НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1986 г. / ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА / РИТА ЛЕВИ-МОНТАЛЧИНИ

Рита Леви-Монталчини (Rita Levi-Montalcini)

22 април 1909 г. - 30 декември 2012 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно със Стенли Коен)

(За откриването на растежните фактори.)

Италиано-американската биоложка Рита Леви-Монталчини е родена в Торино и е една от двете сестри близначки в семейство Леви. Тя добавя към своята фамилия и моминската фамилия на майка си, когато започва своята научна кариери. Макар че произлиза, според нейната характеристика, от интелигентно еврейско семейство, баща ѝ има старомодни представи за това, че на жените не се полага да придобиват професионални успехи. Въпреки това, когато завършва средно образование, против волята на баща си тя постъпва в медицинското училище към Торинския университет и през 1936 г. получава медицинска степен, а през 1940 г. - още една, със специализация по неврология и психиатрия. Сред торинските ѝ състуденти са Ренато Дулбенко и Салвадор Лурия. При подготовката си на специалист работи като асистент на хистолога Джузепе Леви в неврологичната и психиатрична клиника към Торинския университет, а също така учи в Брюкселския неврологичен институт в Белгия. Именно Джузепе Леви пробужда у нея интерес към невроембриологичните изследвания.

През военните 1940-1943 г., когато антисемитските законни на фашисткото правителство на Италия ѝ забраняват да работи в университета, Леви-Монталчини продължава да прави изследвания в спалнята на дома си недалече от Торино. След като нацистите окупират Северна Италия, тя се мести във Флоренция, където продължава работата си в своето малко жилище. През 1944 г., когато съюзниците започват да освобождават Италия, Леви-Монталчини оказва медицински услуги на американските военни власти в лагер за италиански бежанци. През 1954 г. успява да се върне към изследователската си работа като асистент в Института по анатомия към Торинския университет.

Леви-Монталчини се намира под силното влияние на изследванията, провеждани в Съединените щати от Виктор Хамбергер, невробиолог и ембриолог от Вашингтонския университет в Сент Луис, въпреки неговите възражения срещу новата ѝ идея, състояща се в това, че програмираната гибел на нервните клетки има значение за нормалното развитие на нервната система. След покана на Хамбургер, Леви-Монталчини заминава през 1947 г. за Сент Луис, за да работи с него като научен сътрудник в зоологическия отдел към Вашингтонския университет. Като видоизменят малко експериментите, проведени преди това от американския анатом Елмър Бюекър, те правят пресаждане на ракови клетки на мишка на пилешки ембрион и откриват, че нервните клетки на ембриона прерастват бързо в ракова тъкан. Същото се получава и тогава, когато туморът не се намира в непосредствен контакт с ембриона. Тези наблюдения подсказват на Леви-Монталчини, че за нарастването на нервите е оказало въздействие неизвестно стимулиращо вещество, съдържащо се в тумора. Тъй като ембриологичните методи са трудоемки и изискват много време, Леви-Монталчини решава да използва успешно развиващата се през това време техника на тъканните култури като най-ефективен начин да се докаже убедително съществуването на дадено вещество. През 1952 г. Леви-Монталчини заминава за Рио де Жанейро, за да изучи необходимия метод от своята приятелка Грета Майер. В бразилската лаборатория тя разрязва тъкан на миши тумор на малки парчета, култивира ги в пилешка кръв и екстракт от ембриони, след което добавя клетки от чувствителни нерви на пилешки ембрион и инкубира сместа. През първите дванадесет часа нервните влакна започват да пролиферират по направление на късчетата тумор, след това ги заобикалят, образувайки характерен венец По-нататъшните експерименти показват, че туморните екстракти не са по-малко ефективни от самите тумори. Съществуването на стимулиращо вещество изглежда несъмнено и Леви-Монталчини го нарича фактор за растеж на нервната тъкан (ФРНТ).

През 1953 г. към Леви-Монталчини се присъединява във Вашингтонския университет американският биохимик и зоолог Стенли Коен. В резултат от тяхното сътрудничество е установено, че ФРНТ е протеин и че змийската отрова и слюнчените жлези на възрастните мъжки мишки са по-богати негови източници от тумора. Коен пречиства ФРНТ, определя химичната му структура и получава антитела към него. Двамата експериментатори откриват, че тези антитела не само забавят действието на ФРНТ, но и могат избирателно и постоянно да разрушават симпатиковата нервна система (свързана със свиването на кръвоносните съдове и секрецията на жлезите). Коен открива също така второ вещество, което забелязва поради това, че замърсява препаратите от ФРНТ, и го нарича епидермален фактор за растежа (ЕФР), тъй като стимулира нарастването на кожните клетки и роговицата. Леви-Монталчини продължава да изучава биологичния ефект и механизмите на действие на ФРНТ.

През 1951 г. Леви-Монталчини е адюнкт-професор, а през 1958 г. - професор във Вашингтонския университет. През 60-те години тя прекарва все повече време със семейството си в Италия и заедно с Пиетро Анджелети организира лаборатория във Висшия здравен институт в Рим. През 1961-1969 година лабораторията участва в комплексна изследователска програма заедно с Вашингтонския университет. Леви-Монталчини е известна като вдъхновителка на всички изследвания; сътрудниците ѝ не рядко продължават да работят над проблемите на ФРНТ поради личната си привързаност към своята ръководителка, когато свършват паричните субсидии. През 1969 г. Леви-Монталчини организира лаборатория по клетъчна биология към Италианския изследователски съвет в Рим; до 1979 година тя е неин директор, а след това е щатен научен сътрудник. От 1969 до 1977 година е професор в отделението по биология на Вашингтонския университет. Отначало само една лаборатория на Леви-Монталчини се занимава с изследвания на ФРНТ, но благодарение на нейните усилия в областта на невробиологията са открити нови обширни отрасли, в усвояването на които участват учени от много страни.

Отначало идеята за фактора за растежа, какъвто е ФРНТ, не се приема много желателно. Той не е традиционен хормон, предизвикващ временна метаболична реакция, а се оказва неизвестен преди това вид молекулярно вещество, необходимо за развитието и оцеляването на специални видове клетки. По-нататък са открити много други фактори за растежа като например ЕФР на Коен. През 80-те години е доказано, че онкогените – генетичните елементи, предизвикващи рак, носят код за производство на протеини, сходни по структура с факторите за растежа и техните рецептори (химични образувания по повърхността на клетките, свързващи определени вещества). Това откритие може да означава, че възникването на рака се предизвиква от нарушаване на регулацията при факторите за растежа. Открити са също така фактори за растежа на различни видове нервни клетки и са разработени методи за тяхното терапевтично използване: например използването на ФРНТ за възстановяване на повредени нервни клетки или ЕФР за подобряване на ефективността при присаждането на кожа.

Освен с Нобелова награда Леви-Монталчини е удостоена с многобройни награди в Италия, а също така с наградата Уилям Томсън Уейкмън на Националния параплегичен фонд (1974 г.), наградата Луис Розенстил за изключителни достижения в областта на фундаменталните научни изследвания на университета „Брандайс“ (1982 г.), наградата Луиза Грос-Хорвиц на Колумбийския университет (1983 г.) и наградата Албърт Ласкър за фундаментални медицински изследвания (1986 г.). Член е на дружеството „Харви“, на Американската академия на науките и изкуствата, на американската Национална академия на науките, на Белгийската кралска академия по медицина, на Италианската национална академия на науките, на Европейската академия на науките, изкуствата и литературата и на Флорентинската академия на изкуствата и науките. Освен това има почетни степени от Упсалския университет, от Вайцмановския институт, от колежа „Света Мария“ и от медицинското училище към Вашингтонския университет.

Превод от руски: Павел Б. Николов