ВИКТОР СУВОРОВ / ПАРАЛЕЛЕН МАРШРУТ / ГЛАВА 10

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В своя Телеграм канал Виктор Суворов започна да публикува глави от замислена преди време от него книга, която не е довършил, но явно смята да я довърши, ако към нея се присъединят почитатели, които биха искали да я прочетат до края... Тук ще публикуваме последователни глави от книгата, пък – докъдето стигнат... (Павел Николов)

ДО ТУК: ПРОЛОГ, ГЛАВА 1, ГЛАВА 2, ГЛАВА 3, ГЛАВА 4, ГЛАВА 6, ГЛАВА 7, ГЛАВА 8, ГЛАВА 9

Глава 10

1.

Полицейският отряд нахлу внезапно.

Бяха проследили скитника по безлюдните покрайнини. И това е краят му. Но не мигновен, а дълъг, мъчителен.

Братята ченгета жадуват за отмъщение.

Полицейската рота се разгърна във верига. Веригата се изви като полумесец, обхващайки и отрязвайки пътищата за изход.

Ченгетата не прощават убийството на свой другар. Много са, жестоки и зли. Весело им е. Свирят и викат.

Гонят скитника по лозята като ранен елен. Чиито сили са на изчерпване.

Някъде се чува изстрел. И веднага още два. И още един.

Сърцето бие силно. Дишането се накъсва.

По-добре беше за скитника да не бяга и да се крие, а в парка през нощта да провери има ли пулс събореното мръсно ченге или това му е краят.

Ако полицаят е жив – да се крие.

Ако е убит – да се предаде. Смъртното наказание в Аржентина е отменено. Ще получи доживотна присъда.

Но сега е късно.

Тук са далечните покрайнини. Няма нито съд, нито прокуратура.

Затова ченгетата няма да предадат скитника на правосъдието. Ченгетата могат да съдят без прокурор и съдебни заседатели.

И знаят ченгетата как да изпълнят присъдата, без да си изцапат ръцете.

Глутница зъбати кучета е пусната от поводите.

Ротвайлерите са най-свирепите кучета. И най-зъбатите.

Решено е да не бият скитника с ботуши, а да го разкъсат с кучешки зъби.

На парчета, които димят от кръв.

2.

През целия ден хората са по лозята.

Затова в стопанския двор е тихо. Денем там може да се снима филм за потънало в сън царство. Надвечер царството се пробужда и се превръща във весел панаир. Шум, глъч, музика.

Скитникът Анджей Каховски се събуди внезапно. Все едно изплува от бездънна дълбина. Сърцето бие до краен предел. Огледа се зашеметено. Наоколо няма никого. Нито кучета, нито ченгета. Останали са там, в кошмарния му сън. Тук ги няма.

Скитнкът вдиша половин тон въздух.

Разкрива се обнадеждаваща картина.

Грижливата Алехандра, съпругата на управителя, приготвя пържоли на открит огън в здрави тигани. Ако не другаде, в Аржентина знаят как се прави това. Помагат ѝ други жени. Без помощ не можеш да се справиш – опитай се само да нахраниш такова множество от хора.

Работниците, след цял ден на плантациите, пият вино, пеят гръмко песни, шляпат карти. Сред тях се въртят девойки. Такива, с не много тежък нрав.

Скитникът Анджей Каховски, като се събуди окончателно, улови ароматите от кухнята, облиза се, но не получи нито телешко печено, нито вино от бъчонката. Даже крайче от хляб не му дадоха. За пробуждането му беше сварена пилешка супа. Този път не в чашка със среден размер, а голяма с две дръжки отстрани. Към супата – парчета добре сварено пилешко месо. Парчетата са съвсем тънки.

И скитникът, като оцени и притегли човешката доброта и безкористната грижа, реши, че за неговата поява тук, в подножието на планината, никой няма да извести полицията.

В долините на планинските покрайнини работната ръка, разбира се, не струва кола имане, но все пак е от значение. Ако на някого от фермата му хрумне да позвъни където трябва, в такъв случай никой няма да вари супа и да храни с нея измършавелия скитник.

А и не само той е тук така. Изобщо не само за един наш странник каторжният затвор плаче. Мурите на някои работници от лозята са такива, че направо ти идва да затвориш веднага притежателя на такава мутра за десет години, а и за всичките двадесет и пет, без да се главоболиш с търсене на доказателства за вина и подходящ член от Наказателния кодекс.

Без съдебно следствие е ясно: на джентълмена с такава мутра мястото му е зад решетките.

И съвсем не случайно Естебан, управителят на имението, изпълнява своите задължения, без да се разделя с тежкия си револвер Webley Mk VI. Без него не може.

3.

През далечната 1513 година знаменитият психолог, философ, историк, поет, драматург, политик, дипломат, композитор и театрален режисьор на име Николо Макиавели в книгата си „Владетелят“ дава прост и строг завет на всеки, който е поставен да командва хората: задавай на своите подчинени много въпроси.

И слушай внимателно.

Без да ги прекъсваш.

Не зная къде е учил Естебан, къде е школувал изкуството да подчинява околните на своята воля. Не ми е известно дали е чел управителят на лозовата ферма наставленията н а Макиавели, или е бил роден с редкия талант на повелител.

На пръв поглед Естебан е несериозен и даже бъбрив.

Но това е само на пръв поглед.

Ако се вслушаме, ще открием с удивление, че бъбривостта му е своеобразна: Естебан не говори нищо сериозно – все шегички и вицове, всичко за празни неща с единствената цел да разговори събеседника си. А като въвлече подчинения си в разговор, слуша и не го прекъсва.

Трябва да отбележа, че Естебан не само всеки ден по лозята наравно с всички носи кошници, но и всяка вечер дава тон на веселието: смее се, танцува, свири майсторски наобаче китара, намира време да размени с всеки дружески думи, вниквайки в проблемите. Такъв управител да си намери човек.

Напразно обаче не пие много и не шляпа карти.

4.

Ставането е рано.

Умиеш се, поглъщаш яйцата с бекон, прибавиш чаша кафе към закуската и в лозята.

Там отиват всичките мъже и по-голямата част от жените. Командва ги Естебан с тежкия револвер на кръста.

Жените във фермата, както се оказва, са три категории. И моля да не се бъркат, те не могат да бъдат сложени под един знаменател.

Първа категория: прелестните момичета, които през деня спят, а работят нощем.

Втора категория: през деня работят, наистина, не с пълна сила, а нощем си доработват.

Трета категория: работят през деня, а през нощта спят. И тази категория е важен сегмент от работната сила. Мъжете в основни линии носят кошниците, а жените режат гроздовете. Нежните женски ръце са много по-приспособени за подобна работа.

Скитникът Анджей Кохановски поиска да тръгне на работа заедно с всички останали. Но пищната Алехандра го спря и обясни на мъжа си Естебан положението: от този слабак все едно този ден полза няма да има, дай му още един ден да събере сили.

Естебан премери изтощения скитник с оценяващ поглед и се съгласи: нека да почива, а иначе в лозето ще се гътне внезапно, пък после отговаряй за него.

5.

През последните дни скитникът беше натрупал съвсем осезаемо недоспиване. Това недоспиване той не успя да компенсира нито с вчерашния сън до вечерта, нито с нощния сън до ставането.

И ето че му дадоха възможност да си отспи на воля. Скитникът се върна в плевнята и вече не помня колко часа добави към това, което не му достигна през нощта.

След това се събуди окончателно, плиска се дълго под душа, а като се наплиска, тръгна към езерото да се пече на слънцето и да се къпе.

Но не стигна до езерото. Скитникът беше поразен от странна картина: сред двора беше замрял, и явно не от днес и не от вчера, мощен съвременен колесен трактор John Deere 4139.

Глупава работа: събира се реколта, а тракторът стои. Едно нещо е към трактора да се прикачи ремарке и да се товари в него. Съвсем друго – десетки мъже да влачат на гърба си тежки кошници дявол знае къде. Защо не използват техниката? Кого да попита?

И ето че се появи Фернандо. Същият Фернандо, който вчера острига нашия скитник до голо, избръсна го с острия бръснач, като му нарани бузите, търка го дълго със сапунисани кърпи, а след това го облече и обу с войнишки дрехи.

Скитникът се поинтересува от компетентния мъж колко трактора има във фермата. Получи бърз и точен отговор: два, един старинен немощен Fordson, който е изправен и работи, а съвсем новият, силен и съвременен стои, защото се е повредил.

Следващият съвсем неизбежен въпрос: защо техниката е неизправна в най-важния сезон от годината?

Отговорът беше дълъг и обстоятелствен.

Но неразбираем.

И тогава последва трети въпрос: къде са тук инструментите?

(Следва)