АЛЕКСАНДР МЕН / „СИН ЧОВЕШКИ“ / Част ІI. МЕСИЯТА / Глава VI. „НЕ МИР, А МЕЧ“ (Пролетта на 28 г.)

Преди много години, малко след средата на деветдесетте някъде, си купих книгата на Алекссандр Мен „Сын Человеческий“ („Син човешки“). По това време оформях една малка моя интернет библиотека и през лятната ваканция за два месеца преведох книгата на отец Александр и я качих в библиотеката. Доста по-късно тази книга излезе в български превод и като книжно тяло, но преводът и преводачът не са ми познати. Същевременно се разритахме с провайдъра ми и аз свалих цялата библиотека от сървъра му, като започнах да я качвам постепенно на платформата “Blogger” – можете да я видите ТУК. Там има много стари неща и повече нови, но от старите все още остават някои публикации. Така че дойде ред и на книгата на Александр Мен, написана от един наистина много високо ерудиран богослов изследовател. (Павел Николов)

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

"На светлата памет на майка ми"

Александр Мен

ДО ТУК:

„СИН ЧОВЕШКИ“ – ОТ АВТОРА, ПРОЛОГ.

Част І. ОТ ВИТЛЕЕМ ДО КАПЕРНАУМ: Глава I. В ДНИТЕ НА ЦАР ИРОД; Глава II. НАЗАРЕТ; Глава III. ПРЕДТЕЧАТА. ИСУС В ПУСТИНЯТА; Глава IV. ГАЛИЛЕЯ. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ; Глава V. ДОБРАТА ВЕСТ

АЛЕКСАНДР МЕН, „СИН ЧОВЕШКИ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

"Животът на Исус - казва Частертън - е стремителен като мълния. Той е преди всичко драма, преди всичко - осъществяване. Делото нямаше да бъде изпълнено, ако Исус беше скитал по света и тълкувал истината. Дори външно не може да се каже, че е скитал, че е забравил къде отива... Историята на Христос е история на едно пътешествие, бих казал дори - на едни поход". [1] И наистина, макар че Исус често води живот на странстващ проповедник, учениците му сигурно са чувствали, че той има някакъв план, подобен на отправено към бъдещето предначертание на пълководец. Той искал от тях решителност да издържат до край Неговата добра вест нямала нищо общо с мечтателното благодушие и слабостта.

Сега ще бъде съден този свят,

сега князът на този свят

ще бъде изхвърлен навън. [2]

Битката с демоничните пълчища, с царството на злото няма да е лесна. Срещу месията ще се надигнат всички безумства, всички грехове и предразсъдъци, които са се вкоренили в хората.

Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята?

Не, казвам ви, а меч и разделение,

защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени:

трима против двама и двама против трима. [3]

Понякога Учителят дава на близките си да разберат с каква сила душата му жадува за бурята, която ще започне да прочиства света:

Огън дойдох да сваля на земята

и как искам да е пламнал вече!

С кръщене трябва да се кръстя

и как ще страдам, докато не стане! [4]

Целеустремеността на Исус едновременно завладявала и плашела учениците му. Те обаче изтълкували по своему неговите думи, като мислели, че Учителя намеква за революционен взрив, след което ще последва коронацията му в Ерусалим. Затова предполагали, че в най-скоро време той ще пренесе дейността си в столицата на Израел. А когато Исус тръгнал натам за Пасхата, учениците му си мислели, че от това пътуване трябва да се очаква много, че ще настъпи денят, когато Божето царство ще бъде "превзето със сила".

По това време Ерусалим бил нажежен до краен предел. Действията на Пилат, военен по душа човек, който не желаел да се съобразява с местните обичаи, предизвиквали всеобщ гняв и възмущение. Той започнал управлението си и с това, че наредил да внесат през нощта в Ерусалим щитове с изображения на Тиберий. Това за пореден път напомнило на хората за римското господство и представлявало оскърбление на Мойсеевия закон. [5] Заповедта на Пилат изправила столицата на ръба на метежа. Огромна тълпа ерусалимци тръгнала към резиденцията му в Цезарея с искане да се махнат щитовете. Прокураторът отказал и няколко дни хората стоели пред двореца, без да мръднат от мястото си. Тогава Пилат заповядал да ги съберат на стадиона и заявил, че ще унищожи всеки, който не се подчини на волята му. Но и след като около тях се затворил кръгът на въоръжените войници, те повторили, че е по-добре да умрат, отколкото да отстъпят. В края на краищата наместникът трябвало да се предаде. Оттогава нататък обаче използвал всеки повод, за да си отмъщава на юдеите. Неговата необуздана жестокост, алчност и вироглавство станали известни навсякъде. Дори тетрархът Антипа, приятел на римляните, не го обичал. Инцидентите, предизвикани от беззаконията на прокуратора, често завършвали с масови кланета. Но застъпничеството на императорския фаворит Сеян дълго оставяло Пилат ненаказан.

Всяка Пасха управителят чакал въстание и затова гледал по време на празниците да идва в Ерусалим, където можел лично да следи за реда. Страховете на Пилат били напълно основателни. Той разполагал с малка войска от три хиляди души. А зилотите и техните привърженици само чакали вожд, който да вдигне хората срещу римляните.

Явно учениците на Исус искали тайно той да стане този вожд. Но очакванията им не се сбъдвали. Учителя като че ли пренебрегвал напълно въпроса за чуждото владичество. Тревожело го не политическото, а духовното състояние на народа. Всички разбрали това, когато Исус се появил на площада, който обграждал Божия дом.

Храмът бил религиозен център за всички юдеи. Заобиколен от зъбчати стени, украсен с колони и златна горница, той се възвисявал на хълма Мория като знак за присъствието на Бога в сърцето на Израел, като заветна цел на милиони поклонници от Палестина и диаспората.

Градът живеел с Храма. Служителите на олтара, продавачите на жертвени животни и съдържателите на ханове изкарвали в дните на празника големи печалби. Садукеите, в чиито ръце се намирало светилището, се тревожели малко от това, че понякога култът се превръщал в търговско предприятие. Архиереите сключвали мълчаливо съгласие с търговците, които разполагали под навесите на Храма пейки със стоки, маси за размяна на пари и докарвали животни. Всички отдавна били свикнали пазарният шум да оглася непрекъснато святото място.

И ето че на вратата се появява Исус от Назарет, заобиколен от група последователи. Новият учител веднага обърква всички. Като сплита бич от върви, той прогонва зад оградата овцете и воловете и властно иска да се прекрати с безобразието близо до светинята: "Не превръщайте Дома на моя Баща в дом за търговия!.."

Нямало какво да му се възрази. И преди благочестиви хора се оплаквали от неуредици в Храма. Но йерарсите били засегнати, че този никому неизвестен галилеец се разпорежда на тяхна територия като господар, а и претендира за особена близост с Бога, наричайки го свой Баща.

- Какво знамение можеш да ни дадеш за това, че имаш власт да постъпваш така? - попитали те Исус.

- Разрушете този Дом и за три дни аз ще го построя отново - бил отговорът.

Думите на Исус им изглеждали като насмешка.

- Храмът е построен за четиридесет и шест години - възразили му, - а ти ще го построиш отново за три дни?

Не могли да разгадаят казаното и самите му ученици. За тях още бил скрит невидимият храм, който ще се издигне над света през трите дни от Кръста до Възкресението.

А как се отнесли към Исус фарисеите, стожерите на традиционното благочестие?

Вече можахме да се убедим, че техните възгледи не били диаметрално противоположни на учението на Христос и че той одобрявал основните постановки в тяхната вяра. Освен това нравствените понятия на много фарисеи се отличавали с възвишен характер и били близки до добрата вест. Достатъчно е да цитираме само някои изречения на равините, намерили място в Талмуда, за да се убедим в това: "Обичай мира и установявай мир навсякъде", "Който дава милостиня тайно, е по-високо от самия Мойсей", "По-добре кратка молитва с благоговение, отколкото дълга без усърдие", "Не се гневи прибързано", "Стреми се да бъдеш като Бога: както той е милосърден, така бъди милосърден и ти", "Лицемерите трябва да бъдат изобличавани, защото оскърбяват Божето име". [6] Когато човек чете тези редове, стават разбираеми думите на Христос за фарисеите: "Каквото ви кажат, изпълнявайте и пазете". [7] "Допълвайки" Закона, добрата вест не унищожавала старото. Според Христос "всеки книжник, учил за Небесното царство, е като стопанин на къща, който изнася от съкровищницата си старо и ново". [8] Когато разговаря с един богослов, Исус казва, че богословът "е близо до Божето царство". [9]

Защо в такъв случай между него и фарисеите настъпил сблъсък?

Най-съществена причина за това бил възгледът за благочестието, който господствал сред фарисеите. Тяхната "вярност на Закона" била не само цяла житейска философия, но и подробен житейски план, обмислен до последния детайл. Целта на този план - да се направи свята всяка една страна на всекидневието, като се изпълнява във всичко Божата воля - Христос не отрича и не може да отрече. Но в начините за нейното постигане, получили признание сред книжниците, се криела опасност от закостеняване на религията. А освен това на всички правила на "старците" се приписвал безразборно божествен авторитет. Регламентът поглъщал цялото внимание на хората, като ампутирал понякога основното съдържание на вярата.

Мисълта, че има някакъв "списък от дела", с чието изпълнение може да се придобие абсолютна праведност, не давала мира на законниците. Те се съревновавали един с друг в стремежа си да спазват точно всички обичаи, осветени от вековете. И както често става в историята на религиите, набожността се превърнала в мрачна гротеска.

Някои фарисеи били наричани от хората шикми, широкоплещи, защото вечно ходели прегърбени, като показвали каква огромна тежест от душеспасителни подвизи им се налага да носят. На идване в Храма Исус можел да види как през площада се промъкват фарисеи, които непрестанно се блъскат в идващите срещу тях хора. Те се страхували да вдигнат очи, за да не погледнат случайно някоя жена. Тях шеговито ги наричали хицай, с окървавено чело. [10]

Естествено, че свободата на Христос би трябвало да дразни и плаши подобни хора, те виждали в нея съблазън и заплаха за добрите нрави. През тази епоха, както отбелязва един еврейски историк, фарисеите-шамаити настойчиво проповядвали бягство от света и аскетизъм. Считало се например за смъртен грях да се откъснеш от богословска книга и да кажеш: "Колко е красиво това дърво!" Голямо внимание фарисеите отделяли на постите. А Исус, макар да признавал тези външни прояви на вярата, не ги правел център на религиозния живот. Когато тълкувал Закона в стила на учението, проповядвано от пророците, книжниците го обвинявали, че посяга върху "преданието на старците". Когато казвал, че милосърдието е по-угодно на Бога от обредите, в очите на фарисеите това било подриване на цялата "подзаконова" система.

На мнозина може да се стори странна подобна сляпа преданост на буквата и формата. Но трябва да имаме предвид, че строгото придържане към обредите е упорит недъг, който се корени в дълбините на човешката психика. Затова в историята са бушували толкова страсти около ритуалите и е била пролята толкова кръв заради церемониите. Сходна болест, подобна на натрапчива невроза, е поразявала често и християните, които са забравяли, че за Христос любовта към Бога и хората стои несравнимо по-високо от всякакви външни предписания.

Привържениците на буквата, ритуала и старината във всички времена са се отличавали с еднакъв консерватизъм. Драмата на фарисеите била свързана с типичната проява на това, което по-късно хората започнали да наричат "фарисейство". Ерусалимските старейшини, подобно на брамините в Индия или на руските староверци, живеели в постоянен страх от "оскверняване". За тях казвали, че са готови "да пречистят и самото слънце". Но като мислели да приближат с набожността си времето на Месията, вождовете на Израел, без сами да съзнават това, се отвърнали от този, който им донесъл вестта за спасението.

Трябва да се отчете още една причина за враждебното отношение на книжниците към Исус. Евангелист Марк проницателно отбелязва, че тя се корени в завистта. [11] Фарисеите свикнали да се смятат за мерило на правата вяра, а изведнъж се появява някакъв провинциалист и посяга на привилегиите им. Неговата дейност не е узаконена от нито един признат авторитет. Той не е завършил тяхното училище, не е изучавал богословие и Закона.

Хората, зад чийто гръб стои многовековна традиция, често се характеризират с особен вид гордост. Затова дори на Кръстителя, макар че бил аскет, фарисеите гледали като на самозванец, а още по-дързък им се струвал Исус от Назарет.

Христос казва, че всичко това му напомня една детска песничка:

Свирихме ви със свирка, а не играхте,

пяхме ви печални песни, а не тъгувахте. [12]

И наистина:

Дойде Йоан - нито яде, нито пие, а казват: "Бяс има в него".

Дойде Човешкият син - яде и пие, а казват: "Ето човек,

който обича да яде и да пие вино, приятел на митари и грешници". [13]

Но повтаряме, че съвсем не всички фарисеи са били ограничени и тесногръди педанти. И сред тях имало много хора на живата и искрената вяра, и сред тях се надигали гласове на протест срещу двуличието и лицемерието. Затова първата проповед на Христос в Ерусалим направила на някои законници дълбоко впечатление.

Начело на фарисеите по това време стоял Гамалиел, внук на Хилел. От Деянията на апостолите е известно, че той проявил значителна търпимост към новото учение, а много фарисеи, възпитани от него, се влели по-късно в Новозаветната църква. Появила се дори легенда, че в края на живота си Гамалиел станал християнин и умрял от мъченическа смърт. Тази легенда безусловно е измислица, но появата ѝ не е случайна.

Равините имали поговорка: "Думите на човека, който се страхува от Бога, ще бъдат чути". [14] Изцеленията, извършени от Исус, карат най-честните от фарисеите да се замислят. От тяхно име при него дошъл да разговаря Никодим, член на съвета на старейшините. Но той предпочел да се срещне с Исус през нощта, за да не предизвика насмешките на по-строгите си събратя. [15]

- Рави! - казал той, като влязъл в къщата. - Ние знаем, че ти си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да върши тези знамения, които вършиш ти, ако Бог не е с него.

- Истина, истина ти казвам - отвърнал Исус, - ако някой не се роди отново, не може да види Божето царство (което ще рече, че е малко да бъде признат Исус, необходим е духовен преврат, който променя живота).

- Как може човек да се роди, когато е стар? - не разбрал Никодим. - Може ли да влезе повторно в утробата на майка си и да се роди?

- Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Божето царство. Роденото от плът е плът и роденото от дух е дух. Не се учудвай, че ти казах: трябва да се родите отново. Вятърът духа, накъдето поиска, и чуваш гласа му, и не знаеш откъде идва и накъде отива. [16] Така и роденият от Духа.

- Как може да стане това? - продължавал да недоумява старецът.

- Ти си израелски учител и не го знаеш?..

Исус не говори случайно за вятъра. Той сравнява неговия волен полет със свободата на човека, който е намерил истински Бога. За този, който "се е родил от Духа", вярата е нещо повече от просто обредна система. Той е Син на Повелителя, дете на неговото Царство.

След този разговор Никодим изглежда станал таен последовател на Исус. Като такива Евангелията сочат също Йосиф от Ариматея, знатен ерусалимски старейшина, и някои "началстващи" личности, които най-вероятно са принадлежели към фарисеите. И все пак те останали малцинство. Преобладаващият брой законници посрещнали Исус подозрително. А при запознаването им с неговото учение тяхното недоволство и тяхната враждебност нараствали.

Когато Исус напуснал Ерусалим, учениците му разбрали, че той не само не се приближил до царския трон, но и настроил срещу себе си влиятелните партии в града. Те били прости селяни, научени да се отнасят с дълбоко уважение към духовенството и книжниците. Като вижда тревогата на приятелите си, Учителя казва: "Всяко растение, което не е посадено от моя Небесен баща, ще бъде изкоренено. Оставете ги. Те са слепи водачи на слепци. Ако слепец поведе слепеца и двамата ще паднат в яма". [17]

След това Исус ще посети още не един път Ерусалим, но там няма да бъде признат. В общината му ще влязат предимно галилейци, а за жителите на Юга той ще си остане чужд. Характерно е, че за евангелист Йоан думата "юдей" е почти синоним на човек, който се отнася враждебно към Христос.

По обратния път за Капернаум Исус спрял край бреговете на Йордан. Там продължил своята проповед, а учениците му кръщавали хората. Изцеленията започнали да привличат при Назаретянина повече хора, отколкото при Йоан, който не правел чудеса. Чувството за съперничество завладяло неволно учениците на Кръстителя. Те отишли на западния бряг на реката в селото Енон, където по това време живеел пророкът, и като го намерили, започнали да се оплакват: "Рави, този, който беше с тебе от другата страна на Йордан и за когото ти свидетелстваше, кръщава и всички вървят след него".

Но тази вест не можела да огорчи Йоан. Нали той не нарича себе си нито пророк, нито Месия. Ако Галилееца е пратен отгоре, ако той е Идващия, йоанитите не трябва да завиждат, а да се радват. Самият пророк се смята само за гост на празника на другия. "Който има невеста, е младоженец - казва той, - а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, се радва много на гласа на младоженеца. Тази моя радост е сега пълна. Той трябва да расте, а аз да се смалявам". [18]

Предтечата на Христос като че ли предвидил своята близка участ. Много скоро дейността му била прекъсната насилствено от властите. През последните месеци религиозното вълнение край Йордан започнало да безпокои управника на Галилея. Тетрархът се страхувал, че много скоро вече ще е късно. Възможно е на Ирод да са докладвали за нападките на Йоан лично срещу него и за думите на пророка, който обещал на народа "да посочи пътя за освобождение от всички земни владетели". [19]

С една дума, имало напълно достатъчни причини за арест.

Исус бил още при Йордан, когато в Енон се появили войници. Кръстителя бил окован във вериги и заведен при тетрарха. Антипа заповядал да го държат затворен в крепостта Махерон, която се намирала край морето на края на пустинята.

Защо владетелят не е наредил да арестуват Исус, не знаем. Той би могъл да е чул вече от фарисеите, че Назаретянина "печели ученици и кръщава повече от Йоан". [20] Но явно Антипа не сметнал новия проповедник за опасен и решил на първо време да не го закача .

Когато Исус разбрал, че Кръстителя е заловен, напуснал областта на Йордан.

Часът на страданията му още не бил настъпил.

БЕЛЕЖКИ

1. G. K. Chesterton. Everlasting Man. London. 1927, p. 238. - Бел. авт.

2. Ин 12, 31. - Бел. авт.

3. Лк 12, 51-52; Мт 10, 34-36. - Бел. авт.

4. Лк 12, 49-50. - Бел. авт.

5. Декалогът забранява портретните изображения. - Бел. авт.

6. Талмуд, Авот 1, 12; Хагига 1; Шабат 10; Бава Кама 8, 7; Сота 14; Йома 72. Вж. Вл. Соловьев. Талмуд и новейшая полемическая литература о нем. - В кн.: Вл. Соловьев. Сочинения, т. VI, с. 11 и сл. - Бел. авт.

7. Мт 23, 3. - Бел. авт.

8. Мт 13, 52. - Бел. авт.

9. Мк 12, 34. - Бел. авт.

10. Тъй като, вървейки с наведени глави, постоянно се блъскали в стените. Вж. Ернест Ренан. Животът на Исус. Сафия, 1992, с. 161. - Бел. авт.

11. Мк 15, 10. - Бел. авт.

12. Мт 11, 17; Лк 7, 32. - Бел. авт.

13. Мт 11, 18-19; Лк 7, 33-34. - Бел. авт.

14. Берахот 6б. - Бел. авт.

15. Йоан: 3, 1-10. - Бел. авт.

16. Староеврейската дума "руах" и гръцката "pne$ma" означават и "вятър", и "дух". - Бел. авт.

17. Мт 15, 13-14; Лк 6, 39. - Бел. авт.

18. Йн 3, 22-30. - Бел. авт.

19. Иосиф Флавий. "Юдейская война" (славянска версия), 11, 7, 14-15. - Бел. авт.

20. Йн 4, 1. - Бел. авт.

(Следва)