (евр. Геном) - долина на югозапад от Ерусалим. През епохата на царете там се извършвали ритуални убийства в чест на езическите богове. По-късно Г. била превърната в бунище, където постоянно се поддържал огън. От II в. пр.н.е. нататък Г. станала символ на задгробното възмездие за греховете.

ГЕНИСАРЕТ (евр. Кинерет) - едно от названията на Галилейското езеро (Тибериадско море) и областите на запад от него ("Генисаретската земя").

ДЕКАЛОГ (гръц. `десетодумие`) - десетте заповеди на Мойсей (Из 20, 2-17; Втор 5, 6-21).

ДЕКАПОЛ(ИС) (гръц. `Десетоградие`) - съюз на градове Пела, Дион, Канат, Рифана, Скитопол (Бет-Шана), Хипос, Гадара, Гераса (Гергеса), Дамаск и Филаделфия (Рабат-Амон, днешния Аман), намиращи се на изток от Йордан. Д. бил населен преди всичко с езичници.

ДИАСПОРА (гръц. `разсейване`) - термин, означаващ юдейските общини, които се намирали извън Палестина.

ЕГЗЕГЕТИКА (гръц.) - изучаване и тълкуване на библейските текстове.

ЕПОХА НА ВТОРИЯ ХРАМ - периодът между 516 г. пр.н.е. и 70 г. от н.е., когато съществувал Вторият ерусалимски храм. Първият бил разрушен през 587 г. пр.н.е.

ЕСЕИ или ЕСЕНИ (от арам. хасайя `благочестиви`) - членове на полумонашески орден, възникнал в юдаизма ок. 150 г. пр.н.е. Самоназвания: "Синове на светлината", "Добродушни", "Избраници" и др. Повечето Е. живеели в обособени колонии в пустинята (вж.: Кумран), но някои се заселвали и в градовете.

ЕСХАТОЛОГИЯ (гръц. `учение за края`) - система от представи за последните съдби на света и за участта на човека след смъртта.

ЗАВЕТ (староб.) - съюз, договор между Бога и Общината на верните му хора, според който Общината се задължава да спазва Божите заповеди, а Бог обещава (вж.: Обещание) да не я изоставя. Думата З. означава също така единство на Твореца с човека в богооткровената религия.

ЗАКОН - синоним на първите пет книги от Библията (Петокнижие). вж.: Тора.

ЗЕЛОТИ (гръц.) или КАНАИТИ (арам.) - `радетели`, партия на войнстващи месиянисти, отричаща всякаква власт над Божия народ, освен властта на самия Бог. З. призовавали за въоръжена борба срещу Римската империя. Партията на З. възникнала през първите години на н.е. Привържениците на радикалното й крило - сикариите (кинжалите) - избрали пътя на терористичните действия.

ИДУМЕИ или ЕДОМИТИ - родствени на израелтяните племена. И. живеели по южното крайбрежие на Мъртво море. В периода на царете И. воювали с Израел. През евангелската епоха вече изповядвали юдаизма.

ИЗКУПЛЕНИЕ (староб.) - откуп от робство, даряване на свобода. С този термин в Библията често се означава Божето спасение от злото.

КАНОН (гръц. `правило`) - с думата К. се озанчават книгите от Св. Писание (вж.: Библия), които са приети от Църквата. Старозаветният К. е бил установен в края на I в. от н.е. Новозаветният бил определен в основни линии към края на II в., а окончателно едва в началото на V в. В широк смисъл думата К. означава също църковен устав, правило.

КНИЖНИК (евр. софер) - термин, който означава: а) преписвач на Библията; б) летописец; в) тълкувател на Писанието; г) пазител на Преданието (вж.). Сред книжниците имало садукеи (вж.), фарисеи (вж.) и лица, които не влизали в никаква групировка.

КУМРАН или ХИРБЕТ КУМРАН - местност на северозападния бряг на Мъртво море, където се намирало едно от главните селища на ордена на есеите (вж.). Името К. вероятно произлиза от името на град Гомора, който някога бил разположен в този район.

ЛЕВИТ - човек, който произлиза от израелския корен на Леви (Левий). През Епохата на Втория храм (вж.) Л. били младши служители в него.

МАГОВЕ (иран.) - жреци на персийската религия (магдеизъм). В по-широк смисъл на думата М. са познавачи на заклинания, тайнствени обреди и астрологията. Синодалният превод предава думата М. в Мт 2, 1 и сл. със старобългарската дума "влъхви".

МЕСИТ (арам.) - развратител, лъжеучител, измамник.

МЕСИЯ - вж.: Христос.

МИЦВОТ (евр.) - заповедите на Тората (вж.) и Преданието (вж.).

МИШНА - вж.: Талмуд.

МИТАР (евр. габай) - събирач на имперски данъци в Палестина, бирник.

НИСАН или АВИВ - пролетен месец от юдейския календар. Съответства на март-април. В древността бил първият месец от годината.

ОКУЛТИЗЪМ (лат.) - доктрина за начините да се опознават съкровените духовни светове. Към окултните учения на древността се отнасят орфизма, питагорейството, гностицизмът. В ново време традициите на О. продължават теософията, антропософията и др.п.

ОСАНА (евр. хошиана `спаси ни`) - възглас, с който в Юдея приветствали царете.

ПАСХА (арам.) или ПЕСАХ (евр.) - буквално: `преминаване`. Име на главния старозаветен празник. Установен от Мойсей по време на излизането от Египет в памет на това събитие. П. се празнувала през първото пролетно пълнолуние, от вечерта на 14 до вечерта на 15 нисан. В християнската Църква П. е празникът Възкресение Христово.

ПЕТДЕСЕТНИЦА (евр. Шавуот `седмици`) - празник, който се празнува 7 седмици след старозаветната Пасха (вж.). Посветен е на спомена за Божите благодеяния, по-конкретно за дарения на Синай Закон. В християнската църква П. е празник, свързан със слизането на Светия дух над апостолите.

ПЛЪТ (староб.) - дума, която в Библията означава: а) човек; б) психофизическата природа на човека.

ПРАЗНИК НА ШАТРИТЕ (евр. Сукот) - юдейски празник, свързан със спомените за странстването на Израел в пустинята. В следмойсеевия период се смятал също така за празник на реколтата. Празнувал се от 15 до 22 тишри (септември-октомври). В дните на П.Ш. поклонниците живеели в колиби (суки), направени от клони.

ПРЕДАНИЕ - в юдаизма и християнството: религиозно учение, което се предава устно от учител на учител. С думата П. се означава също духът и същността на вероучението, които се пазят в църковната община.

ПРЕТОРИЯ (лат.) - резиденция на римски военачалник..

ПРЕФЕКТ (лат.) - римски управник на град или област, а също и военачалник. Титлата П. на Юдея носел прокураторът (вж.) Понтий Пилат.

ПРОЗЕЛИТ (гръц.) - чужденец, приел юдейското вероизповедание.

ПРОКУРАТОР (лат.) - римски чиновник, който отговарял за събирането на данъците в провинциите.

ПРОПОВЕД НА ХЪЛМА (традиционно: "НА ПЛАНИНАТА") - казаното от Исус и поместено в 5-7 глава от Матей. Нарича се така, защото евангелистът отнася това към проповедта на Исус на един от хълмовете в Галилея (5, 1). Паралели на П.Х. има у Лука. П.Х. обикновено се смята за най-пълния израз на религиозно-нравствените основи на добрата вест.

РАВИ (евр. раби) или ВАВУНИ (арам. рабони) - `учителю мой`, почтително обръщение към верски наставник сред юдеите. Йоан Кръстител и Исус Христос са наричани Р.

САДУКЕИ (евр. цадоким) - религиазно-политическа прослойка, състояща се от юдейски аристократи и висше дворянство. С. отричали устното предание (вж.), вярата във възкресението на мъртвите, в ангелите и в Последния съд. С. се придържали към буквата на Библията, предимно към Тората (вж.). През евангелските времена садукеите били мнозинство в Синедриона (вж.).

САМАРЯНИ - жители на палестинската област Самария (Шомрона). Произлизат от смесване на израелтяните с колонисти от Сирия и Двуречието. Религията на С. се основава на Тората (вж.). През IV в. пр.н.е. С. се обособили напълно от юдеите. Днес са останали само няколкостотин С. Религиозният им център се намира на планината Харизим, където преди е имало самарянския храм.

СЕПТУАГИНТА (гръц.) - така нар. `превод на седемдесетте`. Първият превод на Библията на гръцки език, осъществен в Александрия през III-I век пр.н.е. Според легендата преводът бил направен от 70 тълкуватели от Ерусалим. Преводът С. бил приет от Християнската църква за употреба през първите години от съществуването й.

СИНАГОГА (гръц. `съобщество`) или БЕТ ХАКНЕСЕТ (евр. `дом за събиране`) - молитвен дом в юдейската религия. С. се появили ок. VI-V в пр.н.е.

СИНЕДРИОН (евр. Санхедрин или Бет дин `дом на съда`) - през Епохата на Втория храм (вж.) С. се наричали: а) съветите на старейшините в градовете на Юдея; б) централния Съвет на богословите, начело с наси, председател-равин; в) ерусалимския религиозно-политически съд, Големия синедрион. Той включвал 72 души. В екстремни случаи се събирал Малкият синедрион (от 23 души). Начело на съда стоял първосвещеникът. Преди войната през 66-70 г. в С. била представена и садукейската, и фарисейската групировка.

СИНОПТИЦИ - тримата първи евангелисти Матей, Марк и Лука.

СЛАВА - в Библията: синоним на Богоявлението.

СОТЕРОЛОГИЯ (гръц.) - учение за спасението.

СУКОТ - вж.: Празник на шатрите.

ТАЛМУД (евр. `учение`) - сборник документи на юдейското гражданско и църковно право, богослужебни устави, етически норми, афоризми, притчи и легенди. Т. се създавал в средата на равините-танаи (вж.), приемници на фарисеите (вж.) през първите векове на н.е. Т. се дели на Мишна (`повторение`), Тосефта (коментари към Мишна) и две Гемари (`заключения`) - Ерусалимска и Вавилонска. Трактатите, които влизат в Мишна и Гемарите, имат еднакви имена. При цитиране главите на Мишна се посочват с латински цифри, а разделите на Гемарите - с арабски.

ТАНАИ (от арам. тени `учител`) - законоведите на юдаизма през I-II в. от н.е.

ТЕТРАРХ (гръц. `четвъртовластник`) - управник на една от четирите области в страна. През епохата на Христовата проповед тетрарси на Палестина билиЛисаний и синовете на Ирод Антипа и Филип. Четвъртата област се управлявала от римския поркуратор (вж.).

ТЕФИЛИН (от евр. тефила `молитва`) - малки текстове от Тората (вж.), които се прикрепват на челото с помощта на ремъчета. Смятат се за съставна част от богослужебното облекло в юдаизма.

ТОРА (евр. `наставление`) - едно от названията на Петокнижието (вж.: Библия), Закон. Според вярванията на късния юдаизъм освен писмената Тора на Майсей била дадена от Бога и устна Т. (вж.: Предание).

ТОЕСФТА - вж.: Талмуд.

ТРИБУН (лат.) - един от висшите чинове на римския офицерски състав.

ФАРИСЕИ (евр. перушим, арам. перушайя `отделили се`) - религиозна партия или групировка (евр. хабурот от хабер `другар`), възникнала в Юдея през II в. пр.н.е. Ф. били тълкуватели и ревностни изпълнители на Закона (вж.), вярвали във възкресението на мъртвите, в ангелите, скорошното идване на Месията и Последния съд. Ф. се делели на консервативни (ученици на Шамай) и по-либерални (ученици на Хилел).

ХАЛЕЛ (евр.) - пасхално юдейско молитвословие, състоящо се от псалми с припев "Алилуя" (Халелуя).

ХАНУКА - юдейски празник на Обновлението на храма, Празник на огньовете. Бил установен през 164 г. пр.н.е. в чест на освобождението на Храма от езичниците. Х. се празнувал 8 дена от 25 кислев (ноември-декември).

ХАСМОНЕИ (евр. Хашмоним `потомци на Хашмон`) - династия ерусалимски царе-първосвещеници, основана от братята на Юда Макавей. Управлявала от 140 до 63 г. пр.н.е.

ХРИСТОС (гръц.) или МЕСИЯ (евр. Маши'ах, арам. Машиха) - помазаник. Лице, посветено да служи на Бога: пророк или най-често - цар. В тесния смисъл на думата Х. е обещаният от Стария завет Спасител. Християнството изповядва вярата в това, че Исус от Назарет е Христос-Спасител.

ЦЕЗАР (лат., традиционно: КЕСАР) - титла на римските императори, която води произхода си от името на Гай  Юлий Цезар. В някои случаи думата Ц. се употребява като синоним на държавната власт изобщо.

ЧОВЕШКИ СИН (арам. бар наша) - в Библията и апокрифите (вж.): а) синоним на човек, смъртен; б) едно от названията на Месията.

ШАВУОТ - вж.: Петдесетница.

ШЕХИНА (арам. `присъствие наблизо`) - богословски термин, който означава присъствие на Бога в света. Понятието Ш. възникнало в юдаизма ок. I в. от н.е.

(Следва)