АЛЕКСАНДР МЕН / „СИН ЧОВЕШКИ“ / Част ІI. МЕСИЯТА / Глава VII. ЗНАМЕНИЯ ЗА ЦАРСТВОТО (Пролетта-лятото на 28 г.)

Преди много години, малко след средата на деветдесетте някъде, си купих книгата на Алекссандр Мен „Сын Человеческий“ („Син човешки“). По това време оформях една малка моя интернет библиотека и през лятната ваканция за два месеца преведох книгата на отец Александр и я качих в библиотеката. Доста по-късно тази книга излезе в български превод и като книжно тяло, но преводът и преводачът не са ми познати. Същевременно се разритахме с провайдъра ми и аз свалих цялата библиотека от сървъра му, като започнах да я качвам постепенно на платформата “Blogger” – можете да я видите ТУК. Там има много стари неща и повече нови, но от старите все още остават някои публикации. Така че дойде ред и на книгата на Александр Мен, написана от един наистина много високо ерудиран богослов изследовател. (Павел Николов)

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

"На светлата памет на майка ми"

Александр Мен

ДО ТУК:

„СИН ЧОВЕШКИ“ – ОТ АВТОРА, ПРОЛОГ.

Част І. ОТ ВИТЛЕЕМ ДО КАПЕРНАУМ: Глава I. В ДНИТЕ НА ЦАР ИРОД; Глава II. НАЗАРЕТ; Глава III. ПРЕДТЕЧАТА. ИСУС В ПУСТИНЯТА; Глава IV. ГАЛИЛЕЯ. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ; Глава V. ДОБРАТА ВЕСТ

Част II. МЕСИЯТА: Глава VI. „НЕ МИР, А МЕЧ“

АЛЕКСАНДР МЕН, „СИН ЧОВЕШКИ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

Евангелистите свидетелстват, че хората "се чудели" на Исусовото учение. Но не по-малко впечатление правела неговата сила, която побеждавала стихиите и недъзите. За него разказвали преди всичко като за чудотворец. По-късно и християните често били готови да виждат в чудесата главното доказателство за свръхчовешката природа на Исус. Но самият той недвусмислено отклонява подобна мисъл:

Имайте вяра в Бога.

Истина, истина ви казвам:

който каже на тази планина

"Вдигни се и се хвърли в морето"

и в сърцето му няма съмнение,

а вярва, че ще стане това, което казва -

ще му се изпълни. [1]

С това Исус дава да се разбере, че властта над природата влиза в замисъла на Бога за човека, съответства на неговото призвание. Ако той постигне единство с Духа, за него "няма нищо невъзможно". [2] Чудото обаче е нещо много по-голямо от простото нарушаване на естествения ред. В него се разкрива дълбочината на нещата, друго измерение, където са преодолени законите на тленния свят и властва свободата. Когато хората се докосват до това измерение, според Христос "Божето царство е достигнало до тях ". [3] Истинските свои ученици Исус избавя от робството на "плътта".

Ето знаменията, които ще съпътстват повярвалите:

с моето име ще гонят бесове,

ще говорят на нови езици,

ще хващат змии

и дори да изпият нещо смъртоносно,

няма да им навреди;

върху болни ще слагат ръце

и те ще оздравяват. [4]

Това е като че ли задача от космически мащаб, чието изпълнение започва по времето на апостолите, а след тях - на великите светци и мистици, макар че целта ще бъде постигната напълно само в Божето царство, когато човекът най-сетне ще стане истински венец на творението. Има тълкуватели, които доказват, че думите на Писанието за чудесата не трябва да се разглеждат буквално, а "иносказателно". Имало е, разбира се, случаи, когато библейските метафори са се приемали за реални факти. Но това съвсем не означава, че всичко казано в Стария и Новия завет за чудесата е измислица или "символ". Ако така мислят привържениците на догматичния материализъм ("това не може да бъде, защото изобщо не може да бъде"), нямаме основание да се учудваме, но съвсем странно звучи подобно мнение в устата на някои теолози, които непременно искат да видят алегория във всички евангелски чудеса.

Ето, наведен над безжизненото тяло, Исус произнася: "талита, кум" (момиче, стани) или, като докосва ухото на глухия, казва: "етфатах" (отвори се). Пред нас съвсем не стои символ, а стоят истинските арамейски думи на Повелителя, които са се врязали в паметта на очевидците.

Този, който иска да докаже, че явленията, наречени чудеса, са немислими, не си дава сметка колко малко още се знае за тайните на битието. Но защо дори хората, които са склонни да вярват на най-удивителни съобщения за йогите, посрещат новозаветните разкази скептично? За това си има духовна причина. Приемането на добрата вест изисква вътрешно решение, избор, промяна на всички жизнени принципи.

Исус нарича своите чудеса "знамения", знаци за настъпването на друга епоха. Като съвършен човек той преодолява законите на падналия свят, показва пътя за борба с нравственото и физическото несъвършенство.

Често неговата власт се проявява във всекидневието, като че ли между другото, внезапно, предизвиквайки у учениците му страх. Така веднъж, още преди да бъдат призовани апостолите, когато Петър и другарите му се опитвали безуспешно да хванат риба цяла нощ, Исус им посочил къде трябва да хвърлят мрежата. И за почуда на всички тя веднага се напълнила. В Галилейско море винаги е имало големи рибни пасажи, хората, които се занимавали постоянно с риболов, знаели това. Но как Учителят успял да определи необходимото място през дебелия пласт вода? Симон бил толкова поразен, че помолил Исус да излезе от лодката му. Той се почувствал грешник, който не е достоен да стои до Повелителя... [5]

Друг път Христос и учениците му пресичали при залез слънце езерото. Те се разделили набързо с множеството, умореният Исус седнал в лодката, "както си бил", като оставил на брега плаща си и разполагайки се на кърмата, веднага заспал. В същото време връхлетяла внезапна буря. Но нито шумът на вълните, нито люлеенето могли да събудят Учителя. Тогава изплашените рибари сами прекъснали съня му: "Рави, безразлично ли ти е, че загиваме?" Исус се изправил и като погледнал развълнуваната вода, казал: "Млъкни, стихни!" Всички веднага почувствали, че вятърът започнал да отслабва.

Когато бурята стихнала, Христос упрекнал учениците си: "Защо се страхувате? Нямате ли вяра?" Но сега те били ужасени от самата настъпила тишина: "Кой е той, че и вятърът, и морето му се подчиняват?". [6]

Най-често обаче могъществото на Исус се проявява при въздействието му върху хората. Неговите чудеса са актове на милосърдие. Телесните недъзи той нарича прояви на властта на Сатаната, която трябва да победи. Човечеството, покорило се на злото, е болен човек, чакащ изцеление. Да лекуваш означава да вървиш срещу дяволските сили. И в своите последователи Исус искал да вижда съучастници във великата битка, които протягат ръка на страдащия свят. "Истина, истина ви казвам: който вярва в мене, ще върши дела, каквито върша аз, и повече от тях ще върши". Когато учениците му не могли да помогнат на един болен, дълбоко наскърбен той ги нарича "неверен род". [7]

Исус често посочва тясната връзка между състоянието на тялото и душата. Като изцелява един болен от паралич, той го предупреждава: "Ето, ти оздравя, повече не греши, за да не ти се случи нещо по-лошо". [8]

Според Учителя едно от главните условия за оздравяването на болния е неговата вяра, той трябва активно да подкрепя процеса на изцелението. Маловерието спъва победата над болестта. Да се убедят в това нагледно учениците му могли, след като Исус отива в "родината си", в Назарет. Известно време той избягва да ходи в градчето, "където е бил възпитан", но сега явно решава, че е настъпило време да подложи назаретяните на изпитание.

Била събота и в молитвения дом се стекло почти цялото население на Назарет. Когато дошло според обичая времето да се чете Библията, Исус се изкачил на амвона и му подали свитък от Писанието. Той го разгънал и прочел стихове от книгата на Исая.

Духът на Повелителя Бог е върху ми,

защото той ме помаза да донеса добрата вест на бедните

и ме изпрати да изцелявам съкрушените в сърцето,

да проповядвам на затворниците освобождение,

да възвестявам прозрение за слепите,

да пусна на свобода пленниците,

да проповядвам благословеното време на Повелителя. [9]

Като върнал свитъка на служителя, Исус седнал. В настъпилата тишина всички погледи били приковани в него. Той знаел, че събралите се са изпълнени със съмнения, че дори неговите братя, които са там, не вярват в неговото посланичество. Въпреки това Исус започнал да говори, като обяснявал прочетените от него думи на пророка: "Днес се изпълни това писание, което чухте..."

По редиците на присъстващите преминал ропот. Кога този човек, довчера изпълнител на поръчките им, е успял да стане учител, равин? Мнозина вдигали презрително рамене: "Не е ли това дърводелецът, синът на Мария, брат на Яков, Йосиф, Юда и Симон? Не са ли тук сред нас сестрите му?".

Намерили се и такива, които желаейки да проверят слуховете, дошли от Капернаум, му предложили да извърши някакво чудо. Но не последвало изцеление. Силата на Исус се сблъскала с глуха стена от неверие. Самият той бил поразен от безнадеждното коравосърдечие на тези хора. "Няма пророк, признат в родината си" - казал Христос, напускайки Назарет. [10]

Понякога при изцеленията Исус използвал външни действия: слагал ръка върху болното място или го намазвал с намокрена пръст, а след това изпращал човека да се измие. В някои случаи искал да остане насаме с лекувания. Но всичко това се правело само за да се помогне на хората да заздравят вярата в себе си. "Твоята вяра те спаси", "Не се страхувай, само вярвай" - казва Учителят.

Понякога били достатъчни дори слаби проблясъци на вяра. Така бащата на едно дете епилептик се измъчвал от съмнение, но с всички сили искал да го преодолее. "Вярвам, Повелителю? - простенал той, - помогни на неверието ми!" И неговият отчаян вопъл бил чут. Това показва, че доверието на близките е можело изглежда да замени вярата на болния. Веднъж в Капернаум роднини донесли при Учителя човек, скован от паралич, но заради множеството не успели да се проврат в къщата. Тогава те разглобили плоския покрив и спуснали носилката направо в краката на Исус. И чудото станало, защото, както казва евангелист Марк, Повелителят "видял вярата им" [11]. А по молба на един римски центурион и на един от придворните на Антипа Христос излекувал слугите им, без дори да види болните. [12]

Не трябва обаче да мислим, че Исус е лекувал винаги с лекота. Той изминава земния си път, без още да има "цялата власт на небето и на земята", освен това не малка пречка се оказват самите хора, тяхното малодушие и съмнение. Ние четем как "с тежка въздишка", обърнал лице към небето, сякаш преодолява някакво препятствие, той освобождава един човек от недъга му. [13]

Исус усеща почти физически енергията, която излиза от него. Веднъж вървял сред огромна тълпа и някаква жена, която страдала от кръвотечение, се докоснала тайно до плаща му. Като се огледал бързо, Исус попитал:

- Кой ме докосна?

- Учителю? - учудил се Петър, - хората са те наобиколили и те притискат.

- До мене се докосна някой - възразил Исус, - защото почувствах сила, която излезе от мене.

Тогава жената паднала смутена в краката на Учителя и си признала, че е тя.

- Дъще моя - казал той, - твоята вяра те спаси, иди си с мир и нека бъде излекувана болестта ти. [14]

През тази бурна преломна епоха, както и в наши дни, широко разпространение получили психическите заболявания. Ако Старият завет почти не ги познава, Евангелията ни карат да мислим за някаква епидемия от душевни болести. Особено страшен бил един загадъчен вид безумие - обсебването от бесове. [15] Човекът, който страдал от него, чувствал мъчително раздвоение на личността: в него като че ли се вселявала някаква чужда и враждебна личност. Болният викал с неестествен глас, говорел от името на бесовете, които живеели в него, като понякога твърдял, че има в себе си цяла армия демони. Много от обсебените получавали припадъци само понякога, други изобщо не идвали на себе си и бягали от населените места в дивите пустини. Понякога живеели в изоставените гробници и хората със страх слушали нощно време тяхното виене и кикотене.

Само с присъствието си Христос действал поразително на тези нещастници. Понякога била достатъчна една негова властна дума или докосване и душата се освобождавала от тъмните сили, които я владеели.

Като ги връщал към нов живот, Исус искал от излекуваните пълно вътрешно преустройство. Демоните паразитират върху греховете. Ако по-нататък духът на новия живот не изпълни човека, обсебването ще се върне с удвоена сила.

Съвременниците на Христос си представяли бесовете натуралистично, във вид на зли и коварни същества, които живеят в пустинята. Ето защо, за да бъде разбран, Учителят облича мисълта си в следната притча: "Когато нечистият дух излезе от човека, броди по безводни места, търси покой и като не го намери, казва: Ще се върна в моята къща, откъдето излязох. И като дойде, намира я пометена и подредена. Тогава отива и довежда други духове, по-зли от него, седем на брой, и като влязат, заселват се там и последното за човека е по-лошо от първото". [16]

Слухът за изцеленията в Галилея от самото начало започнал да предизвиква безпокойство у ерусалимските пазители на Закона. Току-що били прекратени подозрителните сборища край река Йордан и ето че отново трябвало да се вземат мерки за опазване на правата вяра и вразумяване на неверните. Не за първи път Галилея създавала грижи на столицата. Някои добре помнели партизаните на Юда Гавлонит. Неукият народ на Севера винаги бил готов да вярва на лъжепророци и шарлатани.

Но като дошли в Капернаум, книжниците разбрали, че им е трудно да оспорват реалността на извършените чудеса. Затова започнали всячески да хитруват в търсене на удобно обяснение. Нали не можели да вярват като Никодим, че Бог действа чрез Назаретянина, когото презирали. Едни от тях решили, че Исус се е научил на магии в Египет, а други се опитвали да убедят хората, че той прогонва бесовете, след като е сключил съюз с техния "княз" Велзевул [17]. Но Исус веднага поставил в задънена улица изобретателите на хитроумните хипотези. Той попитал книжниците как може бяс да изгонва бяса, няма ли да прилича това на междуособна война, гибелна за цялото царство на демоните? Той обвинил пряко своите противници в хулене на Божия дух, с чиято сила се вършат чудните дела на милосърдието. Как могат те да се представят за служители на вярата, ако са неспособни да отличат доброто от злото?

Или наречете дървото добро и плода му добър,

или наречете дървото лошо и плода му лош,

защото по плода се познава дървото.

Змийски рожби, как можете да говорите добро,

след като сте лоши?

Защото от препълнено сърце говорят устата. [18]

Стрелата попаднала в целта. Надменните богослови били посрамени пред всички. Гневът им нямал предел и като се събрали тайно, те решили, трябва да се сложи край на изкушението, което Исус сее.

Когато след това Учителят отишъл пак в Ерусалим за празника, с постъпките и думите си предизвикал още по-голямо недоволство. Този път той вече обявил открито, че чудесата са знак за висшето му посланичество. Като влиза в единоборство с държавата на мрака, той изпълнява волята на своя Баща. Животът и благословията идват от Бога, затова и този, който е изпратен от него на земята, е призван да лекува и да дава живот.

До ден днешен се труди моят Баща и аз се трудя...

Истина, истина ви казвам:

не може Синът да създава сам,

ако не вижда създаващ Бащата,

защото каквото той създава, това създава и Синът.

Който не почита Сина, не почита Бащата,

който го е пратил.

Истина, истина ви казвам:

който слуша моето слово

и вярва на този, който ме е пратил,

има живот вечен. [19]

Тези думи правоверните вече не могли да изтърпят. Не стига, че Назаретянинът нарушава Закона, а още се нарича и Син божи. Книжниците го наобиколили и поискали да им даде такова "знамение от небето", което безспорно да убеди всички. "Родът лукав и неверен иска знамение - казал с въздишка той. - Но няма да му бъде дадено знамение, освен знамението на Йона [20]. Защото както Йона беше знамение за ниневейците, така ще бъде и Човешкият син за този род. Южната царица ще се изправи по време на Съда с хората от този род и ще ги осъди, защото дойде от края на земята да чуе мъдростта на Соломон. А ето че това, което е тук, е повече от Соломон. Ниневейците ще се изправят по време на Съда с този род и ще го осъдят, защото се покаяха от проповедта на Йона. А ето че това, което е тук, е повече от Йона". [21]

Затова ли Човешкият син е отблъснал изкусителя в пустинята, за да показва сега с демонстративни чудеса своята власт? Напротив, той постоянно крие от множеството изцеленията, които върши. "Не разказвай на никого" - често моли той човека, на когото е върнал здравето. И обикновено само против неговата воля хората разнасят навсякъде вестта за небивалите събития. Още повече Христос не иска да прави чудесата пропагандно оръжие и по този начин да кара враговете си да го слушат. Нека съдят за него, както им подсказва съвестта. Само за повярвалите в Исус, само за духовно излекуваните чудесата ще се разкриват като признак, че Бог влиза в света.

"Знаменията за Царството" вълнували не само учените богослови. Имало един човек, чиято душа страдала през тези дни, като се разкъсвала между съмненията и надеждата, човек, който мислел за Исус и си задавал въпроса: кой е той?

Махерон бил за Кръстителя нещо като почетно заточение. Антипа дори разговарял с Йоан и търпеливо изслушвал разобличителните му речи. Понякога в крепостта били пускани учениците на Кръстителя. Те му носели вести от външния свят. От тях Йоан разбрал за събитията в Галилея, за проповедите и чудесата на Човека от Назарет. Пророкът помнел, разбира се, видението при река Йордан и бил убеден, че Исус е истински Божи пратеник. Но трябва ли точно той да бъде смятан за Месията? Нали минали вече много месеци, а Назаретянина все още живеел в Капернаум, заобиколен от рибари и простосмъртни хора. Къде е величието и славата на Царството, глашатай и предвестник на което бил Йоан?

За да разсее недоразумението, Йоан изпратил от Махерон двама свои ученика при Исус. "Ти ли си Идващия или да чакаме друг?" - питал той. [22]

Пратениците отишли в Капернаум и намерили Исус, заобиколен както винаги от множество хора. На зададения въпрос той не отговорил пряко, а само казал: "Идете и кажете на Йоан, което видяхте и чухте: слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват, глухи започват да чуват, на бедните им се казва добрата вест и блажен е този, който не се съблазни заради мене".

След като йоанитите си отишли, Исус се обърнал към хората и заговорил с тях за Кръстителя.

При кого са ходили юдеите в пустинята? При пророк ли? Да, Йоан е пророк, но е имал и друго, по-високо призвание: да стане предтеча на Месията. Той е избраният от Небето вестител. "Казвам ви, сред родените от жена няма никой по-голям от него". [23] Старият завет е до Йоан. Оттам нататък настъпва друго време, когато Царството е отворено за хората. Но Йоан спрял на границата на двата Завета, без да я премине. Затова "най-малкият в Божието царство е по-голям от него". Христос има предвид, че представите на Йоан за Помазаника не са били освободени от идеите на земния месианизъм. И следователно Исус не е могъл да му отговори определено: "Да, аз съм този, когото очакваше". Истинският Месия се явил не за да заповядва, а да лекува и да проповядва добрата вест. Той е Спасяващият и неговите дела са знамения за Царството.

БЕЛЕЖКИ

1. Мт 21, 21-22; Мк 11, 22-23. - Бел. авт.

2. Мк 9, 23; ср. Йн 14, 12; Бит 1, 26; Пс 8. - Бел. авт.

3. Лк 11, 20. - Бел. авт.

4. Мк 16, 17-18. - Бел. авт.

5. Лк: 5, 4-8. - Бел. прев.

6. Мт 8, 23-27; Мк 6, 36-41; Лк 8, 22-25. - Бел. прев.

7. Мт 17, 14-17; Мк 9, 14-29; Лк 9, 37-42; Йн 14, 12. - Бел. авт.

8. Йн 5, 14 - Бел. авт.

9. Ис 61, 1-2. - Бел. авт.

10. Мт 13, 54-57; Мк 6, 1-4; Лк 4, 16-24. - Бел. прев.

11. Мк 2, 1-5. - Бел. прев.

12. Мт 8, 6-13; Лк 7, 2-10. – Бел. прев.

13. Мк 7, 34. - Бел. прев.

14. Мт 9, 20-22; Мк 5, 25-34; Лк 8, 43-48. - Бел. авт.

15. Трудно е да се определи границата, която отделя обикновеното душевно заболяване от обсебването от демони. Но когато се мисли, че всички излекувани от Христос "бесни" са били просто душевноболни, се пропуска това, че същността на повечето психически патологии в много случаи остава загадка. В тях най-често се открива хипертрофия на греха (самолюбие, гордост, затвареност в себе си) и изцелението е тясно свързано с духовния и нравствения живот на болния, както е отбелязвал откривателят на инсулиновото лечение Дж. Фергюсън. Важно е да се помни също така, че в Евангелията всеки недъг се разглежда като проява на разрушителните сили на мирозданието; виж  Лк 13, 11-16. - Бел. авт.

16. Мт 12, 43-45; Лк 11, 24-26. - Бел. авт.

17. Велзевул (Баал Зебул `Господар на двореца`) е древно ханаанско божество. По-късно с това име започнали да наричат главатарят на злите духове. - Бел. авт.

18. Мт 12, 33-35. Що се отнася до непростимата "хула срещу Светия дух", става дума не за грешка или заблуда на ума, а за съзнателна съпротива на Бога. Виж Св. Афанасий Великий. Из бесед на Евангелие от Матфея, гл. 12. - Бел. авт.

19. Йн 5, 17 и сл. - Бел. авт.

20. . Старозаветен пророк, проповедник на покаянието. - Бел. авт.

21. Мт 12, 38-42; Лк 11, 29-32. - Бел. авт.

22. Мт 11, 2-14; Лк 7, 18-29. По мнението на редица древни коментатори Йоан е искал да убеди само своите ученици в месианството на Исус; вж. тълкуванията, приведени в кн.: Свещ. С.Вишняков. Св. великий пророк, Предтеча и Креститель Господень Иоан. М., 1879, с. 316... Но имало и такива (напр.: Тертулиан), които смятали, че самият Кръстител се е съмнявал. "Евангелският текст - казва о. С. Булгаков, - ако не противоречи, то и не дава никакво положително основание да се отнася въпросът на Предтечата само към неговите ученици, а не и към самия него" (С. Булгаков. Друг Жениха. Париж, YMCA, 1927, с. 128; вж. също М. Э. Поснов. Иудейство. Киев, 1906, с. 253). Косвено потвърждение на този възглед е фактът, че йоанитите не се присъединили към Църквата на Христос, а останали обособена община. Част от тях след това се преселили в Месопотамия, където се влели в гностическата секта на мандеите. Виж В. Болотов. Лекции по истории древней Церкви. СПб, 1910, т. 2, с. 230...; J. Steinmann. St. Jean - Baptiste et la spiritualite du desert. Paris, 1956, p. 125 s. - Бел. авт.

23. Тези думи не се отнасят за Дева Мария, тъй като оригиналният текст има предвид лица от мъжки пол. - Бел. авт.

(Следва)