ВИКТОР СУВОРОВ / ПАРАЛЕЛЕН МАРШРУТ / ГЛАВА 13

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В своя Телеграм канал Виктор Суворов започна да публикува глави от замислена преди време от него книга, която не е довършил, но явно смята да я довърши, ако към нея се присъединят почитатели, които биха искали да я прочетат до края... Тук ще публикуваме последователни глави от книгата, както ги е представил Суворов, пък – докъдето стигнем... Не се учудвайте, че някои части от предишни глави се повтарят, явно авторът размества пластовете, за да оформи окончателния текст... (Павел Николов)

ДО ТУК: ПРОЛОГ, ГЛАВА 1, ГЛАВА 2, ГЛАВА 3, ГЛАВА 4, ГЛАВА 6, ГЛАВА 7, ГЛАВА 8, ГЛАВА 9, ГЛАВА 10, ГЛАВА 11, ГЛАВА 12

Глава 13

1.

Хотел „Елдорадо“ – една звезда.

Нито за пет, нито за четири, нито за три и даже за две звезди няма повече пари.

Стаята е тясна, дълга, тъмна. Стените са лепкави. Таванът е нисък. Крушката е слаба, не гори с пълна сила, мига. Прозорецът в тази мухлясала стая не е мит поне от няколко години. Той гледа насреща към глуха стена. Ако го отворите, можете да стигнете с ръка до тази покрита със сажди стена.

Но никой не иска да отваря прозореца. Отвъд прозореца се носи смрад.

Аржентина е много богата страна, населена с мъдри и трудолюбиви хора. Argentum означава на латински сребро. Аржентина е страната на среброто.

И в Сребърната страна - такава позорна бърлога.

Ако зависеше от мене, не бих дал дори една звезда на това нищожно жилище. На този, ако ме питат, хотел смело може да се даде половин звезда или дори четвърт. Или да не се дава изобщо нищо.

В стаята ѝ има желязно войнишко легло с тънък сламен дюшек и празен оръфан шкаф на неизвестна възраст.

Вратата на стаята е скърцаща и разсъхната. С пукнатини. С разхлабено резе. Стените са тънки. Чува се всичко. Особено през нощта.

Някъде наблизо се дере от плач кърмаче.

В съседната стая вдясно - семеен скандал с писъци, проклятия, страшни псувни и бой.

В стаята отляво - безкрайна любов. С монотонно скърцане. С тежко дишане. Със стон и задавен вик. Трудно е да се повярва, че дори тук хората могат да бъдат толкова щастливи.

Етаж по-нагоре - веселие с песни, със звук на китара и грохот на токчета.

Като попадна в този зловонен кът, млада жена на име Оксана, иначе казано - Чуждата или Чуздоземната, осъзна внезапно пълния ужас на своето положение, оцени степента на грешката, която беше направила. Тя беше наследила неочаквано ферма в подножието на Южните Кордилери. Фермата трябваше веднага да бъде обявена за продажба. Цената на тази ферма, според най-скромните оценки, беше тринадесет милиона швейцарски франка.

Тринадесет милиона не са малко пари.

Но тя не продаде фермата. След като претегли вариантите, заложи всичко, което притежаваше, и даде чека в ръцете на непознат човек на име Рьомер, само за да поговори с него пет минути.

2.

Екранът светва. На екрана – девойката Оксана. Ниска на ръст, лекичка, тъничка.

Тук, на екрана, Рьомер можеше не само да пресметне вариантите, но и да си представи видимо последствията.

Вариантите са много. Трябва да се избере най-добрият.

Вариант първи: радостна и щастлива, тя качва в блестящия мерцедес две пътни чанти с пари.

Още един вариант: водолази изваждат от дъното гол обезобразен труп на млада жена, щракат апаратите на криминалните експерти, полицията отдалечава любопитните репортери.

Вариант трети: тя изчезва безследно.

Вариант четвърти...

3.

Детският плач, гърмящата музика, тропотът на крака, ритмичното скърцане на паянтовите легла, истеричните вопли на невъобразимо блаженство и дивите викове на пиянска ярост утихнаха дълго след полунощ. Към три часа.

И хотел „Елдорадо“ потъна в тежък непробуден сън.

Само нашето момиче, носещо името Оксана, толкова странно по тези места, не може да заспи по никакъв начин. И кой би заспал, след като е направил такава ужасна грешка. Тя даде всичките си милиони, а следователно и съдбата си, в ръцете на непознат човек, когото никога не беше срещала.

Малцина бяха виждали Ханс-Ерих Рьомер, един от най-богатите хора на планетата. Носеха се упорити слухове, че не е един от най-богатите, а е най-богатият.

Когато Рьомер бил беден, никой не се интересувал от него. А веднага щом започнал да набира бързо политическа и финансова власт, се оттеглил в сянка. Той е от онези хора, които са винаги в мрак, които не реагират на клюки за себе си, не отговарят на въпроси на пресата и не се навират пред телевизионните камери.

И е малко вероятно този фантастично богат човек да се интересува от лудата идея на някакво странно момиче на име Оксана.

Тя даде на Рьомер всичките си милиони и сега, за забавление, той можеше да даде парите ѝ на някой от своите подчинени и веднага да забрави за това, без да отделя исканите пет минути от скъпоценното си време.

И сега какво? Три дни ще минат бързо и простодушното момиче ще бъде изгонено от гостоприемния хотел „Елдорадо“, защото е платило само за три нощувки предварително. И няма с какво повече да плаща.

Гонят те и върви където искаш.

Но няма къде да отидеш.

След като си осъзнал дълбочината на своята глупост, опитай се сега да заспиш.

Беше възможно да не се дадат на Рьомер всичките пари, а да се запазят три или четири милиона.

Но отново и отново тя доказваше на себе си една проста мисъл: беше постъпила правилно, трябваше да даде почти всичко, оставяйки като неприкосновен запас само нещо дребно за няколко дни просешко съществуване. Защото само по този начин човек може да докаже на Рьомер сериозността на намеренията си, само по този начин може да спечели вниманието на собственика на несметни милиарди.

И веднага отново се упрекваше за глупостта си и си обясняваше, че не трябваше да дава всичко.

4.

В хотел „Елдорадо“ е тихо и тъмно.

Но ето че в звънящата тишина някъде съвсем наблизо подът изскърца.

Тя се сви.

Разбира се: някаква беда се прокрадва. И не към кого да е. А към нея. Към сеньоритата на име Оксана.

Тя няма никакво оръжие. И нищо остро под ръка. И нищо тежко. Обикновена вилица би била подходяща. Или ютия.

Но тук няма вилица. Няма и ютия.

Вратата се отвори тихо, с леко изскърцване. По някаква причина разхлабеното резе не я задържа – все едно изобщо нямаше резе на пропуканата врата.

И някой в пълния мрак пристъпи леко през прага.

Можеше да се спаси само с пронизителен вик.

И тя започна да вика.

(Следва)