ВИКТОР СУВОРОВ / ПАРАЛЕЛЕН МАРШРУТ / ГЛАВА 12

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В своя Телеграм канал Виктор Суворов започна да публикува глави от замислена преди време от него книга, която не е довършил, но явно смята да я довърши, ако към нея се присъединят почитатели, които биха искали да я прочетат до края... Тук ще публикуваме последователни глави от книгата, както ги е представил Суворов, пък – докъдето стигнем... Не се учудвайте, че някои части от предишни глави се повтарят, явно авторът размества пластовете, за да оформи окончателния текст... (Павел Николов)

ДО ТУК: ПРОЛОГ, ГЛАВА 1, ГЛАВА 2, ГЛАВА 3, ГЛАВА 4, ГЛАВА 6, ГЛАВА 7, ГЛАВА 8, ГЛАВА 9, ГЛАВА 10, ГЛАВА 11

Глава 12

1.

- А сега, сеньорита, опишете едно езеро.

- Какво?

- Това, което в момента се появи във въображението ви.

- Във въображението ми се появиха едновременно две различни картини.

- И двете, ако обичате.

- Горещо лято. Езеро сред брезова гора. Наоколо няма никого. Водата е чиста, прозрачна, на дъното – златен пясък. Във водата край бреговете – гъста тръстика. Стъблата са тъмнозелени. Шумят на вятъра. Във водата е паднало листо. Плува като корабче, подгонено от вятъра.

- А как виждате другото езеро?

- В незапомнени времена титаничните сили на природата са разкъсали планински хребет. Разкъсването е чудовищно. Дължината му е на много стотици километри, около петстотин или шестстотин. Ширината – двадесет, тридесет, петдесет, а на някои места цели осемдесет километра. Дълбочината е неизмерима: километър, километър и половина, че и повече. В момента на този потресаващ катаклизъм стотици реки и ручеи са сменили едновременно посоката си, обръщайки своето течение по посока на внезапно появилата се вдлъбнатина. Безкрайни водопади, големи и малки, а също така дъждове и лавини, хилядолетия са запълвали колосалното пропадане с прозрачна, удивително чиста ледена вода. Така се родило най-красивото езеро на света. Бреговете му са отвесни скали. По скалните корнизи, в дефилетата и овразите – брези, борове и кедри. Минавали години и десетилетия, отминавали векове и десетки векове, езерото бавно-бавно, но неизменно се пълнело. И ето че веднъж водата се издигнала до това равнище, където скалният масив е разрязан от дефиле. Това бил път към свободата. В езерото се вливат триста големи и малки реки, но от обятията на скалите се измъкнала на простор само една, гърмяща по пътя си, могъща река, чиста, величава, страшна, свирепа и своенравна.

- И тази река се казва Ангара?

- Точно така. Ангара – непокорната дъщеря на най-дълбокото, най-прозрачното езеро на нашата планета. Името на езерото е Байкал.

- Били ли сте там?

- Много пъти. Но само на сън.

2.

- Имате толкова необичайно име – Оксана.

- Оксана и Аксиния са производни от гръцкото име Ксения. Което ще рече – чужда, от друга страна. Ксенофобия е дума със същия корен.

- А кои са вашите родители?

- Не ги познавах. Загинали са при автомобилна катастрофа, преди да се науча да разбирам каквото и да е.

- С какво сте се занимавали?

- Завърших университет. Мечтаех да стана инженер-химик, а освен това – историк. Но внезапно от някакъв далечен, съвсем непознат мой роднина получих като наследство огромна ферма в подножието на Кордилерите.

- А какво работа имате с господин Рьомер?

- За това мога да му разкажа само лично.

- Но би трябвало да знаете, че лудите на тази прекрасна планета са прекалено много. Господин Рьомер не може да отделя от скъпоценното си време за всеки, който желае да сподели с него безразсъдните си идеи.

- Това ми е ясно. Затова заложих къщата си, фермата, машините, инвентара и всичкото си останало имущество. Получих умопомрачителна сума – малко по-малко от милиард песо. Тези пари обърнах с най-стабилната валута – в швейцарски франкове. Ето чек на името на господин Рьомер. Това е гаранция, че разговорът ще бъде сериозен.

- Тринадесет милиона швейцарски франка? Съгласете се, сеньорита, че такава дреболия не може да заинтересува господин Рьомер.

- Не ме разбрахте. Заложих цялото си имущество. Повтарям – цялото. И сега своите пари, тринадесет милиона, двеста и дванадесет хиляди и четиристотин и четиридесет и седем франка давам като залог в ръцете на господин Рьомер. И моля само да ме изслуша. Нека на масата му има пясъчен часовник. Дайте ми пет минути. Ако моето предложение не заинтересува господин Рьомер, ще вземе всичките ми пари. Ако не са му нужни, може да ги подари на някого от своите подчинени. На вас, например. За него тези милиони не означават нищо, но заради срещата си с него аз поставям на карта цялото си състояние. Следователно – съдбата си.

- А ако той сметне, че вашето предложение представлява интерес?

- В такъв случай ще ми върне моите жалки милиони. И ще станем партньори в осъществяването на един доста интересен проект. Идеята е моя. Капиталите са негови. Доходите ще поделим някак си. Надявам се, че няма да се сбием.

3.

- Какво ще каже за нея психологът?

- Най-напред, шефе, още преди да разговаряме, събрах сведения за това какво е чела в детството си, иначе казано – в периода, когато се е формирала личността ѝ.

- И...

- Изчела е цялата съществуваща до този момент фантастика, просто феноменален брой книги: и за капитан Немо, и за невидимия човек, и за нашествието на марсианците, и за първите хора на Луната, и за човека, който заспал и се събудил след няколко века, и още много-много подобни неща.

-За какво говори такъв интерес към фантастиката?

- Много психолози смятат, че децата, които четат фантастика в ранното си детство, получават силен импулс за развитие. Затова рязко надминават връстниците си не просто по своите знания, но преди всичко по умението да мислят логично, да съпоставят множество факти и да намират верни решения.

- Ти съгласен ли си с мнението на многото психолози?

- Не.

- Защо?

- Психолозите казват: който чете в детството си фантастика, поумнява. А аз казвам, че на глупавия по природа няма да му помогне никаква фантастика. Според мене съществува обратна зависимост: фантастика четат тези деца, които по рождение превъзхождат силно връстниците си по умствено развитие.

- Накратко казано, нейното умствено развитие е по-голямо от средното. Така ли?

- Много по-голямо. По време на разговорите, шефе, аз задавах постоянно въпроси, които изобщо не са свързани с обсъжданата тема. Сред които: опишете мечка, опишете лисица, опишете място за отдих, за което мечтаете, опишете айсберг, море, езеро, бурна река, посочете любимата си книга, а кой филм според вас е най-добър? По-нататък – в същия дух. На всеки въпрос тя веднага, без да се замисли, даваше отговор. Често не един, а два. Доста необичайни отговори. Понякога – парадоксални. Анализът на отговорите показва: в нея, както във всеки от нас, живеят едновременно двама души.

- Нищо удивително: всички сме такива.

- Тук, шефе, удивителното е друго: диапазонът е невероятен, просто фантастичен. Уверен съм, че тя има чиста трепетна душа. И в същото време е изпълнена с някаква отвъдна вулканична вътрешна енергия. Това е феноменално съчетание на добродетел и тъмна сила, каквото не съм срещал никога преди това.

- Тя просто е луда.

- С тебе, шефе, напират от цял свят да се срещнат хиляди луди със своите шантави идеи. Нека допуснем, че тази Оксана е също луда. И какво от това? Нас ни интересува не тя, а нейната ферма. По-скоро, районът, където се намира фермата. Отделете ѝ своите драгоценни пет минути.

- Добре. А какво ще каже финансистът?

- Тя, шефе, наистина ти е дала всичките си пари. Проверихме внимателно всичките ѝ сметки, всичките източници на приходи и всичките разходни параграфи. В момента не притежава и една стотинка. Днес спи в най-отвратителното място в града. Няма пари за нищо друго. И това не е всичко. След два дена ще я изгонят на улицата.

- Какво да решим тогава? Какво да правим?

(Следва)