ЯПОНСКИТЕ ДЕТЕКТИВСКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Японска литература чета от много дълго време, като се започне от старите моногатари (класическите японски повести) до съвременни автори като Ясунари Кавабата, Джуничиро Танидзаки, Рюноске Акутагава, да не забравя също Юкио Мишима, че чак до съвсем съвременния Харуки Мураками. Но до скоро време японски криминални произведения не бях чел, та реших да опитам и там. И все още чета в момента една криминална новела на Сейичи Моримура. И не съм никак разочарован, напротив. А тук следва един обзор на японската криминална литература – за тези, които се интересуват.

(Павел Николов)

В японската литература детективският жанр се появява едва преди един век, след като в Страната на изгряващото слънце попада произведението на Едгар Алън По „Убийството на улица Морг“. Не може да се каже, че японските детективски произведения са прекалено много, но не е излишно да се класират. Само че, въпреки количеството, е сложно да се определят първите десет или първите пет. Затова си струва да се посочат книгите по автори, като се започне с класиците и се завърши със съвременните писатели.

Малко история

Огромно влияние за развитието на японските детективски произведения оказват такива писатели от миналото столетие като Джуничиро Танидзаки, Харуо Сато и Рюноске Акутагава. Някои от техните произведения са много близки до детективския жанр.

През 1920 година писателят и преводачът Усон Морисата основава списанието „Нова младеж“, в което се публикуват постоянно преводи на западни детективски произведения. Това издание обединява около себе си млади писатели, които опитват силите си в новия за Япония литературен жанр. Първият писател, който се посвещава напълно на детективските произведения е Едогава Рампо. Детективската му новела „Медната монета от два сена“ излиза през 1923 година и именно от тогава се брои началото на съществуването на детективския жанр в японската литература.

Едогава Рампо

Истинското му име е Таро Хираи. Своя псевдоним той избира по такъв начин, че йироглифите да са съзвучни с името на Едгар Алън По (на японски: Едога Аран По – бел. П. Н.), когото писателят обожава. Роден е през 1894 година в префектурата Мие (град Набори). Учи икономика в университета „Васеда“, след това работи като търговски агент, чиновник, редактор на списание и кореспондент.

През 1926 година Рампо издава първия си роман, а през 1931 година – първия си сборник със съчинения. През 1947 година става един от основателите на „Клуба на японските писатели на детективска литература“, а през 1954 година учредява литературна награда за най-добро детективско произведение.

Рюноске Акутагава

Не може да се каже, че Акутагава е майстор на детективския жанр, но е забележителен литератор и някои негови творби приличат много на японски детективски произведения.

Например разказът му „В гъсталака“. Той е публикуван през 1922 година, а по негови мотиви през 1950 година е заснет филмът „Рашамон“ (на Акира Куросава, по още два разказа на Акутагава – бел. П. Н.), който филм е лауреат на много награди, включително и на „Оскар“. Сюжетът на повествованието е много прост: в гората намират мъртъв самурай, а за смъртта му подозират един разбойник. Пред съда той си признава престъплението, а също така разказва, че е харесал жената на самурая, поради което вързал мъжа за едно дърво и се гаврил с жена му пред очите му. Разбойникът предлага на жената да избягат заедно, но тя казва, че един от мъжете трябва да умре. Разбойникът отвързва самурая и го побеждава в честен двубой, а докато мъжете се сражават, жената успява да избяга.

След това показания дава вдовицата на убития. Тя казва, че разбойникът се гаврил с нея и избягал. Тогава предложила на мъжа си да умре заедно с нея, защото не може да понесе този позор. Жената убива самурая и би трябвало да лиши от живот и себе си, но загубила съзнание, а когато дошла на себе си, се изплашила и избягала.

Третата версия от станалото разказва духът на убития. След като се гаврил с жената на самурая, разбойникът започнал да се уговаря с него. Жената видяла, че мъжът ѝ гледа към нея с презрение и казала на разбойника да го убие. Насилникът не можел да повярва на такова лекомислено вероломство, ударил жената и започнал да развързва самурая. В същото време жената успяла да избяга, а самураят се самоубил.

Тази история не може да се нарече детективско произведение, но по мотиви от разказа са заснети няколко филма и не само в Япония.

Кобо Абе

Истинското му име е Абе Кимифуса – писател, драматург и сценарист, лидер на японския следвоенен авангард в изкуството. Въпреки че основна тема в неговото творчество е търсенето от човека на своята идентичност в съвременния свят, той не е чужд и на детективския жанр, по-специално представен в романа му „Изгорената карта“, по който по-късно е заснет и филм.

Това е история за частен детектив, който търси изчезналия мъж на своя клиентка, а в крайна сметка намира своя жизнен път. В романа е описано детайлно как върви разследването, до подробности е показано какво трябва да прави един истински детектив от частна детективска агенция. Но най-неочакваното в романа е неговият край. Наистина ли главният герой е детектив, или е изчезналият мъж?

Особено си струва да се обърне внимание на стила на повествованието. В много отзиви пишат, че това японско детективско произведение е написано така, че читателят „все едно потъва в блато“. Има много книги, които са написани на достъпен език, но с времето се изтриват от паметта. Що се отнася до „Изгорената карта“ на Кобо Абе, всичко, което е описано в книгата остава завинаги в ума на читателя. Дори ако се чете по една глава на година, не е възможно да се забрави усвоената вече информация.

Сейчо Мацумото

Истинско му име е Мацумото Кийохару. Японски писател, журналист, лауреат на наградата „Акутагава“ (1952 г.). Родоначалник на жанра социални детективски произведения. Израства в обикновено семейство, преди да стане писател сменя много професии и дори успява да се озове в затвора на град Окура за това, че пропагандира активно позицията си на привърженик на лявото движение. Първите му произведения се появяват след Втората световна война през 1955 година. Въпреки че няма специално образование, Мацумото пише прекрасно и през 1956 година получава наградата, учредена от Едогава Рампо. Някои от неговите произведения са:

„Точки и линии“ – детективска история за самоубийството на двама влюбени млади хора на крайбрежието на остров Кюсю. В основата е положена историята за това как някога двама влюбени решили да се самоубият, но младежът блъснал девойката от скалата.

„Стената на очите“ – криминална история за живота на мошениците, мафията и аферите.

„Флаг в мъглата“ – философско детективско произведение, в което прозират препратки към романа на Достоевский „Престъпление и наказание“.

„Сезонът на дъждовете“ – социално детективско произведение.

„В сянката“ – политическо детективско произведение.

„Черното евангелие“ – детективски роман, в който събитията се развиват по времето след войната.

„Подводното течение“ – разказва се историята за създаването на Централно разузнавателно управление в Япония (политическо детективско произведение)

„Земя пустиня“ – разказва се за търсенето на японския консул в Швейцария, който е обвинен в предателство (политическо детективско произведение)

Йори Фудживара

Може да се каже, че той е автор на съвременната японска детективска литература. Ражда се след войната, завършва Токийския университет (специалност – „Френска литература“). Японските читатели го познават по бестселъра „Тъмнина в дланта“. През целия си живот работи като чиновник в рекламната фирма „Денцу“. Едва след като се пенсионира, започва кариерата си на професионален романист.

В произведенията му има всичко: и иронията на Чандлър, и мистицизма на Мураками и персонажи в духа на Такеши Китано. Именно затова става популярен сред японските читатели. Романът му „Чадър за терориста“ е удостоен с наградата „Едогава Рампо“ за най-добър детективски роман. В тази история е отразен целият живот на писателя: младост и радикални студентски движения през 60-те години, образование, талант. Фудживара умира на 59 години от рак, като до края на живота си продължава да работи над своите книги.

Ейши Йокомидзо

Японски писател на детективски произведения с голяма популярност. Още в младежките си години се увлича от детективската литература, а през 1921 година публикува първия си разказ в този жанр. По специалност е фармацевт. Трябвало да работи в семейната аптека, но желанието му да пише се оказало по-силно, затова отначало започнал работа в издателство на книги, а след шест години напуснал и станал професионален писател. През 1935 година публикува първия си роман.

Основно в неговите романи с разследвания се занимава частният детектив Киндаити Коске. Произведенията на Йокомидзо са образци в жанра на следвоенните автори.

Сейичи Моримура

Съвременен японски автор. Като за писател започват да говорят за него през 1969 година, когато детективският роман „Небостъргачът на мъглите“ получава наградата „Едогава Рампо“ в номинацията „Най-добро детективско произведение на годината“ Написал е около 150 романа, общ тираж – 50 милиона екземпляра. В основни линии Моримура пише остросюжетни социално-политически детективски произведения.