АЛЕКСАНДР МЕН / „СИН ЧОВЕШКИ“ / ОТ АВТОРА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

"На светлата памет на майка ми"

Александр Мен

Преди много години, малко след средата на деветдесетте някъде, си купих книгата на Алекссандр Мен „Сын Человеческий“ („Син човешки“). По това време оформях една малка моя интернет библиотека и през лятната ваканция за два месеца преведох книгата на отец Александър и я качих в библиотеката. Доста по-късно тази книга излезе в български превод и като книжно тяло, но преводът и преводачът не са ми познати. Същевременно се разритахме с провайдъра ми и аз свалих цялата библиотека от сървъра му, като започнах да я качвам постепенно на платформата “Blogger” – можете да я видите ТУК. Там има много стари неща и повече нови, но от старите все още остават някои публикации. Така че дойде ред и на книгата на Александр Мен, написана от един наистина много високо ерудиран богослов изследовател. (Павел Николов)

Защо са написани тези страници? Нужни ли са те, след като за Основателя на християнството са казани вече толкова много неща?

Всяка нова книга на евангелска тема може да предизвика подобни въпроси. Освен това е очевидно, че нито едно съчинение, посветено на живота и учението на Исус Христос, не е в състояние да замени първоизточника си. "Има една книга - пише малко преди смъртта си Пушкин, - в която всяка дума е изтълкувана, обяснена, проповядана по всички краища на земята и приложена към всевъзможните житейски обстоятелства... Тази книга се нарича Евангелие и нейното вечно ново очарование е такова, че ако ние, преситени от света или потиснати от скръбта, я отворим случайно, вече нямаме сили да се противим на нейната сладостна увлекателност и се потапяме духом в божественото ѝ красноречие". [1] Наистина, кой освен евангелистите е успял да се справи с величествената задача да пресъздаде образа на Исус от Назарет и то като използва удивително скромни средства?

Така че, ако искаме да знаем истината за Христос, трябва да я търсим преди всичко в Евангелието.

Но този, който го взема за първи път в ръцете си, може да се сблъска с известни трудности. Защото от авторите на Новия завет ни делят почти две хиляди години. За съвременния човек е трудно да разбере много техни алюзии и конструкции на речта, понякога дори и самия ход на мислите им, а това води до необходимост от обяснения, които биха дали ключ към Евангелието.

Изследването на новозаветната книжнина се е превърнало отдавна в цяла наука. Стотици тълкуватели - богослови, историци и филолози - са положили неимоверен труд, за да направят разбор на текстовете, да ги съпоставят, да уточнят техния смисъл. Те са проучили усърдно всяка глава и всеки стих от Евангелието.

Ценността на тези аналитични трудове е безспорна. Те са помогнали да се изяснят много важни подробности. Но авторите им са следвали метод, който често оставял главното на заден план. Христос почти не се забелязвал зад обширните критични екскурси за Матей, Марк, Лука и Йоан. А евангелистите са се стремели именно да донесат до нас вестта за Човешкия син, който е алфата и омегата на християнството. Без него то остава без душа, или казано по-просто - не съществува.

Ето защо през последния век и половина в евангелската историография наред с богословския и литературния анализ започнал да се използва и методът на обобщението, на синтеза. Авторите, които поели по този път, искали, опирайки се на данните от тукстуалната критика, да пресъздадат цялостната картина на земния живот на Христос.

Сред първите, които използвали този подход, е известният руски проповедник архиепископ Инокентий Херсонски (Борисов). Неговите очерци излезли през 1828 година под заглавие "Последние дни земной жизни Иисуса Христа" [2]. Оттогава книгата е претърпяла много издания и продължава да се ползва с широка популярност. Но тя обхваща само събитията, станали през Седмицата на страданията [3].

Остава единствено да съжаляваме, че опит за пълна "биография" на Христос, написана във вид на свързан разказ, прави за първи път автор, който не споделя възгледите на християнството. Става дума за Ернест Ренан, френски историк и мислител, чиято книга "Животът на Исус" се появила през 1863 година [4].

В нея авторът е успял да нарисува ярка и правдива панорама на евангелската епоха и да представи необикновено живо Основателя на християнството, макар че като скептик-позитивист по светоглед е изопачил значително неговия образ.

За да успее "Животът на Исус", допринесло много и това, че ключовата тайна на Евангелието, богочовешката, останала в християнското съзнание на заден план. Това съвсем естествено довело до реакция, изразител на която станал Ренан. Скоро след появата на книгата му неговият съотечественик пастор Едмон Пресансе пише: "Човешката същност на Христос е била често жертвана заради божествената, хората са забравяли, че едната е неотделима в него от другата и че Христос... не е Бог, който е скрил себе си в човешки облик, а Бог, който е станал човек, унизен и поруган Божи син, или казано със смелия език на ап. Павел, Месия, който наистина се е подчинил на условията на земния живот... Много често са ни представяли Христос като отвлечена догма и това ни е накарало да отидем в другата крайност". [5]

И привържениците, и противниците на Ренан се интересували в началото повече от неговите философски възгледи. Когато интересът към тях заглъхнал, а страстите, разгорели се около "Животът на Исус", започнали да стихват, достойнствата на използвания в книгата метод изпъкнали отчетливо.

Характерен е случаят, разказван за Владимир Соловьов [6]. Веднъж, разговаряйки с обер-прокурора [7] на Синода К. П. Победоносцев [8], крайно консервативен човек, философът го помолил за разрешение да издаде на руски език "Животът на Исус", като добави, разбира се, към книгата критически бележки.

- Вие ли ми казвате това? - възмутил се обер-прокурорът. - Що за идея?

- Но нали все някога трябва да разкажем на хората за Христос - отговорил, усмихвайки се, Соловьов.

Самият той се отнасял отрицателно към Ренан, но искал да подчертае, че по принцип многословните трудове на критиците и тълкувателите не доближават много хората до евангелския Христос, по-скоро дори ги отдалечават от него. В този смисъл на техния фон печеливш можел да се окаже дори и Ренан.

Няма нищо удивително, че след книгите на архиеп. Инокентий Херсонски и Ренан започнали да излизат други, написани в същия жанр, и броят им се увеличавал с всяко десетилетие. Наистина, често се получавали спорни и противоречиви резултати. Едни искали да видят в Назаретянина само реформатор на юдейството, други - последен пророк. За привържениците на насилието той бил революционер, за толстоистите - учител по непротивене на злото, за окултистите - "посветен" член на езотеричен [9] орден, а за враговете на традицианните обществени устои - борец срещу рутината. "Има нещо трогателно - отбелязва известният историк Адолф Харнак - в стремежа на всички да се доближат до Исус Христос от гледна точка на своята личност и интереси и да намерят в него себе си или поне някаква част от себе си". [10] От друга страна подобни опити разкривали ограничеността на хората, мъчещи се да разрешат "загадката на Исус", опирайки се само на свои, понякога прекалено едностранчиви възгледи.

Но личността на Христос е неизчерпаема, тя надхвърля всички обичайни мерки. Ето защо всяка епоха и всеки човек може да намира в него нещо ново и близко до себе си. За това между другото свидетелства и историята на изкуството. Ако сравним фреска от катакомбите в Рим или староруска икона с изображение на Христос от Ел Греко или Шагал, лесно ще се убедим колко различно се е пречупвал образът му през вековете.

С какво могат да бъдат проверени и коригирани тези трактовки в живописта, науката и литературата?

Единствен критерий в случая е самото Евангелие, на което се опират всички опити да бъде изобразен Човешкият син.

Наистина, някои историци твърдят, че Евангелията са твърде лаконични, за да дадат материал за "биография" на Исус. И действително в тях са пропуснати много факти, редица конкретни детайли остават неясни, но непредубеденият изследовател ще намери там всичко най-важно, свързано с живота и учението на Христос. А и оскъдицата на източниците обикновено не пречи да се създават животописи на велики хора, за които са се запазили къде по-малко достоверни данни.

Има и богослови, които отхвърлят възможността да се предаде евангелската история само защото смятат, че Новият завет не е "обективен разказ", а проповед за спасението и Спасителя на света. Но дори и Евангелията да са възникнали като църковни, богослужебни книги, които съдържат преди всичко проповедта на вярата, това съвсем не изключва историческата им ценност. Те не са създадени от летописци и историци, но съдържат свидетелство, достигнало до нас от първия век на Църквата, когато очевидците на земната служба на Христос са били все още живи.

Разказите на евангелистите се потвърждават и допълват от антични и юдейски автори, а също и от откритията на съвременните археолози. Всичко това позволява задачата на Христовите биографи да се счита за напълно осъществима.

Разбира се, чисто историческият аспект не може да бъде главен в "биографията" на Исус.

Човешкият син не принадлежи само на миналото. Сега, както и по времето, когато е живял на земята, хората го обичат, вярват в него и се борят с него.

Но не трябва да се забравя, че пътят на Христос е преминал сред хора от определено време, че неговите думи са били отправени преди всичко към тях. Св. Йоан Златоуст препоръчва, когато четем Евангелието, да си представяме конкретната обстановка, служила за фон на свещените събития. Сега можем да следваме този съвет по-успешно, отколкото в дните на Златоуст, защото разполагаме с по-подробни сведения за Юдея през I век.

Да се види Исус от Назарет такъв, какъвто са го виждали неговите съвременници - ето една от главните задачи на книгата за него, ако се изгражда по принципа на историко-литературния синтез. Сред християнските автори, които са се ръководели от този принцип, най-известни са Фредерик Фарар, Алфред Едершайм, Анри Дидон, Франсоа Мориак, Дмитрий Мережковски, Анри Даниел-Ропс, Фултън Орслер, Артър Нисин и Чарлз Дод. Но тъй като всички те са писали за Запада, появата на още една книга с такава насоченост, ориентирана към руския читател [11], може да има своето оправдание.

В нея авторът не си е поставил изследователски цели, а се е стремил само към това, което е имал предвид Вл. Соловьов в разговора си с Победоносцев - просто да разкаже за Христос. Да разкаже според Евангелията, според най-добрите коментари към тях, а също и според други източници. При работата са взети под внимание най-важните резултати от съвременната новозаветна критика, но с оглед на това, че самата тя се нуждае от критически подход.

Книгата е предназначена основно за тези, които са прочели Евангелието за първи път или изобщо не го познават [12]. Затова разказът започва със странични събития и се доближава постепенно до по-сериозни и по-сложни теми.

Но е възможно и опитният читател да намери в нея нещо ново за себе си, макар че пряко за него е предназначен само разделът, който засяга "теорията на мита" и произхода на Евангелията.

Авторът се надява, че книгата ще се окаже интересна и за невярващите. Всеки човек трябва да има представа за Основателя на религията, която е станала неделима част от световната култура.

Цитирайки Новия завет, авторът беше принуден да се откаже от общоупотребявания синодален превод. Неговите достойнства са несъмнени, но направен преди повече от век и половина, той е остарял както в научно, така и в литературно отношение. Затова в книгата е използван (с някои поправки) новият превод, направен в Париж под редакцията на архиепископ Касиан.

Препратки към странична литература са дадени само в най-необходимите случаи. Желаещите да обогатят познанията си в тази област могат да се обърнат към трудовете, посочени в библиографията.

Ако предложеният очерк помогне на читателя да разбере по-добре Евангелието, ако събуди интереса му към него или просто го накара да се замисли, целта на автора ще бъде постигната.

Първоначално отделни глави от книгата се печатаха в "Журнал Московской Патриархии" и "Църковен вестник", България. Изцяло книгата беше издадена от издателство "Жизнь с Богом", което направи изключително много за екуменическото сътрудничество на християните. Да подготви нов преработен вариант авторът реши по молба на приятелите си, а също така и като имаше предвид отзивите и пожеланията на читателите. Благодарността си към хората, които помогнаха при работата му, той не може да изрази с нищо друго, освен с молитвен спомен за самоотвержения им труд.

БЕЛЕЖКИ

1. А. С. Пушкин. Полное собрание сочинений. М.-Л., 1949, т. VII, с. 443. - Бел. авт.

2. "Последните дни от земния живот на Исус Христос". - Бел. прев.

3. В източноправославната традиция: Страстна седмица (от староб. страст 'страдание'). - Бел. прев.

4. Преведена на бълг. ез.: Е. Ренан. Животът на Исус. София, Народна култура, 1992. - Бел. прев.

5. Э.Прессансе. Иисус Христос и Его время. Пер. с фран. СПб., 1869, с. 11. - Бел. авт.

6. Владимир Соловьов (1853-1900) - руски религиозен философ, поет и публицист. - Бел. прев.

7. В царска Русия: светско лице, оглавяващо Светия синод. - Бел. прев.

8. Константин Победоносцев (1827-1907) - руски държавен деец, юрист, автор на исторически и правни трудове. Обер-прокурор на Синода от 1880 до 1905 година. - Бел. прев.

9. Езотеричен (гр.) - таен. - Бел. прев.

10. А. Гарнак. Сущность христианства, - в кн.: Общая история европейской культуры. СПб, 1910, т. 5, с. 40. - Бел. авт.

11. Към българския също. - Бел. прев.

12. Ето защо в края на книгата е приложен терминологичен речник. - Бел. авт.

(Следва)