ВИКТОР СУВОРОВ / ЛЕДОРАЗБИВАЧЪТ / ГЛАВА 6. РОЛЯТА НА СТАЛИН ЗА ВЪЗХОДА НА ХИТЛЕР

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

1.

През 1923 г. революцията в Германия не се състояла. Не се състояла по много причини.

Първата: народните маси избрали златната среда – последвали не комунистите, а социалдемократите. Германската комунистическа партия нямала необходимата подкрепа на масите, за да завземе властта; освен това партията се разделила на две фракции и лидерите на двете фракции не показали решителност в духа на Ленин и Троцкий.

Втората: между Съветския съюз и Германия нямало обща граница. Както и преди три години, те били разделени от Полша. Ако имали обща граница, тогава Червената армия можела да окаже братска помощ на германската комунистическа партия и на нейните нерешителни вождове.

Третата причина е като че ли най-важната. Ленин отдавна не ръководел нито Съветския съюз, нито световната революция. Той умирал. Ленин имал много политически наследници: Троцкий, Зиновиев, Каменев, Риков, Бухарин. Заедно с явните съперници работел и скромният Сталин, когото никой не смятал за претендент за длъжността на вожд, но който, според Ленин, вече бил „концентрирал огромна власт в ръцете си“.

Германската революция от 1923 година се контролирала от Кремъл, но за мястото пред кормилото на световната революция се водела жестока борба. Никой от явните претенденти за власт не искал да види противника си в ролята на водач на германската, а следователно и на европейската революция. Вождовете се блъскали около кормилото, давайки противоречиви инструкции на своите подчинени. Нямало начин това да завърши с победа.

При това положение мъдрият Сталин не се натискал за кормчия. Той решил първо да посвети цялото си внимание на въпросите за окончателното укрепване на своята лична власт и едва след това да се заеме с всички останали проблеми, включително и със световната революция. През следващите години Сталин ще спусне всичките претенденти за властта един етаж по-ниско, а след това ще продължи да ги спуска все по-надолу и по-надолу – до самите мазета на Лубянка. След като завземе властта, Сталин ще премахне всички бариери, пречещи на революцията в Германия да победи:

• ще въведе ред в германската комунистическа партия и ще я накара да изпълнява безпрекословно заповедите на Москва;

• ще установи обща граница с Германия;

• ще унищожи германската социалдемокрация.

Разбира се, той няма да унищожи германската социалдемокрация лично и не с ръцете на Съветския съюз. Нима Сталин е убивал някога някого със свои ръце?

2.

През 1925 г. Сталин обявил, че Втората световна война е напълно неизбежна, както е неизбежно и влизането на Съветския съюз в тази война: „А че в Европа ще започне война и че те непременно ще се избият там, не може да има съмнение..." (Сталин И. В. Сочинения. Т. 7. С. 72.)

Но Сталин не искал да започне сам войната и да участва в нея от първия ден: „Ще трябва да участваме, но да участваме последни, ще участваме, за да хвърлим решаващата теглилка върху везната, теглилка, която би могла да надделее” (пак там С. 14). Това е цитат от речта на Сталин на януарския (от 1925 година) пленум на Централния комитет, който по-специално разглежда въпроса за увеличаване на военните разходи.

Сталин се нуждаел от война в Европа, защото революциите възникват в резултат от войни. Войната изостря противоречията, съсипва икономиката, доближава нациите и държавите до фаталната линия, отвъд която се разпада обичайният начин на живот. Сталин разбирал това по-добре от всеки друг. По въпросите за войната и мира той заел принципна позиция: ако социалдемократите със своя пацифизъм отвличат вниманието на пролетариата от революцията и от войната, която поражда революция, тогава на социалдемократите трябва да се обяви безпощадна война. И на 6 ноември 1927 г. Сталин издига лозунга: „Не е възможно да се сложи край на капитализма, без да се сложи край на социалдемокрацията“ (Правда. № 255. 6–7 ноември 1927 г.).

През следващата 1928 година Сталин обявил борбата със социалдемокрацията за основна задача на комунистите: „Първо, неуморна борба със социалдемократизма по всички линии... включвайки в тази борба и разобличаването на буржоазния пацифизъм“ (Сталин И. В. Сочинения. Т. 11. С. 202).

3.

По отношение на тези, които искали реванш, следователно война - например, по отношение на германските нацисти - позицията на Сталин била също толкова принципна: те трябва да бъдат подкрепени. Нека нацистите да унищожават пацифистите и социалдемократите, нека нацистите да започнат нова война. Всеки знае какво следва след една голяма война.

През 1927 година Сталин предвидил идването на нацистите на власт в Германия и смятал подобно развитие за желателно. В реч на съвместния пленум на Централния комитет и на Централната контролна комисия на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките на 1 август 1927 г., която била публикувана едва 25 години след произнасянето ѝ, Сталин заявил:

„Именно фактът, че капиталистическите правителства се фашизират, именно този факт води до влошаване на вътрешното положение в капиталистическите страни и до революционни движения на работниците (пак там, Т. 10. С. 49).

В отчетния доклад пред XVI конгрес на Комунистическата партия Сталин нарича режима на Хитлер „терористична диктатура“ и добавя:

„Революционната криза ще расте толкова по-бързо, колкото повече буржоазията се заплита в своите комбинации, колкото по-често прибягва до терористични методи“ (Доклад на XVII партиен конгрес за работата на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). 26 януари 1934 г. Сталин И. В. Вопросы ленинизма. Издание одиннадцатое. М.: ОГИЗ, 1945. С. 433).

Логиката на другаря Сталин била следната: капиталистическите правителства се фашизират и това е добре, това води до кризи и войни, които неминуемо ще бъдат последвани от революции. Другарят Сталин бил особено доволен от факта, че в Германия победил фашизмът: „Не говоря за фашизма като цяло, а преди всичко за фашизма от германски тип“ (пак там, С. 430). Именно германският фашизъм е дългоочакваният подпалвач, който желае реванш за поражението в Първата световна война и за унижението от Версай!

Сталин имал нужда от кризи, войни, разруха и глад в Европа. Всичко това можело да бъде организирано от Хитлер. Колкото повече престъпления извърши Хитлер в Европа, толкова по-добре за Сталин, толкова повече основания ще има да изпрати един ден Червената армия като освободителка в Европа.

Троцкий разбирал всичко това още преди Хитлер да дойде на власт. През 1931 година той обяснил отношението на Сталин към германските фашисти: „Нека дойдат на власт, нека се компрометират, тогава...“ (Бюллетень оппозиции (большевиков-ленинцев). № 25–26. Ноември - декември 1931 г. С. 5).

4.

Проблемът се състоял в това, че – за да победи, Хитлер трябвало да получи на изборите абсолютно мнозинство от гласовете на избирателите, иначе казано – за него да са гласували повече от половината от общия брой избиратели. Той не успял да постигне това. На 31 юли 1932 г. на изборите за Райхстаг Националсоциалистическата германска работническа партия получила 13,7 милиона гласа, или 37,3% от общия брой избиратели - това бил върхът на популярността на нацистите, след което започнал спад. Само за четири месеца Хитлер изгубил два милиона избирателски гласа. Падането продължило, скоростта му се увеличила. Ето разпределението на основните политически сили в Германия на 6 ноември 1932 г., когато се провеждат предсрочните избори за Райхстаг:

• националсоциалисти: 11 милиона и 705 хиляди гласа;

• социалдемократи: 7 милиона и 231 хиляди гласа;

• комунисти: 5 милиона и 971 хиляди гласа.

Националсоциалистическата работническа партия на Хитлер изпаднала в беда. В криза. На пръв поглед Хитлер бил победител, най-популярен политик в Германия. Да взема властта! Но не. Той нямал абсолютно мнозинство и следователно не можел да вземе властта. Обикновеното мнозинство без решаващ превес не е победа, а дълбока криза. Общият брой на гласовете на социалдемократите и на комунистите е така или иначе по-голям. Освен това Националсоциалистическата германска работническа партия изпитвала сериозни финансови затруднения.

В дневника си на 23 декември 1932 година Гьобелс пише:

„Обзема ме ужасна самота, подобна на тъпа безизходица! 1932 година беше непрекъсната поредица от провали... Не останаха никакви перспективи, никакви надежди“.

Трудното положение, в което се озовали тогава нацистите, не било тайна и за политическите наблюдатели. В навечерието на Нова година влиятелният немски вестник „Франкфуртер цайтунг“ вече се радвал на „развенчаването на легендата за Националсоциалистическата германска работническа партия“, а Харолд Ласки, един от водещите интелектуалци сред английските леви сили, уверявал:

„Денят, в който националсоциалистите представляваха смъртна опасност, отмина... Ако се абстрахираме от случайностите, твърде вероятно е Хитлер да завърши кариерата си като старец в някое баварско село, разказвайки вечер на приятелите си в бирарията как веднъж почти не организирал преврат в Германския райх“ (Фест И. К. Гитлер. В трех томах. Т. 2. Пермь, 1993. С. 234).

Но лидерите на германските комунисти, очевидно изпълнявайки заповед на Сталин (друго обяснение за подобно странно поведение е невъзможно да се намери), не пожелали да направят единен блок със социалдемократите. Без намесата на Сталин германските комунисти просто от чувство за самосъхранение би трябвало да влязат в съюз със социалдемократите, но Сталин се намесил и с намесата си отворил пътя на Хитлер.

Няколко дни преди ноемврийските (1932 година) избори за Райхстаг в Берлин започнала стачка на обществения транспорт. Стачката била ръководена дружно от нацисти и комунисти. Щурмовици и комунисти парализирали за пет дни обществения транспорт, изравяли трамвайните релси, поставяли пикети, биели онези, които отиват на работа, и насилствено спирали трамваите, които властите успявали да изкарат по линиите.

Така Сталин, с помощта на германските комунисти, подкрепял нацистите, които се стремели към властта.

5.

Ролята на Сталин за завземането на властта в Германия от нацистите е огромна. Ще цитирам яркото и лаконично мнение на Лев Троцкий, изказано от него през 1937 година: „Без политиката на Сталин нямаше да има победа на Хитлер!“ (Троцкий Л. Д. Преступления Сталина. М.: Издательство гуманитарной литературы, 1994. С. 117.)

За проницателността и познаването на темата от Троцки говори и друга негова забележка, направена през ноември 1938 година: „Сталин развърза най-накрая ръцете на Хитлер, както и на неговите противници, и тласна Европа към война“ (Бюллетень оппозиции (большевиков-ленинцев). Ноември 1938 година. № 71. С. 7). Тази забележка е публикувана в момент, когато Чембърлейн се радва, че е успял да предотврати войната в Европа, Мусолини смята себе си за миротворец, а Хитлер все още не е дал директива за подготовка на план за нападение срещу Полша, още по-малко срещу Франция. В този момент, когато Европа въздъхнала с облекчение и повярвала, че няма да има война, Троцкий вече осъзнал, че войната скоро ще започне, и знаел кой е виновен за това.

За да се убедим окончателно в правотата на Троцкий и в правилността на неговите оценки, нека обърнем внимание на още едно негово пророчество, изказано на 21 юни 1939 година. В този момент се водели интензивни преговори между Великобритания, Франция и СССР срещу Германия. Нищо не показвало възможността за някакви изненади или усложнения, но Троцкий пише: „СССР ще премести цялата си маса към границите на Германия точно в момента, когато Третият райх бъде въвлечен в борбата за ново преразпределение на света“ (Бюллетень оппозиции (большевиков-ленинцев). 21 юни 1939 г. № 79–80. С. 13).

Така и ще стане! Германия ще воюва във Франция, а Съветският съюз „с цялата си маса“ ще смазва неутралните държави по западните си граници, приближавайки се до границите на Германия.

6.

Четейки обобщенията и предсказанията на Троцкий много десетилетия по-късно и оценявайки тяхната точност, нека зададем въпроса: откъде е можел да знае това?

Троцкий не криел причините за своята информираност. Той бил главният организатор на комунистическия преврат в Русия, създател е на Червената армия и ръководител на делегацията на Съветска Русия на мирните преговори в Брест, в резултат от които Русия се оттеглила от Първата световна война. Троцкий бил първият ръководител на съветската дипломация и бивш командир от Червената армия, бивш вожд на СССР и бивш кормчия на световната революция. Той знаел какво е комунизмът, какво е Червената армия и кой е Сталин. Троцкий отдавна разбрал играта на Сталин, която западните лидери не разбрали, която не разбрал в началото и Хитлер.

А играта на Сталин била много проста. Самият Троцкий станал жертва на тази игра, затова я разбирал.

Сталин отстранил Троцкий от властта в съюз със Зиновиев и Каменев.

Сталин отстранил Зиновиев и Каменев в съюз с Бухарин.

След това Сталин премахнал и Бухарин.

Сталин отстранил от власт поколението чекисти на Дзержински с ръцете на Генрих Ягода.

Сталин отстранил Генрих Ягода и неговото поколение чекисти с ръцете на Ежов.

Сталин отстранил Ежов и неговото поколение чекисти с ръцете на Берия.

Сталин използвал същата проста техника и в международните отношения. Троцкий видял това. За Сталин германският нацизъм бил инструмент.

Германският нацизъм трябвало да стане Ледоразбивач на Революцията.

Германският нацизъм може да започне война, а войната ще доведе до революция. Нека Ледоразбивачът да круши Европа!

Хитлер бил за Сталин пречистваща буря в Европа. Хитлер можел да направи това, което на самия Сталин не му било удобно да прави.

* * *

От 1927 година Сталин подкрепял с всички сили нацистите, които се стремели към властта.

Когато Хитлер дойде на власт, Сталин ще го тласка с всички сили към война.

Когато Хитлер започне войната, Сталин ще нареди на комунистите от западните страни да станат временно пацифисти, да разлагат армиите на своите страни, като искат край на „империалистическата война“ и отказват да защитават отечеството си.

Но, тласкайки Хитлер срещу европейските страни, Сталин вече го осъдил на смърт. Пет години преди нацистите да дойдат на власт в Германия, Сталин вече планирал тяхното унищожение: „Да се унищожи фашизма, да се свали капитализма, да се установи съветска власт, да се освободят колониите от робството“ (Сталин И. В. Сочинения. Т. 11. С. 202).