ИСТОРИЯТА НА ВИОЛЕТ НОЗИЕР

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ>

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Един съдебен процес в Париж през 1934 година бил невероятно шумен. Девойката, която отровила своя баща и се опитала да убие и майка си, не оставила равнодушен буквално никого. Тя станала символ на бунтарството за левите и пример за пагубното разрушаване на традиционните ценности за десните.

С какво започнало всичко?

Виолет Нозиер е родена през 1915 година в семейството на Батист и Жермен Жозефин Нозиер. Бащата работел като локомотивен машинист и направил, поради своята отговорност и акуратност, впечатляваща професионална кариера: в края на живота си дори карал влака на Льобрен, президента на Франция. Момичето било единствено дете в семейството и цялото родителско внимание се паднало на него. Животът на семейството в следвоенна Франция постепенно се уреждал: съпрузите Нозиер успели да си купят в проспериращия дванадесети окръг на Париж малко жилище. Порасналата Виолет била изпратена да учи в добро училище.

Но тя се отличавала със сложен характер. Учителите казвали, че Виолет е „ленива, коварна, лицемерна и безсрамна“. Както показало бъдещето, характеристиката била много точна: в крайна сметка първите си любовни връзки Виолет създала още на шестнадесет години, а като източник на средства започнала да предлага и себе си. Родителите давали пари на дъщеря си, но за „красив живот“ средствата явно били малко.

Кой ще плати за разкоша?

А пари били нужни: Виолет искала да влезе кръга на парижките модерни момичета – не толкова „златна“, колкото „весела“ младеж. Това била особена прослойка, образувала се след войната. Наричали ги les garçonnes, „мъжките момичета“. Романът на Виктор Маргьорит „La Garçonne“ („гарсон“ на френски означава „момче, момък“, но в случая пред думата стои определителен член за женски род – бел. П. Н.), публикуван през 1922 година, предизвикал вълнение в обществото. Героинята на романа открива, че нейният годеник не ѝ е верен, и решава да живее така, както на нея ѝ харесва. Книгата дотолкова противоречала на общоприетия морал, че Маргьорит бил лишен от Ордена на почетния легион.

Мястото на престъплението в дом № 9 на улица „Мадагаскар“ в Париж

Но рано или късно гръмотевицата трябвало да удари: един от нейните клиенти я заразил със сифилис. Госпожица Нозиер започнала трескаво да търси изход и намерила лекар, някой си доктор Дерон. Той предоставил справка, че Виолет... е девствена. Което означавало, че сифилисът ѝ е наследствен. Така дъщерята убедила родителите си, че всички трябва да преминат през курс на лечение, и под вид на лекарство срещу сифилис се сдобила с помощта на същия Дерон със соменал – силно сънотворно от групата на барбитуратите. Тя го дала на майка си и баща си, които набедила за болни, и когато двамата загубили съзнание, имитирала в къщата пожар. Съседите помогнали да бъде угасен огънят и извикали лекари, които успели да спасят госпожа и господин Нозиер. Мислейки, че съпрузите са се отровили от продуктите на горенето, медиците не потърсили истинската причина за отравянето.

Втори опит

Следващия опит да отрови родителите си Виолет предприема през 1933 година. Тя била на осемнадесет години и се запознава с двадесетгодишния Жан Дабен, студент юрист. Девойката се влюбила до уши и била готова на всичко, само и само да бъде заедно с него. Дабен бил човек с „широки възгледи“ и без угризения на съвестта позволявал на Виолет да плаща сметките му: защото му казвала, че баща ѝ е инженер, а майка ѝ работи при известната моделиерка Жан Пакен, а и самата тя е търсена манекенка. С една дума – има достатъчно пари.

А в действителност парите категорично не ѝ достигали, докато в банковата сметка на родителите ѝ се била натрупала прилична сума, повече от 150 хиляди франка (малко по-малко от сто хиляди щатски долара по съвременен курс). Виолет решила да не променя принципно схемата, но „да дооправи детайлите“. И се сдобила със същото сънотворно, но в три пъти по-голяма доза, като предложила на родителите си да вземат от него. За да отклони вниманието, изпила също подобен прах, но абсолютно безвреден. Батист употребил цялата предложена му доза, а Жермен успяла да изпие само половината – лекарството било много горчиво. Виолет изчакала, докато родителите ѝ заспали, и излязла от дома си за ден и половина.

Като се върнала, отворила газовия кран и сложила майка си в леглото до баща си, след което изтичала до съседите: не е била, значи, у дома си, а когато се върнала, намерила родителите си мъртви, а в жилището миришело на газ. Всичко изглеждало като двойно самоубийство и вероятно полицията е щяла да приеме тази версия, но с младата убийца отново се случила „засечка“: майката била жива.

Полицията започнала разследване и открила улика, на която предстояло да стане едно от главните доказателства за вината на Виолет. Пестеливата Жермен записвала показанията на газовия брояч всеки ден. Записките ѝ лежали на видно място и полицията ги открила бързо. Оставало просто да се сверят данните, за да стане ясно, че газът е включен малко преди полицията да дойде на местопроизшествието. Като се имало предвид, че смъртта на Батист е настъпила преди повече от едно денонощие, веднага се появило предположение за имитация.

Тълпа зяпачи на улица „Мадагаскар“ по време на следствения експеримент. Париж, 1933 година

Разследването поел Марсел Гийом, легендарен парижки полицай. Дивизионен комисар, ръководител на „Специалната бригада № 1“ (между другото, един от главните прототипи на известния Мегре), той повече от тридесет години ловял престъпници и имал внушителен списък от успехи. Уверен във вината на „девицата Нозер“, той решил да действа по-надеждно и разиграл един прост психологически трик – изпратил един от своите хора с Виолет в болницата и той се престорил, че иска да поговори с майка ѝ. Майката по това време била в безсъзнание, но комисарят възнамерявал да убеди девойката, че Жермен може да разкаже нещо. Виолет се хванала на въдицата и избягала, което послужило за косвено, но доста убедително признание за вината ѝ. След седмица полицията я открила и я арестувала.

Скандалният процес

Виолет нямала намерение да се предава. Тя заявила, че през последните шест години баща ѝ съжителствал с нея, което я подтикнало към съдбоносната постъпка. По време на следствието тя не само разказвала подробности, но и посочила някои скрити в дома ѝ неща (например порнографски снимки), които уж имали отношение към всичко това. Те наистина били открити, но госпожа Нозиер твърдяла, че с мъжа си са искали да разнообразят по този начин съпружеския си живот. Думите на съпругата срещу думите на дъщерята...

Жермен Нозиер дава свидетелски показания в съда. Октомври, 1933 година

Процесът обещавал да бъде толкова шумен, че интересът към него не бил снизен даже от извършения в навечерието му терористичен акт в Марсилия (извършен от българина Владо Черноземски – бел. П. Н.), при който загинали кралят на Югославия и посрещащия го френски министър на външните работи. Интересите на Виолет се представлявали от двама адвокати – знаменитият метр Анри Жиро, който някога защитавал убийците на Жорес и на президента Думер, и младият Рьоне дьо Везин-Ларю, на когото едва тепърва предстояла да стане едно от светилата на френската адвокатура. Публиката ловяла жадно всяка дума от разпита на Дабен (той след това се записал в армията и, за да е далече от нещата, заминал за Северна Африка), който изобщо не изпитвал никаква вина за случилото си; наслаждавала се на всеки момент от показанията на госпожа Нозиер, която се обърнала към съдебните заседатели със страстен призив: „Пощадете! Пощадете детето ми!“; вниквала в подробностите на съдебно-медицинската и психиатричната експертиза – и се вълнувала бурно.

Медицинската експертиза показала, че Виолет е вменяема и осъзнава своите действия. Везин-Ларю се опитвал да оспори резултатите, но не постигнал успех. Нещо повече, под натиск на аргументите на обвинителя – трудно е да си представи човек, че ако Виолет е имала интимна връзка с баща си, не му е придала венерическата си болест! - обвиняемата в края на краищата признала, че е измислила историята с инцеста. Всички обстоятелства били срещу нея и съдът я осъдил на смърт.

Разделената Франция

Процесът предизвикал огромен интерес: обществото се разделило на тези, които смятали Виолет за истинска героиня, тръгнала срещу своето семейство и срещу баща си, който я развратил, и тези, които били рязко срещу отровителката, престъпила всичките норми на морала. Не малка част от творческата интелигенция я подкрепяла горещо, виждайки в случилото се бунт на личността срещу еснафските устои на буржоазното общество. Сред изказалите се в подкрепа на госпожица Нозиер били Пол Елюар, Андре Бретон, Салвадор Дали, Ив Танги и Алберто Джакомети. Вестник „L’Humanité“, орган на френската комунистическа партия, публикувал статии, посветени на Виолет и на проблемите на буржоазното възпитание. Както по времето на „драйфусистите“ и „антидрайфусистите“ (привържениците и противниците на обвинения през 1890 година в шпионаж капитан Драйфус), разделението преминало през семейства и приятелства. При условията на подобно обществено напрежение президентът на Франция Албер Льобрен сметнал за по-добре да замени смъртното наказание с доживотен затвор.

След девет години осъдените на доживотен затвор имали право да ходатайстват за помилване. Виолет постъпила така и присъдата ѝ била съкратена на дванадесет години. Много за нейното освобождаване направил Везин-Ларю, нейният защитник по време на процеса. „Като се събудил знаменит“ на следващия ден след произнасянето на присъдата, той не изоставил своята подзащитна и при първа възможност не пропускал да заявява всякакви ходатайства. Прекарвайки в затвора последните си години, Виолет работела в счетоводството, където се запознала с Пиер Гарние. След освобождаването си се омъжва за него и съпрузите имали пет деца. А с майка си Виолет се помирила напълно. Пиер Гарние починал след последствия от автомобилна катастрофа през 1961 година, а Виолет – пет години по-късно.

Три години преди смъртта ѝ, благодарение на старанията на все същия Везин-Ларю, апелационният съд се произнесъл за сваляне на съдимостта ѝ – за първи път в историята на френското правосъдие това било направено по отношение на престъпник, осъждан преди това на смърт.

ОСОБЕН БОНУС: мой предишен материал за филма „Виолет Нозиер“ на Клод Шаброл с Изабел Юпер в главната роля – ТУК!